„Свидетелства на времето“: Детството по време на социализма и комунистическото възпитание на децата
Повечето хора знаят, че предишното в реалност не е било толкоз идеалистично и ярко, а наподобява по този начин, тъй като сме били деца.
Миналото е прекомерно комплицирано, с цел да бъде разказано простичко, само че прекомерно значимо, с цел да се мълчи за него. Особено, когато се отнася до образуването на светогледа на децата, които в комунистическото общество са подложени императивно на идеологическа обработка.
В закона за националното обучение написа, че учебното заведение би трябвало да възпита идейно уверени строители на бъдещото комунистическо общество. И с цел да се реализира тази идейна увереност са измислени и редица тематики в самото учебно обучение, дори и предучилищното, както и извънкласни и извънучилищни действия и организации като чавдарчетата и пионерите. Аз съм артикул на това време, въпреки че не се оказах идейно уверена, както и доста други хора от моето потомство, ние вместо да учим за Ян Бибиян или за Весел Патиланчо, ние учехме за Митко Палаузов. Ето по този начин с подбора на текствете, на тематиките, които се сервират на децата, към този момент се върви към тази цел, която си слага страната партия във връзка с децата. Също по този начин... „ Чавдарчето е примерно в къщи и в клас, то помни – пионер ще стана аз! ” А като станем пионери, там към този момент е „ Комунисти, комсомолци, пионери – дружно в един и същи строй... ” Виждате, че някои неща са останали неизличими в паметта.
проф. Даниела Колева – културолог
Така от най-ранна възраст децата незабелязано научават границите сред привилегированите и елементарните хора. Този развой стартира още в детската градина.
Аз съм израснала в един дребен град. Ходила съм на детска градина от най-ранна възраст. В нашата група беше дъщерята на шефа на завода, синът на основния инженер, дъщерята на партийния секретар и някак си това се знаеше. Всички сме били деца тогава, не сме си давали сметка какво значи това, даже отношението на тогавашните „ другарки ” (учителки и възпитателки – бел. ред.) към тези деца не ни е предписание усещане. Ето един тънък метод, по който действителността в действителност се натрапваше с тези връзки, с тези непотистки мрежи. Истинската реалност е била там, в това време, само че ние не сме имали оптиката да я забележим, тъй като оптиката се придобива посредством едно друго образование и обучение, а не това.
проф. Даниела Колева – културолог
Социализмът е система, която държи да знае всичко за всеки и се грижи за вярното му идеологическо израстване. Контролът върху възпитанието на младежите се разгръща и върху тяхната житейска реализация. Това става и посредством системата от поръчения, отговорности и обещания, които в случай че не бъдат изпълнени, следват и съответните наказания. Това е времето на алените и сини вратовръзки, на възбраните, на късите прически, на дърпането на уши и изкарването пред строя, а за най-непослушните -Трудово възпитателните учебни заведения (ТВУ).
Действаше система от санкции и най-страшното беше изключването от комсомола, на изхода от детската възраст, тъй като човек в случай че не е комсомолец, не може да бъде студент. Система от санкции от самото начало, такива дисциплиниращи ограничения и способи... Дори самото ангажиране с пионерския общ брой, стоенето в строй, посрещане и изпращане на знаме, срещи с дейни борци срещу фашизма и капитализма, които описват техните истории – всичко това лишава времето на децата, през което те могат да вършат нещо по-присъщо на детската възраст, да вземем за пример да играят или да спортуват.
проф. Даниела Колева – културолог
През 1970 година излиза решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия за образуване на ново масовизирано младежко бригадирско придвижване. То се показва в летни и есенни училищен и студентски бригади за помощ най-вече в строителството и селското стопанство. През 1981 година бригадите носят доходи на страната към 27 млн. лева, а средствата за издръжката на бригадирите е 64 млн. лв., т.е. 37 млн. лв. загуба.
На училищен бригади постоянно беряхме домати за консервния комбинат, разследване на което една година се разбра, че не можем да си платим храната, защото се храним там. Не беше кой знае каква храна, само че заплащането ни бе толкоз ниско, че не можехме да си платим храната. Затова един-два дни бяхме с леличките от ТКЗС-то, които беряха домати за експорт. И това беше нещо напълно друго. Разбира се, бригадите бяха наложителни. Вера Мутафчиева ги е описала добре – те не са били наложителни, само че с цел да се запишеш в идващия курс в университета, би трябвало да представиш записка по тази причина, че си бил на бригада. Ако искаш да продължиш образованието си, би трябвало да си бил! В гимназията отсъствието от бригада беше огромна необичайност и го правеха тези, които имаха познати лекари, които можеха да им дадат бележки.
проф. Даниела Колева – културолог
На 16 август 1979 година в София идват деца от целия свят, с цел да бъдат участници в първата интернационална детска асамблея „ Знаме на мира “.
Организирана е по самодейност на Людмила Живкова, щерка на тогавашния Първи в страната – Тодор Живков. Похарчени са милиони левове за реномето на страната, която желае да покаже на света по какъв начин се образува у нас детето като всестранна развита персона.
От една страна това несъмнено е било влиятелно, тъй като е лъскало интернационалния имидж на България, а по какъв начин се е осъществявало към този момент са неща, които моя сътрудник Иван Еленков е изследвал. Там се виждат големите суми, които са изразходвани, методите, по които цялото мероприятие е било реализирано. Човек се пита дали пък не би могло цялата тази сила и всички тези средства не биха могли да се употребяват за българските деца тогава с по-непосредствена изгода, въпреки че от дипломатическа позиция нещата са стояли друго.
проф. Даниела Колева – културолог
А напъните на партийния хайлайф да вкарат всички деца в общ коловоз, се сблъскват с възхода на рок-музиката, оказала огромно въздействие върху държанието на младежите у нас. Черните облекла и дългите коси се срещат със наложителните униформи и прилежно прибрани коси.
Това, което се наблюдаваше в учебно заведение тогава бяха униформите, сини престилки с бели якички за девойките. Но доста значимо бе какво се крие под престилката. Много влиятелно бе да се крие под нея черно поло. Тогава то беше съвременно и,разбира се, дънки. Може би това е била една неосъзната, може да пресилвам, в случай че го нарека опозиция, само че през потреблението. Едни младежи, които не сме си давали сметка, че е имало други възможности, тъй като не сме ги познавали. С потребяването на тези западни артикули, западната музика, несъмнено. Тя изигра най-голяма роля в нашите училищен компании, диалозите в тях и за нашите съпротиви, в случай че не е смешно да употребя тази дума. Рок музиката и по-тежкия рок имаха своето главно място в тях. По-конформистките и стандартни стилове в музиката можеха да се гледат и слушат свободно. Ако си спомняте на Великден пускаха по малкия екран АББА, с цел да не вървим на черква. Предавания като „ Музикална стълбица ” и „ Пулсиращи ноти ” по националното радио, предавани късно вечер, повлияха доста на учениците, средношколците, младежите от това време.
проф. Даниела Колева – културолог
Миналото се трансформира в една все по-чужда област за децата и в това време е все по-силно заливано от сегашното, в което носталгията по „ това време ” на възрастните изкривява действителността през детския им спомен. Така границата сред действителни политически събития и детски мемоари се размива.
Младите хора в този момент имат безпределно доста благоприятни условия да се образоват, да научават всякакви неща. И от време на време научават неща, които не са тествани, които са откровена имитация. Това, което им липсва и за което ние сме виновни е да изградим у тях медийна или осведомителна просветеност. Така те ще могат да се отнасят сериозно към това, което виждат или получават като информация. В този смисъл техният и нашият проблем са много сходни – би трябвало да се научим на това сериозно отношение.
проф. Даниела Колева – културолог
Миналото е прекомерно комплицирано, с цел да бъде разказано простичко, само че прекомерно значимо, с цел да се мълчи за него. Особено, когато се отнася до образуването на светогледа на децата, които в комунистическото общество са подложени императивно на идеологическа обработка.
В закона за националното обучение написа, че учебното заведение би трябвало да възпита идейно уверени строители на бъдещото комунистическо общество. И с цел да се реализира тази идейна увереност са измислени и редица тематики в самото учебно обучение, дори и предучилищното, както и извънкласни и извънучилищни действия и организации като чавдарчетата и пионерите. Аз съм артикул на това време, въпреки че не се оказах идейно уверена, както и доста други хора от моето потомство, ние вместо да учим за Ян Бибиян или за Весел Патиланчо, ние учехме за Митко Палаузов. Ето по този начин с подбора на текствете, на тематиките, които се сервират на децата, към този момент се върви към тази цел, която си слага страната партия във връзка с децата. Също по този начин... „ Чавдарчето е примерно в къщи и в клас, то помни – пионер ще стана аз! ” А като станем пионери, там към този момент е „ Комунисти, комсомолци, пионери – дружно в един и същи строй... ” Виждате, че някои неща са останали неизличими в паметта.
проф. Даниела Колева – културолог
Така от най-ранна възраст децата незабелязано научават границите сред привилегированите и елементарните хора. Този развой стартира още в детската градина.
Аз съм израснала в един дребен град. Ходила съм на детска градина от най-ранна възраст. В нашата група беше дъщерята на шефа на завода, синът на основния инженер, дъщерята на партийния секретар и някак си това се знаеше. Всички сме били деца тогава, не сме си давали сметка какво значи това, даже отношението на тогавашните „ другарки ” (учителки и възпитателки – бел. ред.) към тези деца не ни е предписание усещане. Ето един тънък метод, по който действителността в действителност се натрапваше с тези връзки, с тези непотистки мрежи. Истинската реалност е била там, в това време, само че ние не сме имали оптиката да я забележим, тъй като оптиката се придобива посредством едно друго образование и обучение, а не това.
проф. Даниела Колева – културолог
Социализмът е система, която държи да знае всичко за всеки и се грижи за вярното му идеологическо израстване. Контролът върху възпитанието на младежите се разгръща и върху тяхната житейска реализация. Това става и посредством системата от поръчения, отговорности и обещания, които в случай че не бъдат изпълнени, следват и съответните наказания. Това е времето на алените и сини вратовръзки, на възбраните, на късите прически, на дърпането на уши и изкарването пред строя, а за най-непослушните -Трудово възпитателните учебни заведения (ТВУ).
Действаше система от санкции и най-страшното беше изключването от комсомола, на изхода от детската възраст, тъй като човек в случай че не е комсомолец, не може да бъде студент. Система от санкции от самото начало, такива дисциплиниращи ограничения и способи... Дори самото ангажиране с пионерския общ брой, стоенето в строй, посрещане и изпращане на знаме, срещи с дейни борци срещу фашизма и капитализма, които описват техните истории – всичко това лишава времето на децата, през което те могат да вършат нещо по-присъщо на детската възраст, да вземем за пример да играят или да спортуват.
проф. Даниела Колева – културолог
През 1970 година излиза решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия за образуване на ново масовизирано младежко бригадирско придвижване. То се показва в летни и есенни училищен и студентски бригади за помощ най-вече в строителството и селското стопанство. През 1981 година бригадите носят доходи на страната към 27 млн. лева, а средствата за издръжката на бригадирите е 64 млн. лв., т.е. 37 млн. лв. загуба.
На училищен бригади постоянно беряхме домати за консервния комбинат, разследване на което една година се разбра, че не можем да си платим храната, защото се храним там. Не беше кой знае каква храна, само че заплащането ни бе толкоз ниско, че не можехме да си платим храната. Затова един-два дни бяхме с леличките от ТКЗС-то, които беряха домати за експорт. И това беше нещо напълно друго. Разбира се, бригадите бяха наложителни. Вера Мутафчиева ги е описала добре – те не са били наложителни, само че с цел да се запишеш в идващия курс в университета, би трябвало да представиш записка по тази причина, че си бил на бригада. Ако искаш да продължиш образованието си, би трябвало да си бил! В гимназията отсъствието от бригада беше огромна необичайност и го правеха тези, които имаха познати лекари, които можеха да им дадат бележки.
проф. Даниела Колева – културолог
На 16 август 1979 година в София идват деца от целия свят, с цел да бъдат участници в първата интернационална детска асамблея „ Знаме на мира “.
Организирана е по самодейност на Людмила Живкова, щерка на тогавашния Първи в страната – Тодор Живков. Похарчени са милиони левове за реномето на страната, която желае да покаже на света по какъв начин се образува у нас детето като всестранна развита персона.
От една страна това несъмнено е било влиятелно, тъй като е лъскало интернационалния имидж на България, а по какъв начин се е осъществявало към този момент са неща, които моя сътрудник Иван Еленков е изследвал. Там се виждат големите суми, които са изразходвани, методите, по които цялото мероприятие е било реализирано. Човек се пита дали пък не би могло цялата тази сила и всички тези средства не биха могли да се употребяват за българските деца тогава с по-непосредствена изгода, въпреки че от дипломатическа позиция нещата са стояли друго.
проф. Даниела Колева – културолог
А напъните на партийния хайлайф да вкарат всички деца в общ коловоз, се сблъскват с възхода на рок-музиката, оказала огромно въздействие върху държанието на младежите у нас. Черните облекла и дългите коси се срещат със наложителните униформи и прилежно прибрани коси.
Това, което се наблюдаваше в учебно заведение тогава бяха униформите, сини престилки с бели якички за девойките. Но доста значимо бе какво се крие под престилката. Много влиятелно бе да се крие под нея черно поло. Тогава то беше съвременно и,разбира се, дънки. Може би това е била една неосъзната, може да пресилвам, в случай че го нарека опозиция, само че през потреблението. Едни младежи, които не сме си давали сметка, че е имало други възможности, тъй като не сме ги познавали. С потребяването на тези западни артикули, западната музика, несъмнено. Тя изигра най-голяма роля в нашите училищен компании, диалозите в тях и за нашите съпротиви, в случай че не е смешно да употребя тази дума. Рок музиката и по-тежкия рок имаха своето главно място в тях. По-конформистките и стандартни стилове в музиката можеха да се гледат и слушат свободно. Ако си спомняте на Великден пускаха по малкия екран АББА, с цел да не вървим на черква. Предавания като „ Музикална стълбица ” и „ Пулсиращи ноти ” по националното радио, предавани късно вечер, повлияха доста на учениците, средношколците, младежите от това време.
проф. Даниела Колева – културолог
Миналото се трансформира в една все по-чужда област за децата и в това време е все по-силно заливано от сегашното, в което носталгията по „ това време ” на възрастните изкривява действителността през детския им спомен. Така границата сред действителни политически събития и детски мемоари се размива.
Младите хора в този момент имат безпределно доста благоприятни условия да се образоват, да научават всякакви неща. И от време на време научават неща, които не са тествани, които са откровена имитация. Това, което им липсва и за което ние сме виновни е да изградим у тях медийна или осведомителна просветеност. Така те ще могат да се отнасят сериозно към това, което виждат или получават като информация. В този смисъл техният и нашият проблем са много сходни – би трябвало да се научим на това сериозно отношение.
проф. Даниела Колева – културолог
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ