1/4 от хората в България никога не са влизали в интернет
Повече от 1/4 от хората в България в никакъв случай не са влизали в интернет. Делът им е 26.7%, демонстрира проучване на Национален статистически институт за 2018 година Делът на семействата с достъп до международната мрежа у нас обаче продължава да пораства и пред изтичащата година той към този момент е 72.1%, с 4.8% повече от м. година Най-много семейства с достъп има в Югозападният регион (75.3%), минимум са те в Северозападния регион - 65.2%.
Типичният постоянен интернет консуматор у нас е младеж с висше обучение. Мъжете по-често сърфират от дамите, само че разликата сред половете не е фрапантна.
92.2% от младите сред 16 и 24 година употребяват интернет всеки ден или най-малко един път седмично. С увеличението на възрастта понижават желанието и нуждата от наличие в световната мрежа. 17.8% от хората сред 65 и 74 година сърфират постоянно.
Мъжете са по-активни при постоянното потребление на интернет спрямо дамите - надлежно 64.9 и 62.4%.
89.6% от постоянно употребяващите интернет са с висше обучение, 37.7% - с главно или по-ниско.
98.6% от учащите сърфират постоянно, а при работещите делът е 80.8%. 45.1% от безработните също често са в интернет.
Най-често хората влизат в нета през мобилния си телефон (56.6% от хората на 16 - 74 година Употребата на настолен компютър бележи спад и през 2018 година 27.5% от лицата са го употребявали за сърфиране в интернет.
89.5% от семействата с деца имат достъп до интернет при 66.4% за тези без деца.
Най-често хората влизат в световната мрежа за другарство и развлечение. 53.9% приказват по телефона или организират видеоразговори (чрез Viber, WhatsApp, Skype, Facetime), 51.4% вземат участие в обществени мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.). 43% търсят информация за артикули или услуги, 40% употребяват електронна поща. Всеки трети от 16 до 74 година (31.2%) слуша музика онлайн, а 24.7% търсят информация за здравето. Едва 3.5% са си записали час при доктор посредством уебсайт или приложение.
22.2% употребяват световната мрежа за взаимоотношение с органите на държавната и локалната власт. Най-значителен е делът на тези, които са получавали информация от уеб страница на обществената администрация (17.1%), следвани от подалите попълнени формуляри, заявления и други публични документи онлайн (9.5%) през последните 12 месеца. При потреблението на онлайн услуги от обществената администрация дамите са по-активни от мъжете - надлежно 22.7 и 21.8%.
През 2018 година пазаруващите онлайн за персонални цели доближават 20.8%. Най-активни са хората от 16 до 24 година и 25-34 година с относителни дялове надлежно 34.9 и 37.4%. Едва 1.8% от хората сред 65 и 74 година поръчва по интернет. Жените пазарят онлайн повече от мъжете - надлежно 21.9 и 19.6%.
Най-много от пазарувалите по интернет (75.8%) са купували облекла и спортни артикули, 32.7% са поръчвали артикули за дома, а 19.1% са правили разноски, свързани с пътувания или хотелски резервации. Почти идентичен е броят на купувалите онлайн билети за разнообразни събития (кино, спектакъл, концерти, спортни събития) и електронно съоръжение (вкл. фотоапарати, мобилни телефони, черна техника и т.н.), надлежно 15.7 и 15.3% от пазарувалите по интернет. Най-малко хора са купили по интернет компютърни и видеоигри, компютърен програмен продукт и ъпгрейди (3.3%), както и филми и музика (вкл. видео по заявка) - 3.2%.
Повечето от онлайн потребителите купуват артикули или услуги от търговци от България (87.5%), само че значително пазарят и от търговци от други европейски страни (35.3%) или от други страни отвън Европейски Съюз - 17.2%.
През 2018 година в проучването е включен модул, чиято цел е да събере данни за способността и уменията ни да пазиме персоналната си информация онлайн. Резултатите демонстрират, че от хората между 16 и 74 година, които са употребявали интернет през последните 12 месеца:
57.6% се разпознават посредством потребителско име и ключова дума при потребление на услуги в интернет за персонални цели (напр. онлайн банкиране, обществени услуги, онлайн пазаруване);
35.9% употребяват профила си в обществена медия за вход при потребление на друга онлайн услуга;
10.9% ползват по-сложни и сигурни способи за идентификация като процедури, свързани с потреблението на мобилен телефон, дигитален документ, електронен автограф, токен устройство и др.;
38.4% показват, че не употребяват способи или процедури за електронна идентификация, до момента в който сърфират.
Смартфонът е желано устройство за достъп до интернет и през 2018 година 54.6% употребяват подобен. От тях:
55.6% го пазят посредством програмен продукт като антивирусно или антиспам приложение, или защитна стена, които са конфигурирани автоматизирано или са вградени в операционната система, а 12.8% са конфигурирали или са се абонирали за такова приложение;
33.7% не употребяват или не знаят дали употребяват приложение за сигурност и отбрана на смарт телефона си;
76.5%, показват, че не са претърпели загуба на информация, документи, фотоси и други данни вследствие на вирус или други зловредни програми;
35.5% най-малко един път са ограничавали или отказвали достъп на разнообразни приложения до персонална информация, съхранявана на смарт телефона им (напр. местонахождение, лист с контакти, снимки).
На работа:
38.5% от наетите и самонаетите употребяват компютър, преносим компютър, смарт телефон, таблет или друго портативно устройство най-малко един път седмично;
8% употребяват друго компютризирано съоръжение или машини;
29.6% смятат, че уменията им, свързани с потреблението на компютри, програмен продукт или приложения, дават отговор на техните отговорности, 8.3% показват, че имат умения, с цел да се оправят с по-трудни задания, а 2.0% преценят, че се нуждаят от в допълнение образование, с цел да правят служебните си отговорности.
Най-често по време на работа лицата разменят имейли или вкарват информация в бази данни (27.3%), основават или редактират електронни документи (22.9%), както и употребяват характерен работен програмен продукт (напр. за планиране, разбор на данни, култивиране и др.) - 15.2%. Най-малко наети или независимо заети създават или поддържат осведомителни системи или програмен продукт (2.0%).
Резултатите демонстрират, че повече от половината на възраст сред 16 и 74 година (54.9%) не са посещавали курсове или други форми на образование за да подобрят компютърните си умения през последните 12 месеца. Безплатно онлайн образование или самообразование са провели 8.4%. По време на работа са се учили от сътрудник, началник или наставник 4.5%, а 1.9% са взели участие в образование, заплатено или обезпечено от техния шеф.
Типичният постоянен интернет консуматор у нас е младеж с висше обучение. Мъжете по-често сърфират от дамите, само че разликата сред половете не е фрапантна.
92.2% от младите сред 16 и 24 година употребяват интернет всеки ден или най-малко един път седмично. С увеличението на възрастта понижават желанието и нуждата от наличие в световната мрежа. 17.8% от хората сред 65 и 74 година сърфират постоянно.
Мъжете са по-активни при постоянното потребление на интернет спрямо дамите - надлежно 64.9 и 62.4%.
89.6% от постоянно употребяващите интернет са с висше обучение, 37.7% - с главно или по-ниско.
98.6% от учащите сърфират постоянно, а при работещите делът е 80.8%. 45.1% от безработните също често са в интернет.
Най-често хората влизат в нета през мобилния си телефон (56.6% от хората на 16 - 74 година Употребата на настолен компютър бележи спад и през 2018 година 27.5% от лицата са го употребявали за сърфиране в интернет.
89.5% от семействата с деца имат достъп до интернет при 66.4% за тези без деца.
Най-често хората влизат в световната мрежа за другарство и развлечение. 53.9% приказват по телефона или организират видеоразговори (чрез Viber, WhatsApp, Skype, Facetime), 51.4% вземат участие в обществени мрежи (Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и др.). 43% търсят информация за артикули или услуги, 40% употребяват електронна поща. Всеки трети от 16 до 74 година (31.2%) слуша музика онлайн, а 24.7% търсят информация за здравето. Едва 3.5% са си записали час при доктор посредством уебсайт или приложение.
22.2% употребяват световната мрежа за взаимоотношение с органите на държавната и локалната власт. Най-значителен е делът на тези, които са получавали информация от уеб страница на обществената администрация (17.1%), следвани от подалите попълнени формуляри, заявления и други публични документи онлайн (9.5%) през последните 12 месеца. При потреблението на онлайн услуги от обществената администрация дамите са по-активни от мъжете - надлежно 22.7 и 21.8%.
През 2018 година пазаруващите онлайн за персонални цели доближават 20.8%. Най-активни са хората от 16 до 24 година и 25-34 година с относителни дялове надлежно 34.9 и 37.4%. Едва 1.8% от хората сред 65 и 74 година поръчва по интернет. Жените пазарят онлайн повече от мъжете - надлежно 21.9 и 19.6%.
Най-много от пазарувалите по интернет (75.8%) са купували облекла и спортни артикули, 32.7% са поръчвали артикули за дома, а 19.1% са правили разноски, свързани с пътувания или хотелски резервации. Почти идентичен е броят на купувалите онлайн билети за разнообразни събития (кино, спектакъл, концерти, спортни събития) и електронно съоръжение (вкл. фотоапарати, мобилни телефони, черна техника и т.н.), надлежно 15.7 и 15.3% от пазарувалите по интернет. Най-малко хора са купили по интернет компютърни и видеоигри, компютърен програмен продукт и ъпгрейди (3.3%), както и филми и музика (вкл. видео по заявка) - 3.2%.
Повечето от онлайн потребителите купуват артикули или услуги от търговци от България (87.5%), само че значително пазарят и от търговци от други европейски страни (35.3%) или от други страни отвън Европейски Съюз - 17.2%.
През 2018 година в проучването е включен модул, чиято цел е да събере данни за способността и уменията ни да пазиме персоналната си информация онлайн. Резултатите демонстрират, че от хората между 16 и 74 година, които са употребявали интернет през последните 12 месеца:
57.6% се разпознават посредством потребителско име и ключова дума при потребление на услуги в интернет за персонални цели (напр. онлайн банкиране, обществени услуги, онлайн пазаруване);
35.9% употребяват профила си в обществена медия за вход при потребление на друга онлайн услуга;
10.9% ползват по-сложни и сигурни способи за идентификация като процедури, свързани с потреблението на мобилен телефон, дигитален документ, електронен автограф, токен устройство и др.;
38.4% показват, че не употребяват способи или процедури за електронна идентификация, до момента в който сърфират.
Смартфонът е желано устройство за достъп до интернет и през 2018 година 54.6% употребяват подобен. От тях:
55.6% го пазят посредством програмен продукт като антивирусно или антиспам приложение, или защитна стена, които са конфигурирани автоматизирано или са вградени в операционната система, а 12.8% са конфигурирали или са се абонирали за такова приложение;
33.7% не употребяват или не знаят дали употребяват приложение за сигурност и отбрана на смарт телефона си;
76.5%, показват, че не са претърпели загуба на информация, документи, фотоси и други данни вследствие на вирус или други зловредни програми;
35.5% най-малко един път са ограничавали или отказвали достъп на разнообразни приложения до персонална информация, съхранявана на смарт телефона им (напр. местонахождение, лист с контакти, снимки).
На работа:
38.5% от наетите и самонаетите употребяват компютър, преносим компютър, смарт телефон, таблет или друго портативно устройство най-малко един път седмично;
8% употребяват друго компютризирано съоръжение или машини;
29.6% смятат, че уменията им, свързани с потреблението на компютри, програмен продукт или приложения, дават отговор на техните отговорности, 8.3% показват, че имат умения, с цел да се оправят с по-трудни задания, а 2.0% преценят, че се нуждаят от в допълнение образование, с цел да правят служебните си отговорности.
Най-често по време на работа лицата разменят имейли или вкарват информация в бази данни (27.3%), основават или редактират електронни документи (22.9%), както и употребяват характерен работен програмен продукт (напр. за планиране, разбор на данни, култивиране и др.) - 15.2%. Най-малко наети или независимо заети създават или поддържат осведомителни системи или програмен продукт (2.0%).
Резултатите демонстрират, че повече от половината на възраст сред 16 и 74 година (54.9%) не са посещавали курсове или други форми на образование за да подобрят компютърните си умения през последните 12 месеца. Безплатно онлайн образование или самообразование са провели 8.4%. По време на работа са се учили от сътрудник, началник или наставник 4.5%, а 1.9% са взели участие в образование, заплатено или обезпечено от техния шеф.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ