Повече от половината младежи в България не вярват, че могат да влият на обществените процеси
Повече от половината (54%) от младежите до 29 година в България считат, че нямат действителна опция да въздействат върху публичните процеси и образуването на политики в страната, сочи социологическото проучване на организация " Тренд " „ Младите могат – с цел да има смисъл, би трябвало да има разговор “, показано във вторник.
20% от младежите считат, че избощо не могат да имат въздействие върху публичните процеси, до момента в който тези с положителна настройка са 34%, само че единствено 9% от тях мислят, че младите в огромна степен могат да въздействат върху оформянето на политики.
Все отново над половината младежи имат вяра (57%), че младеж до 29 година може да бъде ефикасен политически и цивилен водач. Това поверие обаче се сблъска с три съществени спънки. 50% от младите считат, че им липсват благоприятни условия и поддръжка. 44% от младежите означават като сериозна спънка неналичието на умения и подготовка, а 36% считат, че главното предизвикателство идва от отрицателните стандарти за младите българи.
Вяра в родители и другари, само че не и в медии и експерти
Оказва се, че когато става въпрос за информация по публични тематики, младежите имат вяра най-много на своите родители и другари, а минимум на обичайните медии. 68% от младежите имат вяра изцяло на това, което родителите им споделят, до момента в който доверието в онлайн медиите и малкия екран е 6% и 5%. Младите хора правят оценка медиите с 3.6 по шестобалната система, а родителите си с 5.4. След това се подреждат другари и сътрудници (4.6) и учители и преподаватели (4.5). Експертите пък са оценени с 3.8, а обществените мрежи с 3.7.
65% от младежите показват, че в фамилиите им се приказва за политика, в половината фамилии се разясняват и гражданскит права и отговорности. Само при 10% от младежите обаче родителите са формирали позитивно отношение към политиката. При 36% фамилията е формирало отрицателно отношение, а при 35% неутрално.
Семейството и сигурността пред свободата на изложение и демокрацията
Данните сочат, че фамилията е и най-важната полезност измежду младежите и то с разлика пред останалите. Като три най-важни полезности младите българи дефинират фамилията (64%), сигурността (42%), мира (41%). Доста по-незначителни за тях се оказват свободата на изложение (15%), демокрацията (14%) и върховенството на закона (13%).
66% от младежите пък считат, че не се приказва задоволително за правата и отговорностите на жителите, в това число и на младите. Само 22% от тях са взели участие в доброволчески акции, едвам 16% са взели участие в петиция или са показали онлайн активизъм посредством изявления в обществените мрежи. А като съществени аргументи за едва присъединяване в сходни действия младежите показват неналичието на информация (28%), неналичието на религия в смяната (27%) и неналичието на ангажираност на институциите към младите (25%). Те обаче показват, че най-голяма мотивация за присъединяване в публични процеси и доброволчество би била явен резултат от напъните им (53%), включването в съответна идея (50%), както и възнаграждението и опцията за развиване (32%).
" Много от младежите се усещат дистанцирани, не знаят по какъв начин да се включат, биха желали да го създадат, само че не знаят по какъв начин. В същото време считат, че могат да бъдат ефикасни политически и цивилен водачи “, сподели социологът Евелина Славкова при представянето на данните, представена от Българска телеграфна агенция.
Сред тревожните трендове на изследването е, че 81% от младежите в никакъв случай не са чували термина „ младежко овластяване “, който е основен за европейските и национални политики за младежко присъединяване.
Според тях най-важните аспекти на младежкото овластяване са достъпа до качествено обучение (46%), опциите за претовареност и стажове (40%) и развиване на умения за сериозно мислене, водачество, предприемачество, работа в екип (34%).
Според дефиницията на Националния юношески конгрес овластяването включва правото, средствата, пространството и опцията да участваш и влияеш в процеса на взимане на решения и да се заемеш с дейности, които да допринесат за по-добро общество. То е учредено на човешките права и разрешава на младежите по-добър надзор над живота и персоналното си време.
Проучването е направено измежду 800 младежи във възрастовите групи 15-19 година, 20-24 година и 25-29 година, и е извършено в интервала 21-28 май по поръчка на Сдружение " Мрежа за развиване на личността и гениите ". То се осъществя в границите на план " Младите могат ", който се извършва от Сдружение " Мрежа за развиване на личността и гениите " с финансовата поддръжка на Министерството на младежта и спорта по Национална стратегия за младежта (2021-2025).
20% от младежите считат, че избощо не могат да имат въздействие върху публичните процеси, до момента в който тези с положителна настройка са 34%, само че единствено 9% от тях мислят, че младите в огромна степен могат да въздействат върху оформянето на политики.
Все отново над половината младежи имат вяра (57%), че младеж до 29 година може да бъде ефикасен политически и цивилен водач. Това поверие обаче се сблъска с три съществени спънки. 50% от младите считат, че им липсват благоприятни условия и поддръжка. 44% от младежите означават като сериозна спънка неналичието на умения и подготовка, а 36% считат, че главното предизвикателство идва от отрицателните стандарти за младите българи.
Вяра в родители и другари, само че не и в медии и експерти
Оказва се, че когато става въпрос за информация по публични тематики, младежите имат вяра най-много на своите родители и другари, а минимум на обичайните медии. 68% от младежите имат вяра изцяло на това, което родителите им споделят, до момента в който доверието в онлайн медиите и малкия екран е 6% и 5%. Младите хора правят оценка медиите с 3.6 по шестобалната система, а родителите си с 5.4. След това се подреждат другари и сътрудници (4.6) и учители и преподаватели (4.5). Експертите пък са оценени с 3.8, а обществените мрежи с 3.7.
65% от младежите показват, че в фамилиите им се приказва за политика, в половината фамилии се разясняват и гражданскит права и отговорности. Само при 10% от младежите обаче родителите са формирали позитивно отношение към политиката. При 36% фамилията е формирало отрицателно отношение, а при 35% неутрално.
Семейството и сигурността пред свободата на изложение и демокрацията
Данните сочат, че фамилията е и най-важната полезност измежду младежите и то с разлика пред останалите. Като три най-важни полезности младите българи дефинират фамилията (64%), сигурността (42%), мира (41%). Доста по-незначителни за тях се оказват свободата на изложение (15%), демокрацията (14%) и върховенството на закона (13%).
66% от младежите пък считат, че не се приказва задоволително за правата и отговорностите на жителите, в това число и на младите. Само 22% от тях са взели участие в доброволчески акции, едвам 16% са взели участие в петиция или са показали онлайн активизъм посредством изявления в обществените мрежи. А като съществени аргументи за едва присъединяване в сходни действия младежите показват неналичието на информация (28%), неналичието на религия в смяната (27%) и неналичието на ангажираност на институциите към младите (25%). Те обаче показват, че най-голяма мотивация за присъединяване в публични процеси и доброволчество би била явен резултат от напъните им (53%), включването в съответна идея (50%), както и възнаграждението и опцията за развиване (32%).
" Много от младежите се усещат дистанцирани, не знаят по какъв начин да се включат, биха желали да го създадат, само че не знаят по какъв начин. В същото време считат, че могат да бъдат ефикасни политически и цивилен водачи “, сподели социологът Евелина Славкова при представянето на данните, представена от Българска телеграфна агенция.
Сред тревожните трендове на изследването е, че 81% от младежите в никакъв случай не са чували термина „ младежко овластяване “, който е основен за европейските и национални политики за младежко присъединяване.
Според тях най-важните аспекти на младежкото овластяване са достъпа до качествено обучение (46%), опциите за претовареност и стажове (40%) и развиване на умения за сериозно мислене, водачество, предприемачество, работа в екип (34%).
Според дефиницията на Националния юношески конгрес овластяването включва правото, средствата, пространството и опцията да участваш и влияеш в процеса на взимане на решения и да се заемеш с дейности, които да допринесат за по-добро общество. То е учредено на човешките права и разрешава на младежите по-добър надзор над живота и персоналното си време.
Проучването е направено измежду 800 младежи във възрастовите групи 15-19 година, 20-24 година и 25-29 година, и е извършено в интервала 21-28 май по поръчка на Сдружение " Мрежа за развиване на личността и гениите ". То се осъществя в границите на план " Младите могат ", който се извършва от Сдружение " Мрежа за развиване на личността и гениите " с финансовата поддръжка на Министерството на младежта и спорта по Национална стратегия за младежта (2021-2025).
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ