Повече от два века из Странджа планина се носи легендата

Повече от два века из Странджа планина се носи легендата за изобилно богатство, заровено някъде там от Вълчан челник. Никой не знае къде е заровено, само че мнозина имат вяра, че съществува. Загадката не дава мира нито на историци, нито на иманярите от всички краища на България.

Великият бунтовник, който върлувал в Странджа, имал купища злато - приказва националната легенда. Съкровищата си заровил на скрито място в планината и оставил за потомците си карта, на която е посочен трезорът. Вълчан натрупал благосъстоянието от набези над османски и български чорбаджии. Самият той бил разпален иманяр. Легендата споделя още, че разкрил в една от пещерите на Странджа голямо антично богатство, оставено от времето на траките. С него благосъстоянието му станало толкоз доста, че войводата изискал да заплати на руснаците, с цел да пратят свои войски в България да се бият против Турция.

Близо 100 години преди Освобождението хайдутинът проводил свои хора при съветския император. Пратениците споделили на владетеля, че войводата Вълчан е приготвил тонове злато, с които да заплати свободата на България. На хората си заръчал да предадат, че имането ще стигне Русия незабавно след войната, натоварено на влакови композиции. И до през днешния ден старите хора в Странджа предават от уста на уста невероятните митове за подвизите на Вълчан.

" От татко ми знам, а той от неговия татко, че Вълчан челник проводил хабер на съветския цар. Казал, че е подготвен да заплати цялото мурабе за войната - заплатите на бойците, пенсиите на вдовиците и децата и боеприпасите на солдатите. За жал съветският цар не се наел да стартира война. Или не повярвал, че един бунтовник може да има такова имане ", споделя 80-годишният дядо Христо от странджанското село Стоилово.

Според преданието Вълчан изпращал доста младежи да учат в чужбина и плащал издръжката им, с цел да има учени хора след Освобождението. Много места и местности се свързват с името му. Той умира в Браила, където отива да живее с най-близкия си приятел и сподвижник поп Мартин. Името му е познато освен в Странджа, само че и в Сакар, Централна и Източна Стара планина. Четата му върлувала даже и в Северна България. Живял в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век - време на отслабена централна власт и безпорядък в европейската част на тогавашната Османска империя. През тези смутни години са бродели освен хайдушки чети, основани от онеправдани българи, само че и разбойнически групи и кърджалийски орди, които опустошавали всичко по пътя си.

Родното място на хайдутина и до през днешния ден не е известно. Историците спорят за три разнообразни селища в региона на Малко Търново. В разногласието превес взема версията, че е роден в с. Делиево, на 5 км от Малко Търново, което през днешния ден към този момент не съществува. Най-ранните исторически извори свързват младите му години със селата Тагарево (днешно Вълчаново) иФакия. Оттам произлиза и бащиният му жанр Бимбеловци, които са наследници на свирепия Момчил челник, умрял през 1345 г в борба с турските войски. От същия жанр произлиза и фамозният Стефан Караджа.

 Техният отдалечен родственик Вълчан наследил буйния им и непослушен манталитет. Четата си събира, когато е единствено на 18 години. Страстна, само че нещастна обич го предиздвикала да грабне оръжие и да се опълчи на турските поробители. Преди да поеме по хайдушките пътеки, Вълчан бил овчар и добродушно пасял бащините овце край родното си село. По това време младежът залюбил хубавицата Рада, която била най-личната мома в селото. Решил да я изиска за жена от татко й. Щом изпратил сватовете обаче и се разчуло за бъдещия годеж, локалният субашия скочил като посърнал. Турският шеф от дълго време бил хвърлил око на момата и бързо се саморазправил с ухажора й. Той изпратил заптиета да приберат Вълчан в конака и наредил да го пребият грубо. Заплашил го, че в случай че огледа още един път Рада, ще го убие. След това отвлякал хубавицата и я взел за жена в конака си. Тази любовна драма преобърнала живота на кроткия овчар. Вълчан бързо зарязал овчарлъка, твърдо решен да се опълчи на субашията принудител. Събрал няколко младежи, набавили си оръжие и хванали гората. Първата задача, която сложил на скромната си тайфа, била да убият изедника, който му отмъкнал изгората.

Една нощ, въоръжени до зъби, младите хайдути го нападнали и го умъртвили в дома му. После взели Рада със себе си. Малко по-късно обаче по дирите им тръгнала турска потеря. Започнало стълкновение и красивата мома била простреляна смъртоносно. След трагичната й гибел Вълчан изпаднал в гняв. Решил да мъсти наред за поруганата чест и за отнетия живот на обичаната си.

 Събрал още по-голяма чета и наредил наказателни акции против турски управници в цяла Странджа. Вземал главата на всеки друговерец, който дръзнел да безчинства в планината. Основното занятие обаче на дружината били обирите на султанските хазни. Легендата споделя, че Вълчан имал скъп асистент - турчин на име Кара Емин ага, който се издигнал до служба секретар на султана. Той бил неговият укривател във вражеския лагер и го осведомявал за придвижването на хазните и за маршрутите на керваните. Щом получавал нужната информация, Вълчан завардвал проходите с другарите си и нападал от засада. При всеки удар хайдутите прибирали цели дисаги, цялостни със злато. По-голямата част от плячката те скривали в секрети пещери, а за себе си оставяли единствено толкоз, едвам преживеят студените зими, които изкарвали нормално в Цариград под цялостна конспиративност.

 Според една легенда султанът дотолкоз се отчаял от обирите, че заповядал да се отпечатат нови пари - махмудиета. След като няколко от тези нови махмудиета били открити у Кара Емин ага, той изпаднал в недружелюбност и заверата му с Вълчан била разкрита. За да избави главата си, ятакът избягал от Цариград измежду нощ преди да чуе смъртната си присъда. По пътя си обаче бил запленен от българско момиче и решил да го отвлече. Деяние, което Вълчан не прощавал и на най-близките си хора. Та гибелта застигнала Кара ага в лицето на Вълчан. Войводата не дал прошка на приятеля си, че отвлякъл и насилил българската госпожица, и го посякъл.

 Народните предания разказват именития бунтовник като висок и наедрял мъж с черна дълга коса и светли гълъбови очи, които пронизвали като стрели. Повечето предания за несметното имане на Вълчан го " скриват " в една или друга пещера из Странджа. Колкото митове - толкоз и иманяри. Търсенето му продължава към този момент 2 века. Легендите обаче си наподобяват по едно - във всички се твърди, че войводата криел благосъстоянието благодарение на преносвачи, които в никакъв случай не разбирали къде се намира тайникът. Като откриели уместно място за укритие, хайдутинът и бандата му вземали със себе си дюлгери с принадлежности, само че ги водели до такава степен със завързани очи. Приготвяли мястото, оставяли парите и още веднъж със завързани очи ги прибирали назад. Цялата Вълчанова тайфа била дала злокобна клетва да пази тайните места до гроб. Много иманяри имат вяра, че едно от основните скривалища е Снеженицата - гориста околност с огромна пещера в землището на с. Карадере, в този момент в Турция. Предполага се, че там са заровени владишка корона и златен кръст. За тях се допуска, че са принадлежали на гръцкия епископ в Одрин, който бил погубен, тъй като бил обвинен от хайдутите, че е клеветник на турците. Но никой не ги е намерил. Наследниците на Вълчан челник, които живеят в днешна Румъния, също са обикаляли из Странджа нееднократно, въоръжени със упоменатата нагоре карта, само че и те блъснали на камък.

Съкровището на Вълчан челник към момента се търси на доста места в страната - в Странджа, в Стара планина и къде ли още не. Една иманярска легенда гласи, че злато и скъпоценни украшения Вълчан и хората му са заровили в морска пещера, до която се стига единствено откакто се премине през тесни наводнени тунели. Другамълва твърди, че елементи от съкровището пък били открити още преди 40 години край устието на река Ропотамо. Според локалните хора това се случило през далечната 1970 година Тогава в Приморско дошъл особено изпратен екип от Българска комунистическа партия. Те се открили в града и седмици наред обикаляли с металотърсач гората към блатото Аркутино. Ровичкали и в региона край залива Перла, а по-късно и край устието на река Ропотамо и Маслен нос. Разпитвали локалните хора обстойно и нашироко какво са чували за имането на именития бунтовник. Стигнали и до локалния риболовец бай Яни. В тези години Яни разказвал на мнозина, че персонално се познавал с участник в заравянето на хайдушкото богатство в региона - един от най-близките съратници на Вълчан челник. Рибарят се кълнял, че още когато бил дете, бивш бунтовник, към този момент в напреднала възраст, му разкрил тайната. Четникът спазил клетвата да не издава тъкмо място на имането, само че описал местоположението. Повечето хора гледали с подигравка на историята му, само че хората с металотърсача очевидно се впечатлили. По тяхна молба той ги завел там, където мислел, че е тайникът. Още на идващия ден мистериозните иманяри изчезнали от Приморско, а бай Яни разкрил голям ров на мястото, което показал.

Инфо: www.bg-voice.com