Повече от половината български граждани не очакват предстоящите избори за

Повече от половината български жители не чакат идните избори за Европейски парламент да бъдат почтени. Това демонстрират данни от експресния сондаж по настоящи тематики на социологическата организация " Галъп интернешънъл ", извършено сред 19 и 21 февруари сред 800 души в страната.

На въпрос дали изборите ще бъдат по-скоро почтени или нечестни 52% от интервюираните българи са показали, че чакат нечестни евроизбори.
37% са на мнение, че евровотът ще бъде почтен, а останалите 11% се двоумят.

Данните са в синхрон с обичайното за последните години подозрение измежду обществото във връзка с честността на изборния развой - записано нееднократно и маркирано и в годишниците на " Галъп ", пишат от организацията.
Според анализаторите този път тревожното е, че броят на тези, които са на мнение, че изборите ще бъдат манипулирани, са повече от половината запитани.

Другата настояща тематика - измененията в Изборния кодекс - в допълнение задълбочавала и без друго ниското доверие в изборния развой у нас.

Решението за връщане на преференциите по принцип се одобрявало измежду обществото, само че не успявало в задоволителна степен да анулира съмнението по отношение на властта, че търси конюнктурни изгоди с оглед идните избори за Екологичен потенциал.

Цели 59% от българите са съгласни с обвиняването, че с измененията в Изборния кодекс ръководещите желаят да реализират " служебна победа " - теза, която беше декларирана от президента Румен Радев.
30% пък се опълчват на това мнение, а останалите се двоумят.

" Високият % сдържаност идва от това, че зад съмненията по отношение на властта застават освен последователите на парламентарната съпротива, само че и хората, които не биха дали своят вот, както и огромната част от другите опозиционно настроени респонденти ", пишат " Галъп ".

Като цяло българите автоматизирано подкрепяли всевъзможни форми на " отваряне " на Изборния кодекс към жителите.
Например преференциалното гласоподаване се поддържа от 70% от българите; машинното гласоподаване - от 75% от сънародниците ни; опцията всички българи в чужбина да могат да гласоподават - от 78%.

Затова и 63% не утвърждават гласуваните от ГЕРБ, Движение за права и свободи и НФСБ промени в изборните правила, което на процедура обезсили преференциалния избор.
24% поддържат праговете в преференциите, а останалите 13% се двоумят.

Иначе решението на премиера за преосмисляне на измененията в законодателството среща висока поддръжка - 74% от българите утвърждават връщането на преференциите, а 17% - не.

Въпреки това решение на Борисов обаче, ГЕРБ към този момент не могат да отстраняват съмненията, че Движение за права и свободи в действителност са прикрит сътрудник на властта. Цели 50% от българите споделят мнението за скрита коалиция ГЕРБ - Движение за права и свободи, а 28% - не.
По този въпрос 22% се двоумят.

" Равнището на кардинално неприемане на вероятно директно присъединяване на Движение за права и свободи във властта остава високо - 58%. На противоположното мнение са 36%, а останалите се двоумят. Подобни настройки не приказват за задоволително развита либералност на съзнанието - което да допусне, че всяка показана в Народното събрание партия би следвало да има право на присъединяване във властта ", пишат от организацията.

Относно решението на социалистите да изоставен Народното събрание: 55% от респондентите не утвърждават това, а 37% поддържат алените.

Данните обаче надали отразяват в цялостна степен решението на Нинова депутатите от Българска социалистическа партия да се откажат и от заплатите си, поясняват от " Галъп ". /news.bg