Повечето хора имат нужда да чуят „онези две думи". И

Повечето хора имат потребност да чуят „ тези две думи ". И от време на време се случва да ги чуят тъкмо в точния момент. Запознах се с Кони в деня, когато постъпих започнах доброволческата си стратегия в болничното заведение. Бил, брачният партньор й, стоеше обезпокоен до носилката, от която я трансферираха на болничното легло. Макар да беше навлязла в последните стадии от битката си с рака, Кони беше бодра и радостна. Настанихме я. Написах името й върху всички болнични движимости, които щеше да употребява, и я попитах дали има потребност от нещо.

- О, да - отвърна тя, - бихте ли ми посочили по какъв начин да си пущам тв приемника? Страшно обичам сериалите и не ми се желае да пропусна нещо.

Кони беше сантиментална душа. Обичаше телевизионни сериали, романи и филми с вълнуващи любовни истории. Когато се опознахме по-добре, тя показа какъв брой било потискащо в продължение на 32 години да бъде брачна половинка на мъж, който постоянно я наричал „ глупава жена ".

- Знам, че Бил ме обича - обясняваше тя, - само че той не е от тези, които ще кажат, че ме обичат, или ще ми подарят цветя. Тя въздъхна и погледна на открито през прозореца към дърветата в двора. - Всичко бих дала най-малко един път да ми каже „ обичам те ", само че той просто не е подобен човек.

Бил посещаваше Кони всеки ден. Отначало седеше до леглото й, до момента в който тя гледаше сериалите. По-нататък, когато тя стартира да спи през по-голямата част от деня, той крачеше нагоре надолу в коридора пред стаята й. Още по-нататък, когато тя към този момент дори не гледаше телевизия и изобщо рядко се будеше, аз започнах да извозвам повече време с Бил. Той ми описа, че на времето работел като дърводелец, а в този момент обичал риболова. С Кони нямали деца, само че откогато били пенсионирани си прекарвали добре, пътували доста, само че след това Кони се разболяла. Бил не можеше да изрази възприятията си, свързани с идната гибел на жена му. Един ден, до момента в който пихме кафето в лавката, заговорих на тематика дами и какъв брой е нужна малко романтика в нашия живот; какъв брой ни е прелестно да получаваме сантиментални картички и любовни писма.

- Казваш ли на Кони, че я обичаш? - попитах го аз знаейки отговора, а той ме погледна по този начин, като че ли съм луда.

- Няма потребност - отвърна той. - Тя си знае, че я обичам.

- Сигурна съм, че го знае - рекох аз и се пресегнах да докосна ръцете му - груби ръце на дърводелец, които стискаха чашата по този начин, като че ли беше единствената им опора, - само че тя има потребност да го чуе, Бил, има потребност да чуе какво е означавала за теб през всичките тези години. Моля те, намерения си за това. Върнахме се в стаята на Кони. Бил изчезна вътре, а аз отидох при различен пациент. По-късно видях Бил седнал до леглото. Той държеше ръката на Кони, до момента в който тя спеше. Това беше на 12 февруари. Два дни по-късно, както си вървях из отделението по обяд, видях Бил, подпрян на стената в коридора, втренчил очи в пода. От старшата сестра към този момент знаех, че Кони е умряла в 11 часа сутринта. Когато Бил ме видя, той си разреши да се отпусне в прегръдките ми за по-дълго. Лицето му беше обляно в сълзи и целият трепереше. Накрая се облегна на стената и пое надълбоко въздух.

-Трябва да ти кажа нещо - рече той. - Трябва да ти кажа какъв брой добре се усещам, че ѝ го споделих. Той се прекъсна, с цел да си издуха носа. - Много мислих за това, което ми загатна, и тази заран ѝ споделих какъв брой доста я обичам и какъв брой се веселя, че съм се оженил за нея. Трябваше да видиш усмивката ѝ! Влязох в стаята да се сбогувам на собствен ред с Кони. На масичката до леглото ѝ стоеше голяма картичка по случай празника на влюбените - Свети Валентин. Нали ги знаете, ония сантиментални картички, в които написа: „ На моята прелестна брачна половинка. Обичам те ".

Из "Пилешка чорба за женската душа "