Мъри: Обичам живота си след тениса
Повече от година след отдръпването си от тениса Анди Мъри наподобява спокоен и задоволен от избора си. Бившият №1 в света бе прям в подкаста на Ромеш Ранганатан и разиска някои значими тематики във връзка с края на кариерата си.
„ Физически към този момент не можех да играя на равнището, на което желаех. Тялото ми споделяше, че е пристигнало време. Усещах, че нямам още доста сили. 10 дни, откакто стопирах, погледнах обратно и си споделих, че не мога да допускам какво съм постигнал. “
Мъри приказва и за огромното напрежение, което съпътстваше кариерата му, обвързвано с големите очаквания на цяла една нация. „ Ако ми бяхте споделили, когато бях на 17 или 18, че ще играя край на Уимбълдън, нямаше да ме интересува дали съм спечелил или изгубил. Но когато достигнеш до него, напрежението да спечелиш е голямо. Ако загубиш край, тогава незабавно те питат: „ Защо не завоюва? Достатъчно мощен душевен ли си? Достатъчно добър тенисист ли си? Напрежението е едно от най-красивите неща в спорта, само че и едно от най-трудните. “
Той приказва и за връзките си с медиите, които дълги години като че ли не го разбираха изцяло. „ В началото на кариерата ми пробвах да бъда себе си, само че това, което споделях, водеше до разногласия. Беше изтощително. Загубих религия в медиите и се отдръпнах. Говорих малко и се концентрирах единствено върху играта си. “
„ Бях доста обезпокоен за живота след тениса, само че в този момент го обичам “ – безапелационен е трикратният първенец от Големия шлем, който откри и новата си спортна пристрастеност – голфа. „ Много обичам да играя голф и бих желал да се задълбоча. “
Той даже вижда вид да бъде част от професионалния голф като асистент на състезател на високо равнище – по този начин наречения „ кеди “: „ Ако обичаш спорта, да бъдеш до страховит играч в най-важните моменти би била превъзходна работа. Да помагаш с решения, тактика. Би било прелестно. “
