Дълбоки и пренебрегнати рани: украинските политически затворници в руски затвори и окупираните територии
Повече от три години след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна стотици украински жители – както цивилни, по този начин и военнослужещи – не престават да бъдат арестувани в съветски затвори или на окупираните територии при условия, които нарушават интернационалното право. Тяхната орис е една от най-дълбоките, само че и най-пренебрегваните рани на този спор. Въпросът за освобождението им – и най-много за реинтеграцията им след завръщането вкъщи – остава значително без отговор.
" Евгений Матвеев, кметът на град Днипрорудне в Запорожка област, беше хванат в самото начало на нашествието, тъй като отхвърли да сътрудничи на съветските военни. Той беше изтезаван и в последна сметка погубен в плен. Поне тялото му беше върнато. " Това споделя Наталия Яшчук, старши специалист по последствията от войната в Центъра за цивилен свободи – украинска правозащитна организация и притежател на Нобеловата премия за мир за 2022 година Тя изрежда дълъг лист с имена и обстоятелства за цивилни и военни, попаднали в плен в Русия и на окупираните територии, в това число Крим.
" Има и цели фамилии ", споделя Наталия, акцентирайки фотоси в листовка от 2023 година със заглавие Гласът на пандизчията. " Човек с трайни увреждания, студент, служащ, IT експерт, избягал от окупацията в Крим, мъж, който се е опитал да избави брачната половинка си, умряла в ръцете му. Истории от всевъзможен тип. Андрей, Микола, Сергий… "
" И дами? " – запитвам страхливо.
" И дами. Ирина Хоробцова, доброволка от Херсон – водиха я пред очите на родителите ѝ, държаха я повече от година в изолираност, без документи и без информация. После ѝ скалъпиха подправено дело и я осъдиха, по техните закони, като шпионка. "
Това са единствено част от историите, достигнали до Яшчук и до филантропичните служащи, които като нея се занимават с правата на индивида в една от най-активните украински организации. Повечето случаи на отнемане от независимост, изяснява Яшчук, са в окупираните територии, където се счита, че към 16 000 души са нелегално арестувани.
Тези цифри обаче са приблизителни – както и данните за отвлечените и депортирани деца. Последните случаи засягат разграничени фамилии, цивилни, разпитвани, арестувани и изтезавани, а по-късно вероятно освобождавани; други са прехвърляни на незнайни места и след една-две години плен са осъждани по скалъпени обвинявания.
Освен военнослужещите, има и цивилни пандизчии – жители, които живеят (или са живели) в райони под контрола на Киев, на друго разстояние от фронтовата линия: Суми, Чернигов, Харков, Херсон, Запорожие. Но има и хора от Киевска област. " Само в Киевска област, за месец и половина окупация, те отвлякоха към 500 души ", прибавя Яшчук, която дружно с сътрудници и доброволци продължава издирването – на пандизчиите, само че и на справедливостта.
" Това е най-добре документираната война в историята на човечеството ", споделя Олександра Матвийчук, шеф на Центъра за цивилен свободи. " В нашата база данни, която поддържаме дружно с сътрудници, имаме над 88 000 епизода на военни закононарушения. Това не са просто цифри. Зад тях стоят съответни човешки ориси. "
Тънкостите на политическото задържане: цивилни против военни
В подтекста на съветската война против Украйна цивилните и военните постоянно са арестувани при едни и същи условия, от време на време даже дружно, без каквото и да е разграничаване. Въпреки това е значимо да се разбере, че те не попадат в изцяло една и съща категория политически пандизчии. Разликата произтича от правния и институционалния статут на лицето все още на задържането, както и от подтекста, в който се случва лишаването от независимост.
" Очевидно всички те са хора, попаднали в плен – директно или непряко – допълнително или по-малко комплицирани обстановки ", изяснява Яшчук. " Най-тежко е ситуацията на тези, които са задържани в окупираните региони и по-късно са държани дълго време без ясна причина, постоянно по тежки и изцяло голословни обвинявания. "
За улеснение постоянно се употребява понятието " военнопленници " за всички хванати. " Но този термин действително се отнася единствено за военните. Цивилните не могат да бъдат считани за военнопленници, тъй като не са бойци. Те са жертви на похищение, случайно задържане, голословно наказателно гонене и други злоупотреби ", акцентира тя.
Свидетелствата на завърналите се от съветски плен
Физически и психически контузии, компликации при връщането към " естествен " живот и липса на систематична държавна поддръжка – това са част от тестванията пред хората, претърпели съветски затвори, подземия и постоянно грубо принуждение.
" Комбинираната здравна и психическа помощ е от основно значение ", споделя Максим Буткевич – правозащитник, публицист и деятел, освободен от съветски плен през октомври 2024 година Най-трудната част от рехабилитацията, съгласно него и съгласно някогашния военнопленник Максим Колесников, е точно психическата поддръжка – изключително когато доста хора не осъзнават, че имат потребност от нея.
Докато за военните съществува релативно явен протокол за рехабилитация и реинтеграция, за цивилните подобен липсва. " Но той би трябвало да бъде основан ", упорства Яшчук. " Системата би трябвало да бъде укрепена, тъй като при сегашните и бъдещите мащаби няма да имаме задоволително запаси. "
Европейският метод към завърналите се политически затворници
Според специалисти, сполучливата реинтеграция изисква неотложен достъп до здравна, психическа, правна и финансова помощ – изключително за фамилиите. Част от тези насоки са заложени в украинския закон за реинтеграция, признат през март 2024 година
Въпреки глобите против Русия и напъните за интернационална отчетност, действителното влияние на европейските начинания във връзка с репатрираните политически пандизчии остава лимитирано. Липсват централизирани стратегии на Европейски Съюз, които да подсигуряват директен достъп до поддръжка. На процедура тази тежест продължава да се носи главно от украинските институции, неправителствени организации и филантропични организации.
Затворници в забрава
Положението на украинските политически пандизчии – цивилни и военни – остава трагично. Десетки хиляди хора са арестувани в Русия и на окупираните територии, постоянно без юридически статут, упреквани в тероризъм или шпионаж и подлагани на систематични изтезания.
Разкриването на тези закононарушения, освобождението на всички политически пандизчии и оказването на действителна поддръжка на тях и фамилиите им е не просто належащо, а незабавно. За тази цел европейският политически дневен ред би трябвало да бъде по-конкретен, по-видим и надалеч по-малко алегоричен.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие.
" Евгений Матвеев, кметът на град Днипрорудне в Запорожка област, беше хванат в самото начало на нашествието, тъй като отхвърли да сътрудничи на съветските военни. Той беше изтезаван и в последна сметка погубен в плен. Поне тялото му беше върнато. " Това споделя Наталия Яшчук, старши специалист по последствията от войната в Центъра за цивилен свободи – украинска правозащитна организация и притежател на Нобеловата премия за мир за 2022 година Тя изрежда дълъг лист с имена и обстоятелства за цивилни и военни, попаднали в плен в Русия и на окупираните територии, в това число Крим.
" Има и цели фамилии ", споделя Наталия, акцентирайки фотоси в листовка от 2023 година със заглавие Гласът на пандизчията. " Човек с трайни увреждания, студент, служащ, IT експерт, избягал от окупацията в Крим, мъж, който се е опитал да избави брачната половинка си, умряла в ръцете му. Истории от всевъзможен тип. Андрей, Микола, Сергий… "
" И дами? " – запитвам страхливо.
" И дами. Ирина Хоробцова, доброволка от Херсон – водиха я пред очите на родителите ѝ, държаха я повече от година в изолираност, без документи и без информация. После ѝ скалъпиха подправено дело и я осъдиха, по техните закони, като шпионка. "
Това са единствено част от историите, достигнали до Яшчук и до филантропичните служащи, които като нея се занимават с правата на индивида в една от най-активните украински организации. Повечето случаи на отнемане от независимост, изяснява Яшчук, са в окупираните територии, където се счита, че към 16 000 души са нелегално арестувани.
Тези цифри обаче са приблизителни – както и данните за отвлечените и депортирани деца. Последните случаи засягат разграничени фамилии, цивилни, разпитвани, арестувани и изтезавани, а по-късно вероятно освобождавани; други са прехвърляни на незнайни места и след една-две години плен са осъждани по скалъпени обвинявания.
Освен военнослужещите, има и цивилни пандизчии – жители, които живеят (или са живели) в райони под контрола на Киев, на друго разстояние от фронтовата линия: Суми, Чернигов, Харков, Херсон, Запорожие. Но има и хора от Киевска област. " Само в Киевска област, за месец и половина окупация, те отвлякоха към 500 души ", прибавя Яшчук, която дружно с сътрудници и доброволци продължава издирването – на пандизчиите, само че и на справедливостта.
" Това е най-добре документираната война в историята на човечеството ", споделя Олександра Матвийчук, шеф на Центъра за цивилен свободи. " В нашата база данни, която поддържаме дружно с сътрудници, имаме над 88 000 епизода на военни закононарушения. Това не са просто цифри. Зад тях стоят съответни човешки ориси. "
Тънкостите на политическото задържане: цивилни против военни
В подтекста на съветската война против Украйна цивилните и военните постоянно са арестувани при едни и същи условия, от време на време даже дружно, без каквото и да е разграничаване. Въпреки това е значимо да се разбере, че те не попадат в изцяло една и съща категория политически пандизчии. Разликата произтича от правния и институционалния статут на лицето все още на задържането, както и от подтекста, в който се случва лишаването от независимост.
" Очевидно всички те са хора, попаднали в плен – директно или непряко – допълнително или по-малко комплицирани обстановки ", изяснява Яшчук. " Най-тежко е ситуацията на тези, които са задържани в окупираните региони и по-късно са държани дълго време без ясна причина, постоянно по тежки и изцяло голословни обвинявания. "
За улеснение постоянно се употребява понятието " военнопленници " за всички хванати. " Но този термин действително се отнася единствено за военните. Цивилните не могат да бъдат считани за военнопленници, тъй като не са бойци. Те са жертви на похищение, случайно задържане, голословно наказателно гонене и други злоупотреби ", акцентира тя.
Свидетелствата на завърналите се от съветски плен
Физически и психически контузии, компликации при връщането към " естествен " живот и липса на систематична държавна поддръжка – това са част от тестванията пред хората, претърпели съветски затвори, подземия и постоянно грубо принуждение.
" Комбинираната здравна и психическа помощ е от основно значение ", споделя Максим Буткевич – правозащитник, публицист и деятел, освободен от съветски плен през октомври 2024 година Най-трудната част от рехабилитацията, съгласно него и съгласно някогашния военнопленник Максим Колесников, е точно психическата поддръжка – изключително когато доста хора не осъзнават, че имат потребност от нея.
Докато за военните съществува релативно явен протокол за рехабилитация и реинтеграция, за цивилните подобен липсва. " Но той би трябвало да бъде основан ", упорства Яшчук. " Системата би трябвало да бъде укрепена, тъй като при сегашните и бъдещите мащаби няма да имаме задоволително запаси. "
Европейският метод към завърналите се политически затворници
Според специалисти, сполучливата реинтеграция изисква неотложен достъп до здравна, психическа, правна и финансова помощ – изключително за фамилиите. Част от тези насоки са заложени в украинския закон за реинтеграция, признат през март 2024 година
Въпреки глобите против Русия и напъните за интернационална отчетност, действителното влияние на европейските начинания във връзка с репатрираните политически пандизчии остава лимитирано. Липсват централизирани стратегии на Европейски Съюз, които да подсигуряват директен достъп до поддръжка. На процедура тази тежест продължава да се носи главно от украинските институции, неправителствени организации и филантропични организации.
Затворници в забрава
Положението на украинските политически пандизчии – цивилни и военни – остава трагично. Десетки хиляди хора са арестувани в Русия и на окупираните територии, постоянно без юридически статут, упреквани в тероризъм или шпионаж и подлагани на систематични изтезания.
Разкриването на тези закононарушения, освобождението на всички политически пандизчии и оказването на действителна поддръжка на тях и фамилиите им е не просто належащо, а незабавно. За тази цел европейският политически дневен ред би трябвало да бъде по-конкретен, по-видим и надалеч по-малко алегоричен.
Тази публикация е основана в границите на, европейска самодейност, която поддържа трансграничното журналистическо съдействие.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ