Повече от 7 месеца изминаха от катастрофата край Своге, отнела

Повече от 7 месеца изминаха от злополуката край Своге, лишила живота на 20 души. Но и до през днешния ден единственият обвинен е водачът на рейса. Сега обаче се появиха нови разкрития, които повдигат съществени въпроси.

Коментар от Петър Чолаков:

Институциите не престават да мълчат за аргументите, довели до жестоката злополука край Своге, която лиши живота на 20 души. Проблемите във възлагането на публичните поръчки, които злополуката открои, провокираха земетресения във властта и доведоха до оставките на министрите Ивайло Московски, Валентин Радев и Николай Нанков. За момента обаче единственият обвинен за тежкия случай е водачът на рейса.

на журналистката Валя Ахчиева, оповестено на уеб страницата euelectionsbulgaria.com, стига до извода, че управляващите явно са икономисали на обществото заключенията от отчет, който хвърля светлина върху злополуката. Въпросният отчет е направен от работна група, включваща 13 специалисти, която е назначена още на 7 септември 2018 година. Близо три месеца по-късно, на 30 ноември, заключенията и рекомендациите на работната група са подадени в АПИ.

Какво написа в отчета?

В документа, копие от който бе предоставено на Дойче Веле от уеб страницата euelectionsbulgaria.com, инспекцията на пътната сигурност е обвързана с метода, по който е изпълнен планът. Специално внимание е отделено на два обстоятелството. Първо, „ не са планувани отводнителни уреди ” - т.е., липсва отводняване на сектора, а злополуката край Своге стана точно в изискванията на мощен дъжд. Когато водата от падналия дъжд се задържа върху платното, вместо да се оттича в нарочни уреди, това основава съществени предпоставки за произшествия. В тази връзка рекомендацията на работната група е да се „ обърне изключително внимание на отводняването, защото това е главен фактор за целостта на пътя и пътната сигурност ”. Второ, открито е, че защото „ не е планувана тротоарна подпора, това принуждава пешеходците да вървят по пътното платно ”. Сред рекомендациите е и инспекция на пътната настилка.

Няма смисъл да изреждаме останалите изводи в отчета. Думата имат специалистите. Неясно остава обаче дали рекомендациите са изпълнени и дали някой в миналото ще понесе отговорност за некачествения ремонт на пътя-убиец. А и както се разбра, за проблемите с настилката и въобще с сигурността на пътя неправителствени организации са уведомили институциите надалеч преди злополуката през август. Но очевидно тези сигнали са останали без последици. Година по-рано, на същото рисково място, още веднъж след мощен дъжд се сблъскват две коли. Умира жена от Своге, а друга оцелява по знамение. Сега имаме и този отчет, който наподобява се държи под капак, тъй като може да вдигне нечие кръвно…

И до през днешния ден няма цялостна изясненост за аргументите, довели до случая

По данни на Министерство на вътрешните работи, единствено през първите три месеца на тази година при произшествия са починали 112 души, а през 2018 жертвите са били 610. Колко ефикасни могат да бъдат ограниченията за попречване на войната по пътищата, откакто градежът и ремонтът на тези пътища нерядко са поверени на „ наши хора ”, на които нормално не се търси сметка за претупаната работа?

Генералният проблем

Още по-важно е какво демонстрира този случай. За да отговорим, би трябвало да го сложим да вземем за пример в подтекста на свадите към ремонта в центъра на София. И там бе изработен несполучлив опит въпросът да бъде небрежно туширан и завършен с подмяната на защитния „ бушон ” (става дума за оставката на зам.-кмета Крусев). А „ Апартаментгейт ”, който сякаш взе „ свидни жертви ”, също е строителна спекулация, въпреки и с доста по-малка социална заплаха от зле ремонтиран пътен сектор.

Трябва да е ясно: оставките, подмяната на бушоните и прочие не лекуват болестта на институциите. И по какъв начин ли ще си отговорим, в случай че се запитаме: това ли са единствените провинения или виждаме единствено върха на пословичния айсберг? Дали става дума единствено за няколко лъжички катран в меда, за няколко „ миризливи чорапа ”, които в този момент се разплитат пред очите ни - или цялото „ пране ” е такова?

Проблемът, с две думи, е в злокачествената институционална просвета. На пръв взор наподобява прекомерно лековато да посочим с пръст и да кажем: това е „ моделът ГЕРБ ”. Макар партията на господин Борисов да ръководи съвсем без спиране към този момент близо 10 години, бъркането в кацата с меда се е трансформирало като че ли в един тип спорт, който практикуват редица български политици. От друга страна продължителният престой отпред на страната нормално води до главозамайване. А и апетитът идва с яденето. И още нещо: парадоксално е, че имотните покупко-продажби на ръководещите разтресоха кулите на властта по-силно, в сравнение с загубата на човешки живот.

Накрая да кажем и това: до момента в който тарикатската институционална просвета не бъде изкоренена, до момента в който този „ спорт ” се практикува безочливо пред очите на обществото, то ще продължи да живее от ден за ден. Всеки е потопен във вселената на личните си каузи, инфектиран със солипсизъм, застинал под завивките на удобното безхаберие. Докато ни сполетят идната злополука и идващият пронизителен скандал.

*****

Вижте и това видео от архива ни:
Световрачене скърби