Украинците се чудят интересува ли се Европа все още от тях
Повече от три години Украйна е подложена на непрекъснати офанзиви от страна на Русия. Дроновете и ракетите са всекидневие, с което украинците към този момент са привикнали в някаква степен. Но не стопират да си задават въпроса – Европа интересува ли се към момента от тях?
Александра Авраменко смъква прозореца на колата си, с цел да слуша. Заседнала в утринния трафик в центъра на Киев, на десния бряг на река Днепър, тя се навежда поради звука на мотоциклети, провиращи се през платната.
„ Винаги, когато чуя този звук, се свивам. Звучат тъкмо като дроновете “, споделя тя.
Изминаха повече от три години, откогато Русия стартира пълномащабното си навлизане и повече от десетилетие, откогато войната избухна за първи път в Донбас.
Новата „ нормалност “
Киев се е приспособил към новата нормалност: непрекъснати сирени, прихващания и детонации от едната страна; кафенета и питейни заведения, цялостни с хора, от другата. Театрите разпродават представленията си, а децата са почнали новата образователна година в убежища. През нощта доста фамилии държат авариен матрак в коридорите или баните, следвайки формалния съвет да спят сред най-малко две стени, надалеч от прозорците, ако ги удари ракета.
Но под тези рутини се крие по-дълбоко безпокойствие – че останалата част от Европа е изтощена, отклонява вниманието си от войната и я гледа като на нещо, което просто би трябвало да завърши, без значение от цената за Украйна. И с това възприятие идва и паниката – че европейската фантазия, която в миналото се е чувствала постижима, ненадейно се изплъзва.
Авраменко, 33-годишен политически консултант, усеща тази смяна всякога, когато се връща в Киев, пресичайки Полша – главният директен център за украинци, пътуващи към и отвън Европейския съюз. Сега тя живее в Северна Европа, където се е преместила преди пет години поради работата на брачна половинка си. Няма проекти обаче да кандидатства за поданство на Европейски Съюз.
„ Украинец към този момент значи европеец “, споделя тя.
12-часовото пътешестване с трен от Киев до границата с Европейски Съюз е препълнено с дами и деца и е преследвано от риска от удари с дронове от изток. Мъжете на борда са гледани с съмнение.
Граничните инспекции са по-тежки, в сравнение с в ранните дни на съветската инвазия. Полските управляващи питат за какво пътуващите напущат Украйна, какъв брой дълго възнамеряват да останат, каква е задачата им. Вещите се разопаковат в търсене на контрабанда.
„ Тогава хората отваряха домовете си. Днес въпросите са по-остри “, споделя Авраменко.
Тя акцентира, че не изпитва възмущение. Подобно на множеството украинци, тя е признателна за поддръжката на Полша. Но смяната обгръща по-широко въодушевление. Доверието в бързото присъединение към Европейски Съюз е спаднало до най-ниската си точка от нашествието. Малко над половината украинци имат вяра, че участието ще пристигна през идващото десетилетие, спрямо над 70% убеденост през 2022 година Почти един на всеки петима в този момент счита, че Европейски Съюз в никакъв случай няма да одобри Украйна.
„ Защо не им пука както преди? “
През 2022 година балкони из цяла Европа развяваха украински флагове. Конвои с помощи се стичаха на изток. Непознати хора отваряха порти за бежанци.
Четири дни след началото на нашествието с съветски танкове, приближаващи Киев, президентът Володимир Зеленски подписа заявката на Украйна за участие в Европейски Съюз.
„ Борим се за правата си, свободите си, живота си – и за оцеляването си. Борим се и за това да бъдем равноправни членове на Европа. Затова в този момент докажете, че сте с нас. Докажете, че сте европейци и тогава животът ще победи гибелта, а светлината ще победи тъмнината “, сподели в едно от първите си обръщения Зеленски.
Месец по-късно ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пътува до Киев, с цел да показа първия отговор на блока.
„ Украйна принадлежи към европейското семейство. Тук стартира вашият път към Европейския съюз. Ще ускорим този развой, доколкото можем “, съобщи тя, подавайки на Зеленски въпросник за участие.
Тази политическа поддръжка към момента е налице, само че публичният възторг понижа. През април фон дер Лайен разсъждаваше, че Украйна може да се причисли към блока преди 2030 година И въпреки всичко, с напредването на процеса на присъединение, украинците следят по какъв начин публичният възторг в елементи от Европа отслабва, което прави първичния подтик по-труден за поддържане.
Съседна Полша, един от най-шумните политически поддръжници на Украйна
Проучване, извършено при започване на лятото, откри, че единствено 35% от поляците поддържат присъединението на Киев към Европейски Съюз, спрямо 85% през 2022 година Повече от половината от популацията споделя, че би предпочело войната да завърши, даже това да значи подчинение на територия на Русия.
Повечето поляци също по този начин считат, че мащабът на помощта, предлагана на украинските бежанци, към този момент е отишъл прекомерно надалеч. Това мнение е макар доказателствата, че бежанците са оказали позитивно влияние върху стопанската система на Полша, като са запълнили празнините в работната мощ и са подтикнали растежа.
Моделът се повтаря и другаде в Европа
В Германия болшинството към момента поддържа изпращането на помощ на Украйна, само че 52% считат, че Киев би трябвало да се откаже от окупираните земи за мир. На целия континент страни като Италия и Франция резервират формалната си поддръжка, само че обществеността им е все по-скептична по отношение на приемането на Украйна като член на Европейски Съюз.
„ Всички питат какво се случва в Полша, в Германия? Защо не им пука както преди? “, споделя Авраменко.
Тя знае, че държавните управления на Европейски Съюз към момента дават обещание поддръжка, само че се тревожи, че за по-широката общност Украйна се е трансформирала във фонов звук.
Това чувство за избледняващо внимание в чужбина опонира на действителността в Киев, където войната остава невъзможна за игнориране.
На 7 септември Русия стартира най-голямата си въздушна офанзива против Украйна до момента, като 810 дрона и ракети подпалиха държавни институции и унищожиха жилищни региони в цялата страна. Само дребна част се промъкна през плътната противовъздушна защита на Киев, само че задоволително, с цел да убие трима цивилни, в това число бебе. Седмица по-рано различен удар раздра жилищен блок в Киев, убивайки 22 души, измежду които четири деца.
„ Избрахме бъдещето си тук “
Докато здрачът се спуска над площад Майдан в града, няколко десетки стачкуващи разгъват флагове в подножието на Паметника на независимостта. При военно състояние митингите съвсем са изчезнали. Това е едвам вторият, позволен след нашествието.
Богдан Фомин, 30-годишен боец от Мариупол, стиска афиш, изискващ по-добро отношение към войските. Родният му град, в миналото процъфтяващо пристанище с половин милион души, беше срутен през 2022 година и остава под съветска окупация – повода, заради която той има вяра, че Украйна би трябвало да се съпротивлява до дъно, без отстъпки.
„ Ако Украйна бъде принудена да отстъпи територия, няма да имам дом, в който да се върна. Избрахме бъдещето си преди повече от 10 години, тук, на Майдан. За нас това е като да се върнем вкъщи – в Европа. Без това не мога да си показва Украйна “, споделя той.
Фомин е безапелационен, че събирането не е против ръководството на президента Зеленски
„ Протестите са част от нашата просвета от оповестяването на независимостта ни “.
По-късно и Олена Герасимиук се причислява към групата. Творбите на 34-годишната поетеса са се трансформирали в опорни точки на военната литература на страната.
Като студентка през 2014 година, тя стои на Майдан, когато се чуват първите изстрели. В началото не осъзна, че това са снайперски патрони. После вижда хора, падащи, ранени и мъртви. Този миг я тласка към поезията, както и към доброволчески батальон, където изтегля ранените от бойните полета.
„ Украинците са европейци във всеки смисъл. Не желаеме да бъдем плебеи. Ние сме свободни, демократични и отворени. И имаме единствено веднъж, европейския път “, споделя Герасимиук.
Настояването Украйна да е централна част в историята на Европа се популяризира от улицата в културата и политиката на Украйна.
От другата страна на града, против площад Майдан, в многолюден бар с музика онлайн е Лина Романуха
Тя преглежда профила си в Instagram, който е цялостен с колажи, изрязани от десетгодишни списания и скици, рисувани през последните три години. И двете, споделя тя, ѝ оказват помощ да се оправи с прекарванията на войната.
Когато съветските войски настъпват към Киев през февруари 2022 година, тя бяга в къщата на родителите си в Западна Украйна. В рамките на седмици се връща в столицата, уверена, че може да бъде по-полезна.
Сега на 41 години, кураторката и художничка разказва нощите под офанзиви с дронове като „ съветска рулетка “. В началото е ходила в убежища. Сега не си прави труда.
„ Не можеш да живееш по този начин постоянно “, споделя Романуха.
Въпреки цялата неустановеност по отношение на бъдещето на страната й, тя назовава себе си „ кьорав оптимист “. Мечтае за Украйна, възобновена в границите й от 1991 година, възобновена благодарение на Европейски Съюз и интернационалната общественост.
„ Това е фантазия “, признава тя, само че от която отхвърля да се откаже.
Източник: Politico/Превод: SafeNews
Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News