Български полицай: Холандия не иска да върне сина ми, дали са го на гей двойка
Повече от 3 години Николай Карбанов се бори да върне сина си Атила, изведен от страната без неговото единодушие от своята майка Веселина в Холандия.
Житейската драма на 46-годишния еднообразен чиновник от столичното 4-то Районно полицейско ръководство е удивителна, сподели следствие на Силвия Прибиловска.
ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯ СНИМКИ НА МАЛКИЯ АТИЛА И ДОКУМЕНТИ ОТ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ
"Предполагам, чe на 27.10.2013г. синът ми бе нелегално изведен през границата от своята майка Веселина, без мое позволение. Още тогава той бе разгласен за търсене от Интерпол. Шест месеца по-късно бе открит от полицията с майка си в Холандия. ", описа бащата за Vesti.bg.
Николай Карбанов
Всичко стартира, когато в средата на 2013 година родителите на дребния Атила - Николай Карбанов и Веселина Георгиева се разделят и стартират да водят дело за настойничество над детето.
В същия интервал майката е почнала развой по „ Закона за отбрана от домашно принуждение “. След редица инспекции на обществените институции, съдът открива, че няма данни за демонстрация на принуждение от страна на Николай по отношение на сина му и Веселина.
От отчети на обществените служби включени в правосъдни доументи излиза наяве, че майката на Атила редовно не се е явявала на правосъдните каузи и е отказвала всякакво подпомагане на обществените служащи, като даже постоянно е сменяла адресите си.
На 17 октомври 2014 година Софийският областен съд (СРС) дава попечителството над детето на неговия татко.
По време на правосъдната сага малчуганът е при майка си в Холандия.
Въпреки решението на магистратите, Николай по този начин и не съумява да се свърже със сина си и майка му по никакъв метод. Затова алармира родните и холандските управляващи за неговото изгубване.
Шест месеца по-късно „ Интерпол “ осведомят Карбанов, че са разкрили Атила и Веселина в Холандия.
„ При идването си в Холандия, Веселина се е обърнала към органите за протекция на детето и е декларирала, че редовно съм бил упражнявал принуждение против нея и детето. “, споделя Николай. Майката е била безапелационна, че не желае бащата на детето й да знае къде са.
Веднага, посредством правосъдното министерство, Николай завежда дело в Холандия за връщане на детето в България по Хагската спогодба за гражданските аспекти на интернационалното похищение на деца.
"Холандия насрочи първото дело близо 8 месеца след подаване на молбата ми, погазвайки брутално конвенцията. Въпреки че по тази спогодба основанията за отвод за връщане на дете са доста дребни, холандският съд, базирайки се на това, че българската протекция на детето не дава явен проект за отбраната на сина ми. Така на 18 март 2015 година отхвърли да върне сина ми в България. Погазвайки решението на Софийския областен съд, който беше дал родителските права над Атила на мен ", споделя Николай.
Атила и майка му Веселина преди раздялата на родителите
Съдебните разногласия с Веселина за Атила напълно не са единственият проблем, който се стоварва върху главата на бащата.
На 29.10.2015 Николай Карбанов е известен от чиновници на Министерство на вътрешните работи, че се готви неговото ликвидиране.
"В края на 2015 година майката на Атила - Веселина Георгиева, в съучастничество с нейна другарка, провеждат от Холандия убийството ми. Това наложи за опазване на живота ми да бъда прикрит в загадка квартира за 29 дни от чиновници на полицията ", разкрива убийствения проект на двете дами Николай.
Полицейският чиновник разполага с публично уверение от Софийската районна прокуратура, в което е разказан кървавият план.
Карбанов продължава със правосъдните борби, само че едно разтърсващо събитие трансформира още повече живота на неговия наследник.
В последните дни на 2015 година Веселина дойде сама в България, с цел да отпразнува новогодишните празници с другари.
На 3 януари тя претърпява тежка злополука на пътя сред Ямбол и Сливен. Приета е в сериозно положение в сливенската болница.
Четири дни е в кома и на 7 януари издъхва.
„ Синът ми Атила през това време е в Холандия при приятелката на майка му – Дора Кондакова. След гибелта на Веселина холандската протекция на детето, без да ме уведоми, стартира правосъдна процедура и предава сина ми на Дора като приемна майка. Независимо от предоставените ми наставнически права от български съд ", разкрива непредвидения ход на съда обезпокоеният родител.
До 18 май 2016 година Николай не вижда, не чува и не получава каквато и да е информация за детенцето му от никой. Включително и от холандската работа за протекция на детето.
"Целта бе синът ми да се отчужди от мен. Въпреки че по делата, които повеждам след гибелта на майка му против холандската протекция на детето, показах документи от Софийската районна прокуратура, холандската протекция на детето продължава да оставя сина ми при Дора. Отказва да ми го предадат с претекста, че той не желае да се връща в България. Като татко съм задължен да направя и ще направя всичко допустимо да върна сина си в България - неговата татковина, при неговите близки. “, споделя Николай.
Карбанов се е обърнал към омбудсмана, президента, външното министерство и Министерството на правораздаването с молба за съдействия.
Подал е тъжба и към Европейската комисия и чака отговор от дирекция „ Правосъдие и консуматори “.
Отговорът от Министерството на външните работи е, че то не има подготвеност и не разполага с пълномощия за решение на въпроси, свързани с родителска отговорност и връщане на деца по Хагската спогодба.
Зам. омбудсманът Диана Ковачева показа елементи по случая с Атила пред Vesti.bg.
„ Ние сме се заели още от предходната година с този проблем, по тъжба на бащата на Атила. Още тогава се обърнахме към холандския омбудсман, само че той ни изясни, че не може да се намеси в решенията на други институции в Холандия. “, изясни Ковачева.
Според нея е изцяло допустимо детето да е изведено от страната ни с подправена декларация и в тези случаи граничните управляващи не могат да ревизират дали фактически им е показан същински документ.
„ В последно време са зачестили случаите на наставнически отвличания, защото граничните управляващи могат да ревизират декларациите единствено по външни белези и по този начин не могат да открият дали са достоверни предоставените им документи. предлагаме да се построи система, която да направи връзка сред системата на граничните управляващи и регистъра на нотариусите с тези заявления, с цел да може да се ревизира в действително време дали информацията от документа е действителна. “
Диана Ковачева изясни още, че холандският съд на процедура нарушава европейския правилник „ Брюксел IIа “, съгласно който взаимно автоматизирано се признават решения от съда в страна членка на Европейски Съюз. Въпреки това холандският съд по някаква причина, евентуално поради сигнали за домашно принуждение от майката, отхвърля автоматизирано да признае българското решение и преценя независимо дали да върне детето в родината му.
„ За нас е необяснимо, за какво при изискване, че има правилник с автоматизирано деяние за признание на непознати правосъдни решения той не се извършва.
Най-малко може да усъмним в решението на българския съд. “, добави зам. омбудсманът.
Поради дългия развой от ден на ден се понижават и възможностите детето да показа, че желае да се върне в България при татко си. То се отчуждава, тъй като е било доста малко, когато е изведено нелегално.
За 4 години Атила се е виждал едвам два пъти с татко си, защото нидерландските служби попречват срещите.
„ Ние считаме, че в случай че има жив родител, той е хиляди пъти по-добър вид от приемната грижа. Трагедия е за един татко, както и за детето да се случва сходно нещо. Ние поставяме оптимални старания и изчакваме какво ще реши холандският съд. Остават и благоприятни условия във връзка с централните органи. Ако откажат детето да се върне, Министерството на правораздаването е институцията, която би трябвало да остане напълно ангажирана със случая. “, разясни Ковачева.
От февруари 2014 година след подадена молба от Николай Карбанов Министерството на правораздаването също се включва в нелепия случай с Атила.
Началникът на отдел „ Международна правна протекция на детето “ е правист Елина Георгиева. Тя търси подпомагане от холандското правосъдно министерство, само че отговорите се забавяли извънредно доста.
„ В Холандия не приложиха интернационалните и европейски правила в сходство с тяхното наличие и задачите за приемането им от прилагащите ги страни.
До ден сегашен не сме наясно с цялостните претекстове какви са пречките Атила да бъде върнат в България в случай, че има биологичен родител, който оказва цялостно подпомагане на холандските служби и се взе участие по всички вероятни правни процедури, стартирани в Холандия. “, съобщи Елина Георгиева.
Георгиева разясни, че Карбанов е изчерпал вътрешните и интернационалните процедури за отбрана на правото на практикуване на родителските си права и може да се направи консултация дали по неговия случай Холандия може да бъде съдена в Европейския съд за правата на индивида.
„ Случаят от дълго време е надхвърлил правната проблематика. Последна вяра за благополучен край е, в случай че въпросът се отнесе в касационния съд на Холандия, и Карбанов изцяло основателно може да го направи. Холандските служби използваха система, посредством която официално се пробваха да покажат, че съблюдават разпоредбите, само че в действителност не ги приложиха на процедура. “, уточни юристът.
Тя споделя, че има десетки случаи на проблеми с упражняването на наставнически права за деца с български генезис в други страни като Англия, Германия, Швеция. Процедурите пред съдилищата и обществените служби в тези страни са извънредно комплицирани и сложни.
Атила на 11-тия си рожден ден в Холандия
В средата на юли тази година, бащата на Атила е получил уведомление от холандската протекция на детето, че синът му е обещано на ново приемно семейство – гей двойка, защото са изгубили доверие в Дора. А в Холандия еднополовите бракове са законни и те имат правото да бъдат приемни родители.
На 17 юли съдът в Ротердам още веднъж излиза с решение за отвод да върне детето в родината му.
Част от претекстовете, които показва са, че за тези три години, които Атила е в Холандия, то към този момент е било пуснало корени там и това е станало нормалното му място за престояване. Този претекст е извънредно неподходящ с действителността, защото детето е заведено в тази страна по воля на майка му и откакто 4 години не се е прибирало в родната си страна няма кое друго място да е всекидневно за него.
Тази история би трябвало да доближи до високите върхове на страната и да накара институциите, да се заемат съществено с разрешаването на сходни заплетени проблеми в името на справедливостта.
„ Ще продължа да се боря за сина си Атила, имам вяра, че детето не ме е не запомнило и имам вярата, че благодарение на българското държавно управление и правораздаване, той ще се върне в България. “, безапелационен е Николай Карбанов.
Житейската драма на 46-годишния еднообразен чиновник от столичното 4-то Районно полицейско ръководство е удивителна, сподели следствие на Силвия Прибиловска.
ВИЖТЕ В ГАЛЕРИЯ СНИМКИ НА МАЛКИЯ АТИЛА И ДОКУМЕНТИ ОТ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ
"Предполагам, чe на 27.10.2013г. синът ми бе нелегално изведен през границата от своята майка Веселина, без мое позволение. Още тогава той бе разгласен за търсене от Интерпол. Шест месеца по-късно бе открит от полицията с майка си в Холандия. ", описа бащата за Vesti.bg.
Николай Карбанов Всичко стартира, когато в средата на 2013 година родителите на дребния Атила - Николай Карбанов и Веселина Георгиева се разделят и стартират да водят дело за настойничество над детето.
В същия интервал майката е почнала развой по „ Закона за отбрана от домашно принуждение “. След редица инспекции на обществените институции, съдът открива, че няма данни за демонстрация на принуждение от страна на Николай по отношение на сина му и Веселина.
От отчети на обществените служби включени в правосъдни доументи излиза наяве, че майката на Атила редовно не се е явявала на правосъдните каузи и е отказвала всякакво подпомагане на обществените служащи, като даже постоянно е сменяла адресите си.
На 17 октомври 2014 година Софийският областен съд (СРС) дава попечителството над детето на неговия татко.
По време на правосъдната сага малчуганът е при майка си в Холандия.
Въпреки решението на магистратите, Николай по този начин и не съумява да се свърже със сина си и майка му по никакъв метод. Затова алармира родните и холандските управляващи за неговото изгубване.
Шест месеца по-късно „ Интерпол “ осведомят Карбанов, че са разкрили Атила и Веселина в Холандия.
„ При идването си в Холандия, Веселина се е обърнала към органите за протекция на детето и е декларирала, че редовно съм бил упражнявал принуждение против нея и детето. “, споделя Николай. Майката е била безапелационна, че не желае бащата на детето й да знае къде са.
Веднага, посредством правосъдното министерство, Николай завежда дело в Холандия за връщане на детето в България по Хагската спогодба за гражданските аспекти на интернационалното похищение на деца.
"Холандия насрочи първото дело близо 8 месеца след подаване на молбата ми, погазвайки брутално конвенцията. Въпреки че по тази спогодба основанията за отвод за връщане на дете са доста дребни, холандският съд, базирайки се на това, че българската протекция на детето не дава явен проект за отбраната на сина ми. Така на 18 март 2015 година отхвърли да върне сина ми в България. Погазвайки решението на Софийския областен съд, който беше дал родителските права над Атила на мен ", споделя Николай.
Атила и майка му Веселина преди раздялата на родителите Съдебните разногласия с Веселина за Атила напълно не са единственият проблем, който се стоварва върху главата на бащата.
На 29.10.2015 Николай Карбанов е известен от чиновници на Министерство на вътрешните работи, че се готви неговото ликвидиране.
"В края на 2015 година майката на Атила - Веселина Георгиева, в съучастничество с нейна другарка, провеждат от Холандия убийството ми. Това наложи за опазване на живота ми да бъда прикрит в загадка квартира за 29 дни от чиновници на полицията ", разкрива убийствения проект на двете дами Николай.
Полицейският чиновник разполага с публично уверение от Софийската районна прокуратура, в което е разказан кървавият план.
Карбанов продължава със правосъдните борби, само че едно разтърсващо събитие трансформира още повече живота на неговия наследник.
В последните дни на 2015 година Веселина дойде сама в България, с цел да отпразнува новогодишните празници с другари.
На 3 януари тя претърпява тежка злополука на пътя сред Ямбол и Сливен. Приета е в сериозно положение в сливенската болница.
Четири дни е в кома и на 7 януари издъхва.
„ Синът ми Атила през това време е в Холандия при приятелката на майка му – Дора Кондакова. След гибелта на Веселина холандската протекция на детето, без да ме уведоми, стартира правосъдна процедура и предава сина ми на Дора като приемна майка. Независимо от предоставените ми наставнически права от български съд ", разкрива непредвидения ход на съда обезпокоеният родител.
До 18 май 2016 година Николай не вижда, не чува и не получава каквато и да е информация за детенцето му от никой. Включително и от холандската работа за протекция на детето.
"Целта бе синът ми да се отчужди от мен. Въпреки че по делата, които повеждам след гибелта на майка му против холандската протекция на детето, показах документи от Софийската районна прокуратура, холандската протекция на детето продължава да оставя сина ми при Дора. Отказва да ми го предадат с претекста, че той не желае да се връща в България. Като татко съм задължен да направя и ще направя всичко допустимо да върна сина си в България - неговата татковина, при неговите близки. “, споделя Николай.
Карбанов се е обърнал към омбудсмана, президента, външното министерство и Министерството на правораздаването с молба за съдействия.
Подал е тъжба и към Европейската комисия и чака отговор от дирекция „ Правосъдие и консуматори “.
Отговорът от Министерството на външните работи е, че то не има подготвеност и не разполага с пълномощия за решение на въпроси, свързани с родителска отговорност и връщане на деца по Хагската спогодба.
Зам. омбудсманът Диана Ковачева показа елементи по случая с Атила пред Vesti.bg.
„ Ние сме се заели още от предходната година с този проблем, по тъжба на бащата на Атила. Още тогава се обърнахме към холандския омбудсман, само че той ни изясни, че не може да се намеси в решенията на други институции в Холандия. “, изясни Ковачева.
Според нея е изцяло допустимо детето да е изведено от страната ни с подправена декларация и в тези случаи граничните управляващи не могат да ревизират дали фактически им е показан същински документ.
„ В последно време са зачестили случаите на наставнически отвличания, защото граничните управляващи могат да ревизират декларациите единствено по външни белези и по този начин не могат да открият дали са достоверни предоставените им документи. предлагаме да се построи система, която да направи връзка сред системата на граничните управляващи и регистъра на нотариусите с тези заявления, с цел да може да се ревизира в действително време дали информацията от документа е действителна. “
Диана Ковачева изясни още, че холандският съд на процедура нарушава европейския правилник „ Брюксел IIа “, съгласно който взаимно автоматизирано се признават решения от съда в страна членка на Европейски Съюз. Въпреки това холандският съд по някаква причина, евентуално поради сигнали за домашно принуждение от майката, отхвърля автоматизирано да признае българското решение и преценя независимо дали да върне детето в родината му.
„ За нас е необяснимо, за какво при изискване, че има правилник с автоматизирано деяние за признание на непознати правосъдни решения той не се извършва.
Най-малко може да усъмним в решението на българския съд. “, добави зам. омбудсманът.
Поради дългия развой от ден на ден се понижават и възможностите детето да показа, че желае да се върне в България при татко си. То се отчуждава, тъй като е било доста малко, когато е изведено нелегално.
За 4 години Атила се е виждал едвам два пъти с татко си, защото нидерландските служби попречват срещите.
„ Ние считаме, че в случай че има жив родител, той е хиляди пъти по-добър вид от приемната грижа. Трагедия е за един татко, както и за детето да се случва сходно нещо. Ние поставяме оптимални старания и изчакваме какво ще реши холандският съд. Остават и благоприятни условия във връзка с централните органи. Ако откажат детето да се върне, Министерството на правораздаването е институцията, която би трябвало да остане напълно ангажирана със случая. “, разясни Ковачева.
От февруари 2014 година след подадена молба от Николай Карбанов Министерството на правораздаването също се включва в нелепия случай с Атила.
Началникът на отдел „ Международна правна протекция на детето “ е правист Елина Георгиева. Тя търси подпомагане от холандското правосъдно министерство, само че отговорите се забавяли извънредно доста.
„ В Холандия не приложиха интернационалните и европейски правила в сходство с тяхното наличие и задачите за приемането им от прилагащите ги страни.
До ден сегашен не сме наясно с цялостните претекстове какви са пречките Атила да бъде върнат в България в случай, че има биологичен родител, който оказва цялостно подпомагане на холандските служби и се взе участие по всички вероятни правни процедури, стартирани в Холандия. “, съобщи Елина Георгиева.
Георгиева разясни, че Карбанов е изчерпал вътрешните и интернационалните процедури за отбрана на правото на практикуване на родителските си права и може да се направи консултация дали по неговия случай Холандия може да бъде съдена в Европейския съд за правата на индивида.
„ Случаят от дълго време е надхвърлил правната проблематика. Последна вяра за благополучен край е, в случай че въпросът се отнесе в касационния съд на Холандия, и Карбанов изцяло основателно може да го направи. Холандските служби използваха система, посредством която официално се пробваха да покажат, че съблюдават разпоредбите, само че в действителност не ги приложиха на процедура. “, уточни юристът.
Тя споделя, че има десетки случаи на проблеми с упражняването на наставнически права за деца с български генезис в други страни като Англия, Германия, Швеция. Процедурите пред съдилищата и обществените служби в тези страни са извънредно комплицирани и сложни.
Атила на 11-тия си рожден ден в Холандия В средата на юли тази година, бащата на Атила е получил уведомление от холандската протекция на детето, че синът му е обещано на ново приемно семейство – гей двойка, защото са изгубили доверие в Дора. А в Холандия еднополовите бракове са законни и те имат правото да бъдат приемни родители.
На 17 юли съдът в Ротердам още веднъж излиза с решение за отвод да върне детето в родината му.
Част от претекстовете, които показва са, че за тези три години, които Атила е в Холандия, то към този момент е било пуснало корени там и това е станало нормалното му място за престояване. Този претекст е извънредно неподходящ с действителността, защото детето е заведено в тази страна по воля на майка му и откакто 4 години не се е прибирало в родната си страна няма кое друго място да е всекидневно за него.
Тази история би трябвало да доближи до високите върхове на страната и да накара институциите, да се заемат съществено с разрешаването на сходни заплетени проблеми в името на справедливостта.
„ Ще продължа да се боря за сина си Атила, имам вяра, че детето не ме е не запомнило и имам вярата, че благодарение на българското държавно управление и правораздаване, той ще се върне в България. “, безапелационен е Николай Карбанов.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ