Пострадали от грабеж през 1998 г. са обявени и за жертва на бавно правосъдие
Повече от 18 години след осъществяването на закононарушението и година и половина след постановяването на окончателните присъди за него, Инспекторатът към Висшия правосъден съвет (ВСС) призна потърпевшите за жертви и на постепенно правораздаване. Министерството на правораздаването би трябвало да дефинира компенсациите им като максимумът е 10 хиляди лева
Става дума за осъществен въоръжен обир през 1998 година Пострадалите са семейство Анчови от Чепинци. Задигнати от къщата им бяха движими движимости в изключително огромни размери.
Делото против причинителите на закононарушението е траяло 18 години, 2 месеца и 18 дни, осведоми Инспекторатът към Висш съдебен съвет. При осъществената инспекция правосъдните инспектори са установили нарушавания, позволени в досъдебното произвеждане и в правосъдната фаза, които са довели до увеличение на общата дълготрайност на делото.
По време на следствието, което е траяло 5 години и 9 месеца, са се сменили шестима следователи от Столичната следствена работа и шестима наблюдаващи прокурори от Софийската градска прокуратура. Шест пъти наблюдаващите прокурори са прибирали делото на проверяващите, като в по-голямата си част постановленията им не са били добре стимулирани, не са съдържали съответни и точни инструкции към проверяващите за осъществяване на процесуално-следствени дейности или са повтаряли дадените в предходни постановления упътвания.
Още през март 2001 година в следствието са съществували задоволително данни, че все още на осъществяване на закононарушението единият от седемте обвинени е чиновник на Министерство на вътрешните работи с полицейски пълномощия, т.е. делото е подсъдно на военните съдилища и повдигането на обвиняване е от компетентността на съответната военна прокуратура.
Тези данни обаче не са тествани и не са събрани доказателства за определяне на верността им нито от прокурора, нито от първоинстанционния съд - Софийския градски съд.
Едва над пет години по-късно - на 15 септември 2006 година, Софийски градски съд е прекратил правосъдното произвеждане и е изпратил делото на Софийската военно-окръжна прокуратура по подготвеност. Тези пропуски са забавили делото с близо 5 години и 6 месеца, тъй като производството е почнало изначало, от етапа на досъдебното произвеждане.
В правосъдната фаза са позволени редица забавяния, породени от дейностите на съдилищата. Делото в градския съд е траяло 3 години и 6 дни. Проведени са общо 19 съвещания, на 12 от тях не е даден ход. Производството в Софийския боен съд е траяло 4 години и 9 месеца - извършени са общо 20 съвещания, на 12 от тях не е даден ход, показва Инспекторатът към Висш съдебен съвет.
" И при двете производства в първоинстанционните съдилища ход на делото не е даван заради отсъствие на подсъдимите и/или техните бранители, като съдът не е подхванал навреме нужните дейности за дисциплинирането им, нито е претендирал доказателства за определяне на аргументите за отсъствие, довели до отсрочване на делото ", прибавят правосъдните инспектори.
Подсъдим да вземем за пример не се е явявал на правосъдни съвещания по разнообразни аргументи - бил арестуван в следствен арест по друго дело, бил аварирал във Англия, бил с взета мярка домакински арест по друго дело, само че чиновниците в съответното РУП не били известени за датата на правосъдното съвещание, заради което той " не посмял да напусне дома си и да се яви ". Друг обвиняем пък бил разгласен за общодържавно търсене, защото бил с краткотрайно спиране на наложеното по друго дело наказване отнемане от независимост и не се бил върнал в пандиза. Трети обвиняем не се явил на съвещание, тъй като бил арестуван в различен град с мярка за неотклонение задържане под стража. Заболяване е била най-честата причина за отсъствие в съда.
Две години и половина е забавянето поради " разхождане " на делото по правосъдните инстанции. Постановената от Софийския боен съд оправдателна присъда три пъти е била потвърждавана от Военно-апелативния съд и два пъти отменяна от Върховния касационен съд (ВКС), а делото два пъти е връщано от Върховен касационен съд на втората инстанция за ново разглеждане от различен състав на съда.
" Указанията на Върховния касационен съд (ВКС), дадени с двете отменителни решения, не са били изпълнени, и това е наложило при третото разглеждане на делото Върховен касационен съд да организира въззивно разследване. Това също е довело до закъснение на окончателното привършване на делото ", написа в известието на Инспектората.
Заявления за нарушение на правото им на разглеждане и решение на делото в рационален период са подали двама от общо шестимата наказани, един от подсъдимите обаче бе погубен през 2005 година.
Върховен касационен съд понижи на половина дължимите на наказаните санкции като полагаща се отплата за безразсъдно дълго траялия развой, както планува законът - по 10 години затвор вместо оптималния размер от 20 година Повече за решението на висшия съд, който призна подсъдимите Димчо Димов (бивш сержант), Борис Маринов, Петър Стоянов, Цветко Ненов, Димитър Николов и Божидар Методиев за отговорни в това, че в съучастничество са лишили движимости на обща стойност 90 150 деноминирани лв. от владението на Веско Анчов четете тук. За задачата те са използвали мощ и заплашване, били са въоръжен.
Става дума за осъществен въоръжен обир през 1998 година Пострадалите са семейство Анчови от Чепинци. Задигнати от къщата им бяха движими движимости в изключително огромни размери.
Делото против причинителите на закононарушението е траяло 18 години, 2 месеца и 18 дни, осведоми Инспекторатът към Висш съдебен съвет. При осъществената инспекция правосъдните инспектори са установили нарушавания, позволени в досъдебното произвеждане и в правосъдната фаза, които са довели до увеличение на общата дълготрайност на делото.
По време на следствието, което е траяло 5 години и 9 месеца, са се сменили шестима следователи от Столичната следствена работа и шестима наблюдаващи прокурори от Софийската градска прокуратура. Шест пъти наблюдаващите прокурори са прибирали делото на проверяващите, като в по-голямата си част постановленията им не са били добре стимулирани, не са съдържали съответни и точни инструкции към проверяващите за осъществяване на процесуално-следствени дейности или са повтаряли дадените в предходни постановления упътвания.
Още през март 2001 година в следствието са съществували задоволително данни, че все още на осъществяване на закононарушението единият от седемте обвинени е чиновник на Министерство на вътрешните работи с полицейски пълномощия, т.е. делото е подсъдно на военните съдилища и повдигането на обвиняване е от компетентността на съответната военна прокуратура.
Тези данни обаче не са тествани и не са събрани доказателства за определяне на верността им нито от прокурора, нито от първоинстанционния съд - Софийския градски съд.
Едва над пет години по-късно - на 15 септември 2006 година, Софийски градски съд е прекратил правосъдното произвеждане и е изпратил делото на Софийската военно-окръжна прокуратура по подготвеност. Тези пропуски са забавили делото с близо 5 години и 6 месеца, тъй като производството е почнало изначало, от етапа на досъдебното произвеждане.
В правосъдната фаза са позволени редица забавяния, породени от дейностите на съдилищата. Делото в градския съд е траяло 3 години и 6 дни. Проведени са общо 19 съвещания, на 12 от тях не е даден ход. Производството в Софийския боен съд е траяло 4 години и 9 месеца - извършени са общо 20 съвещания, на 12 от тях не е даден ход, показва Инспекторатът към Висш съдебен съвет.
" И при двете производства в първоинстанционните съдилища ход на делото не е даван заради отсъствие на подсъдимите и/или техните бранители, като съдът не е подхванал навреме нужните дейности за дисциплинирането им, нито е претендирал доказателства за определяне на аргументите за отсъствие, довели до отсрочване на делото ", прибавят правосъдните инспектори.
Подсъдим да вземем за пример не се е явявал на правосъдни съвещания по разнообразни аргументи - бил арестуван в следствен арест по друго дело, бил аварирал във Англия, бил с взета мярка домакински арест по друго дело, само че чиновниците в съответното РУП не били известени за датата на правосъдното съвещание, заради което той " не посмял да напусне дома си и да се яви ". Друг обвиняем пък бил разгласен за общодържавно търсене, защото бил с краткотрайно спиране на наложеното по друго дело наказване отнемане от независимост и не се бил върнал в пандиза. Трети обвиняем не се явил на съвещание, тъй като бил арестуван в различен град с мярка за неотклонение задържане под стража. Заболяване е била най-честата причина за отсъствие в съда.
Две години и половина е забавянето поради " разхождане " на делото по правосъдните инстанции. Постановената от Софийския боен съд оправдателна присъда три пъти е била потвърждавана от Военно-апелативния съд и два пъти отменяна от Върховния касационен съд (ВКС), а делото два пъти е връщано от Върховен касационен съд на втората инстанция за ново разглеждане от различен състав на съда.
" Указанията на Върховния касационен съд (ВКС), дадени с двете отменителни решения, не са били изпълнени, и това е наложило при третото разглеждане на делото Върховен касационен съд да организира въззивно разследване. Това също е довело до закъснение на окончателното привършване на делото ", написа в известието на Инспектората.
Заявления за нарушение на правото им на разглеждане и решение на делото в рационален период са подали двама от общо шестимата наказани, един от подсъдимите обаче бе погубен през 2005 година.
Върховен касационен съд понижи на половина дължимите на наказаните санкции като полагаща се отплата за безразсъдно дълго траялия развой, както планува законът - по 10 години затвор вместо оптималния размер от 20 година Повече за решението на висшия съд, който призна подсъдимите Димчо Димов (бивш сержант), Борис Маринов, Петър Стоянов, Цветко Ненов, Димитър Николов и Божидар Методиев за отговорни в това, че в съучастничество са лишили движимости на обща стойност 90 150 деноминирани лв. от владението на Веско Анчов четете тук. За задачата те са използвали мощ и заплашване, били са въоръжен.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ