Повече от 878 000 украинци са отведени в Русия от

Повече от 878 000 украинци са отведени в Русия от окупираните територии, твърди Людмила Денисова, комисар по правата на индивида във Върховната Рада на Украйна. Пред тв програмата " Настоящее время " тя описа по какъв начин Украйна връща своите жители, разказа изискванията, при които Русия държи пандизчии, и сподели, че повече от 400 души, които са потърпевши от полово принуждение от страна на съветските военни, към този момент са се обърнали към психолози и управляващите.

Публикуваме изявлението в превод от съветски:

- Преди три дни казахте, че в Русия са откарани 878 хиляди души, от които 164 хиляди деца. Как стигнахте до тези цифри?

- Числата се трансформират всеки ден. Тези числа са оповестени от самата Руска федерация. Има един военачалник Мезенцев - той е нарушител. Вчера сутринта той разгласява следните данни: Руската федерация е приела 915 000 наши жители в Русия, от които 170 000 са деца. Така че те всеки ден разгласяват данни за това какъв брой от тях са извадили за един ден. И могат да вземат 15 хиляди, 20 хиляди или 26 хиляди дневно. Тези данни са оповестени от Русия. Тези данни от време на време се удостоверяват в обществените мрежи и в канала в Телеграм от [комисаря по правата на индивида на Руската федерация Татяна] Москалкова, а тези данни се удостоверяват и от Службата на Върховния комисар на Организация на обединените нации за бежанците.

Как ги регистрират? Те считат рейсовете с нашите жители. Нашите жители първо отиват в лагери за пречистване в окупираните Донецк и Луганск. Вече нарекохте единия Безименните. Има още четири лагера за пречистване, в които сега се намират повече от 30 хиляди души. Нашите жители се подлагат на така наречен пречистване по критерия: " Как се отнасяте към интервенцията на Русия на украинска територия? " Ако нашите жители не преминат през инспекцията, ги изпращат като неприятни детайли по-нататък в Донецк, в Докучаевск - и ние към този момент не знаем тяхната орис.

Що се отнася до нашите жители в Русия, разполагаме с информация от доброволци и от самите жители. Вчера да вземем за пример ни се обадиха, че в Чебоксари, на 30 километра от града, има хиляда наши жители, които са били евакуирани от Мариупол. Това се случва в санаториума " Алие Паруса " в село Шомиково, Република Чувашия. Те доста желаят да се върнат вкъщи, в Украйна, или най-малко да отидат в Европейския съюз, а не да бъдат в Руската федерация при неразбираеми условия и по неразбираеми аргументи.

Лагер има и в Леонидовка в Пензенска област. В Ленинградска област се намира и град Тихвин. Във Владимир има и някаква благотворителна фондация на Руската федерация, която е завела група украински младежи на възраст 14-15 години от Донецка и Луганска област. Нашите жители се намират в лечебни заведения - оттова ни се обаждат, че са получили инсулт или са диагностицирани с хепатит С - и питат по какъв начин могат да си тръгнат? Тези данни се удостоверяват от самите жители, които се обаждат или на горещата линия, която е безвъзмездна 24 часа в денонощието, или ми пишат, или получаваме писма.

- Струват ли Ви се пресилени тези числа, посочени от Русия, като се има поради какво прави съветската агитация, с цел да покаже по какъв начин Русия оказва помощ на братска нация?

- Възможно е те да са пресилени. Но през вчерашния ден разговарях с представители на Службата на Върховния комисар на Организация на обединените нации за бежанците. Те потвърдиха, че са най-малко 550 хиляди. Те имат представител, който работи в Руската федерация, пътува до няколко области и разпознава нашите жители там. И в този момент те оказват помощ на нашите жители там. Можем да забележим имената на тези жители на Руската федерация, които ни оказват помощ да транспортираме наши жители до Естония, да вземем за пример през Нарва. Да, несъмнено, може би те са по-малко. Но когато имам лист със 170 жители, които са били депортирани в Ямало-Ненецкия район, и знам адресите им, това удостоверява, че нашите жители са там. Да, те може да не съответстват по брой. Но ние знаем, че от Мариупол бяха изведени 130 хиляди наши жители. Само от Мариупол! От през днешния ден всички окупирани територии се изтеглят.

- Руските управляващи започнаха да изтеглят хора, в това число от Донецк, още преди началото на войната - тази евакуация беше оповестена няколко дни преди пълномащабната инвазия. Тези числа - 915 хиляди души - включват ли хората, които са били евакуирани от окупираните преди този момент територии на Донецка и Луганска област, или единствено тези, които са били евакуирани от териториите, завзети в този момент от съветските военни?

- Първото извеждане беше на 18 февруари от краткотрайно окупираните от Руската федерация територии на Украйна - 90 хиляди наши жители. Тези 90 хиляди са измежду 915-те хиляди. Също знаем, че има три такива лагера в село Леонидовка в Пензенска област, където има хора, които са били изведени преди нападателния стадий на военните дейности на Руската федерация на територията на Украйна. Поради това те са включени в този сбор.

- Какви са изискванията в тези лагери в Пензенска област и Чувашия?

- Например в Пензенска област знаем, че има лагер с 10 здания, оградени са с ограда, има контролно-пропускателен пункт. Руските жители, които са разговаряли с тях, споделят, че положението им е доста тежко, те са душевен изтощени. Те са евакуирани със зимни облекла. Понякога единствено с маратонки, гумени обувки и потници. Бебетата, родени в бомбоубежищата, не са били кърмени и са имали потребност от храна. И тези доброволци, с помощта на тях, събраха пари, купиха нужните неща и ги предадоха. Хората не знаят какво ще им се случи по-късно. Ето за какво се опитваме да ги заведем дружно в Европейския съюз.

Имаме позвъняване от семейство от Мариупол. Един мъж, една жена и две деца. Едно дете е родено по време на бомбардировката в едно мазе. Семейството съумява да стигне до Ростов. Това са хора, които са избягали там сами, тъй като не са могли да избягат на никое място другаде, не са могли да отидат в Западна Украйна. Така че в този момент те желаят да влязат в Европейския съюз. Но те нямат документи за това дете. Могат да получат единствено уверение от болница в Ростов на Дон, че тази жена неотдавна е родила дете. И в този момент се опитваме да им помогнем да отидат в Естония.

- Не лишават ли украинските паспорти на хората?

- Отнемат им паспортите. Прибират ги в лагера за пречистване.

- С какви документи пътуват нататък през Русия?

- В Русия ги докарват в лагера с трен, да вземем за пример от Таганрог. Имаме семейство, което е било доведено в Суздал, Владимирска област. След това им се издава документ за миграция. С този документ за миграция те отиват по-далеч.

- Възможно ли е да употребявате този документ, с цел да отидете в страни от Европейския съюз, да вземем за пример в Латвия или Литва?

- Сега организираме това и имаме позитивен опит. Тези доброволци ни изпращат лист с украински жители, които желаят да изоставен. Проверяваме този лист с нашите миграционни служби и гранична защита. И когато се удостовери, че са наши жители, ги предаваме на граничния пункт в Нарва и на нашия консул. Последното семейство - седем души, от които три деца - пристигна, посрещнаха ги там, ревизираха им документите и им позволиха да влязат на естонска територия. Там ги посрещнаха нашият консул и украинското общество. И те се придвижиха нататък.

- Как в този момент установявате контакт с съветската страна? Когато разказахте историята на украинските моряци, които прекараха съвсем година в Лефортово, бяхте в контакт с комисаря по правата на индивида в Русия, Москалкова. Има ли тя въздействие върху тези процеси в този момент? Възможен ли е този разговор в изискванията на война?

- Диалогът е сложен, несъмнено. Разговаряхме с Москалкова по телефона в края на февруари. Но когато й споделих, че Руската федерация убива наши жители тук, тя ми сподели: " Всички лъжете. Показвате страшни фрагменти от американски филми ". Ето за какво е мъчно да се поддържа връзка.

Нейният мандат е филантропичен и вероятно още повече би трябвало да призоваваме за преустановяване на военните дейности, които нарушават правото на живот - освен на нашите жители, само че и на жителите на Руската федерация. Тъй като са пристигнали, ние ги убиваме. Това е закономерно, тъй като те са пристигнали на наша територия, с цел да лишат нашите жители от правото на живот. И те го вършат. Те просто правят геноцид и закононарушения против човечеството. Затова в този момент се опитваме да поддържаме връзка с писма. Но тя е изключила електронната си поща. Изпращаме й ги по всички вероятни канали, само че тя не ни дава отговор. Следя мненията й в канала й в Телеграм и метода, по който отговори на конференциите, на които аз приказвам. Говоря за убийствата в Русия, а тя споделя, че сме обстрелвали Краматорск. Какво съдействие може да има тук?

- Значи вие и Москалкова в никакъв случай не сте имали човешки разговор?

- Какъв човешки разговор може да има [с човек], който се държи като генерал-майор от милицията.

- Какво можете да ни кажете за изискванията, при които украинските бойци се намират в съветски плен?

- Проверяваме по какъв начин военнопленниците от Руската федерация се държат в нашата страна. И интервюираме всеки, който пристигна. Аз самата съм била на мястото, където се намират военнопленниците на Руската федерация. Не съм получила нито едно недоволство за изискванията на задържане, за изтезания или нещо друго. Напротив, 23-ма бойци, които са били там по това време, споделят, че украинците са се отнасяли с тях по-добре, в сравнение с командирите им в Руската федерация и в частите, в които са служили, когато са пристигнали да завладеят Украйна.

Що се отнася до нашите украинци, откакто ги върнем в подмяна, те приказват ужасни неща. Мисля, че видяхте, когато разменяхме 86 за 86, по какъв начин всичките ни 15 дами бяха обръснати. Събличаха ги голи пред мъже, правеха разнообразни неприлични неща, унижаваха ги. Както се споделя в съветския закон за пандизите, те бяха " повалени ". Но е невероятно да ни " повалят ". Сражаваме се на нашата земя и за нашата свободна Украйна. По същия метод [няма да е допустимо да се " повалят " ] нашите военни, които бяха взети от Змийския остров, които изпратиха съветски транспортен съд, където ще изпратим цяла Русия, която се бори против нас. Те описват, че са държани в палатки без отопление и без храна. Те дойдоха тук с измръзнали ръце и крайници, тъй като беше доста студено, на мястото, където ги държаха, беше минусова температура. Те не бяха нахранени. По този метод Русия нарушава Женевската спогодба от 1949 година по отношение на военнопленниците. Военнопленниците би трябвало да бъдат третирани по същия метод като бойците на страната, която ги е взела като военнопленници. Но евентуално Русия се отнася към личните си бойци по същия метод, по който се отнася и към нашите. Така че тук няма нищо изненадващо.

- Известни ли са обстоятелства за изтезания?

- Задържането при условия, които не дават отговор на Женевската спогодба, е мъчение. Неосигуряване на естествени условия, неосигуряване на подобаваща храна, медицински грижи. Вчера взехме трима ранени. Не им е оказана здравна помощ, с цел да се понижат страданията им. Това също съставлява мъчение.

- А къде Русия държи украинските военнопленници, в кои съветски градове ги водят?

- Например, Брянск, Курск. И Крим. В тези градове се държат нашите хванати жители.

- Има видеоклипове, в които се твърди, че украински бойци стрелят в краката на съветски военнопленници. Проверявате ли такива отчети? Имате ли информация за сходни изтезания от страна на украинските военни?

- Да, несъмнено, че ревизираме всички отчети. Моят мандат като комисар на украинския парламент по правата на индивида се отнася освен за украинските жители, само че и за всички жители, които се намират на територията на нашата страна. Те могат да бъдат и лица без поданство, могат да бъдат лица, търсещи леговище, в това число съветски жители, защото се намират на наша територия. Да, знаех за тази информация, която се разпространяваше в медиите. Направихме съответните информации, организирахме съответните следствия, само че обстоятелствата не бяха доказани. Ако сходни обстоятелства продължат и се потвърдят, тези хора ще бъдат осъдени в сходство с нашия Наказателен кодекс.

- Нека поговорим за доказателствата на полово принуждение, които сте записали на територията на Украйна - на териториите, които са завзети от съветските военни. Дали тези отчети към този момент идват единствено от Киевска област? Или в южната част на Украйна, която е окупирана, също има такива известия?

- Всеки ден има от ден на ден и повече известия. И самите ни психолози към този момент желаят психическа помощ, тъй като случаите, за които приказват нашите жители - дами, деца, родители на изнасилени деца, мъже и възрастни хора - съветският боец не се стопира пред нищо. Той изнасилва, изнасилва обществено, обича да изнасилва обществено в наличието на други жители. А изнасилвачът е на 20-25 години, той е млад, той е жител, той е боец, който е учтив от Путин по време на неговия режим, по време на неговата агитация. И по този начин, обстоятелствата за изнасилванията... 14-годишно момиче е изнасилено от петима окупационни бойци. Сега тя е бременна. Това е Буча. Момче на 11 години е изнасилено пред очите на майка си, която е завързана за стол, с цел да гледа. Това е Буча. Жена на към 20 години е изнасилена от трима жители по изкуствен метод. Това е Ирпен. В село в посока Ингулец, Херсонска област, съветски нашественици изнасилват по едно и също време 16-годишна бременна госпожица и 78-годишната ѝ баба, една пред друга. И тази млада жена загуби бебето си.

Има и изнасилвания и побоища над възрастни мъже. Например 45-годишен мъж в Киевска област, който не отговарял на изискванията за наборна военна работа, излязъл за вода и бил брутално изнасилен, пребит и хвърлен на пътя. Когато се обади, той сподели, че " несъмнено са си помислили, че съм мъртъв ".

Майката разказва за 11-годишното момиче от Гостомел, че щерка ѝ не желае да живее, тъй като счита, че е отговорна. Излязла е на открито, когато майка ѝ е забранила, единствено с цел да набере цветя за майка си, с цел да я зарадва с нещо, когато към този момент месец седят в това мазе. Мъжете я хванали, почнали да я опипват на всички места, след това я повалили на земята и ѝ споделили: " Млъкни ". А по-късно не си спомня нищо. Ясно е, че следствията са били разнообразни. Имало е доста такива случаи.

- Възможно ли е да се каже какъв брой са тези случаи?

- Така да вземем за пример през двете седмици сред 1 и 14 април са подадени 400 такива тъжби. Но те не престават да идват и ние продължаваме да ги записваме. Но не всички се обаждат и пишат, тъй като хората би трябвало да се осъзнаят, с цел да стартират да приказват за това, да схванат, че имат потребност от психическа помощ. И в този момент считаме, че случаите ще се усилят неведнъж, тъй като това е наклонността.