Съвети за раждане през средновековието
Повечето дами през средновековието раждат в домашна, немедицинска среда. Ако са от аристократично или изобщо по-заможно семейство, те постоянно имат и специфична родилна стая (затъмнена стая с меки мебели), в която се отдръпват месец преди предстоящата дата на раждане.
Докато родилната стая е значително женско притежание – посещавано от приятелки и акушерки – мъжете въпреки всичко също са съществено вложени в раждането, изключително откакто продължаването на рода е заложено на карта. Докато е бременна през 1441 година, Маргарет Пастън от Норфолк моли брачна половинка си да носи специфичен пръстен за шанс, който му изпраща, като по този метод го включва в рижите по нейната бременност и раждане.
За разлика от днешния ден, лечебните заведения са последна мярка за родилките. И с право – средновековните лечебни заведения са най-вече благотворителни институции за заболели небогати и са подобаващи за дами с нестабилни условия вкъщи. Неомъжените майки се нуждаят изключително доста от тези болнични грижи, тъй като тяхното нестабилно обществено състояние значи, че бебета им постоянно са изоставяни и би трябвало да бъдат хранени от кърмачките в лечебните заведения.
Една такава институция, Санта Мария каузи Скала във Флоренция, разполага с въртяща се кутия в една от стените си, където бебетата могат да се оставят анонимно (след това кутията се обръща и бебето се взима в болницата). Имаше и кревати за кърмачки и изпращаше, а някои бебета могат да бъдат изпратени в мрежа от кърмачки в провинцията.
Пациентите в родилните отделения към момента имат достъп до същински акушерки. А до края на кариерата си тези акушерки съумяват да натрупат огромен опит освен в израждането, само че и по отношение на обществените компликации, пред които са изправени по-бедните дами, на които са помагали.
Официалните медицински препоръки не са задоволителни, тъй че дамите постоянно се обръщат към разнообразни вълшебен и религиозни способи.
Първоначално макар че има публични медицински насоки за дамите, страдащи от гинекологични проблеми, или тези, които се нуждаят от помощ при забременяване, експертните препоръки за раждането са доста по-трудни за намиране. През Средновековието раждането на бебе се е разглеждало като натурален развой, а не като медицински проблем, и затова не изисква задълбочено използване на здравната доктрина. И защото лекарите не са склонни да натрупат на практика опит, посещавайки ражданията, им е мъчно да пишат за раждането.
Но медицинските създатели не подминават напълно тематиката. Тротула, главният текст за здравето на дамите, който се популяризира от 12 век, се занимава с затрудненията при раждането, като се разисква да вземем за пример по какъв начин да се зашие скъсване сред вагината и ануса „ на три или четири места с копринен конец “.
Друг теоретичен текст, формиран от лекаря Алдобрандино от Сиена през 13 век, поучава две или три седмици преди раждането майката да се къпе във вода, напоена с билки и да маже краката, бедрата и вагината си с масло от лайка и пилешка лой, без подозрение за улеснение на целия развой. Алдобрандино обаче не може да предложи здравно решение, в случай че детето тръгне да излиза в неверна позиция, като единствено допуска, че акушерката би трябвало ръчно да го обърне, до момента в който е утробата.
Алдобрандино евентуално е имал поради в текстовете си репродуктивното здраве на съответна група дами, защото е бил персонален доктор на Беатрис Савойска, графиня на Прованс, която ражда четири дъщери, всички от които стават кралици по брак и затова би трябвало да създават здрави наследници. През по-късното Средновековие има към този момент повече писмени препоръки. В един британски ръкопис от 15 век се смесват билкови и магически-религиозни съединения, с цел да се обезпечи безвредно изкарване на бебето. Родилката се поучава да пие исоп (билка от фамилията на ментата) в гореща вода, и вино или вода от купа, върху която е написана молитвата Отче наш.
Широко публикувано е било вярването, че триумфът на бременността е в дара на светиите.
Въпреки че формалните медицински насоки за бременността може да са били сложни за намиране, божествената помощ (или най-малко обещанието за нея) сигурно не е било. Нашите средновековни прародители са вярвали, че няколко светии поддържат безвредната бременност и раждане; като може би не е изненадващо, че по-голямата част от тези светии са били дами, а най-известните от тях са Дева Мария и Света Маргарет. В късносредновековна Англия обаче една по-малко известната светица Юлита също е била необятно почитана, дружно с нейния наследник Квирик.
Юлита и Квирик умират дружно, символизирайки светостта на връзката сред майката и детето. Тази двойка светци, наред с Богородица и други свети фигури, са били изобразявани върху родилни пояси – дълги пергаментови свитъци – които би трябвало да влязат в контакт с тялото на майката, без значение дали като са увивани към корема й или просто ги носи в себе си навити.
Идеята е, че един подобен веществен обект, обвързван със светец, е напоен с потребни сили. Върху свитъците също по този начин има и вълшебен защитни думи или заклинания. В навечерието на раждането на седмото или осмото си дете, Елизабет Йоркска, кралицата на британския крал Хенри VII, заплаща на духовник да й донесе пояс на Девата. Тя също по този начин посещава манастир в Хамптън Корт, без подозрение, с цел да получи спомагателна божествена отбрана. За страдание обаче умира след раждането през февруари 1503 година, както и нейната дребна щерка.
Поясите и други религиозни артефакти като дребни скулптури на светци, са употребявани както от по-малко заможни дами, по този начин и от елита, и даже предмети, които не са имали никакви религиозни асоциации, са били оценени по отношение на раждането. През 12 век, след тежкото раждане, което въпреки всичко тя и бебето й оцеляват, императрица Матилда, щерка на британския крал Хенри I, с признателност подарява копринения дюшек, на който лежи, до момента в който се възвръща, в интерес на страдащите от проказа. Освен че е първокласен продукт, обвързван с кралска фигура, този матрак в този момент към този момент се асоциира и с комфорт, здраве и излекуване.
