НСИ: В над 75% от домовете в България има интернет
Повече от три четвърти от българите разполагат с интернет в домовете си, една трета в никакъв случай не са употребили мрежата. Резултатите са от извършено през 2019 година проучване на Националния статистически институт (НСИ) за потреблението на осведомителни и информационни технологии (ИКТ) в семействата. Според него 75,1% от семействата в България имат достъп до интернет в домовете си. Само през последните 10 години е маркиран растеж от 42,0 процентни пункта, регистрира Национален статистически институт.
В същото време една четвърт от лицата (24,5%) в никакъв случай не са употребявали интернет, като в миналите 10 години техният условен дял е намалял повече от два пъти. За достъп до интернет семействата употребяват най-много мобилна връзка посредством мрежата на мобилните телефонни оператори (64,0%) и закрепена кабелна връзка (57,8%).
През актуалната година с най-голям условен дял на семейства с достъп до интернет е Югозападният регион (77,8%), а с най-нисък е Северозападният регион (70,8%).
Домакинствата с деца употребяват по-активно световната мрежа, като цели 90,5% от тях имат достъп до интернет при 70,0% за семействата без деца.
През 2019 година 24,8% от семействата нямат достъп до интернет в домовете си. Половината от тях (или 50,3%) считат, че нямат потребност от него (не е потребен, забавен и др.), до момента в който 41,9% показват като съществена причина неналичието на познания и умения за работа с интернет, а съгласно 24,3% разноските за достъп са прекомерно високи, демонстрира изследването на Национален статистически институт.
Най-активни консуматори на мрежата са лицата с висше обучение (91,7%), както и младежите на възраст сред 16 и 24 години (90,3%). Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет отвън дома или работното място e мобилният телефон (смартфон), който се употребява от 63,2% от лицата.
Потребителите най-често употребяват световната мрежа за връзка, като 57,5% показват, че правят телефонни или видеоразговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime, Messenger), а 52.9% вземат участие в обществени мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.).
Най-малко употребяват интернет за присъединяване в онлайн съвещания, анкети или гласувания по публични или политически въпроси - едвам 3,5 на 100.
Мъжете слушат музика онлайн повече от дамите, надлежно 31,9% и 27,6%, до момента в който дамите са по-активни в търсенето на информация, обвързвана със здравето - 37,8% при 22,7% за мъжете.
Относителният дял на лицата, които употребяват складово пространство в интернет за предпазване на документи, фотоси, музика, видео или други файлове, е 17,6%, като консуматори на облачни услуги са 18,6% от мъжете и 16,7% от дамите. В съпоставяне с 2014 година максимален растеж в потреблението на този тип услуга се следи при лицата на възраст от 25 до 34 години - покачване с 13,5%.
През последните 12 месеца 25,4% от лицата са употребявали световната мрежа за взаимоотношение с органите на държавната и локалната власт като: 19.8% са получавали информация от уеб страница или приложение на обществена институция; 12.5% са изтегляли публични документи, формуляри, заявления, доклади и др.; 10.2% са подавали онлайн попълнени формуляри, заявления или доклади.
При потреблението на предлаганите онлайн услуги от обществени институции дамите са по-активни от мъжете - надлежно 26,4% и 24,5 на 100.
Делът на лицата, които през последните 12 месеца са пазарували онлайн за персонални цели, е 21,7%. Най-активни при пазаруването на артикули и услуги онлайн са хората във възрастовата група 25 - 34 години с условен дял 40,4%, до момента в който едвам 2,1% от популацията на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазарят онлайн повече от мъжете - 22,7% по отношение на 20.6%.
Пазарувалите по интернет са купували главно: облекла и спортни артикули (76,4%), артикули за дома (35,3%), хотелски резервации и туристически пакети (20,7%), храни, питиета и артикули за ежедневна приложимост (16,9%).
Повечето от онлайн потребителите през последните 12 месеца са купували артикули и услуги от търговци от България (88,1%), само че значително са купували и от търговци от други държави-членки на Европейски Съюз (41,8%) или от трети страни (19,1%).
Основните аргументи, заради които лицата не пазарят онлайн са: желание към извършването на покупки на място, преданост към магазините или просто табиет (31,4%), липса на познания и умения (5,4%), опасения по отношение на връщането на стоките и опциите за претенция (4,3%).
Масовото нахлуване на цифровите технологии в всекидневието ни и непрекъснатата съгласуваност с интернет ни изправят пред провокации за сигурността в интернет. Резултатите от проучването на Национален статистически институт демонстрират, че от лицата, които са употребявали интернет през последните 12 месеца: 11,3% са получавали известия с лъжливо наличие (т.нар. фишинг); 5,6% са претърпели загуба на документи, фотоси и други данни заради вирус или друго заразяване (напр. червей или троянски кон); 3,1% са били пренасочвани към подправени уеб страници за кражба на персонална информация (т.нар. фарминг); 2,1% са имали проблеми с достъп на децата от семейството до несъответствуващи уеб страници.
Притеснения, свързани със сигурността в интернет, главно са пречили или ограничавали лицата при даването на персонална информация в обществени или професионални мрежи (10,7%), като спрямо 2015 година относителният им дял е намалял два пъти.
Всяко четвърто лице (26,2%) прави аварийни копия на своите файлове (документи, фотоси и др.) на външен притежател или в складово пространство в интернет за попречване на възможна загуба на информация, демонстрира изследването на Национален статистически институт.
В същото време една четвърт от лицата (24,5%) в никакъв случай не са употребявали интернет, като в миналите 10 години техният условен дял е намалял повече от два пъти. За достъп до интернет семействата употребяват най-много мобилна връзка посредством мрежата на мобилните телефонни оператори (64,0%) и закрепена кабелна връзка (57,8%).
През актуалната година с най-голям условен дял на семейства с достъп до интернет е Югозападният регион (77,8%), а с най-нисък е Северозападният регион (70,8%).
Домакинствата с деца употребяват по-активно световната мрежа, като цели 90,5% от тях имат достъп до интернет при 70,0% за семействата без деца.
През 2019 година 24,8% от семействата нямат достъп до интернет в домовете си. Половината от тях (или 50,3%) считат, че нямат потребност от него (не е потребен, забавен и др.), до момента в който 41,9% показват като съществена причина неналичието на познания и умения за работа с интернет, а съгласно 24,3% разноските за достъп са прекомерно високи, демонстрира изследването на Национален статистически институт.
Най-активни консуматори на мрежата са лицата с висше обучение (91,7%), както и младежите на възраст сред 16 и 24 години (90,3%). Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет отвън дома или работното място e мобилният телефон (смартфон), който се употребява от 63,2% от лицата.
Потребителите най-често употребяват световната мрежа за връзка, като 57,5% показват, че правят телефонни или видеоразговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, Facetime, Messenger), а 52.9% вземат участие в обществени мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.).
Най-малко употребяват интернет за присъединяване в онлайн съвещания, анкети или гласувания по публични или политически въпроси - едвам 3,5 на 100.
Мъжете слушат музика онлайн повече от дамите, надлежно 31,9% и 27,6%, до момента в който дамите са по-активни в търсенето на информация, обвързвана със здравето - 37,8% при 22,7% за мъжете.
Относителният дял на лицата, които употребяват складово пространство в интернет за предпазване на документи, фотоси, музика, видео или други файлове, е 17,6%, като консуматори на облачни услуги са 18,6% от мъжете и 16,7% от дамите. В съпоставяне с 2014 година максимален растеж в потреблението на този тип услуга се следи при лицата на възраст от 25 до 34 години - покачване с 13,5%.
През последните 12 месеца 25,4% от лицата са употребявали световната мрежа за взаимоотношение с органите на държавната и локалната власт като: 19.8% са получавали информация от уеб страница или приложение на обществена институция; 12.5% са изтегляли публични документи, формуляри, заявления, доклади и др.; 10.2% са подавали онлайн попълнени формуляри, заявления или доклади.
При потреблението на предлаганите онлайн услуги от обществени институции дамите са по-активни от мъжете - надлежно 26,4% и 24,5 на 100.
Делът на лицата, които през последните 12 месеца са пазарували онлайн за персонални цели, е 21,7%. Най-активни при пазаруването на артикули и услуги онлайн са хората във възрастовата група 25 - 34 години с условен дял 40,4%, до момента в който едвам 2,1% от популацията на възраст 65 - 74 години прави поръчки по интернет. Жените пазарят онлайн повече от мъжете - 22,7% по отношение на 20.6%.
Пазарувалите по интернет са купували главно: облекла и спортни артикули (76,4%), артикули за дома (35,3%), хотелски резервации и туристически пакети (20,7%), храни, питиета и артикули за ежедневна приложимост (16,9%).
Повечето от онлайн потребителите през последните 12 месеца са купували артикули и услуги от търговци от България (88,1%), само че значително са купували и от търговци от други държави-членки на Европейски Съюз (41,8%) или от трети страни (19,1%).
Основните аргументи, заради които лицата не пазарят онлайн са: желание към извършването на покупки на място, преданост към магазините или просто табиет (31,4%), липса на познания и умения (5,4%), опасения по отношение на връщането на стоките и опциите за претенция (4,3%).
Масовото нахлуване на цифровите технологии в всекидневието ни и непрекъснатата съгласуваност с интернет ни изправят пред провокации за сигурността в интернет. Резултатите от проучването на Национален статистически институт демонстрират, че от лицата, които са употребявали интернет през последните 12 месеца: 11,3% са получавали известия с лъжливо наличие (т.нар. фишинг); 5,6% са претърпели загуба на документи, фотоси и други данни заради вирус или друго заразяване (напр. червей или троянски кон); 3,1% са били пренасочвани към подправени уеб страници за кражба на персонална информация (т.нар. фарминг); 2,1% са имали проблеми с достъп на децата от семейството до несъответствуващи уеб страници.
Притеснения, свързани със сигурността в интернет, главно са пречили или ограничавали лицата при даването на персонална информация в обществени или професионални мрежи (10,7%), като спрямо 2015 година относителният им дял е намалял два пъти.
Всяко четвърто лице (26,2%) прави аварийни копия на своите файлове (документи, фотоси и др.) на външен притежател или в складово пространство в интернет за попречване на възможна загуба на информация, демонстрира изследването на Национален статистически институт.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ