Какво е истинското име на Тони Димитрова?
Повече от три десетилетия Тони Димитрова е един от най-разпознаваемите гласове на българската музикална сцена. В предаването " 120 минути “ по bTV певицата описа за пътя си, за фамилията, идеите и хората, които я въодушевяват, както и за живота оттатък сцената – за момичето Ани от Бургас, което се трансформира в Тони, обичана от хиляди хора.
Родена в Бургас, Тони Димитрова минава през разнообразни интервали, преди музиката да стане нейният професионален път. Работи като машинописка във Военната болница и в Общинския съвет на Бургас, а началото на 90-те години я среща с пеенето по заведения за хранене.
Големият пробив идва след срещата ѝ със Стефан Диомов и песента " Ах, морето “, която през 1996 година печели премия на състезанието " Бургас и морето “ и слага началото на кариера, продължаваща към този момент десетилетия.
В диалога Тони разкрива, че зад театралното име стои едно друго име, което остава непокътнато за най-близките ѝ хора.
" Аз съм Ани. Аз съм Ани от първия си ден, от първия си момент “, споделя тя и споделя, че е кръстена на баба си Ана, а по-късно Антоанета естествено се трансформира в Тони.
Много дълги години бях привикнала с Ани. И когато пропях, тогава някак си естествено станах Тони, споделя певицата. Тони Димитрова приказва за щерка ѝ Магдалена и изборът ѝ да се занимава с криминалистика. Тони споделя, че постоянно е подкрепяла търсенията на детето си, даже когато пътят е бил неразбираем.
" Ти в този момент, в случай че не смениш и не се търсиш, като станеш на 40 - какво ще казваш? Аз това, дето го учих, изобщо не е моето “, споделя тя за диалога с щерка си.
Певицата признава, че за нея ролята на родител е да даде независимост и поддръжка.
" И постоянно са ме подкрепяли. И до ден сегашен. И по този начин би трябвало съгласно мен “, споделя Тони.
Като един от най-разпознаваемите знаци на Бургас, тя разяснява и опцията градът да бъде хазаин на Евровизия. Според нея морският град има всичко належащо, с цел да посрещне интернационалния конгрес.
Бургас е доста хубав и е тъкмо за " Евровизия “. Сред местата, които наложително би трябвало да видят чужденците, са основната улица " Александровска ", мостът, крайбрежната улица и Морската градина.Да влязат в Морската градина, която аз боготворя, споделя Тони. Освен музикант, певицата през годините се трансформира и в човек на идеите. Тя приказва намерено за несправедливостите, за животните и за нуждата човек да не остава безразличен.
Не може с безмълвие. Аз в случай че трайкам, ще си изтрайкам целия живот. Това е толкоз скучно, споделя тя. Тони Димитрова споделя, че избира сложния, само че същински път. " Бих могла да потегли по течението, тъй като е по-удобно и по-безболезнено. Но аз желая против вятъра. Така е по-интересно “, споделя певицата.
В диалога тя споделя и за помощта си към 12-годишната пианистка Мери, родена глуха, която след интервенции и рехабилитация развива незабравим музикален гений. Тони е помогнала анонимно, само че историята доближава до публиката като образец за човещина.
" Понякога положителното не подвига звук, само че постоянно намира път назад “, е посланието, отправено към нея от младата пианистка. Самата Тони признава, че историята на Мери я е развълнувала мощно.
Тони Димитрова разяснява и новото ѝ турне " Щастие “ – име, което идва от въпрос на щерка ѝ.
" Кога съм била най-щастлива? “ – този въпрос кара Тони да се замисли какво в действителност значи щастието за нея. Отговорът е обвързван с хората към нея, с музиката и с публиката.
" Имам прелестно дете, с което се гордея. Имам изключителни сътрудници, без които не мога. Имам извънреден екип, без който също не мога “, споделя тя. Най-голямото самопризнание идва от връзката ѝ с хората, които не престават да пълнят залите.
" Те идват. Те имат потребност от мен. И по тази причина тези концерти ги нарекохме " Щастие “, тъй като друга дума не мога да измисля. “
" Понякога греша адреса, само че не преставам да го диря “, споделя обичаната българска певица, като споделя, че намира този адрес в другарството, доверието, обичта и взаимността.
" Това е благополучие “, споделя с усмивка Тони Димитрова.
Родена в Бургас, Тони Димитрова минава през разнообразни интервали, преди музиката да стане нейният професионален път. Работи като машинописка във Военната болница и в Общинския съвет на Бургас, а началото на 90-те години я среща с пеенето по заведения за хранене.
Големият пробив идва след срещата ѝ със Стефан Диомов и песента " Ах, морето “, която през 1996 година печели премия на състезанието " Бургас и морето “ и слага началото на кариера, продължаваща към този момент десетилетия.
В диалога Тони разкрива, че зад театралното име стои едно друго име, което остава непокътнато за най-близките ѝ хора.
" Аз съм Ани. Аз съм Ани от първия си ден, от първия си момент “, споделя тя и споделя, че е кръстена на баба си Ана, а по-късно Антоанета естествено се трансформира в Тони.
Много дълги години бях привикнала с Ани. И когато пропях, тогава някак си естествено станах Тони, споделя певицата. Тони Димитрова приказва за щерка ѝ Магдалена и изборът ѝ да се занимава с криминалистика. Тони споделя, че постоянно е подкрепяла търсенията на детето си, даже когато пътят е бил неразбираем.
" Ти в този момент, в случай че не смениш и не се търсиш, като станеш на 40 - какво ще казваш? Аз това, дето го учих, изобщо не е моето “, споделя тя за диалога с щерка си.
Певицата признава, че за нея ролята на родител е да даде независимост и поддръжка.
" И постоянно са ме подкрепяли. И до ден сегашен. И по този начин би трябвало съгласно мен “, споделя Тони.
Като един от най-разпознаваемите знаци на Бургас, тя разяснява и опцията градът да бъде хазаин на Евровизия. Според нея морският град има всичко належащо, с цел да посрещне интернационалния конгрес.
Бургас е доста хубав и е тъкмо за " Евровизия “. Сред местата, които наложително би трябвало да видят чужденците, са основната улица " Александровска ", мостът, крайбрежната улица и Морската градина.Да влязат в Морската градина, която аз боготворя, споделя Тони. Освен музикант, певицата през годините се трансформира и в човек на идеите. Тя приказва намерено за несправедливостите, за животните и за нуждата човек да не остава безразличен.
Не може с безмълвие. Аз в случай че трайкам, ще си изтрайкам целия живот. Това е толкоз скучно, споделя тя. Тони Димитрова споделя, че избира сложния, само че същински път. " Бих могла да потегли по течението, тъй като е по-удобно и по-безболезнено. Но аз желая против вятъра. Така е по-интересно “, споделя певицата.
В диалога тя споделя и за помощта си към 12-годишната пианистка Мери, родена глуха, която след интервенции и рехабилитация развива незабравим музикален гений. Тони е помогнала анонимно, само че историята доближава до публиката като образец за човещина.
" Понякога положителното не подвига звук, само че постоянно намира път назад “, е посланието, отправено към нея от младата пианистка. Самата Тони признава, че историята на Мери я е развълнувала мощно.
Тони Димитрова разяснява и новото ѝ турне " Щастие “ – име, което идва от въпрос на щерка ѝ.
" Кога съм била най-щастлива? “ – този въпрос кара Тони да се замисли какво в действителност значи щастието за нея. Отговорът е обвързван с хората към нея, с музиката и с публиката.
" Имам прелестно дете, с което се гордея. Имам изключителни сътрудници, без които не мога. Имам извънреден екип, без който също не мога “, споделя тя. Най-голямото самопризнание идва от връзката ѝ с хората, които не престават да пълнят залите.
" Те идват. Те имат потребност от мен. И по тази причина тези концерти ги нарекохме " Щастие “, тъй като друга дума не мога да измисля. “
" Понякога греша адреса, само че не преставам да го диря “, споделя обичаната българска певица, като споделя, че намира този адрес в другарството, доверието, обичта и взаимността.
" Това е благополучие “, споделя с усмивка Тони Димитрова.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




