Повече от пет години след като синът му е бил

Повече от пет години откакто синът му е бил убит по време на най- смъртоносната всеобща пукотевица в актуалната история на Съединени американски щати , Ричард Бергер към момента се пита за какво . Защо Стивън Бергер е погубен единствено ден откакто чества 44-ия си рожден ден. Защо през 2017 година стрелецът изсипа дъжд от патрони над Лас Вегас , трансформирайки фестивала за кънтри музика в кървава баня . Защо броят на жертвите на това грубо закононарушение не шокира ръководещите на Съединени американски щати и не ги подтикна да създадат повече, с цел да предотвратят още един случай на сходен тип принуждение в бъдеще? Защо?

„ Има голяма празнота в сърцата ни. Просто не знаем какво да кажем. “, споделя Ричард Бергер .

За семейство Бергер, фамилиите на останалите 59 жертви във Вегас, както и за роднините и приятелите на безчет други жертви на всеобщи убийства в цялата страна през миналите години, въпросите са тъкмо толкоз съществени , колкото и когато са се случили закононарушенията. И въпреки всичко, безразборното ликвидиране на почтени хора продължава . През първите четири месеца и шест дни на тази година 115 души са починали при 22 всеобщи убийства Съединени американски щати – приблизително по едно всеобщо ликвидиране на седмица. В това число влиза и кръвопролитието в събота в търговски център в региона на Далас, където бяха простреляни смъртоносно осем души . Това е най-големият брой смъртни случаи, породени при всеобщи убийства, при започване на годината най-малко от 2006 година насам, демонстрира разбор на данни , оповестен от “Associated Press ”.

Експертите показват няколко фактора , които способстват за това отрицателно събитие , а точно – общото повишаване на всички типове принуждение с огнестрелни оръжия през последните години; разпространяването на огнестрелни оръжия в изискванията на незадоволително строги закони в региона на огнестрелните оръжия; последствията от пандемията от COVID-19, в това число стресът от дългите месеци на карантина; политическият климат, който не може или не желае да промени статуквото по важен метод, и засиленият акцент върху насилието в американската просвета.

Подобни пояснения не носят особена разтуха освен за фамилиите в Съединени американски щати, които са съкрушени след убийствата, само че и за американците на всички места по света, които към този момент са белязани от групова контузия на всеобщото принуждение .

Убийствата през тази година са осъществени по разнообразни способи – от фамилни и съседски разногласия до стрелби в учебни заведения и на работното място. Те са регистрирани както в селски, по този начин и в градски условия. Понякога жертвите са познавали своите убийци, от време на време не са.

Статистиката демонстрира още, че доста по-чести са смъртоносните изстрели с присъединяване на по-малко от четирима души , както и смъртните случаи вследствие на домашно принуждение . Има и самоубийства , които съставляват повече от половината от 14 000 смъртни случая породени от изстрел с огнестрелно оръжие през тази година, съгласно архива за принуждение с огнестрелно оръжие, който следи новинарските медии и полицейските отчети, с цел да събира данните. Въпреки това всеобщите убийства провокират най-дълбок боязън в сърцата на множеството хора . Факт е, че въпреки и да са по-рядко срещани спрямо другите случаи на гибел от огнестрелно оръжие, всеобщите убийства не престават да се случват постоянно в страната. Това води още веднъж до еднакъв настойчив въпрос – за какво?

На специалистите ще им трябват години, в случай че въобще това е допустимо, с цел да открият какво стои зад фрапантното повишаване на насилието с огнестрелно оръжие. Активистите , борещи се за човешките права, споделят, че има ограничения , които може би биха могли да предотвратят сходни закононарушения. По техни думи измежду тях са по-строги промени в региона на огнестрелните оръжия и възбрана за носене на оръжие. Въпреки това те означават, че огромна степен от ръководещите нямат необикновен интерес от използването на по-строги разпореждания.

Бащата на Стивън Бергер, Ричард , в този момент е на 80 години. Той прекарва дните си с внуците си – единият от тях е футболен вратар, който му припомня за Стив, който е имал пристрастеност към баскетбола. Семейството им отпуска годишни спортни стипендии в гимназията на Стивън. Бергер следи младежите, които навлизат в идващия стадий от живота си, изпълнен с обещания и трогателен живот. Собственият му наследник обаче е мъртъв и пет години по-късно той продължава да се чуди за какво ?