Повече от 10 години Европейската централна банка (ЕЦБ) изпомпва пари

Повече от 10 години Европейската централна банка (ЕЦБ) изпомпва пари на пазарите, като че ли повече няма да има на следващия ден. Лихвените проценти са в негативен диапазон. По -специално една група страда от това: дребните хора. И няма очевидно усъвършенстване. Крайно време беше най -накрая да се стартира обратът в паричната политика. Дните, в които още веднъж играех склон с приятелите си в локалния бар. В Шванай, дребен град в селските региони покрай Падерборн. Кръчмата е против изчистена Volksbank. Sparkasse на няколко метра също по този начин е неотдавна затворена. Говорихме за това в групата и упрекнаха дигитализацията за изоставянето на селските банки. Кой към момента отива персонално при банковия консултант тези дни? Може би интернет банкирането е комфортно и за доста банкови мениджъри, тъй като по този начин или другояче би трябвало да икономисват. Причината за това е политиката с нулев лихвен % на Европейската централна банка (ЕЦБ), която продължава от години. Класическият лихвен бизнес на банките към този момент не работи по време на негативни лихвени проценти. Понякога е даже по -привлекателно да съхранявате пари в шкафчето в мазето на банката, в сравнение с да ги депозирате в личната си сметка на банковото гише. Налудничаво! Но това не е всичко. Страхувам се, че ще би трябвало да се съобразяваме с още едно десетилетие с нулеви лихви. Това удря право в сърцето. Защото отрицателният интерес удря изключително дребните хора. Но не трябва да се стигне до такава степен. Но едно след друго. Държавите слагат структурните промени на назад във времето След рецесията на финансовия пазар преди повече от 10 години, ЕЦБ изпомпва пари на пазарите, като че ли повече няма да има на следващия ден. Тя изкупува държавни и корпоративни облигации на едро. Паричното предложение пораства и пораства. Това значи, че страните -членки на Европейски Съюз могат да създадат това, в което са изключително положителни: да поемат задължения. Лихвеният % в действителност е най -важният инструмент за дисциплинираност, който нашата икономическа система познава. Ако не ми коства нищо да бъда в дълг, за какво би трябвало да понижа дълга, вместо да взема повече? Много страни и компании от дълго време са си дали отговор на въпроса. Държавите слагат структурните промени на назад във времето и фирмите не съумяват да вършат нововъведения. В резултат равнищата на дълга набъбнаха доста преди ковид, до момента в който неконкурентните структури се резервират и продуктивността е в застоялост. Освен това сега има видим растеж на инфлацията. През юли тя към този момент беше над два % в еврозоната, в Германия даже съвсем четири % - във всеки случай в съпоставяне със същия месец на предходната година. Наблюдателите приписват нарастването на високите цени на суровините, краткотрайното нарастване на Данък добавена стойност и ново прелюдия налог за CO2. Тъй като това са специфични резултати, доста от тях остават спокойни. Аз, въпреки това, считам, че устойчивата висока инфлация от над два % не е малко евентуална. Все повече междинни компании ми оповестяват за невиждан дефицит на първични материали, с някои от които това ще се проточи с няколко години. Недостигът на квалифицирани служащи към момента е изострен, има относително малко свободни мощности в немската промишленост и поколението на бейби взрива е на път да се пенсионира. Всичко това приказва в интерес на устойчивото нарастване на цените и заплатите. Инфлация: ЕЦБ смекчава задачата си Но какво прави ЕЦБ? Малко преди забележимото повишаване на темповете на инфлация, тя смекчава задачата си за инфлация. Вместо „ под, само че покрай два % “, централната банка в този момент се стреми към годишна инфлация от два % и толерира краткотрайно нарастване. В същото време ЕЦБ търси нови цели и области на активност в допълнение към паричната непоклатимост. Измамник, който мисли зло. Накратко: Изключително рисково е, в случай че ЕЦБ не поеме скоро към от дълго време упования поврат в паричната политика. Въпросът е дали ЕЦБ към момента има сили да направи това или взаимната взаимозависимост сред политиката и централната банка към този момент е прекомерно огромна. Много страни са толкоз мощно задлъжнели, че към този момент не могат да поемат възходящо лихвено задължение. Вие от дълго време сте привикнали с ниските или негативните лихви и към този момент не можете да излезете от клопката на дълга. Забравят се тези, които към този момент заплащат цената за експанзивната парична политика. Докато страните, притежателите на парцели и огромните компании се възползват от негативните лихви в кратковременен проект, спестяванията, направени от дребните спестители, губят стойност. Трудолюбиви хора, които слагат нещо настрани, с цел да имат повече в залеза на живота си, в сравнение с тези, които харчат всичко. Спестяванията ви се стопяват по срочната депозитна сметка. Застраховките ви живот евентуално ще носят все по -малко. Това е незаслужено и основава подправени тласъци. Животът на заем става все по -привлекателен: Политиците и банкерите би трябвало да обмислят действителната си задача Доброволното, солидно обезпечаване става все по -непривлекателно, а животът на заем става все по -привлекателен. Това от своя страна способства за образуването на балони. Ако те се спукат, растежът се срутва и ЕЦБ има още веднъж причина да купува нови държавни облигации - циничен кръг. Икономическите закони не могат да бъдат анулирани в дълготраен проект. Време е както за определените политици, по този начин и за назначените централни банкери да се върнат към действителната си задача: политиката дефинира рамката за стопанската система и обществото, централните банки стабилизират цената на парите. Ако инфлацията изпъква по -упорито, в сравнение с се очакваше, тогава се нуждаем от ЕЦБ, която да реагира уверено и без да дава подправена информация на политиката. В момента тя не основава усещане, че е способна да направи това. Анализът в сп. „ Фокус “ е на Карстен Линеман, народен представител от ХДС в Бундестага от 2009 г.