Какво иска да направи Леонардо дел Векио в края на 80-те си години
Повечето хора на възраст сред 80 и 89 години при опция незабавно биха се втурнали към шезлонгите в Монако. Предполагаше се, че Леонардо дел Векио, най-богатият човек в Италия, ще направи тъкмо това. През май той навършва 86 и преди няколко години реалокира главното си жителство в княжеството. Четирите му брака и шестте му потомци сътвориха куп внуци, с които да си играе. На 12 март корпоративното му дете, EssilorLuxottica, регистрира мощен скок в продажбите през втората половина на 2020 година на шикозните очила, които създава. Пазарната капитализация на компанията още веднъж надвишава 60 милиарда евро и е покрай върха за всички времена от началото на 2020 година преди пандемичния спад в търсенето на скъпи аксесоари. Има ли по-добро време да си сложите чифт Ray-Ban очила (които компанията произвежда) и да се препичате край басейна?
Изглежда, че концепцията на Дел Векио за la dolce vita е не толкоз пасивна. Освен това е амбициозна - и освен във връзка с неговата компания, над която той държи желязна хватка и която желае да вкара в цифровата епоха. Като спомагателна активност, подобаваща за възрастни жители, магнатът също се пробва да разклати италианските финанси.
На Дел Векио сигурно не му липсват дързостта и упоритостта, нужни за реализирането на двете инициативи. Той прекарва част от детството си в сиропиталище, тъй като овдовялата му майка не може да си разреши да го храни, и трансформира Luxottica от колиба в италианските Доломити в световен исполин. Въпреки че не приказва британски, той избра да листва компанията си в Ню Йорк, с цел да получи достъп до дълбоките финансови пазари в Америка, до марки като Ray-Ban и Oakley, както и място за тяхната продажба (веригата Sunglass Hut, която Luxottica купи през 2001 г.). Вместо да разпусне на 80 години, той се завърна в компанията през 2014 година след десетилетие спиране, с цел да провежда сливането ѝ с Essilor, великански френски производител на лещи, и преместването ѝ от тържищата на Ню Йорк и Милано в Париж.
Сега, след избраните от него пред италианската преса през март като три " интензивни години " на опознаване на управлението на Essilor, хватката на милиардера върху компанията стана по-силна от всеки път. През февруари той показа лист на номинираните за борда на компанията. Списъкът ще назначи близкия асистент Франческо Милери като основен изпълнителен шеф и редица известни италианци, определени от Дел Векио, за самостоятелни шефове. Самият магнат ще остане като ръководител. Заместникът му Юбер Саниер, който преди беше ръководител на борда на Essilor, ще се отдръпна и по този начин ще постави края на борбата, която французинът водеше против Дел Векио. Планът към момента би трябвало да бъде утвърден от акционерите на годишното заседание на компанията през май. При изискване че холдинговото сдружение на семейството Дел Векио Delfin има 32% от акциите, резултатът наподобява съдбоносен.
Така наподобяват и удвоените старания на Дел Векио в региона на технологиите. По време на пандемията от ковид-19 EssilorLuxottica стартира построяването на нов разпределителен център за електронна търговия в Седико, град в подножието на Доломитите, до фабрика, която създава рамките и лещите за компанията. Преките онлайн продажби към крайни консуматори, които някогашен началник на компания за очила назовава " последния огромен марж ", набъбнаха с 40% през 2020 година, до 1.2 милиарда евро.
Тази година компанията възнамерява да пусне смарт Ray-Ban очила, създадени взаимно с Фейсбук. Тези свързани с мрежата стъкла, които демонстрират информация за външния свят на носителя си, дават обещание да бъдат по едно и също време по-интелигентни и по-стилни от Гугъл Glass - по-ранна колаборация със Силициевата котловина, от която Luxottica се отдръпна, откакто Дел Векио съобщи: " Ще ме е позор да се разхождам с това на лицето си. "
Капитал - брой 12
Въпреки че номинацията на Милери за основен изпълнителен шеф беше изненадваща, поради неналичието му на опит в областта на потребителските артикули, предходната му работа на началник в лична консултантска компания за ръководство и осведомителни технологии го прави рационален избор да ръководи компанията. Благодарение на близостта му с Дел Векио се счита, че познава компанията от вътрешната страна. Най-важното е, че той има цялостното доверие на създателя. Което е сериозно значимо, като се има поради, че възрастният магнат не счита да се отдръпва. Спретнат и изправен, той може да мине за някой с 20 години по-млад. Мениджърите напомнят, че първият въпрос, който господин Дел Векио задава при постоянните си визити във фабриката, е: " Какво ново можете да ми покажете? "
И като че ли хвърлянето на империята му в цифровата ера не е задоволително предизвикателно, страничното занятие на Дел Векио може да е още по-амбициозно. През последните няколко години той приготвя почвата за разлюляване на италианските финанси. Чрез Delfin той от дълго време има дял от към 4.8% в Generali, най-голямата застрахователна компания в Италия, и близо 2% в UniCredit, най-голямата банка в страната. През миналата година холдинговата му компания също натрупа 13% дял в Mediobanca и стана най-големия акционер в италианската капиталова банка (която от своя страна има 13% от акциите на Generali). Европейският банков регулатор утвърди желанието на Дел Векио да усили собствеността си върху Mediobanca до близо 20%.
Интересът на Дел Векио към Generali може частично да се изясни с възходящата роля, която застрахователите ще играят при покриването на изплащането на очила, защото зрението на застаряващото население се утежнява. " Мелницата " за финансови клюки в Милано се изпълва с бръщолевене за акционерската стойност, която може да се генерира, в случай че Mediobanca отдели своя дял от Generali или в случай че капиталовата банка или UniCredit се обединят със застрахователя. Самият Дел Векио съобщи, че делът на Delfin в Mediobanca е дълготрайна инвестиция и че не има намерение да получи надзор над групата или да повлияе на ръководството ѝ. Близък до него човек твърди, че проектите му ще станат по-ясни, когато делът му се увеличи до близо 20%. Други осведомени с мисленето му споделят, че той е откровено угрижен за ориста на корпоративна Италия и би желал наследството му да се простира оттатък EssilorLuxottica.
Изглежда, че концепцията на Дел Векио за la dolce vita е не толкоз пасивна. Освен това е амбициозна - и освен във връзка с неговата компания, над която той държи желязна хватка и която желае да вкара в цифровата епоха. Като спомагателна активност, подобаваща за възрастни жители, магнатът също се пробва да разклати италианските финанси.
На Дел Векио сигурно не му липсват дързостта и упоритостта, нужни за реализирането на двете инициативи. Той прекарва част от детството си в сиропиталище, тъй като овдовялата му майка не може да си разреши да го храни, и трансформира Luxottica от колиба в италианските Доломити в световен исполин. Въпреки че не приказва британски, той избра да листва компанията си в Ню Йорк, с цел да получи достъп до дълбоките финансови пазари в Америка, до марки като Ray-Ban и Oakley, както и място за тяхната продажба (веригата Sunglass Hut, която Luxottica купи през 2001 г.). Вместо да разпусне на 80 години, той се завърна в компанията през 2014 година след десетилетие спиране, с цел да провежда сливането ѝ с Essilor, великански френски производител на лещи, и преместването ѝ от тържищата на Ню Йорк и Милано в Париж.
Сега, след избраните от него пред италианската преса през март като три " интензивни години " на опознаване на управлението на Essilor, хватката на милиардера върху компанията стана по-силна от всеки път. През февруари той показа лист на номинираните за борда на компанията. Списъкът ще назначи близкия асистент Франческо Милери като основен изпълнителен шеф и редица известни италианци, определени от Дел Векио, за самостоятелни шефове. Самият магнат ще остане като ръководител. Заместникът му Юбер Саниер, който преди беше ръководител на борда на Essilor, ще се отдръпна и по този начин ще постави края на борбата, която французинът водеше против Дел Векио. Планът към момента би трябвало да бъде утвърден от акционерите на годишното заседание на компанията през май. При изискване че холдинговото сдружение на семейството Дел Векио Delfin има 32% от акциите, резултатът наподобява съдбоносен.
Така наподобяват и удвоените старания на Дел Векио в региона на технологиите. По време на пандемията от ковид-19 EssilorLuxottica стартира построяването на нов разпределителен център за електронна търговия в Седико, град в подножието на Доломитите, до фабрика, която създава рамките и лещите за компанията. Преките онлайн продажби към крайни консуматори, които някогашен началник на компания за очила назовава " последния огромен марж ", набъбнаха с 40% през 2020 година, до 1.2 милиарда евро.
Тази година компанията възнамерява да пусне смарт Ray-Ban очила, създадени взаимно с Фейсбук. Тези свързани с мрежата стъкла, които демонстрират информация за външния свят на носителя си, дават обещание да бъдат по едно и също време по-интелигентни и по-стилни от Гугъл Glass - по-ранна колаборация със Силициевата котловина, от която Luxottica се отдръпна, откакто Дел Векио съобщи: " Ще ме е позор да се разхождам с това на лицето си. "
Капитал - брой 12
Въпреки че номинацията на Милери за основен изпълнителен шеф беше изненадваща, поради неналичието му на опит в областта на потребителските артикули, предходната му работа на началник в лична консултантска компания за ръководство и осведомителни технологии го прави рационален избор да ръководи компанията. Благодарение на близостта му с Дел Векио се счита, че познава компанията от вътрешната страна. Най-важното е, че той има цялостното доверие на създателя. Което е сериозно значимо, като се има поради, че възрастният магнат не счита да се отдръпва. Спретнат и изправен, той може да мине за някой с 20 години по-млад. Мениджърите напомнят, че първият въпрос, който господин Дел Векио задава при постоянните си визити във фабриката, е: " Какво ново можете да ми покажете? "
И като че ли хвърлянето на империята му в цифровата ера не е задоволително предизвикателно, страничното занятие на Дел Векио може да е още по-амбициозно. През последните няколко години той приготвя почвата за разлюляване на италианските финанси. Чрез Delfin той от дълго време има дял от към 4.8% в Generali, най-голямата застрахователна компания в Италия, и близо 2% в UniCredit, най-голямата банка в страната. През миналата година холдинговата му компания също натрупа 13% дял в Mediobanca и стана най-големия акционер в италианската капиталова банка (която от своя страна има 13% от акциите на Generali). Европейският банков регулатор утвърди желанието на Дел Векио да усили собствеността си върху Mediobanca до близо 20%.
Интересът на Дел Векио към Generali може частично да се изясни с възходящата роля, която застрахователите ще играят при покриването на изплащането на очила, защото зрението на застаряващото население се утежнява. " Мелницата " за финансови клюки в Милано се изпълва с бръщолевене за акционерската стойност, която може да се генерира, в случай че Mediobanca отдели своя дял от Generali или в случай че капиталовата банка или UniCredit се обединят със застрахователя. Самият Дел Векио съобщи, че делът на Delfin в Mediobanca е дълготрайна инвестиция и че не има намерение да получи надзор над групата или да повлияе на ръководството ѝ. Близък до него човек твърди, че проектите му ще станат по-ясни, когато делът му се увеличи до близо 20%. Други осведомени с мисленето му споделят, че той е откровено угрижен за ориста на корпоративна Италия и би желал наследството му да се простира оттатък EssilorLuxottica.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ