Повече от две години две български деца – Айлин и

Повече от две години две български деца – Айлин и Айджан – се намират в приемни фамилии във Франция , откакто са били отнети от френските обществени служби. Случаят провокира съществени въпроси както за метода, по който действа френската система за протекция на детето, по този начин и за ролята на българската страна при отбраната на свои жители в чужбина. Това разясниха Цветозара Златанова-Тронвил – ръководител на Федерацията на българската културна общественост по света и – съпредседател на Сдружение „ РОД “ в подкаст на „ Ruse News “. Те показаха обстоятелствата по случая, позицията на фамилията и редица въпроси, свързани със отбраната на правата на българските деца в чужбина и нуждата от по-активна институционална поддръжка от страна на българската страна.

Семейството отпътува за Франция с желанието да бъде дружно и да обезпечи по-добри условия за живот и лекуване на едно от децата . Бащата работи на непрекъснат трудов контракт и устоя фамилията, а майката остава у дома, с цел да се грижи за децата. След идването си във Франция фамилията се открива в жилище и записва децата в локалното учебно заведение . Само месец след началото на образованието стартира процедура по интервенция на обществените служби . Според околните на фамилията и ангажираните с проблема цивилен организации, решаваща роля за задействането на институциите изиграва сигнал от съседка , както и последвали оценки от учебното заведение . Основен проблем се оказва фактът, че децата, които до тогава са живели и учили в България, не владеят задоволително добре френски език и изпитват съществени усложнения в връзката и акомодацията .

Вместо езиковата преграда и адаптационният интервал да бъдат регистрирани като естествена компликация при пренасяне в нова страна, те са били интерпретирани като симптом за проблеми в развиването и фамилната среда. Впоследствие децата са изведени от вкъщи , а правосъдната процедура във Франция продължава към този момент повече от две години. Особено обезпокоително съгласно бранителите на фамилията е, че в първите сериозни 48 часа след извеждането родителите не са разполагали с нужната правна помощ . Те не са били навреме осведомени за опциите за обжалване, не са получили върл преводач и не са съумели да провеждат съответна отбрана в най-важния стадий от производството. Именно този интервал след това се оказва решителен за развиването на целия проблем.

В момента братът и сестрата са настанени в разнообразни приемни фамилии и живеят разграничени, макар че в началото е съществувало правосъдно решение те да бъдат отглеждани дружно . Контактът с родителите е стеснен и се реализира под непоколебим надзор. По информация на околните, срещите последователно са били намалявани , а връзката сред родители и деца се реализира при наличието на обществени служащи. Допълнително безпокойствие пораждат изказванията, че на децата не се разрешава свободно да употребяват родния си език по време на срещите, както и че родителите постоянно получават нищожна информация по отношение на всекидневието, здравословното положение и местонахождението им. Особено тежко е било претърпяно известието, че едно от децата е получило сериозна контузия и строшаване на ръката , без родителите да разполагат с цялостна и навременна информация за събитията към случая.

През последните години френската система за протекция на детето е обект на сериозен публичен и политически спор във Франция. Самото Френско национално заседание неведнъж е поставяло въпроси по отношение на действието на системата и нуждата от промени . В общественото пространство, в медийни следствия и в отчети на разнообразни организации са отправяни рецензии, свързани с институционална неефективност, непълен надзор върху приемната грижа, случаи на принуждение над деца, настанени отвън биологичните им фамилии, както и съществени проблеми, свързани със запазването на тяхната езикова, културна и национална еднаквост. Критици на системата показват още случаи на прочувствено и психическо принуждение , така наречен „ занемаряване на приемни деца “ , както и изказвания за включване на деца в разнообразни форми на употреба. Именно заради тези публични диспути случаите на деца, отнети от фамилиите им, се наблюдават с изключително внимание от Сдружение РОД.

Случаят слага и по-широкия въпрос за модела на така наречен детско правораздаване , който действа в редица западноевропейски страни. Според Давид Александров , обществените служби разполагат с извънредно необятни пълномощия, а преценката на обществения служащ постоянно има по-голяма тежест от тази на родителите. Дори при най-обикновен неизвестен сигнал за принуждение се подхваща извеждане от фамилната среда, като едвам след това се обяснява дали фактически е съществувал сериозен проблем, а в над 70% от отнетите деца се потвърждава във времето, че са отнети непозволено.

Цветозара Златанова-Тронвил обръща внимание и на изказвания за допустимо физическо принуждение над едно от децата по време на престоя му в приемна грижа. По информация на околните, в две поредни години Айджан е получил контузии на пръстите на ръката , като последният случай е приключил със строшаване . Според непотвърдена информация, предоставена на фамилията, сходни дейности са били обяснявани като допустим прийом за дисциплиниране на деца от страна на приемни родители с арабски генезис . Тези изказвания не са публично доказани и към сегашния миг се нуждаят от без значение и обективно изясняване от способените институции. Родителите и подкрепящите ги организации упорстват точно за такова цялостно следствие и за изясняване на всички условия към контузиите на детето. По информация на фамилията, до този миг не е известно български дипломатически или консулски представители да са поискали публично следствие на тези данни по дипломатически път.

Адв. Владимир Шейтанов, Цветозара Златанова-Тронвил и Давид Александров настояват, че в тази ситуация с Айлин и Айджан няма доказателства за принуждение , недохранване или неглижиране на децата. Те упорстват, че в случай че френските институции смятат, че родителите изпитват усложнения, следва да бъде прегледана опцията децата да бъдат върнати в България, където за тях могат да се грижат разширеното семейство и българските обществени служби.

През последните месеци са изпратени голям брой писма до български институции, в това число до президента, Министерството на външните работи, народни представители и други държавни органи. Очакванията на фамилията и на ангажираните организации са българската страна да предприеме по-активна дипломатическа и институционална интервенция в отбрана на двете български деца.

Казусът „ Айлин и Айджан “ от дълго време е надхвърлил рамките на едно фамилно дело . Той слага фундаментални въпроси за отбраната на българските жители в чужбина, за правото на децата да запазят своята фамилна, езикова и културна еднаквост и за границите сред държавната интервенция и правото на родителите да отглеждат личните си деца.

Независимо от другите гледни точки по случая, едно е несъмнено – когато става дума за български деца, обществото и институциите са длъжни да търсят всички вероятни законови механизми , с цел да подсигуряват, че техните права и ползи са предпазени по най-хубавия вероятен метод.

Присъединете се към нашия 

Ивелин Михайлов разгласи края на „ Исторически парк “ край Варна