Повечето кучета имат ДНК от вълци, дори миниатюрните чихуахуаПовечето кучета

Повечето кучета имат ДНК от вълци, даже дребните чихуахуа
Повечето кучета имат ДНК от вълци, даже дребните чихуахуа, съобщи Агенция Франс Прес, базирайки се на ново проучване, оповестено в сп. „ Протоколи на Американската академия на науките “.
„ Пазете се от сладките дребни кучета, които се разхождат по улиците: в тях има нещо от вълка! “,
предизвестяват на смешка неговите създатели. Учените са разкрили, че близо две трети от кучешките породи имат доловимо количество ДНК от своите диви братовчеди. Изследователите изясняват, че не става въпрос единствено за генетични останки от времето,
когато кучетата са почнали да еволюират настрана от вълците, преди 20 000 години.
Изследванията, извършени от екипа от американски учени, по-скоро сочат, че домашните кучета и вълците са се кръстосвали през последните хилядолетия. Според учените тези по-близки до наши дни кръстосвания са повлияли на размера, обонянието и даже на характера на актуалните породи кучета.
Кучетата и вълците могат да се развъждат между тях, само че се счита, че случаите на хибридизация са редки.
„ Преди актуалното проучване схващането беше, че с цел да бъде едно куче куче, то не може да има доста, в случай че въобще има вълча ДНК “, показва в прессъобщение водещата му авторка Одри Лин от Американския природонаучен музей.
Заедно с сътрудниците си Лин е анализирала хиляди геноми на вълци и кучета,
налични в обществени бази данни. Изследователите са разкрили, че 64 % от актуалните породи кучета имат вълци измежду своите предшественици. Дори и дребните чихуахуа, които са носители на към 0,2 % вълча ДНК.
„ Което наподобява изцяло разумно за всеки притежател на чихуахуа “, споделя на смешка Одри Лин.
Чехословашкият вълчак и сарлосовото вълче куче, произлезли от кръстосването сред кучета и вълци, са двете породи с най-вече вълча ДНК – до 40 %. Сред породите, отглеждани като домашни любимци и които не са резултат от целенасочени кръстоски, най-„ вълчи “ са англо-френските трицветни гончета, с към 5 % вълча ДНК.
Хрътките, афганските или персийските (салуки), също са в челните места на класацията.
Макар кучетата с вълча ДНК да са по-едри, това не всеки път е признак. Например внушителните санбернари нямат никакви следи от вълча ДНК. Изследването демонстрира, че 100 % от уличните кучета, които живеят наоколо до човешки жилища, само че нямат притежатели, имат вълчи предшественици.
Според Логан Кистлър, куратор в Смитсоновия природонаучен музей
и съавтор на проучването, точно посредством тях ДНК на вълците е могла да влезе в генетичния фонд на кучетата. Изследователите също по този начин са сравнили личностите на кучетата, притежаващи ДНК от вълк, като са употребявали терминологията, употребена от киноложките клубове за изложение на другите породи. Тези, които имат малко или никаква вълча ДНК, е по-вероятно да бъдат разказани като отзивчиви, ласкави или лесни за дресиране. Кучетата с повече вълча ДНК по-често са описвани като подозрителни към непознати или самостоятелни.Описанията на личностните черти на
породите обаче са несъвършени и не предсказват държанието на съответно животно, отбелязва Кистлър.
Вълците са еволюирали, с цел да се приспособят към характерни местообитания и условия, до момента в който кучетата са били отведени от хората във всички обитаеми кътчета на планетата, напомня откривателят. Кучетата се е наложило да се приспособяват към местата, където хората са ги отвели, а гените на вълците са им обезпечили преимущества в избрани обстановки, изяснява Кистлър. Много тибетски породи, като да вземем за пример дребната лхаса апсо, са носители на гена EPAS1, който произлиза от акомодацията към огромна надморска височина. Тибетските вълци имат същия ген.