Нов технологичен институт се готви да стане „Станфорд на Европа”
Повечето бизнеси към този момент схващат, че би трябвало да се трансформират, те би трябвало да вършат просвета, споделя Сергей Белоусов, основател на основаването на SIT
„ Със SIT желаеме да застанем тъкмо там – на територията на общуването сред просвета и промишленост ”, съобщи Сергей Белусов, основател на основаването на Технологичният институт в Шафхаузен
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Университетът в Станфорд е дал на света някои от най-големите ИТ компании, определили образа на съвреме нната високотехнологична промишленост. Днес обаче един нов софтуерен институт в Европа има упоритостта да се трансформира в Станфорд на Европа – и да роди новото потомство ИТ компании, които да дефинират образа на високотехнологичната промишленост на света в близкото бъдеще. Там се работи интензивно по направленията квантови компютри и обвързваните с тях квантови технологии. Това е Технологичният институт в Шафхаузен, близо до Цюрих в Швейцария (SIT).
„ Да, квантови компютри към този момент има. Но квантовите компютри няма да стартират да основават нещо потребно за нас, преди да се сътвори квантовият интернет ”, споделя Жилес Брасар – професор по компютърни науки от 1979 година и почетен член на управлението на Университета в Монреал, основател на основите на квантовата криптография. Седнал е в едно от пет сиви кресла, подредени пред дребна група публицисти, събрани в лекционна зала в Технологичният институт в Шафхаузен. До него седят доктор Юрген Брюкер – изпълнителен вицепрезидент на SIT, един от основните учени на Университета Сен Гален и Университета на Лихтенщайн, както и Бертран Майер – професор по софтуерен инженеринг в ETH-Zurich.
Между тях седи и висок мъж с яркосини очи и тъмносин костюм, който наподобява припрян. След репликата за квантовия интернет мъжът сграбчва микрофона и оспорва концепцията. „ Не, не, това е третият стадий, само че има и четвърти. След основаването на квантовия интернет идва ред на времето, когато ще се основават и смислени изчислителни задания, които да се вземат решение от квантовите компютри в квантовия интернет. И това ще е четвъртата генерация квантови калкулации ”, упорства мъжът със синия костюм.
Професорът от Монреал се съгласява, кимайки с глава. И двамата съвсем по едно и също време изясняват, че през днешния ден квантовите компютри са едвам в първата фаза на развиването си и ще би трябвало да минат още десетилетия, преди да ги забележим в деяние.
Мъжът със синия костюм също е академик – той е лекар на физическите науки. Това е Сергей Белоусов, който множеството хора в България свързват с компания за програмен продукт за отбрана на данните – Acronis. Белоусов е основател на основаването на SIT и финансира начинанието, с помощта на Acronis. Макар да има редица сполучливи бизнеси в кариерата си, той кипи и е „ във вихъра си ”, когато взе участие в научните диспути.
Да сплоти науката и бизнеса – това е упоритостта на Технологичния институт в Шафхазен
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Споровете на четиримата учени са значително теоретични. Като специалист по квантова криптография, Брасар е безапелационен, че в света има не повече от към 50 учени, които в действителност „ схващат ” от квантови компютри. Независимо от това конкуренцията е стартирана. И е шумна.
Квантовото господство
Кога ще имаме работещи квантови компютри – това е въпросът, стартирал тезата за четирите поколения на квантовия компютинг. „ Вече имаме такива ”, в един глас дават отговор и петимата учени. „ Имаме още от 2019 година. Тогава Гугъл разгласи своя квантов процесор Sycamore. Той е реалност ”, отсича Белоусов с увереността на физик.
54-кюбитовият квантов процесор на Гугъл бе огласен през октомври 2019 година в обява в сп. Nature. За него се знае, че е съумял да извърши за 200 секунди пресмятане, което би лишило на най-мощния в света суперкомпютър 10 000 години. Скоро по-късно IBM оспори достижението. Независимо от това научната общественост остана във екстаз. В SIT също виждат Sycamore като крайъгълен камък в света на квантовите калкулации и развиването на компютърните системи.
Законът на Мур не може да работи безпределно – с тази теза Белоусов посреща гостите на SIT по-късно вечерта, след срещата си с публицистите. Съвременните процесори имат прекалено много „ тесни места ” – продуктивността, потреблението на сила, размерът. В същото време към този момент са налице прекомерно комплицирани изчислителни задания, които не могат да бъдат позволени от класическите цифрови компютри.
Квантовите компютри ще отговорят на тези провокации. Но преди те да станат факт, технологията има още доста да се развива.
Екосистема от квантови технологии
Наличието на квантовия процесор не е задоволително, с цел да имаме работещи квантови компютри. Новото потомство изчислителни машини ще се нуждаят от ново потомство модули за предпазване на данните, както и ново потомство връзки.
Нови и усъвършенствани материали ще сa потребни за сработването на квантовите компютри. Съвременното потомство цифрови системи доближиха своите благоприятни условия, с помощта на нововъведения като монокристалния силиций с непорочност 99,999%, литиево-йонната батерия, оптичните нишки, мощните магнити на база неодим-желязо-борон, GMR главите за твърдите дискове, които използваме за носители. За две от тези открития даже има нобелови награди.
„ Да, квантови компютри към този момент има. Но квантовите компютри няма да стартират да основават нещо потребно за нас, преди да се сътвори квантовият интернет ”, споделя проф. Жилес Брасар
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
По подобен метод новите, квантови компютри ще изискват и доста нов хардуер. Един кюбитов процесор би трябвало да има „ цяла стая ” с техника, която обезпечава неговото действие. Нови операционни системи ще са нужни, с цел да се ръководят тези машини. Най-сетне, тези нови квантови компютри ще се нуждаят и от ново потомство логаритми, които да „ основават работа ” на процесорите – и нови приложения, които да вкарат в приложимост тези логаритми.
Връзката сред квантовите компютри ще би трябвало също да е квантова. Цялата нова среда за калкулации и връзки ще е кардинално друга и носи със себе си големи провокации. Едно от тях е, че всички досегашни механизми на криптиране на данните ще бъдат разрушени на пух и прахуляк.
Квантови компютри = нова игра на котка и мишка
Появата на квантовите компютри с техните колосални запаси вещае забавни времена за сигурността в световната мрежа. Каквото и криптиране да използваме за отбрана на данните и общуването си през днешния ден, те ще станат изцяло безполезни в ерата на квантовите калкулации, споделя проф. Жилес Брасар. Всичко, което е основано на криптиране с обществени ключове (PKI), ще бъде разрушено незабавно от квантовите технологии, безапелационен е професорът. С други думи, всичката остаряла информация, която имаме съхранена някъде, ще стане налична, колкото и надеждно да е е криптирана съгласно досегашните стандарти.
В света на квантовите компютри на пръв взор наподобява, че отбраната ще е надеждна и безусловна. Но играта на котка и мишка сред основателите на криптографски системи и хитреците, които ги „ разрушават ”, няма никакви изгледи да спре. Квантовата криоптография, за която сме склонни да имаме вяра, че е непоклатимо сигурна, не е панацея: тя към този момент е обект на интерес и дешифриране от страна на „ квантови хакери ” като Вадим Макаров. Предвид „ индустриализацията ” на киберпрестъпността, има всички учредения да се чака, че ресурсите, вложени в разтрошаване на квантовите криптографски механизми, единствено ще се усилват.
Бизнесът е подготвен да прегърне науката, само че тя него – не
С течение на времето науката и промишлеността последователно се приближават. Достигнали сме стадия, в който те са доста близо едни до други, само че към момента не могат да работят дружно, в пълноценно партньорство. Да сплоти науката и бизнеса – това е упоритостта на Технологичния институт в Шафхазен. Според създателите му, това е формулата, която ще разгърне способността науката да основава доста повече стойностни нововъведения, а бизнесът да ги трансформира елементарно в нещо потребно за всекидневието на хората.
След 15 години науката ще е доста повече в синхрон с промишлеността, счита Сергей Белоусов
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
„ Причината да вършим това, което се опитваме да създадем със SIT, е обвързвана с обстоятелството, че множеството бизнеси към този момент схващат, че би трябвало да се трансформират. Те би трябвало да вършат просвета ”, показа Сергей Белоусов, основател на основаването на института. Физически SIT е ситуиран на хвърлей разстояние от Цюрих – средище на науката и дом на десетки университети, институти и школи.
„ Дистанцията сред просвета и промишленост непрекъснато се съкратява: те са като две кучета, които лаят едно против друго от двете страни на една ограда – махаме оградата и чакаме те да се сбият, само че в действителност те не желаят да се сбият – желаят да си поддържат връзка. Същото става с науката и промишлеността през днешния ден. Вече няма огромна отдалеченост. Работата е, че науката не е изцяло подготвена да се обвърже с промишлеността ”, споделя Белоусов.
Наука vs промишленост
Ангажирането на науката с промишлеността, съгласно него, изисква друг метод на деяние. Предполага се ръководството на планове да се реализира по метода, по който това се случва в бизнеса. Същото важи и за ръководството на ресурсите, за метода на „ продажби и маркетинг – което науката до момента не е правила въобще. Различни са и механизмите на финансиране и политиките за ръководство на човешки запаси.
„ Ние се опитваме да създадем институт, който да е подготвен непосредствено да се обвърже с промишлеността. Индустрията е фактически подготвена да се обвърже с науката – всяка промишленост по света ”, безапелационен е Белоусов.
Според него, противоположният развой – науката да прегърне промишлеността – ще се случи в обозримо бъдеще, в границите на към 5-10 до 15 години. „ Да. След 15 години науката ще е доста повече в синхрон с промишлеността ”.
Общата територия: създаването
Науката и промишлеността имат една обща територия – това е създаването, споделя Константин Новоселов, професор по физика в центъра за усъвършенствани 2D материали в Университета в Сингапур и притежател на Нобелова премия за 2010 година Той е и съосновател на SIT.
Сферата на науката се занимава с проучвания и създаване. Индустрията, от своя страна, с изключение на с производството, също може да се занимава с създаване. Това е територията, на която двете сякаш противоположни страни се срещат.
Докато споделя концепцията на своя сътрудник Новоселов, Сергей Белоусов се обляга в стола и смъква очилата си. Това му дава мотив за размисъл. „ Ето, имам очила. Но те са неуместни. Когато чета, ги поставям, когато виждам далеко – би трябвало да ги смъквам. И още – когато е слънчево, би трябвало да сложа други очила. Но след това, в случай че желая да чета вестник, би трябвало да ги смъква. На всичкото от горната страна непрекъснато се надраскват и би трябвало да закупувам нови. А още по-неудобното е, че очите ми се трансформират и от време на време би трябвало да отивам на доктор, с цел да ми изпише нови очила. Е, не може ли да се основат очила, които да префокусират за близко и далечно разстояние съгласно това накъде виждам, да се затъмняват и просветляват съгласно околната светлина, да се приспособяват по отношение на промените на моите очи и да не се надраскват? ”
Търсенето на нови материали, с които да бъдат реализирани сходни свойства, е работа на науката; а създаването им следва да се случи дружно с промишлеността. Разработването е този стадий, при който към този момент е ясно, че ще бъде реализиран резултат. Затова промишлеността се намесва там, споделя Белоусов.
„ Всяка промишленост има потребност от нови материали, нови сензори… И нито едно от тези неща не е механически невероятно със средствата на новата просвета. Със SIT ние желаеме да застанем тъкмо там – на територията на общуването сред просвета и промишленост ”, споделя Белоусов.
„ Със SIT желаеме да застанем тъкмо там – на територията на общуването сред просвета и промишленост ”, съобщи Сергей Белусов, основател на основаването на Технологичният институт в Шафхаузен
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Университетът в Станфорд е дал на света някои от най-големите ИТ компании, определили образа на съвреме нната високотехнологична промишленост. Днес обаче един нов софтуерен институт в Европа има упоритостта да се трансформира в Станфорд на Европа – и да роди новото потомство ИТ компании, които да дефинират образа на високотехнологичната промишленост на света в близкото бъдеще. Там се работи интензивно по направленията квантови компютри и обвързваните с тях квантови технологии. Това е Технологичният институт в Шафхаузен, близо до Цюрих в Швейцария (SIT).
„ Да, квантови компютри към този момент има. Но квантовите компютри няма да стартират да основават нещо потребно за нас, преди да се сътвори квантовият интернет ”, споделя Жилес Брасар – професор по компютърни науки от 1979 година и почетен член на управлението на Университета в Монреал, основател на основите на квантовата криптография. Седнал е в едно от пет сиви кресла, подредени пред дребна група публицисти, събрани в лекционна зала в Технологичният институт в Шафхаузен. До него седят доктор Юрген Брюкер – изпълнителен вицепрезидент на SIT, един от основните учени на Университета Сен Гален и Университета на Лихтенщайн, както и Бертран Майер – професор по софтуерен инженеринг в ETH-Zurich.
Между тях седи и висок мъж с яркосини очи и тъмносин костюм, който наподобява припрян. След репликата за квантовия интернет мъжът сграбчва микрофона и оспорва концепцията. „ Не, не, това е третият стадий, само че има и четвърти. След основаването на квантовия интернет идва ред на времето, когато ще се основават и смислени изчислителни задания, които да се вземат решение от квантовите компютри в квантовия интернет. И това ще е четвъртата генерация квантови калкулации ”, упорства мъжът със синия костюм.
Професорът от Монреал се съгласява, кимайки с глава. И двамата съвсем по едно и също време изясняват, че през днешния ден квантовите компютри са едвам в първата фаза на развиването си и ще би трябвало да минат още десетилетия, преди да ги забележим в деяние.
Мъжът със синия костюм също е академик – той е лекар на физическите науки. Това е Сергей Белоусов, който множеството хора в България свързват с компания за програмен продукт за отбрана на данните – Acronis. Белоусов е основател на основаването на SIT и финансира начинанието, с помощта на Acronis. Макар да има редица сполучливи бизнеси в кариерата си, той кипи и е „ във вихъра си ”, когато взе участие в научните диспути.
Да сплоти науката и бизнеса – това е упоритостта на Технологичния институт в Шафхазен
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Споровете на четиримата учени са значително теоретични. Като специалист по квантова криптография, Брасар е безапелационен, че в света има не повече от към 50 учени, които в действителност „ схващат ” от квантови компютри. Независимо от това конкуренцията е стартирана. И е шумна.
Квантовото господство
Кога ще имаме работещи квантови компютри – това е въпросът, стартирал тезата за четирите поколения на квантовия компютинг. „ Вече имаме такива ”, в един глас дават отговор и петимата учени. „ Имаме още от 2019 година. Тогава Гугъл разгласи своя квантов процесор Sycamore. Той е реалност ”, отсича Белоусов с увереността на физик.
54-кюбитовият квантов процесор на Гугъл бе огласен през октомври 2019 година в обява в сп. Nature. За него се знае, че е съумял да извърши за 200 секунди пресмятане, което би лишило на най-мощния в света суперкомпютър 10 000 години. Скоро по-късно IBM оспори достижението. Независимо от това научната общественост остана във екстаз. В SIT също виждат Sycamore като крайъгълен камък в света на квантовите калкулации и развиването на компютърните системи.
Законът на Мур не може да работи безпределно – с тази теза Белоусов посреща гостите на SIT по-късно вечерта, след срещата си с публицистите. Съвременните процесори имат прекалено много „ тесни места ” – продуктивността, потреблението на сила, размерът. В същото време към този момент са налице прекомерно комплицирани изчислителни задания, които не могат да бъдат позволени от класическите цифрови компютри.
Квантовите компютри ще отговорят на тези провокации. Но преди те да станат факт, технологията има още доста да се развива.
Екосистема от квантови технологии
Наличието на квантовия процесор не е задоволително, с цел да имаме работещи квантови компютри. Новото потомство изчислителни машини ще се нуждаят от ново потомство модули за предпазване на данните, както и ново потомство връзки.
Нови и усъвършенствани материали ще сa потребни за сработването на квантовите компютри. Съвременното потомство цифрови системи доближиха своите благоприятни условия, с помощта на нововъведения като монокристалния силиций с непорочност 99,999%, литиево-йонната батерия, оптичните нишки, мощните магнити на база неодим-желязо-борон, GMR главите за твърдите дискове, които използваме за носители. За две от тези открития даже има нобелови награди.
„ Да, квантови компютри към този момент има. Но квантовите компютри няма да стартират да основават нещо потребно за нас, преди да се сътвори квантовият интернет ”, споделя проф. Жилес Брасар
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
По подобен метод новите, квантови компютри ще изискват и доста нов хардуер. Един кюбитов процесор би трябвало да има „ цяла стая ” с техника, която обезпечава неговото действие. Нови операционни системи ще са нужни, с цел да се ръководят тези машини. Най-сетне, тези нови квантови компютри ще се нуждаят и от ново потомство логаритми, които да „ основават работа ” на процесорите – и нови приложения, които да вкарат в приложимост тези логаритми.
Връзката сред квантовите компютри ще би трябвало също да е квантова. Цялата нова среда за калкулации и връзки ще е кардинално друга и носи със себе си големи провокации. Едно от тях е, че всички досегашни механизми на криптиране на данните ще бъдат разрушени на пух и прахуляк.
Квантови компютри = нова игра на котка и мишка
Появата на квантовите компютри с техните колосални запаси вещае забавни времена за сигурността в световната мрежа. Каквото и криптиране да използваме за отбрана на данните и общуването си през днешния ден, те ще станат изцяло безполезни в ерата на квантовите калкулации, споделя проф. Жилес Брасар. Всичко, което е основано на криптиране с обществени ключове (PKI), ще бъде разрушено незабавно от квантовите технологии, безапелационен е професорът. С други думи, всичката остаряла информация, която имаме съхранена някъде, ще стане налична, колкото и надеждно да е е криптирана съгласно досегашните стандарти.
В света на квантовите компютри на пръв взор наподобява, че отбраната ще е надеждна и безусловна. Но играта на котка и мишка сред основателите на криптографски системи и хитреците, които ги „ разрушават ”, няма никакви изгледи да спре. Квантовата криоптография, за която сме склонни да имаме вяра, че е непоклатимо сигурна, не е панацея: тя към този момент е обект на интерес и дешифриране от страна на „ квантови хакери ” като Вадим Макаров. Предвид „ индустриализацията ” на киберпрестъпността, има всички учредения да се чака, че ресурсите, вложени в разтрошаване на квантовите криптографски механизми, единствено ще се усилват.
Бизнесът е подготвен да прегърне науката, само че тя него – не
С течение на времето науката и промишлеността последователно се приближават. Достигнали сме стадия, в който те са доста близо едни до други, само че към момента не могат да работят дружно, в пълноценно партньорство. Да сплоти науката и бизнеса – това е упоритостта на Технологичния институт в Шафхазен. Според създателите му, това е формулата, която ще разгърне способността науката да основава доста повече стойностни нововъведения, а бизнесът да ги трансформира елементарно в нещо потребно за всекидневието на хората.
След 15 години науката ще е доста повече в синхрон с промишлеността, счита Сергей Белоусов
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
„ Причината да вършим това, което се опитваме да създадем със SIT, е обвързвана с обстоятелството, че множеството бизнеси към този момент схващат, че би трябвало да се трансформират. Те би трябвало да вършат просвета ”, показа Сергей Белоусов, основател на основаването на института. Физически SIT е ситуиран на хвърлей разстояние от Цюрих – средище на науката и дом на десетки университети, институти и школи.
„ Дистанцията сред просвета и промишленост непрекъснато се съкратява: те са като две кучета, които лаят едно против друго от двете страни на една ограда – махаме оградата и чакаме те да се сбият, само че в действителност те не желаят да се сбият – желаят да си поддържат връзка. Същото става с науката и промишлеността през днешния ден. Вече няма огромна отдалеченост. Работата е, че науката не е изцяло подготвена да се обвърже с промишлеността ”, споделя Белоусов.
Наука vs промишленост
Ангажирането на науката с промишлеността, съгласно него, изисква друг метод на деяние. Предполага се ръководството на планове да се реализира по метода, по който това се случва в бизнеса. Същото важи и за ръководството на ресурсите, за метода на „ продажби и маркетинг – което науката до момента не е правила въобще. Различни са и механизмите на финансиране и политиките за ръководство на човешки запаси.
„ Ние се опитваме да създадем институт, който да е подготвен непосредствено да се обвърже с промишлеността. Индустрията е фактически подготвена да се обвърже с науката – всяка промишленост по света ”, безапелационен е Белоусов.
Според него, противоположният развой – науката да прегърне промишлеността – ще се случи в обозримо бъдеще, в границите на към 5-10 до 15 години. „ Да. След 15 години науката ще е доста повече в синхрон с промишлеността ”.
Общата територия: създаването
Науката и промишлеността имат една обща територия – това е създаването, споделя Константин Новоселов, професор по физика в центъра за усъвършенствани 2D материали в Университета в Сингапур и притежател на Нобелова премия за 2010 година Той е и съосновател на SIT.
Сферата на науката се занимава с проучвания и създаване. Индустрията, от своя страна, с изключение на с производството, също може да се занимава с създаване. Това е територията, на която двете сякаш противоположни страни се срещат.
Докато споделя концепцията на своя сътрудник Новоселов, Сергей Белоусов се обляга в стола и смъква очилата си. Това му дава мотив за размисъл. „ Ето, имам очила. Но те са неуместни. Когато чета, ги поставям, когато виждам далеко – би трябвало да ги смъквам. И още – когато е слънчево, би трябвало да сложа други очила. Но след това, в случай че желая да чета вестник, би трябвало да ги смъква. На всичкото от горната страна непрекъснато се надраскват и би трябвало да закупувам нови. А още по-неудобното е, че очите ми се трансформират и от време на време би трябвало да отивам на доктор, с цел да ми изпише нови очила. Е, не може ли да се основат очила, които да префокусират за близко и далечно разстояние съгласно това накъде виждам, да се затъмняват и просветляват съгласно околната светлина, да се приспособяват по отношение на промените на моите очи и да не се надраскват? ”
Търсенето на нови материали, с които да бъдат реализирани сходни свойства, е работа на науката; а създаването им следва да се случи дружно с промишлеността. Разработването е този стадий, при който към този момент е ясно, че ще бъде реализиран резултат. Затова промишлеността се намесва там, споделя Белоусов.
„ Всяка промишленост има потребност от нови материали, нови сензори… И нито едно от тези неща не е механически невероятно със средствата на новата просвета. Със SIT ние желаеме да застанем тъкмо там – на територията на общуването сред просвета и промишленост ”, споделя Белоусов.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ