Повече от ясно е, че до септември няма да се

Повече от ясно е, че до септември няма да се намерят тези 1400 учители, които се търсят за новата образователна година. Цифрата е стряскаща и симптоматична за все по-грозната картина на увехналото българско обучение. Фактите и цифрите са безмилостни - от 15 000 учещи педагогика под разнообразни форми в разнообразни университети, годишно едвам 0.2% стават учители. От наличните учители - към 70% са в пенсионна възраст или близка до нея. " Учителите държат ключа за бъдещето на страната ни ", закле се министърът на образованието наскоро и даде обещание, че ще работи за 10% нарастване на учителските заплати. А след това по инерция вписа учителите на опашката в дългия лист от държавнически свръхзадачи, всред които антикорупционния закон и председателството на Европейски Съюз.

Има доста аргументи, заради които никой упорит и рационален човек не желае да стане преподавател в България сега.

 Противно на всички упования, първата от тях не е ниската заплата, а възприятието за изгубен смисъл. Знанието, моженето и компетентността от дълго време престанаха да са полезност в българското общество. Да наливаш познания в главите на децата е неблагодарно занятие, в случай, че с наляти мускули и налят силикон в днешния ни живот се реализира доста повече. Вече не важи, че " който учи, той ще сполучи ". Сполуката спохожда нерядко точно неуките в тази страна. Няма потребност да знаеш какво е апосиопеза, да разчиташ Менделеевата таблица или да разпознаваш карстовите образования, с цел да караш скъпа кола, да обикаляш вечерните празненства на станиолените старлетки или да си върху кориците на списанията, които отлежават във фризьорските салони.

В огромните градове учебното заведение е самобитен церемониал на суетата, а в отдалечените села учебното заведение е церемониал на мизерията.

 И в единия, и в другия случай то не е място, където се натрупат познания и умения, а място, на която се избиват комплекси. Бият се плесници в директен и метафоричен смисъл - родители бият учители, учители удрят възпитаници, родители зашлевяват непознати деца, а децата се стрелят между тях. Разломът е неизпълним, а учебното заведение не е територия, която сплотява, а територия, на която се враждува.

Разбира се на този декор ниската учителска заплата също не е е за занемаряване.

 Когато множеството от учениците в класа ти разполагат с мобилен телефон, който коства колкото две твои месечни заплати, няма по какъв начин да се изправиш пред тях и авторитетно да им обясняваш, че да бъдеш е по- маловажно, в сравнение с да имаш, че духовното е по-значимо от материалното, че другарството, толерантността, фантазиите, въображението са по-ценни от следващия таблет или маркова дреха от мола.

Расте ултра материално потомство, което възприема света през цена, не през стойност.

 600 лв- толкоз е и цената, и цената на учителския труд в България. Към това прибавяме и изгубения смисъл на усилието родителите и учителите да бъдат в един тим в името на положителното на детето. Учителите все по-главоломно губят мотивация да бъдат на равнището, на което се чака от тях. Независимо от фрапантните резултатите на матурите, без значение от това дали учениците им усвояват материала или не, учителската заплата - колкото и дребна да е тя - си тече, защото тя по никакъв метод не е обвързана с резултата на децата. Това, от своя страна, индуцира негативизъм у родителите, които са принудени със скъпи частни уроци да навакстват апатията и откровеното безхаберие на моменти на учителите в клас.

Така учителите се завъртат в омагьосания кръг на инертността.

 Когато една другарка имаше забележки към метода, по който началната учителка преподаваше математика на сина й, учителката реагира възмутено: " Но по какъв начин е допустимо да оспорвате методите ми?! Та аз съм „ Учител на годината за 2008-ма! " Само че беше 2015-та. За доста учители учебното заведение завършва с края на работното време. Новостите и потребността от самоусъвършенстване ги напрягат, спомагателните старания ги озлобяват. Мнозина от тях не си дават сметка, че светът се развива със светкавични темпове, децата откриват и възприемат информацията за благи секунди, а те към момента се осланят на педагогиките на Макаренко.

Разбира се, би трябвало да признаем, че учителите са непрекъснати жертви на опитите на прословутата промяна.

 Дали и в кой клас ще се учи Паисий Хилендарски? Ще има ли нови учебници по история следващата година? Как да разбираем на деца в 5 клас " комплицирано съставно точно сказуемо "? Хаосът в образователния материал е несдържан. Учителите са принудени да преподават по учебници, писани от хора, които от дълго време са изгубили връзка с децата. Колкото повече промени се вършат, тактики се пишат и промени се започват, толкоз по-палиативни са ограниченията и по-плачевен е крайният резултат.

Да вземем да вземем за пример така наречен делегирани бюджети.

 Схемата на финансиране на учебните заведения, подчинена само на количествен принцип, без да се взима под внимание качеството на образованието, извращава тотално всички, забъркани в процеса. Учителите не смеят да пишат двойки на слабите възпитаници, нито да постановат сурови санкции на невъзпитаните, тъй като родителите ще реалокират детето си, а всяко изгубено дете е минус в бюджета на учебното заведение. Затова не са редки и случаите, в които на хартия се водят едни възпитаници, които в клас въобще не съществуват - било тъй като са от малцинствата и ходенето на учебно заведение по принцип им е лотария, било тъй като родителите са залитнали към всякакви прогресивни моди като домашното обучение, да вземем за пример. Но тъй като парите следват детето, от време на време се основават измислени деца, с цел да има действителни пари за учебното заведение.

Нека не подминаваме и политизирането на системата.

 Всяко държавно управление идва на власт със своя политически екип, със своите промени в районните инспекторати и измежду учебни шефове, както и със своя напън върху опозиционните фрагменти. И в действителност резултатът от всичко това е, че имаме доста повече преподаватели и доста по-малко учители в същинския смисъл на думата. Защото от време на време една усмивка, една прегръдка, едно повдигане на погледа от учебника към небето през прозореца са доста по-ценен урок от всички написани думи в учебника. В час учителите се състезават с норматива, препускат през материала, изостават, навакстват, изпитват, а през междучасието попълнят дневници и книжа.

 Кога поддържат връзка с децата за нещата от живота ли? Все по-голяма необичайност са оня учители, които - по думите на Робърт Фрост - те подтикват да достигнеш небето. А нация, в която никой не желае да бъде преподавател, един ден неизбежно ще се трансформира в нация от неграмотници. И в случай че приемем, че историята на тази нация е просто борба сред интервали на просвещение и интервали на произшествия, отговорете си сами кое от двете ни следва.

Инфо: www.webcafe.bg