Археолог разкри къде се е изпичал хлябът преди 5000 години С...
Повече от три праисторически селища отпреди 5000 години лежат едно върху друго в полето край карловското село Богдан. На всеки стадий от развиването им в тях е кипял живот, те са имали добре уредена стопанска част, в която се е съхранявало зърно и се е приготвяла храна. Близостта им във времето се удостоверява от откритите уреди и находки. Това описа пред „ Марица “ археологът Мартин Христов от Националния исторически музей, който трети сезон изследва обекта. Със сигурност той се датира в ранната бронзова ера, която обгръща интервала доникъде на третото хилядолетие преди Христа.
Археологическите изследвания са финансирани от Министерство на културата, както през предходните, по този начин е през актуалният археологически сезон.
Праисторическото населено място край Богдан е било в дейни връзки с другите съществуващи по това време в долината на Стряма селища. Едно от тях е в местността Саровка край Дъбене, до което през 2004-2017 година Мартин Христов откри голямо обредно поле, посипано с над 20 хиляди дребни златни предмети, подарък на античните хора към техните богове и некрополът на селището. Между селищата в тази ера е имало дейни връзки, а до селището край Богдан, както и до останалите, са стигали хора и предмети от земите на днешната Северозападна България, както и от селищата в могилите Юнаците, Пазарджишко.
Миналата година археологът работи на терен от към 60 - 80 квадратни метра край Богдан. Тогава той разкри първия културен слой. На дълбочина единствено към 40 см бяха открити пещи за подготвяне на храна, огнище и фрагменти от керамични предмети, украсени с черти и фигури, присъщи за епохата. Тази година изследванията продължиха в дълбочина и единствено на към 30 сантиметра под първото равнище ясно се очерта втори слой. Той разкрива аналогична активност на жителите с времето от първия оголен слой. Профилът демонстрира, че има и трети пласт.
В разкритото този сезон второ равнище ясно се вижда, че става въпрос за стопанска част на селището – евентуално къща или огромен заслон, изясни Мартин Христов. На забележителна повърхност, от която е разкрита единствено една част с ширина 13 метра, се вижда добре изравнен и измазан с глина под. След измазването му, с цел да бъде подсилен, той е бил изпечен – това е ставало с посипването на сухи съчки, които са се палили. Върху този под в едно от разкритите пространства открихме четири зърнохранилища и още едно в идващото проучвано пространство. Четири от тези зърнохранилища са с кръгла форма, с диаметър към 1 метър и височина до към 50 см. Едно от тях е с квадратна форма с почти същите размери. Били са покрити с капаци. Изграждани са били от глина напряко върху пода, след което, за бъдат заздравени и оцелеят дълго време, са били изпичани. В непосредствена непосредственост до тези зърнохранилища открихме пещ, в нея праисторическите хора са изпичали самун и са си приготвяли храна, уточни Мартин Христов.
В другото проучвано пространство, на разстояние от 4-5 метра археологът попаднал на още една пещ. Тя също е с диаметър към 1 метър и купол с височина към 50 см. Тя обаче е била построена под заслон. Стрехата на навеса е била подпряна на дървени колове, подредени в полукръг към пещта. Коловете са били забити на разстояние 70 см един от различен. Дупките от тях са чудесно непокътнати в земните пластове.
Рано е да се вършат заключения за смисъла на това изобретение, изследването на селището ще продължи и през идващите години. Но то сигурно ще даде скъпа информация за епохата и ще покаже връзките на това население с селищата в Стремската котловина и територията на днешна България, а и отвън нея, счита археологът. Засега сигурно може да се твърди, че това място е било населявано в дълъг интервал от ранната бронзова ера, а оборудванията и находките, които открихме сочат, тук е имало деен живот, разяснява Мартин Христов.
Археологическите изследвания са финансирани от Министерство на културата, както през предходните, по този начин е през актуалният археологически сезон.
Праисторическото населено място край Богдан е било в дейни връзки с другите съществуващи по това време в долината на Стряма селища. Едно от тях е в местността Саровка край Дъбене, до което през 2004-2017 година Мартин Христов откри голямо обредно поле, посипано с над 20 хиляди дребни златни предмети, подарък на античните хора към техните богове и некрополът на селището. Между селищата в тази ера е имало дейни връзки, а до селището край Богдан, както и до останалите, са стигали хора и предмети от земите на днешната Северозападна България, както и от селищата в могилите Юнаците, Пазарджишко.
Миналата година археологът работи на терен от към 60 - 80 квадратни метра край Богдан. Тогава той разкри първия културен слой. На дълбочина единствено към 40 см бяха открити пещи за подготвяне на храна, огнище и фрагменти от керамични предмети, украсени с черти и фигури, присъщи за епохата. Тази година изследванията продължиха в дълбочина и единствено на към 30 сантиметра под първото равнище ясно се очерта втори слой. Той разкрива аналогична активност на жителите с времето от първия оголен слой. Профилът демонстрира, че има и трети пласт.
В разкритото този сезон второ равнище ясно се вижда, че става въпрос за стопанска част на селището – евентуално къща или огромен заслон, изясни Мартин Христов. На забележителна повърхност, от която е разкрита единствено една част с ширина 13 метра, се вижда добре изравнен и измазан с глина под. След измазването му, с цел да бъде подсилен, той е бил изпечен – това е ставало с посипването на сухи съчки, които са се палили. Върху този под в едно от разкритите пространства открихме четири зърнохранилища и още едно в идващото проучвано пространство. Четири от тези зърнохранилища са с кръгла форма, с диаметър към 1 метър и височина до към 50 см. Едно от тях е с квадратна форма с почти същите размери. Били са покрити с капаци. Изграждани са били от глина напряко върху пода, след което, за бъдат заздравени и оцелеят дълго време, са били изпичани. В непосредствена непосредственост до тези зърнохранилища открихме пещ, в нея праисторическите хора са изпичали самун и са си приготвяли храна, уточни Мартин Христов.
В другото проучвано пространство, на разстояние от 4-5 метра археологът попаднал на още една пещ. Тя също е с диаметър към 1 метър и купол с височина към 50 см. Тя обаче е била построена под заслон. Стрехата на навеса е била подпряна на дървени колове, подредени в полукръг към пещта. Коловете са били забити на разстояние 70 см един от различен. Дупките от тях са чудесно непокътнати в земните пластове.
Рано е да се вършат заключения за смисъла на това изобретение, изследването на селището ще продължи и през идващите години. Но то сигурно ще даде скъпа информация за епохата и ще покаже връзките на това население с селищата в Стремската котловина и територията на днешна България, а и отвън нея, счита археологът. Засега сигурно може да се твърди, че това място е било населявано в дълъг интервал от ранната бронзова ера, а оборудванията и находките, които открихме сочат, тук е имало деен живот, разяснява Мартин Христов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ