Рошава, с дупки на клина и трохи под краката си - най-честният забавен образ на българската майка
Повече от десетилетие в обществените мрежи " живее " един забавен рисуван персонаж - червенокоса рошава майка на три деца, която по чеп и чехли, тениски със занимателни надписи, с неизмити чинии, трохи по пода и разхвърляна къща, ни демонстрира някои от най-комичните обстановки от фамилното всекидневие.
Показва ни обаче и една от страните на майчинството, която доста хора крият: че то може да бъде доста безредно, неперфектно, тежкко и мъчно - и прочувствено, и физически. И в това няма нито нещо неприятно, нито нещо срамно.
Художник и първообраз на тази до болежка открита и почтена червенокоса майка е Неда Малчева. Тя е създател на най-забавната книга справочник за бъдещи родители " Ще видиш ти, като родиш " и може да се похвали както с близо 70 хиляди почитатели във, по този начин и с войска от правилни почитатели в очите на доста майки, които постоянно откриват себе си в карикатурите ѝ.
" Единствената разлика сред мен и виртуалния ми облик е, че аз всъщност се усмихвам и то много постоянно ", споделя Неда. Не крие обаче, че същински добре въпреки всичко я познават единствено хората от близкото ѝ обграждане.
Именно те - приятелите ѝ, я разказват като внимателен и благ злобар, което самата Неда счита, че ѝ приляга прелестно, тъй като в действителност е способна да извърти очи и да изрази негативно мнение към нещо по допустимо най-тактичен и прелестен метод.
Нов живот за познатата на всички " Дъга "
Андрей Андров за новите истории в „ Дъга “, за пътя до второто възобновление на комикса и за искрата от основаването на рисувани герои
Що се отнася до рисуването, Неда го прави, откогато се помни. Толкова е дребна, когато стартира, че няма съответен спомен за началото. Смята, че изкуството е първото нещо, към което децата протягат ръка. И е значимо да задържат тази искра, което става с поддръжка и поощряване от страна на родителите.
" В моят случай тази поддръжка и поощряване пристигна от татко ми, на който дължа всичко, което съм постигнала през годините. Той ми вдъхна вяра, мотивация, проектира нещо доста хубаво в мен - да показвам себе си, да обичам това, което мога, и да намирам силите да го развъртвам. "
И рисуването се трансформира в нейно предопределение и специалност, а в един момент и в нещо, без което не може да живее. Неда откровено има вяра, че когато човек открие това, което го прави благополучен, би трябвало да работи интензивно върху него.
Така преди 12-13 година тя се пробва да сътвори свое онлайн портфолио в обществените мрежи. Година или две по-късно, просто като експеримент рисува и качва малка карикатура на себе си, която осезаемо развива по-голям интерес у почитателите ѝ, в сравнение с рисунките от портфолиото ѝ.
Решава, че е добра идея да притегли хора, които не са ѝ потенциални клиенти, а просто елементарни фенове, по тази причина продължава да рисува още такива комикси. С годините Неда стартира да вкарва и децата, което в действителност провокира най-големия интерес.
И макар че илюстрациите ѝ главно са въодушевени от всекидневието с трите ѝ деца, Неда признава, че има и друго, което я предизвика да рисува. След толкоз доста години, връщайки се обратно към всяка рисунка, вижда по какъв начин напълно трансформира концепцията, стила и вижданията си. И в случай че първоначално всичко се върти към децата, с годините осъзнава, че в действителност концепцията тук не е въобще да се концентрира върху тях, а върху самата жена.
" Образът на една жена като майка, с всичките ѝ несгоди, терзания, страсти. Това е " храната " за моите комикси - аз, вие, ние като едни герои в нашето общество. "
И по този начин, разделяща времето сред работата, трите деца и карикатурите си, Неда в действителност споделя, че се оправя с всичко това доста елементарно. Малката ѝ загадка е, че въобще не се старае да балансира, нито пък да реализира някакъв перфекционизъм. Защото счита, че стремежът към това да робуваме на неща, които по никакъв метод не вършат живота ни по-вълнуващ, по-щастлив, е цялостно губене на време.
" Много е мъчно, постоянно хората ми споделят, че съм воин, питат ме по какъв начин се оправям, а моят отговор постоянно е: " Никак " - и това изцяло ме устройва. Ако се справях с всичко съвършено, щеше да ми е пъклен скучно. "
Скука в действителност е последната дума, за която бихме се сетили, с цел да опишем Неда, тъй като истината е, че тя подхожда с безусловно същото възприятие за комизъм в случките от фамилното всекидневие с децата, което ни демонстрира в творчеството си.
Въпреки че счита, че децата не трябва да са жертва на жлъч, защото към момента не го схващат, въпреки всичко съумява да " скалъпи " добър модел на грижовна, строга и (доколкото ѝ е възможно) радостна майка.
" Наскоро едно съседско дете, и то до момента в който се карах на щерка ми, ми сподели, че съм занимателна даже когато крещя. Истина е. Всички се смеят, когато се карам, очевидно нямам нужния престиж, който примерно има брачният партньор ми, постигащ толкоз доста единствено с един взор. "
Що се отнася до това да придвижи протичащото се в всекидневието ѝ върху " листа хартия ", всичко, несъмнено, стартира с концепцията, която нормално идва непринудено, в всякакви обстановки из бита на Неда - в банята, кухнята, тоалетната (както всички виждаме).
Тъй като комиксите ѝ не са обвързани с работния развой, нормално ги прави посред работата и гледа на тях като на време за отмора. Отнема ѝ към час да създаде рисунката. Проблемът е, че откакто я разгласява, постоянно се заражда забавна полемика изпод и постоянно не помни за всичко останало, с цел да я следи.
Вашите карикатури са обичани на доста български майки, кои обаче са вашите персонални любимци измежду тях?
Единствена и вечно обичана за мен ще остане карикатурата, в която съм гола и цензурирана под душа, с окачена нервна система на вратата. Нарисувах я, малко откакто родих третото си дете и бих споделила, че изцяло въплъщава положението ми тогава. Бях в доста сложен интервал - чисто прочувствено, физически се усещах като цялостна руина и безусловно нищо, но нищо не спестих в нея.
Любима ми е също, тъй като доста дами се разпознаха в нея, само че най-важното е, че съумях да ги разсмея. Това постоянно е било основната ми цел - да поднеса извънредно тежки моменти от всекидневието ни като майки с възприятие за комизъм.
Кои са качествата, които отличават вашите рисунки от останалите?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос, изключително откакто всеки актьор има неповторим жанр и почерк, който оставя в творбите си. По-скоро имам вяра, че повода да бъдат харесвани е в абсолютния безпорядък, достоверност и уловен миг, които обрисувам.
Като хора ние се влияем доста от наличието, което преглеждаме всекидневно, изключително когато става дума за родителство. Има клипове, които гледаш и се питаш: " Къде сбърках? Защо аз не мога по този начин? Защо при мен не се получава? "
Но когато попаднеш на рошава майка с дупка на клина и трохи под краката си, тогава се към този момент можеш да се обвържеш по-лесно със обстановката. Ако би трябвало да го обобщя, може би качеството е почтеност. Никого не заблуждавам с нищо.
Как вашите три деца гледат на артистичните ви занимания?
И за тримата това е всекидневие - да ме гледат на бюрото рисуваща. Намират го за обикновено, уповавам се да ги въодушевява. Две от трите ми деца имат огромен интерес към рисуването, без най-големият ми наследник.
Мисля, че за тях е нещо напълно обикновено и не го издигат на някакъв специфичен връх, най-малко пред мен. Въпреки че тази година на морето щерка ми се заигра с едно детенце на плажа и я чух да споделя: " А пък майка ми е известна художничка! "
Росен Йорданов за карикатурите, виното и суетата на изложбите
Да отразяваш настоящото на деня с една рисунка
Ако би трябвало да дадете един съвет към майките, какъв би бил той?
Не обичам да давам препоръки за родителство или пък да запитвам за подобен. Единственият съвет, който съм приела и смятам за работещ, е: " Направи това, което считаш за добре. "
Това, което не спирам да пропагандирам, е да се грижим за себе си, оттатък всички съпътстващи ни битовизми и да не се стараем да бъдем героини. Не всичко би трябвало да се реализира непременно, в случай че с тази цена не си плащаме здравето и спокойствието.
Можете ли да ни препоръчате художници със занимателно съдържание като вашето, които си заслужава да следваме в обществените мрежи?
Много одобрявам още преди да стартира да обявявам в обществените мрежи, го следях с интерес. Има неповторими карикатури. Разбира се, не мога да не загатна и момчетата, които стоят зад героя " - Анани Борисов и Мартин Петров. Страхотни облици, страхотни гении и хора, с които имах щастието да се срещна на Comic Con.
Какви тогава са провокациите пред вас?
Всяка заран е предизвикателство за мен, най-много с цел да укротя този безпорядък в главата си и да се съсредоточвам най-малко върху едно нещо. В главата ми постоянно хвърчат хрумвания, които (предполагам, всички схващат защо) ми е мъчно да осъществявам.
На първо време бих желала да съумея да завърша втората си книга, която още веднъж няма да е задоволителна, с цел да опише всичко за майките. Затова дано решим, че предизвикателството пред мен е да издам най-малко още три.
Показва ни обаче и една от страните на майчинството, която доста хора крият: че то може да бъде доста безредно, неперфектно, тежкко и мъчно - и прочувствено, и физически. И в това няма нито нещо неприятно, нито нещо срамно.
Художник и първообраз на тази до болежка открита и почтена червенокоса майка е Неда Малчева. Тя е създател на най-забавната книга справочник за бъдещи родители " Ще видиш ти, като родиш " и може да се похвали както с близо 70 хиляди почитатели във, по този начин и с войска от правилни почитатели в очите на доста майки, които постоянно откриват себе си в карикатурите ѝ.
" Единствената разлика сред мен и виртуалния ми облик е, че аз всъщност се усмихвам и то много постоянно ", споделя Неда. Не крие обаче, че същински добре въпреки всичко я познават единствено хората от близкото ѝ обграждане.
Именно те - приятелите ѝ, я разказват като внимателен и благ злобар, което самата Неда счита, че ѝ приляга прелестно, тъй като в действителност е способна да извърти очи и да изрази негативно мнение към нещо по допустимо най-тактичен и прелестен метод.
Нов живот за познатата на всички " Дъга "
Андрей Андров за новите истории в „ Дъга “, за пътя до второто възобновление на комикса и за искрата от основаването на рисувани герои
Що се отнася до рисуването, Неда го прави, откогато се помни. Толкова е дребна, когато стартира, че няма съответен спомен за началото. Смята, че изкуството е първото нещо, към което децата протягат ръка. И е значимо да задържат тази искра, което става с поддръжка и поощряване от страна на родителите.
" В моят случай тази поддръжка и поощряване пристигна от татко ми, на който дължа всичко, което съм постигнала през годините. Той ми вдъхна вяра, мотивация, проектира нещо доста хубаво в мен - да показвам себе си, да обичам това, което мога, и да намирам силите да го развъртвам. "
И рисуването се трансформира в нейно предопределение и специалност, а в един момент и в нещо, без което не може да живее. Неда откровено има вяра, че когато човек открие това, което го прави благополучен, би трябвало да работи интензивно върху него.
Така преди 12-13 година тя се пробва да сътвори свое онлайн портфолио в обществените мрежи. Година или две по-късно, просто като експеримент рисува и качва малка карикатура на себе си, която осезаемо развива по-голям интерес у почитателите ѝ, в сравнение с рисунките от портфолиото ѝ.
Решава, че е добра идея да притегли хора, които не са ѝ потенциални клиенти, а просто елементарни фенове, по тази причина продължава да рисува още такива комикси. С годините Неда стартира да вкарва и децата, което в действителност провокира най-големия интерес.
И макар че илюстрациите ѝ главно са въодушевени от всекидневието с трите ѝ деца, Неда признава, че има и друго, което я предизвика да рисува. След толкоз доста години, връщайки се обратно към всяка рисунка, вижда по какъв начин напълно трансформира концепцията, стила и вижданията си. И в случай че първоначално всичко се върти към децата, с годините осъзнава, че в действителност концепцията тук не е въобще да се концентрира върху тях, а върху самата жена.
" Образът на една жена като майка, с всичките ѝ несгоди, терзания, страсти. Това е " храната " за моите комикси - аз, вие, ние като едни герои в нашето общество. "
И по този начин, разделяща времето сред работата, трите деца и карикатурите си, Неда в действителност споделя, че се оправя с всичко това доста елементарно. Малката ѝ загадка е, че въобще не се старае да балансира, нито пък да реализира някакъв перфекционизъм. Защото счита, че стремежът към това да робуваме на неща, които по никакъв метод не вършат живота ни по-вълнуващ, по-щастлив, е цялостно губене на време.
" Много е мъчно, постоянно хората ми споделят, че съм воин, питат ме по какъв начин се оправям, а моят отговор постоянно е: " Никак " - и това изцяло ме устройва. Ако се справях с всичко съвършено, щеше да ми е пъклен скучно. "
Скука в действителност е последната дума, за която бихме се сетили, с цел да опишем Неда, тъй като истината е, че тя подхожда с безусловно същото възприятие за комизъм в случките от фамилното всекидневие с децата, което ни демонстрира в творчеството си.
Въпреки че счита, че децата не трябва да са жертва на жлъч, защото към момента не го схващат, въпреки всичко съумява да " скалъпи " добър модел на грижовна, строга и (доколкото ѝ е възможно) радостна майка.
" Наскоро едно съседско дете, и то до момента в който се карах на щерка ми, ми сподели, че съм занимателна даже когато крещя. Истина е. Всички се смеят, когато се карам, очевидно нямам нужния престиж, който примерно има брачният партньор ми, постигащ толкоз доста единствено с един взор. "
Що се отнася до това да придвижи протичащото се в всекидневието ѝ върху " листа хартия ", всичко, несъмнено, стартира с концепцията, която нормално идва непринудено, в всякакви обстановки из бита на Неда - в банята, кухнята, тоалетната (както всички виждаме).
Тъй като комиксите ѝ не са обвързани с работния развой, нормално ги прави посред работата и гледа на тях като на време за отмора. Отнема ѝ към час да създаде рисунката. Проблемът е, че откакто я разгласява, постоянно се заражда забавна полемика изпод и постоянно не помни за всичко останало, с цел да я следи.
Вашите карикатури са обичани на доста български майки, кои обаче са вашите персонални любимци измежду тях?
Единствена и вечно обичана за мен ще остане карикатурата, в която съм гола и цензурирана под душа, с окачена нервна система на вратата. Нарисувах я, малко откакто родих третото си дете и бих споделила, че изцяло въплъщава положението ми тогава. Бях в доста сложен интервал - чисто прочувствено, физически се усещах като цялостна руина и безусловно нищо, но нищо не спестих в нея.
Любима ми е също, тъй като доста дами се разпознаха в нея, само че най-важното е, че съумях да ги разсмея. Това постоянно е било основната ми цел - да поднеса извънредно тежки моменти от всекидневието ни като майки с възприятие за комизъм.
Кои са качествата, които отличават вашите рисунки от останалите?
Трудно ми е да отговоря на този въпрос, изключително откакто всеки актьор има неповторим жанр и почерк, който оставя в творбите си. По-скоро имам вяра, че повода да бъдат харесвани е в абсолютния безпорядък, достоверност и уловен миг, които обрисувам.
Като хора ние се влияем доста от наличието, което преглеждаме всекидневно, изключително когато става дума за родителство. Има клипове, които гледаш и се питаш: " Къде сбърках? Защо аз не мога по този начин? Защо при мен не се получава? "
Но когато попаднеш на рошава майка с дупка на клина и трохи под краката си, тогава се към този момент можеш да се обвържеш по-лесно със обстановката. Ако би трябвало да го обобщя, може би качеството е почтеност. Никого не заблуждавам с нищо.
Как вашите три деца гледат на артистичните ви занимания?
И за тримата това е всекидневие - да ме гледат на бюрото рисуваща. Намират го за обикновено, уповавам се да ги въодушевява. Две от трите ми деца имат огромен интерес към рисуването, без най-големият ми наследник.
Мисля, че за тях е нещо напълно обикновено и не го издигат на някакъв специфичен връх, най-малко пред мен. Въпреки че тази година на морето щерка ми се заигра с едно детенце на плажа и я чух да споделя: " А пък майка ми е известна художничка! "
Росен Йорданов за карикатурите, виното и суетата на изложбите
Да отразяваш настоящото на деня с една рисунка
Ако би трябвало да дадете един съвет към майките, какъв би бил той?
Не обичам да давам препоръки за родителство или пък да запитвам за подобен. Единственият съвет, който съм приела и смятам за работещ, е: " Направи това, което считаш за добре. "
Това, което не спирам да пропагандирам, е да се грижим за себе си, оттатък всички съпътстващи ни битовизми и да не се стараем да бъдем героини. Не всичко би трябвало да се реализира непременно, в случай че с тази цена не си плащаме здравето и спокойствието.
Можете ли да ни препоръчате художници със занимателно съдържание като вашето, които си заслужава да следваме в обществените мрежи?
Много одобрявам още преди да стартира да обявявам в обществените мрежи, го следях с интерес. Има неповторими карикатури. Разбира се, не мога да не загатна и момчетата, които стоят зад героя " - Анани Борисов и Мартин Петров. Страхотни облици, страхотни гении и хора, с които имах щастието да се срещна на Comic Con.
Какви тогава са провокациите пред вас?
Всяка заран е предизвикателство за мен, най-много с цел да укротя този безпорядък в главата си и да се съсредоточвам най-малко върху едно нещо. В главата ми постоянно хвърчат хрумвания, които (предполагам, всички схващат защо) ми е мъчно да осъществявам.
На първо време бих желала да съумея да завърша втората си книга, която още веднъж няма да е задоволителна, с цел да опише всичко за майките. Затова дано решим, че предизвикателството пред мен е да издам най-малко още три.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ