Почти половината българи нямат никакви спестявания
Повечето държат парите си в брой или в банка и действително обедняват
Почти половината от българите (48%) нямат никакви спестявания. Тези, които съумяват да заделят средства, всеобщо ги държат в брой или в банков депозит, без да ги влагат. Това значи, че на фона на растящите цени, българите икономисват, само че действително обедняват, оповестява News.bg.
Данните са от национално проучване на организация " Тренд ", поръчано от Института за пазарна стопанска система (ЕКИП). Проучването проучва по какъв начин българите ръководят персоналните си финанси и какви опасности поемат в несигурна икономическа среда.
Кой съумява да икономисва?
Логично, хората с по-високи приходи имат и по-големи спестявания. Тези с ниски приходи, по-ниско обучение и живеещите в дребни обитаеми места най-често не могат да заделят пари.
" Колкото по-високи са приходите, толкоз по-големи са и спестяванията ", разяснява Димитра Воева, началник на изследователския отдел в " Тренд ".
По-младите (между 18 и 39 години) и хората с по-стабилна работа са по-склонни да икономисват, въпреки и дребни суми. Мъжете демонстрират малко по-голяма интензивност в това отношение по отношение на дамите.
" Психологическата настройка е решаваща. Когато човек живее с чувство за неустановеност, той мисли от месец за месец и не възнамерява бъдещето ", изяснява Воева, представена от News.bg.
Страх от риск и липса на облага
Повече от две трети от българите със спестявания държат парите си в банка или в брой вкъщи. Едва към 10% влагат в злато, парцели или финансови принадлежности.
" Българинът остава мощно закостенял вложител ", обобщава Воева. Според нея множеството хора не имат вяра, че могат да завоюват от вложения и търсят сигурност, даже това да значи загуба на стойност.
Стоян Панчев от ЕКИП акцентира, че инфлацията и ниските лихви трансформират депозитите в " капан за стойност ".
" Българите икономисват, само че не печелят от това. Техните пари губят стойност, тъй като не се влагат ", споделя Панчев. " Всеки лев, който стои в банката, действително коства по-малко след година. Това е невидимата цена на страха от риск. "
Той упорства за повишение на финансовата просветеност и по-добър достъп до информация за вложения.
Късно се сещаме за вложения
Инвестиционният специалист Макс Баклаян разяснява, че българите се сещат за вложения прекомерно късно.
" Всяка рецесия води до пик на интереса към златото, само че това се случва едвам откакто инфлацията към този момент е блъснала. Тогава е късно – парите са изгубили част от цената си ", споделя той.
Според Баклаян вложението би трябвало да е дълготрайна тактика, а не паническа реакция. Като сериозен проблем той показва и неналичието на доверие в институциите, което кара доста хора да имат вяра единствено на парите в брой.
Експертите са единомислещи, че финансовата просветеност би трябвало да се трансформира в приоритет, с цел да могат българите да ръководят парите си по-ефективно и да не губят цената им.
Почти половината от българите (48%) нямат никакви спестявания. Тези, които съумяват да заделят средства, всеобщо ги държат в брой или в банков депозит, без да ги влагат. Това значи, че на фона на растящите цени, българите икономисват, само че действително обедняват, оповестява News.bg.
Данните са от национално проучване на организация " Тренд ", поръчано от Института за пазарна стопанска система (ЕКИП). Проучването проучва по какъв начин българите ръководят персоналните си финанси и какви опасности поемат в несигурна икономическа среда.
Кой съумява да икономисва?
Логично, хората с по-високи приходи имат и по-големи спестявания. Тези с ниски приходи, по-ниско обучение и живеещите в дребни обитаеми места най-често не могат да заделят пари.
" Колкото по-високи са приходите, толкоз по-големи са и спестяванията ", разяснява Димитра Воева, началник на изследователския отдел в " Тренд ".
По-младите (между 18 и 39 години) и хората с по-стабилна работа са по-склонни да икономисват, въпреки и дребни суми. Мъжете демонстрират малко по-голяма интензивност в това отношение по отношение на дамите.
" Психологическата настройка е решаваща. Когато човек живее с чувство за неустановеност, той мисли от месец за месец и не възнамерява бъдещето ", изяснява Воева, представена от News.bg.
Страх от риск и липса на облага
Повече от две трети от българите със спестявания държат парите си в банка или в брой вкъщи. Едва към 10% влагат в злато, парцели или финансови принадлежности.
" Българинът остава мощно закостенял вложител ", обобщава Воева. Според нея множеството хора не имат вяра, че могат да завоюват от вложения и търсят сигурност, даже това да значи загуба на стойност.
Стоян Панчев от ЕКИП акцентира, че инфлацията и ниските лихви трансформират депозитите в " капан за стойност ".
" Българите икономисват, само че не печелят от това. Техните пари губят стойност, тъй като не се влагат ", споделя Панчев. " Всеки лев, който стои в банката, действително коства по-малко след година. Това е невидимата цена на страха от риск. "
Той упорства за повишение на финансовата просветеност и по-добър достъп до информация за вложения.
Късно се сещаме за вложения
Инвестиционният специалист Макс Баклаян разяснява, че българите се сещат за вложения прекомерно късно.
" Всяка рецесия води до пик на интереса към златото, само че това се случва едвам откакто инфлацията към този момент е блъснала. Тогава е късно – парите са изгубили част от цената си ", споделя той.
Според Баклаян вложението би трябвало да е дълготрайна тактика, а не паническа реакция. Като сериозен проблем той показва и неналичието на доверие в институциите, което кара доста хора да имат вяра единствено на парите в брой.
Експертите са единомислещи, че финансовата просветеност би трябвало да се трансформира в приоритет, с цел да могат българите да ръководят парите си по-ефективно и да не губят цената им.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ