Половината бебета в България се раждат със секцио. Проблем ли е това и има ли решение
Повече от половината бебета в България през 2022 година са родени със секцио. Приема се за медицински целесъобразно това да се случва в до 15% от ражданията. Какви са аргументите толкоз дами да раждат с цезарово сечение и има ли решение? Надежда Цекулова потърси отговора.
Над половината от ражданията в България през 2022 година, са се случили посредством цезарово сечение при интернационален консенсус, че медицински целесъобразно е това да се случва в до 15% от ражданията.
По данни на НЗОК, предоставени на Националната мрежа за децата по Закона за достъп до социална информация, 25 959 или малко над 50% от регистрираните към институцията 51 672 раждания през 2022 година са с цезарово сечение.
Това е проблем. За системата, за здравната и демографската политика, само че преди всичко – за майките и техните деца.
„ Секциото “, както е известно да се назовава, е животоспасяваща интервенция, която може да избави живота на майката, на бебето или и на двамата. Тя обаче носи своите краткосрочни и дълготрайни опасности, по тази причина здравната просвета не предлага да се пристъпва към нея, когато това не е належащо.
От години в разнообразни страни по света април се отбелязва като интернационален месец за повишение на информираността по отношение на цезаровото сечение. Нуждата от сходна самодейност поражда поради повишаващия се в международен мащаб дял на ражданията, при които цезаровото сечение се прави без да е налице здравна нужда от него.
Защо това да е проблем
Има доказателства, че когато към оперативно раждане се пристъпва без потребност, това покачва болестността и при майките, и при бебетата от заболявания и положения, които могат да зародят както в хода на раждането и директно след него, по този начин и години по-късно. Това събитие, както и по-високата себестойност на цезаровото сечение по отношение на естественото раждане, води и до нараснали здравни и обществени разноски и риск от влошено качество на живот. Тези причини са изложени в рекомендациите на СЗО за понижаване на ненужните цезарови разрези, оповестени през 2018 година
Делът на ражданията посредством цезарово сечение продължава да пораства – както в България, по този начин и в международен мащаб.
През същата година в България доктор Румен Велев , понастоящем шеф на II СБАЛАГ “Шейново “ в София, разгласява собствен дисертационен труд, отдаден на медико-социалните проблеми при цезаровото сечение. В него той цитира същите причини, като акцентира риска за майките, който по литературни данни е двойно по-висок в сравнение с след вагинално раждане.
Въпреки известността на тези доказателства обаче, делът на ражданията посредством цезарово сечение продължава да пораства – както в България, по този начин и в международен мащаб.
Личните причини против научните доказателства
Причините за тази отхвърлена от науката наклонност се изследват към този момент две десетилетия. В упоменатото проучване на доктор Румен Велев също е отделено внимание на въпроса за какво дамите и техните лекари последователно трансформират секциото в желан метод за раждане в България.
Оказва се, че водеща причина (в над 30% от случаите) за осъществяване на цезарово сечение е предишно такова. Сходни са и данните от интернационалните източници. Сред другите чести медицински аргументи има такива, които откривателят дефинира като „ неразбираеми “.
По-значими в подтекста на месеца за повишение на информираността обаче са немедицинските аргументи, заради които медиците от време на време избират да предложат на пациентките си ненужна интервенция, а дамите я одобряват, или даже сами я избират, без да има лекарска рекомендация за това.
Водещият мотив на бъдещите майки за избор на оперативно раждане, става известно, е страхът.
Водещият мотив на бъдещите майки за избор на оперативно раждане, става известно, е страхът. Страх от естественото раждане, боязън от измененията, които то може да провокира в тялото, боязън от неналичието на надзор (неясен миг, риск определеният екип да не е разполагаем, риск раждането да не протече съгласно плана). Лекарите също имат своите паники – естественото раждане може да донесе повече изненади от оперативното, воденето му изисква по-специфична подготвеност, моментът на случването и продължителността му може да са неуместни и други
Още в първите години на 21 в. интернационалните организации, занимаващи се с родилна грижа и майчино здраве откриват, че е належащо да се разработят и внедрят целенасочени модели за предварителна защита на ненужните цезарови разрези. Бурното развиване на медицинските технологии, което прави оперативните раждания по-лесни и нискорискови, и неудобствата на естествения развой незабелязано движат каузи на секциите нагоре, даже в здравни системи, в които има по-малко проблеми и повече взаимно доверие, в сравнение с в българската.
Решенията, които никой не търси
В другите страни обаче този уклон се овладява с друг триумф. През 2018 година организацията Euro-Peristat показа отчет, съгласно който България беше на трето място в Европейски Съюз по дял на ражданията посредством цезарово сечение. По време на избухналата по-късно пандемия от COVID-19 имаше както рекомендация, по този начин и наблюдения за зачестяване на избора за оперативно раждане, и е прекомерно евентуално сега страната да заема още по-предна позиции. Официалната статистика обаче не следи този индикатор, по тази причина като насочна точка могат да се употребяват само данните на НЗОК, разказани при започване на този текст.
Възможните решения са разказани в редица документи – както на СЗО, по този начин и на влиятелни професионални организации в родилната грижа. Те включват най-вече немедицински ограничения, защото концепцията им не е да се понижат оперативните раждания непременно, а да се предотвратят имено тези фактори, които водят до ненужни интервенции.
СЗО дефинира три групи, към които ограниченията би трябвало да се насочат – дамите, медицинските експерти в родилните грижи и самите лечебни заведения и здравни системи.
По отношение на дамите, рекомендациите се концентрират върху превъзмогване на вероятните паники и страхове. Включват разнообразни типове поддръжка – от образования за раждане, през групи за психическа поддръжка и целенасочена самостоятелна работа с дамите, които имат боязън от раждането.
Мерките, ориентирани към медицинските експерти предлагат да се вкарат основани на доказателства насоки за здравна процедура, а при рекомендация за планово секцио наложително да се изисква второ мнение. СЗО слага сериозен акцент върху образованието на работещите в родилната грижа да следват научно-базираните практики и да извличат изгодите от тях както за пациентките, по този начин и за себе си.
Когато главната грижа за здрави бременни дами и техните раждания се водят от акушерки, това усъвършенства изцяло качеството на родилните грижи.
Самата организация на грижата за бременните и раждащите дами в една здравна система обаче може да бъде по-благоприятна за осъществяване на повече интервенции, и обстановката в България е точно такава.
Множество проучвания по тематиката сочат, че когато главната грижа за здрави бременни дами и техните раждания се водят от акушерки, това усъвършенства изцяло качеството на родилните грижи, включително води до понижаване на цезаровите разрези. Такава система обаче изисква положително взаимоотношение на акушерки и акушер-гинеколози, поддържане на високото качество на работата на акушерките и престижа им в обществото.
Добри образци
Добри образци се срещат и в България. Изследването на родилните практики в болница „ Шейново “ демонстрира, че дамите, които избират раждането им да се води от акушерка, стигат до секцио в 13% от случаите, а при избор на доктор – в 62%.
Съизмерими са и данните за 2019 година на независимата акушерска процедура „ Зебра “, която действа в границите на родилното поделение в МБАЛ „ Св. София “ в столицата – там делът на оперативните раждания е 11%, като включително са включени и по-високорисковите раждания, като вагинално раждане след цезарово сечение, провокирани раждания или раждания на дами с съпътстващи болести.
В момента обаче сходни практики са по-скоро изключения, и това дава законосъобразен резултат. Единствената институция в България, която предприе някакви ограничения, беше НЗОК, която направи клиничната пътека за обикновено раждане по-високоплатена от тази за оперативно. Опитът на други страни (като Съединени американски щати, Англия и Испания например) сочи, че ограниченията за понижаване на цезаровите разрези най-често са инициирани от професионалните организации, като те играят значима роля и в акциите за информиране на дамите по отношение на техния избор по какъв начин да родят.
Тъй като претекстовете за избор на секцио не са финансови обаче – предстоящо – финансовият тласък не реши казуса.
А в случай че актуалният текст е първият по тематиката, който срещате в този месец за осведоменост по отношение на цезаровото сечение, евентуално имаме съображение да предположим, че отрицателната наклонност ще продължи.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Над половината от ражданията в България през 2022 година, са се случили посредством цезарово сечение при интернационален консенсус, че медицински целесъобразно е това да се случва в до 15% от ражданията.
По данни на НЗОК, предоставени на Националната мрежа за децата по Закона за достъп до социална информация, 25 959 или малко над 50% от регистрираните към институцията 51 672 раждания през 2022 година са с цезарово сечение.
Това е проблем. За системата, за здравната и демографската политика, само че преди всичко – за майките и техните деца.
„ Секциото “, както е известно да се назовава, е животоспасяваща интервенция, която може да избави живота на майката, на бебето или и на двамата. Тя обаче носи своите краткосрочни и дълготрайни опасности, по тази причина здравната просвета не предлага да се пристъпва към нея, когато това не е належащо.
От години в разнообразни страни по света април се отбелязва като интернационален месец за повишение на информираността по отношение на цезаровото сечение. Нуждата от сходна самодейност поражда поради повишаващия се в международен мащаб дял на ражданията, при които цезаровото сечение се прави без да е налице здравна нужда от него.
Защо това да е проблем
Има доказателства, че когато към оперативно раждане се пристъпва без потребност, това покачва болестността и при майките, и при бебетата от заболявания и положения, които могат да зародят както в хода на раждането и директно след него, по този начин и години по-късно. Това събитие, както и по-високата себестойност на цезаровото сечение по отношение на естественото раждане, води и до нараснали здравни и обществени разноски и риск от влошено качество на живот. Тези причини са изложени в рекомендациите на СЗО за понижаване на ненужните цезарови разрези, оповестени през 2018 година
Делът на ражданията посредством цезарово сечение продължава да пораства – както в България, по този начин и в международен мащаб.
През същата година в България доктор Румен Велев , понастоящем шеф на II СБАЛАГ “Шейново “ в София, разгласява собствен дисертационен труд, отдаден на медико-социалните проблеми при цезаровото сечение. В него той цитира същите причини, като акцентира риска за майките, който по литературни данни е двойно по-висок в сравнение с след вагинално раждане.
Въпреки известността на тези доказателства обаче, делът на ражданията посредством цезарово сечение продължава да пораства – както в България, по този начин и в международен мащаб.
Личните причини против научните доказателства
Причините за тази отхвърлена от науката наклонност се изследват към този момент две десетилетия. В упоменатото проучване на доктор Румен Велев също е отделено внимание на въпроса за какво дамите и техните лекари последователно трансформират секциото в желан метод за раждане в България.
Оказва се, че водеща причина (в над 30% от случаите) за осъществяване на цезарово сечение е предишно такова. Сходни са и данните от интернационалните източници. Сред другите чести медицински аргументи има такива, които откривателят дефинира като „ неразбираеми “.
По-значими в подтекста на месеца за повишение на информираността обаче са немедицинските аргументи, заради които медиците от време на време избират да предложат на пациентките си ненужна интервенция, а дамите я одобряват, или даже сами я избират, без да има лекарска рекомендация за това.
Водещият мотив на бъдещите майки за избор на оперативно раждане, става известно, е страхът.
Водещият мотив на бъдещите майки за избор на оперативно раждане, става известно, е страхът. Страх от естественото раждане, боязън от измененията, които то може да провокира в тялото, боязън от неналичието на надзор (неясен миг, риск определеният екип да не е разполагаем, риск раждането да не протече съгласно плана). Лекарите също имат своите паники – естественото раждане може да донесе повече изненади от оперативното, воденето му изисква по-специфична подготвеност, моментът на случването и продължителността му може да са неуместни и други
Още в първите години на 21 в. интернационалните организации, занимаващи се с родилна грижа и майчино здраве откриват, че е належащо да се разработят и внедрят целенасочени модели за предварителна защита на ненужните цезарови разрези. Бурното развиване на медицинските технологии, което прави оперативните раждания по-лесни и нискорискови, и неудобствата на естествения развой незабелязано движат каузи на секциите нагоре, даже в здравни системи, в които има по-малко проблеми и повече взаимно доверие, в сравнение с в българската.
Решенията, които никой не търси
В другите страни обаче този уклон се овладява с друг триумф. През 2018 година организацията Euro-Peristat показа отчет, съгласно който България беше на трето място в Европейски Съюз по дял на ражданията посредством цезарово сечение. По време на избухналата по-късно пандемия от COVID-19 имаше както рекомендация, по този начин и наблюдения за зачестяване на избора за оперативно раждане, и е прекомерно евентуално сега страната да заема още по-предна позиции. Официалната статистика обаче не следи този индикатор, по тази причина като насочна точка могат да се употребяват само данните на НЗОК, разказани при започване на този текст.
Възможните решения са разказани в редица документи – както на СЗО, по този начин и на влиятелни професионални организации в родилната грижа. Те включват най-вече немедицински ограничения, защото концепцията им не е да се понижат оперативните раждания непременно, а да се предотвратят имено тези фактори, които водят до ненужни интервенции.
СЗО дефинира три групи, към които ограниченията би трябвало да се насочат – дамите, медицинските експерти в родилните грижи и самите лечебни заведения и здравни системи.
По отношение на дамите, рекомендациите се концентрират върху превъзмогване на вероятните паники и страхове. Включват разнообразни типове поддръжка – от образования за раждане, през групи за психическа поддръжка и целенасочена самостоятелна работа с дамите, които имат боязън от раждането.
Мерките, ориентирани към медицинските експерти предлагат да се вкарат основани на доказателства насоки за здравна процедура, а при рекомендация за планово секцио наложително да се изисква второ мнение. СЗО слага сериозен акцент върху образованието на работещите в родилната грижа да следват научно-базираните практики и да извличат изгодите от тях както за пациентките, по този начин и за себе си.
Когато главната грижа за здрави бременни дами и техните раждания се водят от акушерки, това усъвършенства изцяло качеството на родилните грижи.
Самата организация на грижата за бременните и раждащите дами в една здравна система обаче може да бъде по-благоприятна за осъществяване на повече интервенции, и обстановката в България е точно такава.
Множество проучвания по тематиката сочат, че когато главната грижа за здрави бременни дами и техните раждания се водят от акушерки, това усъвършенства изцяло качеството на родилните грижи, включително води до понижаване на цезаровите разрези. Такава система обаче изисква положително взаимоотношение на акушерки и акушер-гинеколози, поддържане на високото качество на работата на акушерките и престижа им в обществото.
Добри образци
Добри образци се срещат и в България. Изследването на родилните практики в болница „ Шейново “ демонстрира, че дамите, които избират раждането им да се води от акушерка, стигат до секцио в 13% от случаите, а при избор на доктор – в 62%.
Съизмерими са и данните за 2019 година на независимата акушерска процедура „ Зебра “, която действа в границите на родилното поделение в МБАЛ „ Св. София “ в столицата – там делът на оперативните раждания е 11%, като включително са включени и по-високорисковите раждания, като вагинално раждане след цезарово сечение, провокирани раждания или раждания на дами с съпътстващи болести.
В момента обаче сходни практики са по-скоро изключения, и това дава законосъобразен резултат. Единствената институция в България, която предприе някакви ограничения, беше НЗОК, която направи клиничната пътека за обикновено раждане по-високоплатена от тази за оперативно. Опитът на други страни (като Съединени американски щати, Англия и Испания например) сочи, че ограниченията за понижаване на цезаровите разрези най-често са инициирани от професионалните организации, като те играят значима роля и в акциите за информиране на дамите по отношение на техния избор по какъв начин да родят.
Тъй като претекстовете за избор на секцио не са финансови обаче – предстоящо – финансовият тласък не реши казуса.
А в случай че актуалният текст е първият по тематиката, който срещате в този месец за осведоменост по отношение на цезаровото сечение, евентуално имаме съображение да предположим, че отрицателната наклонност ще продължи.
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ