Пясъкът по света свършва – невероятно, но факт
Повече от пясък използваме само вода и въздух. Пясъкът е това, от което се градят модерните градове. Общо взето всеки апартамент, офис постройка и търговски център от Пекин до Лагос, Нигерия, е повдигнат най-малко частично с бетон, чиято съществена съставна част е пясъкът. Всеки метър асфалтов път, който свързва тези здания, също е изработен от пясък. Както и всеки прозорец на всяка една от постройките.
Пясъкът е съществена съставна част, която прави модерния живот вероятен. Но ето, че стартира да се изчерпва.
Причината за това е все по-големият брой разрастващи се градове, изключително в разрастващите се страни. Всяка година хората на планетата стават от ден на ден и всяка година повече и повече от тях се местят в градовете. От 1950г градското население по света е набъбнало от 746 милиона на 3.9 милиарда.
Според програмата на Организация на обединените нации за околната среда, единствено през 2012г светът е употребявал задоволително бетон да построи стена с височина и дебелина 27 метра към екватора. От 2011г до 2013г Китай е употребявал повече цимент, в сравнение с Съединени американски щати за целия 20-и век.
За построяването на тези градове, хората извличат нечувани количества пясък от земята. Използваемият пясък е стеснен запас. Пустинният пясък, ерозиращ от вятъра, а не от водата, нормално не е кадърен за строителството. За да получим пясъка, от който се нуждаем, копаем в речните дъна, воднистите региони и плажовете.
Извличането на пясък е промишленост за $70 милиарда. Тя обгръща от мултинационални компании с тежки машини до селяни с лопати и кофи. На местата, където сухоземните източници са изчерпани, миньорите са се обърнали към морето.
Това постоянно коства скъпо на природата. В Индия, извличането на пясък от реките унищожава екосистеми, убива безчет риби и птици. В Индонезия, две дузини дребни острови са изчезнали от 2005г до момента поради добива на пясък. Във Виетнам, миньори са поразили стотици акри гори, с цел да се доберат до песъчливата почва под тях.
Пясъчни миньори са унищожили коралови рифове в Кения и са подкопали мостове в Либерия и Нигерия. Добивът на пясък в Санфранциския залив се свързва с ерозиращите плажове в района.
И хората също страдат. Добивът на пясък е довел до смъртоносни произшествия в Саудитска Арабия, Южна Африка и Гамбия. В Индия и Индонезия деятели и държавни чиновници, които се борят с черния пазар и мафията, биват избивани.
По-строгите закони могат да предотвратят доста от тези отрицателни резултати и го вършат в множеството развити страни. Но има един огромен минус. Пясъкът е доста тежък, което го прави безценен за превозване. Ако възбраните добива на пясък в задния ви двор – както доста американски общности се пробват да създадат – тогава той би трябвало да бъде доставян от другаде. Това повишава цената. Бетонът е релативно евтин; в случай че цената за градежа на нова постройка или път се удвои, това ще удари крепко стопанската система.
Да не загатваме и за увеличението на трафика и замърсяването. Калифорнийската администрация е пресметнала, че в случай че дистанцията за превоз на пясък и трошляк се удвои от 25 на 50 благи, камионите ще горят към 50 милиона галона повече дизел всяка година.
Можем да произвеждаме повече пясък, само че разрушаването на скали или раздробяването на бетон е скъпо, а полученият пясък няма доста приложения. Можем да използваме различни субстанции в някои случаи, само че кое е това, от което ще можем да намираме по 40 милиарда тона годишно?
Едва ли в миналото сте се замисляли за пясъка – от кое място идва и по какъв начин го добиваме. Но един свят на седем милиарда души, от ден на ден от които желаят жилища, в които да живеят, офиси, в които да работят и молове, в които да пазарят, към този момент не може да си разреши този разкош.
Някога е изглеждало като че ли планетата е разполагала с безгранични ресурси от нефт, вода, дървета и земя. Научихме обаче по сложния метод, че нито едно от тези неща не е безпределно и цената, която сме платили до момента за изчерпването им се повишава доста бързо. Налага ни се да пестим, рециклираме, да откриваме други възможности и като цяло да се отнасяме по-практично към използването на тези естествени запаси. Така би трябвало да стартираме да мислим и за пясъка.
