Втората пенсия се превръща в мит
Повечето желаят бързо да изтеглят парите си, с цел да не се обезценят от инфлацията
508 лева при разсрочено заплащане
Втората пенсия е като мита за Ел Дорадо, ненамерено и до наши дни място, наричано “Златния град ”, където човек може да забогатее. Пенсиите от универсалните пенсионни фондове би трябвало да обезпечат спомагателни приходи на пенсионерите, само че се оказва, че множеството хора, които излизат в пенсия, изобщо не получават пожизнена втора пенсия. А пенсиите на хората, които имат задоволително насъбрани пари по персоналните си партиди, с цел да получат пожизнена пенсия, най-често са доста ниски на фона на цените в страната.
Средният размер на изплащаните пожизнени втори пенсии е 100 лева, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол (КФН) към края на март. Наред с това едвам 18,8% от хората, които към този момент са достигнали пенсионна възраст и получават суми от универсалните пенсионни фондове, имат задоволително насъбрани пари в тях, с цел да получават пожизнена пенсия.
Останалите ще взимат пари от частния си фонд най-често в продължение на 1-3 години, а по-късно ще би трябвало да разчитат единствено на държавна пенсия, която е в понижен размер, поради вноските в частния фонд.
Към края на месец март хората, получаващи заплащания от универсалните пенсионни фондове, са общо 31 133. От тях единствено 5838 индивида, или 18,8% от всички, получават пожизнени пенсии, демонстрират данните на КФН. Останалите 25 295 души, или 81,2% от обезпечените, достигнали пенсионна възраст, получават парите си от частните универсални фондове на разсрочени заплащания.
Има доста аргументи преобладаващата част от хората да нямат задоволително насъбрани пари за втора пожизнена пенсия. Сред тях са ниските заплати, на които хората са били осигурявани; периодическите рецесии, които смъкват доходността от ръководство на парите на осигурените; бързото нарастване на заплатите и държавните пенсии по отношение на доходността на фондовете; ниската вноска за втора пенсия от 5%, както и таксите, които събират фондовете. За дълъг интервал от време нарастването на заплатите в страната е доста по-голямо от доходността, която могат да реализират пенсионните фондове.
Причината за това е, че приходите в страната ни са в пъти по-ниски от междинните за страните от Европейски Съюз. С годините приходите нарастват в опит да приближат равнищата на стопански по-развитите страни. Средната заплата през 2000 година, когато започва активността на частните пенсионни фондове, е била 238 лева, а за март тази година е 2556 лева, демонстрират данни на Национален статистически институт. Това е нарастване от над 10 пъти и е доста по-голямо от доходността на пенсионните фондове от ръководство на парите на обезпечените. Така през годините вноските на хората за втора пенсия изостават по отношение на заплатите.
И когато пристигна време човек да получава втора пенсия се оказва, че вноските, правени преди години, не са съответни по отношение на сегашните заплати. Този проблем ще съществува до момента в който приходите ни изостават от междинните за страните от Европейски Съюз и по тази причина бързо порастват.
През първото тримесечие на годината от частните фондове са изплатени 3,728 млн. лева за пожизнени пенсии, 36,766 млн. лева за разсрочено погашение на суми на обезпечените и 175 хиляди лева на наследници на пенсионери и хора, получавали разсрочени заплащания.
Пожизнените втори пенсии са три типа - без спомагателни условия, с интервал на обезпечено погашение и включващи разсрочено погашение. Пожизнени пенсии без спомагателни условия взимат единствено 144 индивида, а междинният размер на получаваната от тях пенсия след 24 години активност на пенсионните фондове и правене на осигуровки е 100,75 лева
При пенсиите с интервал на обезпечено погашение, в случай че пенсионерът почине преди приключването на този интервал, парите ще бъдат получавани от наследниците му. Тъй като има гаранции, че парите ще бъдат изплащани най-малко няколко години, размерът на тези пенсии е още по-малък - приблизително 89,19 лева Такива пенсии взимат 718 души. При третия тип пенсии има интервал, през който пенсионерът получава по-големи суми на разсрочено заплащане, а по-късно пожизнено взима доста по-малко. Средният размер на тези пенсии е 257,06 лева, като този вид за приемане на парите са избрали 4976 души.
Средният размер на разсроченото заплащане е 508 лева, само че множеството хора ще взимат тези пари по-малко от година. Едва 3% от хората с разсрочени заплащания, ще ги получава повече от три години.
Процентът нараства през годините
Намаляват държавната пенсия с 11 на 100
Преобладаващата част от хората взимат насъбраните средства по персоналните им партиди в универсалните пенсионни фондове на разсрочено заплащане и нямат пожизнена пенсия, демонстрират данните на Комисията за финансов контрол. След като парите от частния фонд свършат, хората ще би трябвало да живеят единствено с парите от държавната пенсия.
Но, в случай че са се пенсионирали през тази година, тяхната държавна пенсия е понижена с към 11%, тъй като през част от трудовия им стаж са обезпечавани и в частен фонд, въпреки че насъбраните пари в него не стигат, с цел да ги получават пожизнено. През идващите години процентът на понижение на държавната пенсия ще нараства, до момента в който стигне към 25 на 100.
Парите стигат за 13 минимални държавни пенсии
Всеки обезпечен в повсеместен фонд има приблизително по 7737 лв.
Средният размер на средствата на обезпечените в повсеместен фонд стигат, с цел да получават минималната държавна пенсия в продължение на малко повече от година.
Най-много за седем години
Средният размер на насъбраните пари на обезпечените в универсални пенсионни фондове към края на март е 7737 лева, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол. В тези данни влизат единствено хора, за които през последните 12 месеца е постъпила най-малко една осигурителна вноска. Тоест изключени са хора, които са емигрирали и не разчитат на българска пенсия, сезонни служащи от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България, както и дълготрайно безработни.
Тези 7737 лева са задоволителни за приемане на настоящата сега минимална държавна пенсия за стаж и възраст от 580,57 лева в продължение на една година и един месец. Средствата са задоволителни за приемане на междинния размер на разсрочените заплащания от универсалните фондове в размер на 508 лева в продължение на 15 месеца, или пък за приемане на 215 лева в продължение на три години.
Ако човек има насъбрани 7737 лева в повсеместен фонд, пенсионира се през днешния ден и избере да получава минималната допустима сума при разсрочените заплащания от 87 лева, ще може да я взима в продължение на малко повече от седем години. Минималният размер на разсрочените заплащания е 15% от минималната държавна пенсия за стаж и възраст все още на отпущането им.
Данни на КФН за три месеца
Над 98 хиляди индивида смениха фонда си
Прехвърлиха 514 млн. лв.
Общо 98 271 обезпечени жители са трансформирали присъединяване си във фондовете за в допълнение пенсионно обезпечаване през първото тримесечие на годината, оповестиха от КФН. В съпоставяне с четвъртото тримесечие на предходната година, когато броят на хората с изменен пенсионен фонд е бил 96 279, има нарастване с 1992 индивида или с 2,07 на 100.
Най-често хората сменят пенсионния си фонд или в търсене на по-висока рентабилност за насъбраните в тях средства или по рекомендация на работодателя, в случай че той държи наетите хора да са обезпечени в съответно сдружение. Най-много хора са сменили универсалния си пенсионен фонд, където са обезпечени за втора пенсия работещите жители, родени след края на 1959 година 91 710 индивида са избрали различен повсеместен фонд, където да влизат парите им, единствено в границите на три месеца. Доброволния си пенсионен фонд са сменили 319 индивида.
Общата сума на трансферираните средства на обезпечени хора от един в различен пенсионен фонд през първото тримесечие на годината е над 514 млн. лева, от които над 480 млн. лева са трансферирани от един в различен повсеместен пенсионен фонд. Спрямо последното тримесечие на предходната година общият размер на трансферираните средства нараства с 8,68 млн. лева, или с 1,72 на 100.
Средният размер на трансферираните средства на един обезпечен човек, трансформирал пенсионния си фонд през първото тримесечие на годината, е 5230,47 лева
Средната плащана сума е 92 лева
Намаляват хората с доброволни вноски
Намалява броят на обезпечените в непринуден пенсионен фонд.
Управляват 1,5 милиарда лева
Намаляват хората, обезпечени в доброволни пенсионни фондове, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол. Към края на март обезпечените в доброволните фондове са 634 762 души, като броят им понижава с 1658 по отношение на края на предходната година.
Доброволни вноски за трета пенсия вършат както обособени хора, по този начин и работодатели за наетите от тях хора, като спомагателен бонус към заплатите. Средният размер на направените вноски за трета пенсия през първото тримесечие е 91,92 лева, при 83,73 лева за същия интервал на предходната година, демонстрират данните на КФН. Средният размер на насъбраните пари на един обезпечен в непринуден фонд е 2411,10 лева Това е малко под една междинна работна заплата за страната са месец март. Но съответните суми, насъбрани на всеки обезпечен в непринуден фонд, са в доста необятни граници и зависят от това какъв брой дълготрайно хората са били обезпечавани и какви месечни вноски са правени.
Доброволните пенсионни фондове ръководят над 1,53 милиарда лева, демонстрират данните на КФН.
ДНЕС дават средствата за деца до 2-годишна възраст
Изплащането на държавните пенсии стартира на 9 юни
Изплащането на държавните пенсии посредством пощите стартира на 9 юни, понеделник.
На 16 юни компенсациите за безработица
Изплащането на пенсиите от държавното публично обезпечаване за юни посредством пощенските станции ще стартира на 9 юни (понеделник) и ще завърши на 20 юни (вторник), оповестиха от Национален осигурителен институт. Според Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пощенските станции изплащат пенсиите и добавките към тях в интервала от 7-о до 20-о число на месеца, за който се отнасят. Когато тези дати са неработни дни, каквато е началната дата през този месец, изплащането стартира на първия работен ден по-късно - в тази ситуация 9 юни. Изплащането на пенсиите ще става съгласно график, който ще бъде разгласен във всяка една от пощенските станции.
Преводите на сумите за юнските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат осъществени на 9 юни 2025 година
На 3 юни на всички правоимащи жители ще бъдат изплатени паричните компенсации за бременност и раждане, за развъждане на дете до 2-годишна възраст и за осиновяване на дете до 5-годишна възраст за предходния месец май. Датата за погашение на паричните компенсации за безработица през този месец е 16 юни (понеделник).
Осигурените в частни сдружения са 5 млн. души
Управляват над 27,29 милиарда лева, насъбрани за старини
За три месеца парите набъбнаха с 2,13%
Управляваните от частните пенсионни сдружения активи към края на март са на обща стойност над 27,29 милиарда лева От тях 27 милиарда лева са активите на пенсионните фондове, а 243 млн. лева са във фондовете за осъществяване на заплащания - пожизнени пенсии и разсрочени заплащания. В съпоставяне с края на предходната година чистите активи на пенсионните сдружения нарастват с 570 млн. лева, или с 2,13%. Това нарастване се дължи както на постигнатата от фондовете рентабилност от направените вложения, по този начин и на спомагателните вноски, които всеки месец вършат обезпечените.
Увеличението на активите се разграничава по типове фондове. Най-бързо нарастват чистите активи на универсалните пенсионни фондове, които регистрират растеж от 2,28 на 100 за три месеца. Причината за това е, че там са обезпечени най-вече хора, а обезпечаването в тях е наложително за работещите, родени след края на 1959 година (ако не са избрали да трансферират обезпечаването си напълно към държавното публично осигуряване). На идващите места по нарастване на активите са професионалните и доброволния фонд по професионални схеми с растеж за година от надлежно 1,26 на 100 и 0,41 на 100. Отчетеният растеж на активите на доброволните пенсионни фондове за три месеца е 0,08 на 100.
Общият брой на участниците във всички фондове, ръководени от пенсионните сдружения, е 5 120 130 души. От тях 5 088 208 са обезпечени в пенсионните фондове, 25 295 индивида получават разсрочени заплащания, а 6627 са пенсионери (3 в професионалните, 786 в доброволните пенсионни фондове и 5838 във фондовете за погашение на пожизнени пенсии). Общият брой на обезпечените и на получаващите пари от четирите типа пенсионни фондове за три месеца нараства с над 23 хиляди, или с 0,47 на 100.
Брутните приходи от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото тримесечие на годината са общо 773 млн. лева и се усилват с 10,28 на 100 в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
508 лева при разсрочено заплащане
Втората пенсия е като мита за Ел Дорадо, ненамерено и до наши дни място, наричано “Златния град ”, където човек може да забогатее. Пенсиите от универсалните пенсионни фондове би трябвало да обезпечат спомагателни приходи на пенсионерите, само че се оказва, че множеството хора, които излизат в пенсия, изобщо не получават пожизнена втора пенсия. А пенсиите на хората, които имат задоволително насъбрани пари по персоналните си партиди, с цел да получат пожизнена пенсия, най-често са доста ниски на фона на цените в страната.
Средният размер на изплащаните пожизнени втори пенсии е 100 лева, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол (КФН) към края на март. Наред с това едвам 18,8% от хората, които към този момент са достигнали пенсионна възраст и получават суми от универсалните пенсионни фондове, имат задоволително насъбрани пари в тях, с цел да получават пожизнена пенсия.
Останалите ще взимат пари от частния си фонд най-често в продължение на 1-3 години, а по-късно ще би трябвало да разчитат единствено на държавна пенсия, която е в понижен размер, поради вноските в частния фонд.
Към края на месец март хората, получаващи заплащания от универсалните пенсионни фондове, са общо 31 133. От тях единствено 5838 индивида, или 18,8% от всички, получават пожизнени пенсии, демонстрират данните на КФН. Останалите 25 295 души, или 81,2% от обезпечените, достигнали пенсионна възраст, получават парите си от частните универсални фондове на разсрочени заплащания.
Има доста аргументи преобладаващата част от хората да нямат задоволително насъбрани пари за втора пожизнена пенсия. Сред тях са ниските заплати, на които хората са били осигурявани; периодическите рецесии, които смъкват доходността от ръководство на парите на осигурените; бързото нарастване на заплатите и държавните пенсии по отношение на доходността на фондовете; ниската вноска за втора пенсия от 5%, както и таксите, които събират фондовете. За дълъг интервал от време нарастването на заплатите в страната е доста по-голямо от доходността, която могат да реализират пенсионните фондове.
Причината за това е, че приходите в страната ни са в пъти по-ниски от междинните за страните от Европейски Съюз. С годините приходите нарастват в опит да приближат равнищата на стопански по-развитите страни. Средната заплата през 2000 година, когато започва активността на частните пенсионни фондове, е била 238 лева, а за март тази година е 2556 лева, демонстрират данни на Национален статистически институт. Това е нарастване от над 10 пъти и е доста по-голямо от доходността на пенсионните фондове от ръководство на парите на обезпечените. Така през годините вноските на хората за втора пенсия изостават по отношение на заплатите.
И когато пристигна време човек да получава втора пенсия се оказва, че вноските, правени преди години, не са съответни по отношение на сегашните заплати. Този проблем ще съществува до момента в който приходите ни изостават от междинните за страните от Европейски Съюз и по тази причина бързо порастват.
През първото тримесечие на годината от частните фондове са изплатени 3,728 млн. лева за пожизнени пенсии, 36,766 млн. лева за разсрочено погашение на суми на обезпечените и 175 хиляди лева на наследници на пенсионери и хора, получавали разсрочени заплащания.
Пожизнените втори пенсии са три типа - без спомагателни условия, с интервал на обезпечено погашение и включващи разсрочено погашение. Пожизнени пенсии без спомагателни условия взимат единствено 144 индивида, а междинният размер на получаваната от тях пенсия след 24 години активност на пенсионните фондове и правене на осигуровки е 100,75 лева
При пенсиите с интервал на обезпечено погашение, в случай че пенсионерът почине преди приключването на този интервал, парите ще бъдат получавани от наследниците му. Тъй като има гаранции, че парите ще бъдат изплащани най-малко няколко години, размерът на тези пенсии е още по-малък - приблизително 89,19 лева Такива пенсии взимат 718 души. При третия тип пенсии има интервал, през който пенсионерът получава по-големи суми на разсрочено заплащане, а по-късно пожизнено взима доста по-малко. Средният размер на тези пенсии е 257,06 лева, като този вид за приемане на парите са избрали 4976 души.
Средният размер на разсроченото заплащане е 508 лева, само че множеството хора ще взимат тези пари по-малко от година. Едва 3% от хората с разсрочени заплащания, ще ги получава повече от три години.
Процентът нараства през годините
Намаляват държавната пенсия с 11 на 100
Преобладаващата част от хората взимат насъбраните средства по персоналните им партиди в универсалните пенсионни фондове на разсрочено заплащане и нямат пожизнена пенсия, демонстрират данните на Комисията за финансов контрол. След като парите от частния фонд свършат, хората ще би трябвало да живеят единствено с парите от държавната пенсия.
Но, в случай че са се пенсионирали през тази година, тяхната държавна пенсия е понижена с към 11%, тъй като през част от трудовия им стаж са обезпечавани и в частен фонд, въпреки че насъбраните пари в него не стигат, с цел да ги получават пожизнено. През идващите години процентът на понижение на държавната пенсия ще нараства, до момента в който стигне към 25 на 100.
Парите стигат за 13 минимални държавни пенсии
Всеки обезпечен в повсеместен фонд има приблизително по 7737 лв.
Средният размер на средствата на обезпечените в повсеместен фонд стигат, с цел да получават минималната държавна пенсия в продължение на малко повече от година.
Най-много за седем години
Средният размер на насъбраните пари на обезпечените в универсални пенсионни фондове към края на март е 7737 лева, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол. В тези данни влизат единствено хора, за които през последните 12 месеца е постъпила най-малко една осигурителна вноска. Тоест изключени са хора, които са емигрирали и не разчитат на българска пенсия, сезонни служащи от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България, както и дълготрайно безработни.
Тези 7737 лева са задоволителни за приемане на настоящата сега минимална държавна пенсия за стаж и възраст от 580,57 лева в продължение на една година и един месец. Средствата са задоволителни за приемане на междинния размер на разсрочените заплащания от универсалните фондове в размер на 508 лева в продължение на 15 месеца, или пък за приемане на 215 лева в продължение на три години.
Ако човек има насъбрани 7737 лева в повсеместен фонд, пенсионира се през днешния ден и избере да получава минималната допустима сума при разсрочените заплащания от 87 лева, ще може да я взима в продължение на малко повече от седем години. Минималният размер на разсрочените заплащания е 15% от минималната държавна пенсия за стаж и възраст все още на отпущането им.
Данни на КФН за три месеца
Над 98 хиляди индивида смениха фонда си
Прехвърлиха 514 млн. лв.
Общо 98 271 обезпечени жители са трансформирали присъединяване си във фондовете за в допълнение пенсионно обезпечаване през първото тримесечие на годината, оповестиха от КФН. В съпоставяне с четвъртото тримесечие на предходната година, когато броят на хората с изменен пенсионен фонд е бил 96 279, има нарастване с 1992 индивида или с 2,07 на 100.
Най-често хората сменят пенсионния си фонд или в търсене на по-висока рентабилност за насъбраните в тях средства или по рекомендация на работодателя, в случай че той държи наетите хора да са обезпечени в съответно сдружение. Най-много хора са сменили универсалния си пенсионен фонд, където са обезпечени за втора пенсия работещите жители, родени след края на 1959 година 91 710 индивида са избрали различен повсеместен фонд, където да влизат парите им, единствено в границите на три месеца. Доброволния си пенсионен фонд са сменили 319 индивида.
Общата сума на трансферираните средства на обезпечени хора от един в различен пенсионен фонд през първото тримесечие на годината е над 514 млн. лева, от които над 480 млн. лева са трансферирани от един в различен повсеместен пенсионен фонд. Спрямо последното тримесечие на предходната година общият размер на трансферираните средства нараства с 8,68 млн. лева, или с 1,72 на 100.
Средният размер на трансферираните средства на един обезпечен човек, трансформирал пенсионния си фонд през първото тримесечие на годината, е 5230,47 лева
Средната плащана сума е 92 лева
Намаляват хората с доброволни вноски
Намалява броят на обезпечените в непринуден пенсионен фонд.
Управляват 1,5 милиарда лева
Намаляват хората, обезпечени в доброволни пенсионни фондове, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол. Към края на март обезпечените в доброволните фондове са 634 762 души, като броят им понижава с 1658 по отношение на края на предходната година.
Доброволни вноски за трета пенсия вършат както обособени хора, по този начин и работодатели за наетите от тях хора, като спомагателен бонус към заплатите. Средният размер на направените вноски за трета пенсия през първото тримесечие е 91,92 лева, при 83,73 лева за същия интервал на предходната година, демонстрират данните на КФН. Средният размер на насъбраните пари на един обезпечен в непринуден фонд е 2411,10 лева Това е малко под една междинна работна заплата за страната са месец март. Но съответните суми, насъбрани на всеки обезпечен в непринуден фонд, са в доста необятни граници и зависят от това какъв брой дълготрайно хората са били обезпечавани и какви месечни вноски са правени.
Доброволните пенсионни фондове ръководят над 1,53 милиарда лева, демонстрират данните на КФН.
ДНЕС дават средствата за деца до 2-годишна възраст
Изплащането на държавните пенсии стартира на 9 юни
Изплащането на държавните пенсии посредством пощите стартира на 9 юни, понеделник.
На 16 юни компенсациите за безработица
Изплащането на пенсиите от държавното публично обезпечаване за юни посредством пощенските станции ще стартира на 9 юни (понеделник) и ще завърши на 20 юни (вторник), оповестиха от Национален осигурителен институт. Според Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пощенските станции изплащат пенсиите и добавките към тях в интервала от 7-о до 20-о число на месеца, за който се отнасят. Когато тези дати са неработни дни, каквато е началната дата през този месец, изплащането стартира на първия работен ден по-късно - в тази ситуация 9 юни. Изплащането на пенсиите ще става съгласно график, който ще бъде разгласен във всяка една от пощенските станции.
Преводите на сумите за юнските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат осъществени на 9 юни 2025 година
На 3 юни на всички правоимащи жители ще бъдат изплатени паричните компенсации за бременност и раждане, за развъждане на дете до 2-годишна възраст и за осиновяване на дете до 5-годишна възраст за предходния месец май. Датата за погашение на паричните компенсации за безработица през този месец е 16 юни (понеделник).
Осигурените в частни сдружения са 5 млн. души
Управляват над 27,29 милиарда лева, насъбрани за старини
За три месеца парите набъбнаха с 2,13%
Управляваните от частните пенсионни сдружения активи към края на март са на обща стойност над 27,29 милиарда лева От тях 27 милиарда лева са активите на пенсионните фондове, а 243 млн. лева са във фондовете за осъществяване на заплащания - пожизнени пенсии и разсрочени заплащания. В съпоставяне с края на предходната година чистите активи на пенсионните сдружения нарастват с 570 млн. лева, или с 2,13%. Това нарастване се дължи както на постигнатата от фондовете рентабилност от направените вложения, по този начин и на спомагателните вноски, които всеки месец вършат обезпечените.
Увеличението на активите се разграничава по типове фондове. Най-бързо нарастват чистите активи на универсалните пенсионни фондове, които регистрират растеж от 2,28 на 100 за три месеца. Причината за това е, че там са обезпечени най-вече хора, а обезпечаването в тях е наложително за работещите, родени след края на 1959 година (ако не са избрали да трансферират обезпечаването си напълно към държавното публично осигуряване). На идващите места по нарастване на активите са професионалните и доброволния фонд по професионални схеми с растеж за година от надлежно 1,26 на 100 и 0,41 на 100. Отчетеният растеж на активите на доброволните пенсионни фондове за три месеца е 0,08 на 100.
Общият брой на участниците във всички фондове, ръководени от пенсионните сдружения, е 5 120 130 души. От тях 5 088 208 са обезпечени в пенсионните фондове, 25 295 индивида получават разсрочени заплащания, а 6627 са пенсионери (3 в професионалните, 786 в доброволните пенсионни фондове и 5838 във фондовете за погашение на пожизнени пенсии). Общият брой на обезпечените и на получаващите пари от четирите типа пенсионни фондове за три месеца нараства с над 23 хиляди, или с 0,47 на 100.
Брутните приходи от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото тримесечие на годината са общо 773 млн. лева и се усилват с 10,28 на 100 в съпоставяне със същия интервал на предходната година.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ