На кого пречат независимите висши училища? 4000 души се подписаха срещу сливането на университети |
Повече от 4 000 души се включиха в подписка срещу " недомислената и прибързана консолидация на висши учебни заведения в България, препоръчана персонално от министъра на образованието и науката акад. Николай Денков ", оповестява Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи.
Инициативата е на четири от " набелязаните за обединение висши учебни заведения ": Висше транспортно учебно заведение „ Тодор Каблешков “, Висше учебно заведение по телекомуникации и пощи, Лесотехнически университет и Минно – геоложки университет „ Св. Иван Рилски “, към които се причисляват и бизнес сътрудниците им.
Те " набраха поддръжка от хиляди българи, които имат вяра, че една промяна би трябвало да се замисли и възнамерява като нещо потребно за висшето обучение в България ", пишат от ВУТП.
Документът е адресиран до президента, ръководителя на Народното събрание, депутатите, премиера, еврокомисаря по обучение и омбудсмана.
" В несъгласие на правилата за бистрота и успеваемост в ръководството министър Николай Денков разгласи концепцията си на среща със Съвета на ректорите на 22 февруари т.г. и уточни, че в случай че няма подпомагане от университетските общности, тя може да се наложи по административен път със законови промени. От МОН признаха, че не разполагат с разбор, сочещ нуждата университети да се окрупняват, както и че подобен занапред ще се изготвя.
При към този момент изразено политическо желание обаче е повече от разумно да се позволява деформиране на входящата информация и критериите за нейното пояснение, тъй че сходен разбор да поддържа декларирания курс от министерството.
Всички исторически аналози за импулсивно подети промени без точно обсъждане на дълготрайните последици сочат пагубни резултати. Поради това четирите университета, нашите университетски общности и бизнес сътрудниците ни преценихме, че е належащо да заявим нашата позиция в един глас “ – споделят уредниците на подписката.
Недопустимо е да се афишира пред академичната общественост политика, в която министърът делегира „ цялостно доверие ”, признавайки обаче, че доказателствата за правотата й занапред ще бъдат търсени. Логично може да се доближи до въпроса на кого и за какво пречи независимостта на нашите висши учебни заведения?
Единствената рационална форма за уедряване на системата е плануванаъа в Стратегията за развиване на висшето обучение, която планува консолидиране по определен от академичната общественост метод, с сътрудници, в които ние самите имаме доверие и сходни ползи, с ясно потвърден и авансово разискван краен позитивен синергичен резултат.
Всяка концепция за обединяване принудително ще срещне отпора на академичната общественост, настоятелствата, студентите, някогашните ученици и всички свързани с съответните висши учебни заведения лица, което ще породи голямо за системата напрежение. “ – написа още в обединената позиция на четирите висши учебни заведения.
Оттам изброяват и вредите, които биха претърпели висшите учебни заведения от " административно-принудителното, механичното и лишеното от аналитична аргументация уедряване ". Те са свързани със:
- загуба на характерната професионална еднаквост на всяко едно от тях;
- опустошение на работещите към този момент десетилетия релации „ обучение – бизнес – практико-приложна просвета “ в тях;
- изместване на техния неповторим учебен профил към общото и всеобщото унифицирано висше образование;
- замяна на придобиваните от студентите в профилираните висши учебни заведения тясно профилирани на практика умения с общопрофилни, теоретични и фундаментални знания;
- бъдеща дефинитивна липса от пазара на труда на готови с съответни на практика умения висшисти;
- загуба на конкурентоспособността и уникалността на българското профилирано професионално висше образование;
- неопитност на завършващите експерти за пазара на труда;
- тежък административен уред, който ще ръководи непрозрачно новите мегаструктури;
- неефективност на вложените от страната средства и предпоставки за корупция и източване на средства;
- изтриване на исторически обичаи и разпознаваеми научни и просветителни школи;
- изтриване на характерната самостоятелна връзка с всеки студент, присъща за по-малките висши учебни заведения и по-тясно профилираните специалности и прекосяване към обслужване на конвейер.
Целият текст към подписката:
Уважаеми Господин Президент,
Уважаеми господин Председател на Народно заседание на Република България,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми господин Министър-председател на Република България,
Уважаема г-жо Еврокомисар,
Уважаема г-жо Омбудсман,
Уважаеми дами и господа,
По време на съвещание на Съвета на ректорите, извършено на 22.02.2022г. министърът на образованието и науката – акад. Николай Денков, показа концепциите си за иницииране на законодателни промени, които да контролират така наречен „ консолидиране ” на висшите учебни заведения в страната, което той схваща като развой на тяхното уедряване. Изрично в ревюто си пред представителите на академичната общественост министър Денков посочи, че Съветът на ректорите е орган с консултативни функционалности, че търси единодушие по отношение на реализирането на своята концепция, само че че тя може да бъде осъществена както по непринуден път, по този начин и по „ различен, административен метод ”.
Ние тълкуваме неговите думи като поръчка, че сливането на висшите учебни заведения в мегауниверситети може да вземе, само че може и да не вземе като авансово изискване волята и единодушието на техните управления, членовете на университетския и неакадемичния състав и студентите. Това е мотив да се обърнем към Вас и да представим обединената позиция на висшите учебни заведения, директно и индиректно наранени от желанията на МОН, като ясно си даваме сметка, че нарушаването на кардиналната основа, на която се води сходен спор, ще има за последица цялостна смяна на базовите правила на връзките сред университетските структури и изпълнителната власт, открити у нас в интервала след 1989 година, което е към този момент публичен и политически въпрос от първостепенна значимост. Именно по тази причина, заявяваме:
1. Идеята на министъра на образованието и науката за намеса на страната в университетските връзки опонира на правилата на транспарантно, предвидимо и положително ръководство, както и на заложения в член 53 от Конституцията принцип на академична автономност, изключващ вземането на сходни административни решения от страна на страната без координиране с представителите на академичната общественост.
2. Напълно недопустимо и противоречащо на главните управнически, научни и политически правила е министърът да стартира без съществуване на авансово оповестен разбор своите хрумвания. Недопустимо е да се афишира пред академичната общественост политика, в която министърът делегира „ цялостно доверие ”, признавайки обаче, че доказателствата за правотата й занапред ще бъдат търсени, посредством правенето на разбори с необявени „ самостоятелни ” създатели. Това значи, че МОН тиражира в публичното пространство хрумвания за промяна без аналитична аргументация, с което разумно може да се доближи до въпроса на кого и за какво пречи независимостта на нашите висши учебни заведения?
3. Реализирането на концепциите за основаване на огромни мегауниверситети и уедряване, автоматизирано изключва използването на Дейност 10.2 от Стратегията за развиване на висшето обучение, изискваща дефиниране по законов път на проучвателен, просветителни и професионални висши учебни заведения с ясно обрисувана специфичност. С концепциите си Министерството на образованието и науката демонстрира, че изобщо не счита да следва личната си тактика в тази и част и в действителност административно счита да заличи висшите учебни заведения с професионална устременост на образованието, като ги сплоти по неестествен път в нов индивид без история, обичаи, явен учебен и теоретичен профил.
4. Лансирането на обосновката, че по този метод се цели постигането на „ видимост ” на българските висши учебни заведения е неуместна по своя план. Напълно неразбираемо е каква тъкмо видимост се търси и в коя от многочислените международни неофициални рейтингови ранглисти. Освен това, видимостта в тези ранглисти може да бъде най-вече средство, само че не и последна цел, каквато може да бъде само повишението на качеството на образованието, което по принцип се реализира не посредством уедряване, а посредством индивидуализиране и профилиране на образованието на студентите.
5. Изказаното изказване, че задграничните и локалните кандидат-студенти заобикалят дребните висши учебни заведения, заради тяхната незабележимост е изцяло погрешна и се опровергава от събраните данни в рейтинговата система на висшите учебни заведения, която демонстрира огромно преимущество на обучителния развой точно в тях включително и във връзка с избрания от страната банкет.
6. Абсурдна е и изказаната теза, че огромните работодатели заобикалят контактите с сходни висши учебни заведения и не ги разпознават като евентуални сътрудници. Точно противоположното, практиката ни демонстрира, че тясната връзка с работодателите е голямото наше конкурентно преимущество по отношение на лансираните от министъра мегаструктури, където сходна връзка съвсем отсъства.
Ние продкрепяме концепцията за промени във висшето обучение, само че пожелаваме спазването на Конституцията и считаме, че всяко решение, обвързвано с правосубектността на висшите учебни заведения следва да бъде вземано само и единствено след необятен професионален спор, след изчерпателен разбор за изгодите и минусите от сходно деяние и след авансово решение на груповите университетски органи на ръководство. Задаваме въпроса от кое място концепцията, че огромното е „ положително ”, а дребното „ неефективно ” е парадигма и абсолют на министър, прилагащ безусловно системата на действие на просветителните субекти на страни с друга демография, университетски обичаи, стопански потребности и публични връзки?
Притеснени сме, че административно-принудителното, механичното и лишеното от аналитична аргументация уедряване на висши учебни заведения води до основни дефицити и последствия за интелектуалния капацитет на българската нация, тъй като висшите учебни заведения ще осъществят големи вреди, свързани със:
загуба на характерната професионална еднаквост на всяко едно от тях;
опустошение на работещите към този момент десетилетия релации „ обучение – бизнес – практико-приложна просвета “ в тях;
изместване на техния неповторим учебен профил към общото и всеобщото унифицирано висше образование;
замяна на придобиваните от студентите в профилираните висши учебни заведения тясно профилирани на практика умения с общопрофилни, теоретични и фундаментални знания;
бъдеща дефинитивна липса от пазара на труда на готови с съответни на практика умения висшисти;
загуба на конкурентоспособността и уникалността на българското профилирано професионално висше образование;
неопитност на завършващите експерти за пазара на труда;
тежък административен уред, който ще ръководи непрозрачно новите мегаструктури;
неефективност на вложените от страната средства и предпоставки за корупция и източване на средства;
изтриване на исторически обичаи и разпознаваеми научни и просветителни школи;
изтриване на характерната самостоятелна връзка с всеки студент, присъща за по-малките висши учебни заведения и по-тясно профилираните специалности и прекосяване към обслужване на конвейер.
Водени от гореизложеното, изрично настояваме за:
1. Недопускане от Народното събрание на Република България на разглеждане на възможни проекти за механично обединение на висши учебни заведения и прекосяване към необятно разискване на положението на висшето ни обучение и набелязване на дейности, съответстващи на признатата от Народното събрание Стратегия за развиване на висшето обучение в Република България за интервала 2021г. – 2030 година, в която категорично е посочено, че вероятно обединяване на висши учебни заведения и научни организации може да бъде осъществено само на непринуден правила, посредством основаване на концорциуми за висше образование;
2. Спешна интервенция на Президента на Република България в качеството му на обединител на нацията, радеещ за нейното интелектуално и просветително развиване, с оглед прекъсването на оповестеното от МОН безпринципно и неаналитично механично уедряване на висши учебни заведения у нас, защото посредством него ще се доближи до усреднена базова подготовка на завършващите за сметка на специализацията и ще се отнеме гъвкавостта и връзката с бизнеса и трудовия пазар.
3. Съобразяване с мнението на европейските сътрудници на българските професионални висши учебни заведения, членове на европейското просветително и научно пространство в лицето на Европейската асоциация на професионалните висши учебни заведения EURASHE. Приемане на тезата, че професионалните висши учебни заведения имат основна роля в развиването на районите, в посрещането на демографските и обществени провокации и в развиването на специалностите на бъдещето, съгласно с динамичните условия на пазара на труда.
4. Извършване на обстоен разбор на мощните и слабите страни на системата на висшето ни обучение в неговата целокупност, на всяко настрана висше учебно заведение в направленията, в които образова и в специалностите, които предлага, и на нуждата от сходни сливания, от самостоятелен от министъра на образованието и науката орган. От основна значимост е този разбор да регистрира непосредствените потребности и динамичността на пазара на труда и в него да вземат участие представителите на бизнеса, промишлеността, неправителствения бранш, администрацията, висшите учебни заведения, всички консуматори на експертите, които висшите учебни заведения създават. Възлагането на разбора на институция и консултанти, които да легитимират авансово взети от МОН решения е недопустимо за нас и ние изрично отхвърляме да участваме в сходен псевдодемократичен развой.
5. Започване на спор в границите на организациите и сдруженията, представители на локалните управляващи в Република България, които да легитимират сходен развой от позиция на ползите на локалните общности, районната демография и тласъци за развиване.
6. Приемане на тезата, че персонализацията и специализацията на образованието е нещо позитивно и че в идващите десетилетия на тежка демографска рецесия, повсеместен принцип в ръководството на системи ще е обстоятелството, че на разширяващ се пазар конкурентно преимущество има огромният окрупнен индивид, до момента в който на намаляващ – тъкмо противоположното – динамичният, профилиран, еластичен и адаптивен.
7. Признаване, че не трябва да се следват и копират безрезервно непознати, несъобразени с нашите условия и обичаи модели, а да се регистрира печалния опит, който донесе концепцията за механично уедряване на учебните заведения в системата на висшето военно обучение у нас, който министърът на образованието и науката настойчиво премълчава.
8. Да се потърси публичното мнение в лицето на стотиците хиляди някогашни ученици на засегнатите висши учебни заведения и университети, които следва да се окажат приключили несъществуващи в бъдеще просветителни институции.
Ние, академичната общественост, администрацията, студентите и някогашните ученици на засегнатите висши учебни заведения сме уверени, че лансираната концепция за голословно обединение на висши учебни заведения, без разбор и аргументация, е непродуктивна и нездравословна. Видно от дейностите на министъра на образованието и науката е, че той занапред стартира да търси метод да я легитимира обществено, откакто в прорез с всевъзможни правила на правилния разговор „ изпусна духа от бутилката ” и си разреши голословно да съобщи планове, преди да ги артикулира пред засегнатите от промените му.
Ясно заявяваме, че единствената рационална форма за уедряване на системата е плануванаъа в Стратегията за развиване на висшето обучение, която планува консолидиране по определен от академичната общественост метод, с сътрудници, в които ние самите имаме доверие и сходни ползи, с ясно потвърден и авансово разискван краен позитивен синергичен резултат. При избора на пътя, по който да се развива този развой административното управление на Министерството на образованието и науката може да има единствено и само подкрепящи функционалности.
Всяка концепция за обединяване принудително, без да се регистрира волята на университетските общности на участващите висши учебни заведения, би било жестоко нарушаване на академичната автономност и посягане от страна на политическото управление на страната в университетските връзки - невиждано за времената от 1989 година до момента! Тя ще срещне отпора на академичната общественост, настоятелствата, студентите, някогашните ученици и всички свързани с съответните висши учебни заведения лица, което ще породи голямо за системата напрежение.
Молим за Вашето схващане и покровителство!
Молим да изразите Вашата позиция по поставения от нас проблем пред Министерството на образованието и науката, както и пред обществеността, с цел да не бъде обезличено дефинитивно българското висше обучение!
Настояваме преди внасянето на каквито и да е промени в Закона за висшето обучение да се организира обширен разбор на положението и потребностите от тях, оценка на въздействието им, да бъде регистриран опита на други страни и трендовете в европейското висше обучение, в които да участваме действително посредством представители в работните групи, разработващи законодателните промени!
Молим да не се постанова от медиите да научаваме за самодейностите и желанията на отрасловото министерство по толкоз значим и внимателен за ориста ни въпрос!
Българските висши учебни заведения са част от българската страна и опълчването им не би могло да роди нищо положително за обществото!
С почитание,
Академичната общественост и бизнес сътрудниците на
Висше транспортно учебно заведение „ Тодор Каблешков “
Висше учебно заведение по телекомуникации и пощи
Лесотехнически университет
Минно – геоложки университет „ Св. Иван Рилски “
Инициативата е на четири от " набелязаните за обединение висши учебни заведения ": Висше транспортно учебно заведение „ Тодор Каблешков “, Висше учебно заведение по телекомуникации и пощи, Лесотехнически университет и Минно – геоложки университет „ Св. Иван Рилски “, към които се причисляват и бизнес сътрудниците им.
Те " набраха поддръжка от хиляди българи, които имат вяра, че една промяна би трябвало да се замисли и възнамерява като нещо потребно за висшето обучение в България ", пишат от ВУТП.
Документът е адресиран до президента, ръководителя на Народното събрание, депутатите, премиера, еврокомисаря по обучение и омбудсмана.
" В несъгласие на правилата за бистрота и успеваемост в ръководството министър Николай Денков разгласи концепцията си на среща със Съвета на ректорите на 22 февруари т.г. и уточни, че в случай че няма подпомагане от университетските общности, тя може да се наложи по административен път със законови промени. От МОН признаха, че не разполагат с разбор, сочещ нуждата университети да се окрупняват, както и че подобен занапред ще се изготвя.
При към този момент изразено политическо желание обаче е повече от разумно да се позволява деформиране на входящата информация и критериите за нейното пояснение, тъй че сходен разбор да поддържа декларирания курс от министерството.
Всички исторически аналози за импулсивно подети промени без точно обсъждане на дълготрайните последици сочат пагубни резултати. Поради това четирите университета, нашите университетски общности и бизнес сътрудниците ни преценихме, че е належащо да заявим нашата позиция в един глас “ – споделят уредниците на подписката.
Недопустимо е да се афишира пред академичната общественост политика, в която министърът делегира „ цялостно доверие ”, признавайки обаче, че доказателствата за правотата й занапред ще бъдат търсени. Логично може да се доближи до въпроса на кого и за какво пречи независимостта на нашите висши учебни заведения?
Единствената рационална форма за уедряване на системата е плануванаъа в Стратегията за развиване на висшето обучение, която планува консолидиране по определен от академичната общественост метод, с сътрудници, в които ние самите имаме доверие и сходни ползи, с ясно потвърден и авансово разискван краен позитивен синергичен резултат.
Всяка концепция за обединяване принудително ще срещне отпора на академичната общественост, настоятелствата, студентите, някогашните ученици и всички свързани с съответните висши учебни заведения лица, което ще породи голямо за системата напрежение. “ – написа още в обединената позиция на четирите висши учебни заведения.
Оттам изброяват и вредите, които биха претърпели висшите учебни заведения от " административно-принудителното, механичното и лишеното от аналитична аргументация уедряване ". Те са свързани със:
- загуба на характерната професионална еднаквост на всяко едно от тях;
- опустошение на работещите към този момент десетилетия релации „ обучение – бизнес – практико-приложна просвета “ в тях;
- изместване на техния неповторим учебен профил към общото и всеобщото унифицирано висше образование;
- замяна на придобиваните от студентите в профилираните висши учебни заведения тясно профилирани на практика умения с общопрофилни, теоретични и фундаментални знания;
- бъдеща дефинитивна липса от пазара на труда на готови с съответни на практика умения висшисти;
- загуба на конкурентоспособността и уникалността на българското профилирано професионално висше образование;
- неопитност на завършващите експерти за пазара на труда;
- тежък административен уред, който ще ръководи непрозрачно новите мегаструктури;
- неефективност на вложените от страната средства и предпоставки за корупция и източване на средства;
- изтриване на исторически обичаи и разпознаваеми научни и просветителни школи;
- изтриване на характерната самостоятелна връзка с всеки студент, присъща за по-малките висши учебни заведения и по-тясно профилираните специалности и прекосяване към обслужване на конвейер.
Целият текст към подписката:
Уважаеми Господин Президент,
Уважаеми господин Председател на Народно заседание на Република България,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми господин Министър-председател на Република България,
Уважаема г-жо Еврокомисар,
Уважаема г-жо Омбудсман,
Уважаеми дами и господа,
По време на съвещание на Съвета на ректорите, извършено на 22.02.2022г. министърът на образованието и науката – акад. Николай Денков, показа концепциите си за иницииране на законодателни промени, които да контролират така наречен „ консолидиране ” на висшите учебни заведения в страната, което той схваща като развой на тяхното уедряване. Изрично в ревюто си пред представителите на академичната общественост министър Денков посочи, че Съветът на ректорите е орган с консултативни функционалности, че търси единодушие по отношение на реализирането на своята концепция, само че че тя може да бъде осъществена както по непринуден път, по този начин и по „ различен, административен метод ”.
Ние тълкуваме неговите думи като поръчка, че сливането на висшите учебни заведения в мегауниверситети може да вземе, само че може и да не вземе като авансово изискване волята и единодушието на техните управления, членовете на университетския и неакадемичния състав и студентите. Това е мотив да се обърнем към Вас и да представим обединената позиция на висшите учебни заведения, директно и индиректно наранени от желанията на МОН, като ясно си даваме сметка, че нарушаването на кардиналната основа, на която се води сходен спор, ще има за последица цялостна смяна на базовите правила на връзките сред университетските структури и изпълнителната власт, открити у нас в интервала след 1989 година, което е към този момент публичен и политически въпрос от първостепенна значимост. Именно по тази причина, заявяваме:
1. Идеята на министъра на образованието и науката за намеса на страната в университетските връзки опонира на правилата на транспарантно, предвидимо и положително ръководство, както и на заложения в член 53 от Конституцията принцип на академична автономност, изключващ вземането на сходни административни решения от страна на страната без координиране с представителите на академичната общественост.
2. Напълно недопустимо и противоречащо на главните управнически, научни и политически правила е министърът да стартира без съществуване на авансово оповестен разбор своите хрумвания. Недопустимо е да се афишира пред академичната общественост политика, в която министърът делегира „ цялостно доверие ”, признавайки обаче, че доказателствата за правотата й занапред ще бъдат търсени, посредством правенето на разбори с необявени „ самостоятелни ” създатели. Това значи, че МОН тиражира в публичното пространство хрумвания за промяна без аналитична аргументация, с което разумно може да се доближи до въпроса на кого и за какво пречи независимостта на нашите висши учебни заведения?
3. Реализирането на концепциите за основаване на огромни мегауниверситети и уедряване, автоматизирано изключва използването на Дейност 10.2 от Стратегията за развиване на висшето обучение, изискваща дефиниране по законов път на проучвателен, просветителни и професионални висши учебни заведения с ясно обрисувана специфичност. С концепциите си Министерството на образованието и науката демонстрира, че изобщо не счита да следва личната си тактика в тази и част и в действителност административно счита да заличи висшите учебни заведения с професионална устременост на образованието, като ги сплоти по неестествен път в нов индивид без история, обичаи, явен учебен и теоретичен профил.
4. Лансирането на обосновката, че по този метод се цели постигането на „ видимост ” на българските висши учебни заведения е неуместна по своя план. Напълно неразбираемо е каква тъкмо видимост се търси и в коя от многочислените международни неофициални рейтингови ранглисти. Освен това, видимостта в тези ранглисти може да бъде най-вече средство, само че не и последна цел, каквато може да бъде само повишението на качеството на образованието, което по принцип се реализира не посредством уедряване, а посредством индивидуализиране и профилиране на образованието на студентите.
5. Изказаното изказване, че задграничните и локалните кандидат-студенти заобикалят дребните висши учебни заведения, заради тяхната незабележимост е изцяло погрешна и се опровергава от събраните данни в рейтинговата система на висшите учебни заведения, която демонстрира огромно преимущество на обучителния развой точно в тях включително и във връзка с избрания от страната банкет.
6. Абсурдна е и изказаната теза, че огромните работодатели заобикалят контактите с сходни висши учебни заведения и не ги разпознават като евентуални сътрудници. Точно противоположното, практиката ни демонстрира, че тясната връзка с работодателите е голямото наше конкурентно преимущество по отношение на лансираните от министъра мегаструктури, където сходна връзка съвсем отсъства.
Ние продкрепяме концепцията за промени във висшето обучение, само че пожелаваме спазването на Конституцията и считаме, че всяко решение, обвързвано с правосубектността на висшите учебни заведения следва да бъде вземано само и единствено след необятен професионален спор, след изчерпателен разбор за изгодите и минусите от сходно деяние и след авансово решение на груповите университетски органи на ръководство. Задаваме въпроса от кое място концепцията, че огромното е „ положително ”, а дребното „ неефективно ” е парадигма и абсолют на министър, прилагащ безусловно системата на действие на просветителните субекти на страни с друга демография, университетски обичаи, стопански потребности и публични връзки?
Притеснени сме, че административно-принудителното, механичното и лишеното от аналитична аргументация уедряване на висши учебни заведения води до основни дефицити и последствия за интелектуалния капацитет на българската нация, тъй като висшите учебни заведения ще осъществят големи вреди, свързани със:
загуба на характерната професионална еднаквост на всяко едно от тях;
опустошение на работещите към този момент десетилетия релации „ обучение – бизнес – практико-приложна просвета “ в тях;
изместване на техния неповторим учебен профил към общото и всеобщото унифицирано висше образование;
замяна на придобиваните от студентите в профилираните висши учебни заведения тясно профилирани на практика умения с общопрофилни, теоретични и фундаментални знания;
бъдеща дефинитивна липса от пазара на труда на готови с съответни на практика умения висшисти;
загуба на конкурентоспособността и уникалността на българското профилирано професионално висше образование;
неопитност на завършващите експерти за пазара на труда;
тежък административен уред, който ще ръководи непрозрачно новите мегаструктури;
неефективност на вложените от страната средства и предпоставки за корупция и източване на средства;
изтриване на исторически обичаи и разпознаваеми научни и просветителни школи;
изтриване на характерната самостоятелна връзка с всеки студент, присъща за по-малките висши учебни заведения и по-тясно профилираните специалности и прекосяване към обслужване на конвейер.
Водени от гореизложеното, изрично настояваме за:
1. Недопускане от Народното събрание на Република България на разглеждане на възможни проекти за механично обединение на висши учебни заведения и прекосяване към необятно разискване на положението на висшето ни обучение и набелязване на дейности, съответстващи на признатата от Народното събрание Стратегия за развиване на висшето обучение в Република България за интервала 2021г. – 2030 година, в която категорично е посочено, че вероятно обединяване на висши учебни заведения и научни организации може да бъде осъществено само на непринуден правила, посредством основаване на концорциуми за висше образование;
2. Спешна интервенция на Президента на Република България в качеството му на обединител на нацията, радеещ за нейното интелектуално и просветително развиване, с оглед прекъсването на оповестеното от МОН безпринципно и неаналитично механично уедряване на висши учебни заведения у нас, защото посредством него ще се доближи до усреднена базова подготовка на завършващите за сметка на специализацията и ще се отнеме гъвкавостта и връзката с бизнеса и трудовия пазар.
3. Съобразяване с мнението на европейските сътрудници на българските професионални висши учебни заведения, членове на европейското просветително и научно пространство в лицето на Европейската асоциация на професионалните висши учебни заведения EURASHE. Приемане на тезата, че професионалните висши учебни заведения имат основна роля в развиването на районите, в посрещането на демографските и обществени провокации и в развиването на специалностите на бъдещето, съгласно с динамичните условия на пазара на труда.
4. Извършване на обстоен разбор на мощните и слабите страни на системата на висшето ни обучение в неговата целокупност, на всяко настрана висше учебно заведение в направленията, в които образова и в специалностите, които предлага, и на нуждата от сходни сливания, от самостоятелен от министъра на образованието и науката орган. От основна значимост е този разбор да регистрира непосредствените потребности и динамичността на пазара на труда и в него да вземат участие представителите на бизнеса, промишлеността, неправителствения бранш, администрацията, висшите учебни заведения, всички консуматори на експертите, които висшите учебни заведения създават. Възлагането на разбора на институция и консултанти, които да легитимират авансово взети от МОН решения е недопустимо за нас и ние изрично отхвърляме да участваме в сходен псевдодемократичен развой.
5. Започване на спор в границите на организациите и сдруженията, представители на локалните управляващи в Република България, които да легитимират сходен развой от позиция на ползите на локалните общности, районната демография и тласъци за развиване.
6. Приемане на тезата, че персонализацията и специализацията на образованието е нещо позитивно и че в идващите десетилетия на тежка демографска рецесия, повсеместен принцип в ръководството на системи ще е обстоятелството, че на разширяващ се пазар конкурентно преимущество има огромният окрупнен индивид, до момента в който на намаляващ – тъкмо противоположното – динамичният, профилиран, еластичен и адаптивен.
7. Признаване, че не трябва да се следват и копират безрезервно непознати, несъобразени с нашите условия и обичаи модели, а да се регистрира печалния опит, който донесе концепцията за механично уедряване на учебните заведения в системата на висшето военно обучение у нас, който министърът на образованието и науката настойчиво премълчава.
8. Да се потърси публичното мнение в лицето на стотиците хиляди някогашни ученици на засегнатите висши учебни заведения и университети, които следва да се окажат приключили несъществуващи в бъдеще просветителни институции.
Ние, академичната общественост, администрацията, студентите и някогашните ученици на засегнатите висши учебни заведения сме уверени, че лансираната концепция за голословно обединение на висши учебни заведения, без разбор и аргументация, е непродуктивна и нездравословна. Видно от дейностите на министъра на образованието и науката е, че той занапред стартира да търси метод да я легитимира обществено, откакто в прорез с всевъзможни правила на правилния разговор „ изпусна духа от бутилката ” и си разреши голословно да съобщи планове, преди да ги артикулира пред засегнатите от промените му.
Ясно заявяваме, че единствената рационална форма за уедряване на системата е плануванаъа в Стратегията за развиване на висшето обучение, която планува консолидиране по определен от академичната общественост метод, с сътрудници, в които ние самите имаме доверие и сходни ползи, с ясно потвърден и авансово разискван краен позитивен синергичен резултат. При избора на пътя, по който да се развива този развой административното управление на Министерството на образованието и науката може да има единствено и само подкрепящи функционалности.
Всяка концепция за обединяване принудително, без да се регистрира волята на университетските общности на участващите висши учебни заведения, би било жестоко нарушаване на академичната автономност и посягане от страна на политическото управление на страната в университетските връзки - невиждано за времената от 1989 година до момента! Тя ще срещне отпора на академичната общественост, настоятелствата, студентите, някогашните ученици и всички свързани с съответните висши учебни заведения лица, което ще породи голямо за системата напрежение.
Молим за Вашето схващане и покровителство!
Молим да изразите Вашата позиция по поставения от нас проблем пред Министерството на образованието и науката, както и пред обществеността, с цел да не бъде обезличено дефинитивно българското висше обучение!
Настояваме преди внасянето на каквито и да е промени в Закона за висшето обучение да се организира обширен разбор на положението и потребностите от тях, оценка на въздействието им, да бъде регистриран опита на други страни и трендовете в европейското висше обучение, в които да участваме действително посредством представители в работните групи, разработващи законодателните промени!
Молим да не се постанова от медиите да научаваме за самодейностите и желанията на отрасловото министерство по толкоз значим и внимателен за ориста ни въпрос!
Българските висши учебни заведения са част от българската страна и опълчването им не би могло да роди нищо положително за обществото!
С почитание,
Академичната общественост и бизнес сътрудниците на
Висше транспортно учебно заведение „ Тодор Каблешков “
Висше учебно заведение по телекомуникации и пощи
Лесотехнически университет
Минно – геоложки университет „ Св. Иван Рилски “
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ