Гравитационните вълни станаха още по-загадъчни и неуловими
Повече от 10 години наблюдения на пулсари не помогнали на астрофизиците да „ уловят “ гравитационните талази, пораждани при сливането на черни дупки и други солидни обекти.
Това прави загадката за тяхното битие още по-сложно, излиза наяве от публикация, оповестена в сп. Science.
Гравитационни талази, съгласно теорията на относителността на Айнщайн, се изпускат от всяка материя, движеща се с ускоряване. Колкото по-високи са ускорението и масата на обекта, толкоз по-забележими ще бъдат те. Потенциалните източници на тези талази, в това число двойки неутронни звезди, бели джуджета и черни дупки – са ситуирани толкоз надалеч от Земята, че излизащите от тях талази е съвсем невероятно да се фиксират .
Раян Шанън (Ryan Shannon) и сътрудниците му от Научното индустриално общество на Британското сдружение (CSIRO) в Австралия съвсем 11 години се опитвали да открият следи от сходни талази, излизащи от двойки свръхмасивни черни дупки, като следили и най-малките съмнения в честотата на импулсите от по този начин наречените милисекундни пулсари.
Както изясняват учените, гравитационната вълна, преминаваща през празнината сред Земята и следените пулсари, би трябвало да „ разтяга “ или „ свива “ пространството, през което минава излъчването от пулсара, с помощта на което следващият подтик или закъснява, или идва по-рано с елементи от секундата.
Ръководени от тази концепция, Шанън и сътрудниците му следили няколкостотин пулсара с австралийския радиотелескоп Паркс, като измервали идването на радиовълните с акуратност до 10 милиардни от секундата.
За огромно удивление на астрофизиците те по този начин и не съумели да открият следи от съществуването даже на една гравитационна вълна , излизаща от черни дупки или други солидни обекти във Вселената.
Означава ли това, че Айнщайн не е бил прав и че гравитационните талази не съществуват? Авторите на публикацията не считат по този начин – съгласно тях повода за неоткриването на вълните е това, че черните дупки могат да се сливат доста бързо, което внезапно понижава времето, в което могат да създават гравитационни талази.
„ Възможно е околният газ и акреционният диск да основават търкане и да ги карат да губят сила доста бързо, с помощта на което черните дупки доста бързо се сближават и сливат “, споделя Пол Ласки (Paul Lasky) от университета Монаш (Австралия) и един от създателите на публикацията.
Ако това в действителност е по този начин, то тогава излъчването от пулсарите се „ среща “ с гравитационните талази много по-рядко, в сравнение с е признато да се счита. Това прави 11 години наблюдения незадоволителни, с цел да се изключи опцията от съществуването на сходни талази .
Екипът на Шанън ще продължи наблюденията на пулсари, а също ще се опита да открие гравитационни талази на по-високи честоти.
