Повече от две години актрисата и певица Шарлот Генсбур се

Повече от две години актрисата и певица Шарлот Генсбур се лута, с цел да построи филмовия мост към майка си Джейн Бъркин, фамозната английска актриса и кръстница на най-продаваната чанта на Hermes – Birkin. Премиерата на документалния филм „ Джейн от Шарлот “ бе в границите на отминалото 74-то издание на филмовия фестивал в Кан и събра три генерации на фамозната фамилия – Джейн Бъркин, Шарлот и нейните три деца, родени от брака й с артиста и режисьор Иван Атал – Бен, Алис и Джо.На формалната конференция първородната щерка на Джейн и френския бард Серж Генсбур разгласи, че е употребила дребните паузи, предизвикани най-много от прочувствените земетресения на Джейн (голям акцент в лентата е трагичната гибел на огромната й щерка Кейт Бари, плод на любовта й с филмовия композитор Джон Бари), с цел да намести рамката на повествованието. Едно от истинските хрумвания е пресъздаването на фамозния кадър от корицата на сингъла Lemon Incest, написан и композиран от Серж и изпълнен в дует с 13-годишната му щерка Шарлот. На него артистът и тийнейджърката театралничат в едно легло, което провокира стихия от неодобрение във френските медии. През 2010-а в изявление за списание „ Пари мач “ Шарлот признава, че задачата им е била в действителност да има провокация, по този начин присъща за творчеството и живота на Серж. 30 години след гибелта му актрисата разгласи публично, че ще трансформира последното му парижко жилище в квартал Сен Жермен в негов музей. Очаква се той да отвори порти в края на октомври. Интересен миг във кино лентата е визитата на Джейн и Шарлот в този дом, където пред камерата Бъркин си спомня за лудите нощи и прекаляването с алкохол и сънотворни.В извънредно изявление, предоставено от формалния пропагандатор на кино лентата Party Film, Шарлот Генсбур разкрива елементи от работния развой и признава, че въпреки множеството девойки да се стремят да скъсат връзката с майките си, тя към момента има потребност от тази пъпна шнур. В Кан разказахте, че сте създали кино лентата, с цел да видите майка си Джейн под друг ъгъл. Откъде и по кое време се появи тази нужда? От известно време избрах да пребивавам в Ню Йорк, което сътвори огромна отдалеченост сред нас. Заради гибелта на огромната ми сестра Кейт (талантливата фотографка се самоубива през 2013 г.) сред нас с майка ми се сътвори огромно напрежение и когато осъзнах, че се обичаме прекалено много, с цел да го признаем, поех към Съединени американски щати. Дори от това разстояние усещах, че сред нас се е настанила една непозната до този миг сдържаност. Имах отчайваща потребност да се доближа до нея, само че не знаех по какъв начин да го направя. Всъщност при започване на кино лентата се усеща тази сянка на подозрение – добре ли е това, което върша, накъде отивам с този филм. Следвах инстинкта си. Казах си: „ Вземам камерата и фотографирам, пък ще забележим какво ще се случи “. Чудех се дали да го върша под формата на изявление, какви въпроси да задавам. Освен това от самото начало си мислех, че е много необичайно да правиш изявление с майка си, не мислите ли? Кога започнахте да снимате? Началото беше в Япония. Придружавах я по време на концерт и беше добра опция да я фотографирам в нормалната й среда, там, където се усещаше спокойна – на сцената, пред аудитория. Япония е прелестна страна, а и сестра ми Кейт я обичаше доста, тъй че усещах доста мощно нейното наличие. Един от приятелите на Кейт – Касамуко Мураками, ми оказа помощ с избора тук-там за фотосите. По това време изгледах доста документални филми, в центъра на които са фамилни истории. Най-много ми хареса филмът на артиста Грифин Дън за неговия татко, известното перо на списание „ Венити феър “ Доминик Дън. И методът на Грифин – гальовен, любопитен, неосъждащ, ми хареса доста. Реших да подходя по същия метод с майка ми, снимах концерта й в Япония, а и първото изявление заснехме там. Как реагира Джейн? В началото беше доста обезпокоена. Беше ужасена от концепцията да съм в близост и да дълбая в някои неприятни за нея мемоари. Аз пък желаех да вляза надълбоко в връзките майка–дъщеря и първоначално това напълно я смаза. След Япония се видяхме още веднъж в Париж и я попитах непосредствено по какъв начин счита да продължим. Планирах да я фотографирам в Ню Йорк и когато й го споделих, тя се ядоса и отсече: „ Не, това би трябвало да спре! “. Беше ужасена от материала, който заснехме в Япония, а аз нямах визия за какво реагира по този начин остро и яростно. Бях шокирана, само че одобрих отхвърли й да се снима и споделих на продуцента си: „ Съжалявам, само че няма да се получи. Джейн не желае да се снима в този филм! “. Така че замразихме фотосите за две години. Тази пауза не се отрази на връзките ни, само че по някакъв внимателен метод времето й разреши да узрее за концепцията, най-малко да премисли сниманото и да реши да продължим напред с кино лентата. Случи се в Ню Йорк, когато тя пристигна да види внуците си. Предложих й да гледаме дружно снимания в Токио материал и да забележим какво я смущава толкоз. След финалните фрагменти тя ми призна, че е доста трогната от метода, че сниманото я допира прочувствено и го намира за нещо забавно и свястно. Тогава реши да продължим със фотосите в нейната къща в Бретан. В процеса на работа самата тя ми предложи да обърна камерата към себе си. Така че купих още една камера и статив, взех с мен дребната ми щерка Джо и се насочих към къщата на майка ми за втория стадий от фотосите. Бяхме събрани три генерации дами от нашето семейство – мама, аз и щерка ми. Нейното наличие донесе лекост и смях, които ни бяха доста нужни.