Половината българи разчитат на социалните мрежи да им изберат настройки за поверителност
Повече от половината българи (52%) не са се опитвали да трансформират настройките за дискретност, заложени по дифолт в обществените мрежи. Тоест, доверяват се на " Facebook ", " Туитър " и други да преценяват каква част от живота им да бъде забележима за всеки в интернет – най-малко такава причина показват 20% от тях.
Други 35% от тези 52% въобще не знаят по какъв начин да го създадат. 21% не се тормозят от това, което споделят, а 20% не са чували, че могат да изберат. 13% нямат време, 10% не знаят за какво са постъпили по този начин. (Сборът на процентите надвишава 100, тъй като има опция за повече от един отговор).
Това демонстрира изследване на " Евробарометър " за Общия правилник на персоналните данни (GDPR) и неприкосновеността в интернет. Сред всички европейци, 43% употребяват настройките по дифолт. 29% от тях също имат вяра на обществените мрежи, че са избрали подобаващи условия, а 27% не знаят по какъв начин да ги трансформират. 20% нямат проблеми със шерването на персонална информация, а 17% не знаят, че имат опция да избират.
Обясненията по какъв начин уеб страниците употребяват персоналните данни са прекомерно дълги и прекомерно комплицирани – това са главните две аргументи българите да не четат декларациите за дискретност. Те са същите и за междинния европеец. На въпроса какви са аргументите те да не се четат, 45% от българите показват дължината, а 30% - неяснотата.
25% от запитаните споделят, че им е задоволително да видят, че уеб сайтът въобще има такава политика, а 18% считат, че законът ще ги отбрани. Парадоксално, само че съвсем същите проценти имат и мненията, че не е значимо политиките да се четат (19%) и че уеб страниците по този начин или другояче няма да ги спазят (18%). (Сборът на процентите надвишава 100, тъй като има опция за повече от един отговор).
11% от запитаните считат, че имат цялостен надзор над информацията, която споделят онлайн; 37% намират, че я управляват ненапълно – за разлика от междинното за Европейски Съюз, където 14% са спокойни, че имат цялостен надзор, а 51% - някакъв.
Що е то GDPR и кой го управлява
11% от българите знаят към коя институция да се извърнат, с цел да защитят персоналните си данни (Комисията за отбрана на персоналните данни); 37% знаят, че има такава, само че не и коя е тя. Като цяло 53% от българите са наясно, че има орган за това. По този индикатор страната е на едно от последните места в Европейски Съюз, дружно с Белгия (също 53%), Унгария (47%) Испания (40%).
61% са чували за GDPR, без значение дали знаят (19%) или не знаят (42%) какво съставлява регламентът; най-запознатата с него група са хората на възраст сред 40 и 54 година По отношение на специалността, мениджърите и самонаетите чиновници са позициите, в които най-вече хора са чували за регламента; минимум е информацията измежду безработните и пенсионерите.
По GDPR жителите на Европейски Съюз имат няколко права – да имат достъп до личните си данни; да ги поправят, в случай че са сгрешени; да възразят против приемането на спам; данните им да бъдат изтрити и забравени; да местят данните си от един снабдител на услуга при друг; да изразят мнение, в случай че са обект на автоматизирани решения – да вземем за пример логаритъм взема решение дали да отпусне заем, или не. В тази сфера равнището на осведоменост в България също е по-ниско от междинното за Европейски Съюз – то пада от 45% осведомени с първото право до 32% с последното.
Еврокомисарят Андрус Ансип съобщи: " Европейските жители са все по-добре осведомени с цифровите си права и това е окуражаваща вест. Въпреки това, единствено трима от всеки 10 европейци са чували за всички свои нови права по отношение на данните. За предприятията доверието на техните клиенти е " твърда валута " и това доверие стартира, когато клиентите схванат и се доверят на настройките за дискретност. "
" От 60-те % европейци, които четат декларациите за дискретност, едвам 13 % ги прочитат напълно. Това се дължи на обстоятелството, че декларациите са прекомерно дълги или прекомерно сложни за схващане. Аз още един път призовавам упорито всички онлайн сдружения да дават заявления за дискретност, които са къси, транспарантни и елементарно разбираеми за всички консуматори ", разяснява еврокомисарят Вера Йоурова.
Други 35% от тези 52% въобще не знаят по какъв начин да го създадат. 21% не се тормозят от това, което споделят, а 20% не са чували, че могат да изберат. 13% нямат време, 10% не знаят за какво са постъпили по този начин. (Сборът на процентите надвишава 100, тъй като има опция за повече от един отговор).
Това демонстрира изследване на " Евробарометър " за Общия правилник на персоналните данни (GDPR) и неприкосновеността в интернет. Сред всички европейци, 43% употребяват настройките по дифолт. 29% от тях също имат вяра на обществените мрежи, че са избрали подобаващи условия, а 27% не знаят по какъв начин да ги трансформират. 20% нямат проблеми със шерването на персонална информация, а 17% не знаят, че имат опция да избират.
Обясненията по какъв начин уеб страниците употребяват персоналните данни са прекомерно дълги и прекомерно комплицирани – това са главните две аргументи българите да не четат декларациите за дискретност. Те са същите и за междинния европеец. На въпроса какви са аргументите те да не се четат, 45% от българите показват дължината, а 30% - неяснотата.
25% от запитаните споделят, че им е задоволително да видят, че уеб сайтът въобще има такава политика, а 18% считат, че законът ще ги отбрани. Парадоксално, само че съвсем същите проценти имат и мненията, че не е значимо политиките да се четат (19%) и че уеб страниците по този начин или другояче няма да ги спазят (18%). (Сборът на процентите надвишава 100, тъй като има опция за повече от един отговор).
11% от запитаните считат, че имат цялостен надзор над информацията, която споделят онлайн; 37% намират, че я управляват ненапълно – за разлика от междинното за Европейски Съюз, където 14% са спокойни, че имат цялостен надзор, а 51% - някакъв.
Що е то GDPR и кой го управлява
11% от българите знаят към коя институция да се извърнат, с цел да защитят персоналните си данни (Комисията за отбрана на персоналните данни); 37% знаят, че има такава, само че не и коя е тя. Като цяло 53% от българите са наясно, че има орган за това. По този индикатор страната е на едно от последните места в Европейски Съюз, дружно с Белгия (също 53%), Унгария (47%) Испания (40%).
61% са чували за GDPR, без значение дали знаят (19%) или не знаят (42%) какво съставлява регламентът; най-запознатата с него група са хората на възраст сред 40 и 54 година По отношение на специалността, мениджърите и самонаетите чиновници са позициите, в които най-вече хора са чували за регламента; минимум е информацията измежду безработните и пенсионерите.
По GDPR жителите на Европейски Съюз имат няколко права – да имат достъп до личните си данни; да ги поправят, в случай че са сгрешени; да възразят против приемането на спам; данните им да бъдат изтрити и забравени; да местят данните си от един снабдител на услуга при друг; да изразят мнение, в случай че са обект на автоматизирани решения – да вземем за пример логаритъм взема решение дали да отпусне заем, или не. В тази сфера равнището на осведоменост в България също е по-ниско от междинното за Европейски Съюз – то пада от 45% осведомени с първото право до 32% с последното.
Еврокомисарят Андрус Ансип съобщи: " Европейските жители са все по-добре осведомени с цифровите си права и това е окуражаваща вест. Въпреки това, единствено трима от всеки 10 европейци са чували за всички свои нови права по отношение на данните. За предприятията доверието на техните клиенти е " твърда валута " и това доверие стартира, когато клиентите схванат и се доверят на настройките за дискретност. "
" От 60-те % европейци, които четат декларациите за дискретност, едвам 13 % ги прочитат напълно. Това се дължи на обстоятелството, че декларациите са прекомерно дълги или прекомерно сложни за схващане. Аз още един път призовавам упорито всички онлайн сдружения да дават заявления за дискретност, които са къси, транспарантни и елементарно разбираеми за всички консуматори ", разяснява еврокомисарят Вера Йоурова.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ