И Хърватия поиска да влезе в банковия съюз
Повече от половин година откакто управляващите в Загреб започнаха да приказват за присъединение към еврозоната, преди ден стана ясно, че е направена първата крачка в тази посока. Хърватското държавно управление е изпратило публично искане за определяне на тясно съдействие сред ЕЦБ и централната им банка, заяви ръководената от Борис Вуйчич институция. Искането се възприема от управляващите в Загреб като първа стъпка в посока присъединение към еврозоната. Така Хърватия на процедура поема по пътя за еврото, който България начерта със поръчката си за влизане във валутния механизъм ERM II редом с влизане в банковия съюз предишното лято. Още тогава беше декларирано, че това ще бъде пример за всички нови страни.
Какво следва
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Още преди 10 дни шефът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич съобщи, че страната има намерение да изпрати писмо за планове за присъединение на хърватската куна към ERM II (т. нар. чакалня на еврозоната) " някъде през второто тримесечие на тази година ". Тогава той съобщи, че се водят диалози с Европейска комисия, ЕЦБ и европейските им сътрудници и че има доста подготвителни действия, преди страната да влезе в ERM II. " Стъпка към тази цел е писмо, което да бъде показано на Еврогрупата, подписано от министъра на финансите и от мен, което ще изрази желанието на Хърватия да влезе в ERM II и готовността й да поеме избрани отговорности ", обясни гуверньорът. От думите му тогава стана ясно още, че основното изискване е влизане в банковия съюз и прекачване на надзорни пълномощия на ЕЦБ.
В началото на май финансовият министър Здравко Марич също съобщи, че до два месеца държавното управление ще кандидатства за ERM II. Според него страната може да стане член на еврозоната до 2024 година
В известието на хърватската централна банка от понеделник се показва, че страната има намерение да влезе по едно и също време в тясно съдействие (начинът страните отвън еврозоната да влязат в Банковия съюз) и ERM II.
" Процедурата по определяне на тясно съдействие с ЕЦБ се състои от две стъпки: хармонизация на националното законодателство и цялостна оценка на банковия бранш ", изясняват от хърватската централна банка. Ако се направи паралел с България – оттук насетне Хърватия ще би трябвало да гласоподава куп промени в банковите си закони, които са свързани с пълномощията на Франкфурт в интервала на тясно съдействие. След това трите най-големи техни банки и всяка друга кредитна институция, която ЕЦБ сметне за значима, ще минат през оценка на качеството на активите им и инспекция на тяхната резистентност на шокове. Този стадий съгласно централната банка лишава сред половин и една година.
Има още работа
При визитата си в Загреб преди десетина дни немският канцлер Ангела Меркел изрази убеденост, че Хърватия ще бъде призната в Шенгенското пространство и еврозоната по време на мандата на идната еврокомисия, макар че към момента " има доста работа ". Според Меркел Хърватия е " на верния път " и Германия желае да бъде нейн сътрудник в бъдеще.
На процедура хърватската стопанска система и сега е мощно евроизирана - към 80% от депозитите в банките й са в евро. " Еврото ще направи страната по-привлекателна за вложители от страните от еврозоната. Именно обменният курс съставлява главен риск за вложителите ", изясни Вуйчич преди десетина дни. За разлика от лв. куната не е вързана към еврото, а е свободно плаваща.
До 2016 година бюджетът на Хърватия беше на недостиг, само че през последните две години обществените финанси на страната се усъвършенстват и салдото към този момент е на плюс. Правителственият дълг също се свива, въпреки и към края на 2018 година към момента да е над бариерата по Маастрихтските критерии от 60% от Брутният вътрешен продукт. Инфлацията в страната през последната година е към 1% (0.8% през април на годишна база). Хърватия е с по-висок стандарт на живот от България - Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в страната е 11 900 евро през 2017 година или 62% от междинното за Европейски Съюз изчислено по паритет на покупателната дарба.
Какво следва
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Още преди 10 дни шефът на Хърватската централна банка Борис Вуйчич съобщи, че страната има намерение да изпрати писмо за планове за присъединение на хърватската куна към ERM II (т. нар. чакалня на еврозоната) " някъде през второто тримесечие на тази година ". Тогава той съобщи, че се водят диалози с Европейска комисия, ЕЦБ и европейските им сътрудници и че има доста подготвителни действия, преди страната да влезе в ERM II. " Стъпка към тази цел е писмо, което да бъде показано на Еврогрупата, подписано от министъра на финансите и от мен, което ще изрази желанието на Хърватия да влезе в ERM II и готовността й да поеме избрани отговорности ", обясни гуверньорът. От думите му тогава стана ясно още, че основното изискване е влизане в банковия съюз и прекачване на надзорни пълномощия на ЕЦБ.
В началото на май финансовият министър Здравко Марич също съобщи, че до два месеца държавното управление ще кандидатства за ERM II. Според него страната може да стане член на еврозоната до 2024 година
В известието на хърватската централна банка от понеделник се показва, че страната има намерение да влезе по едно и също време в тясно съдействие (начинът страните отвън еврозоната да влязат в Банковия съюз) и ERM II.
" Процедурата по определяне на тясно съдействие с ЕЦБ се състои от две стъпки: хармонизация на националното законодателство и цялостна оценка на банковия бранш ", изясняват от хърватската централна банка. Ако се направи паралел с България – оттук насетне Хърватия ще би трябвало да гласоподава куп промени в банковите си закони, които са свързани с пълномощията на Франкфурт в интервала на тясно съдействие. След това трите най-големи техни банки и всяка друга кредитна институция, която ЕЦБ сметне за значима, ще минат през оценка на качеството на активите им и инспекция на тяхната резистентност на шокове. Този стадий съгласно централната банка лишава сред половин и една година.
Има още работа
При визитата си в Загреб преди десетина дни немският канцлер Ангела Меркел изрази убеденост, че Хърватия ще бъде призната в Шенгенското пространство и еврозоната по време на мандата на идната еврокомисия, макар че към момента " има доста работа ". Според Меркел Хърватия е " на верния път " и Германия желае да бъде нейн сътрудник в бъдеще.
На процедура хърватската стопанска система и сега е мощно евроизирана - към 80% от депозитите в банките й са в евро. " Еврото ще направи страната по-привлекателна за вложители от страните от еврозоната. Именно обменният курс съставлява главен риск за вложителите ", изясни Вуйчич преди десетина дни. За разлика от лв. куната не е вързана към еврото, а е свободно плаваща.
До 2016 година бюджетът на Хърватия беше на недостиг, само че през последните две години обществените финанси на страната се усъвършенстват и салдото към този момент е на плюс. Правителственият дълг също се свива, въпреки и към края на 2018 година към момента да е над бариерата по Маастрихтските критерии от 60% от Брутният вътрешен продукт. Инфлацията в страната през последната година е към 1% (0.8% през април на годишна база). Хърватия е с по-висок стандарт на живот от България - Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в страната е 11 900 евро през 2017 година или 62% от междинното за Европейски Съюз изчислено по паритет на покупателната дарба.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ