Изумителното безразличие на света към дълговете
Поучителната книга** на мозъчния концерн Cercle Turgot демонстрира доколко задлъжнялостта на страните разяжда като гангрена международната стопанска система без нито публичното мнение, нито политическите водачи в действителност да са разчувствани. Бомбата със закъснител обаче може скоро да избухне.
Човек привиква с всичко. Тази година да вземем за пример се навършват тъкмо 40 години, откогато страната Франция има недостиг. И вляво, и вдясно, нито едно държавно управление не можа, не съумя или не изиска да скъса с една привързаност, която ни кара, бюджет след бюджет, да финансираме нашия стопански напредък с заеми. Между 1980 година и в този момент френският държавен дълг се е нараснал от 20% до близо 100% от брутния вътрешен артикул (БВП). В конюнктура на съвсем всеобщо равнодушие.
Това в действителност е отличителна френска линия: без значение дали вали или духа вятър, дали сме в рецесия или в спокойни води, ние оставяме държавния дълг да набъбва със смайваща безгрижност.
Абстрактни цифри
На процедура нито в един миг и най-много през интервал на стопански напредък, когато това упражнение би било по-лесно, не си задаваме същински въпроса за намаляването на нашата задлъжнялост. Над 2 трилиона евро задължения? И какво? Да, това е голямо число. Толкова голямо, че става нереално. Тогава го пренебрегваме и публичното мнение не се вълнува въобще от него. Живеем от толкоз дълго време в обстановка на свръхзадлъжнялост, без да ни се случи нищо съществено. Защо тогава да се тревожим?
Следователно дългът няма тежест на избори. Това го трансформира в един толкоз елементарен за потребление лост.
Небрежност на водачите
Нека обаче бъдем почтени: Франция не е единствената стопанска система, направлявана от дълг. Небрежността на водачите - политически и стопански - се състои в това да живеем на заем, без да се тревожим за вредите, породени на идващите генерации, е държание, особено за огромна част от света.
Това е главната тематика на груповия труд, оповестен този месец от френския мозъчен концерн Cercle Turgot, профилиран във финансовите разбори. Този институт има преди всичко заслугата да напомни няколко поучителни цифри. Първичният държавен дълг на развитите и разрастващите се страни възлиза през днешния ден на 200 трилиона $, т. е. три пъти международния Брутният вътрешен продукт, ни обръща внимание Жан-Жак Плюшар. Нещо, което демонстрира, че в прочут смисъл в тази област кейнсианците са спечелили борбата на концепциите против либералите. Първите са на мнение, че " задлъжняването на страната способства за икономическото развиване на нацията ", а вторите го укоряват, че " отклонява частните спестявания от продуктивните вложения ", а оттова и от основаването на работни места.
Американският образец
Световната привързаност към задълженията е просто доктринален въпрос. За това свидетелства образецът на Съединените щати. Дори в страната на необуздания демократизъм задлъжняването е втора природа, и то отдавна, ни напомня Жан-Клод Грюфа. Първото федерално държавно управление след признатата през 1789 година конституция поема ръководството на страната с дълг, който към този момент доближава 30% от Брутният вътрешен продукт. Ситуация, провокирана от невъзможността по това време за повишение на налозите в една към момента разпокъсана страна.
В наши дни това културно завещание остава явен знак за американския метод на мислене. Под резултата на понижаванията на налозите, проектите за възкръсване на стопанската система и увеличението на военните разноски, дългът не спря да нараства, достигайки от 3.3 трилиона $ през 2001 година до главозамайващото ниво от 20 трилиона $. И сходно на предшествениците си президентът Доналд Тръмп не изрази в нито един миг желание да се заеме с този проблем.
Несъмнено има нещо по-смайващо в този исторически обзор на международните задължения, изработен от Cercle Turgot. Въпреки че бяха измислени огромен брой ограничения, тъй че нивото на дълга да стане стабилно, не бе направено нищо, или съвсем нищо, за неговото съществено понижаване. При последователното му надуване и провокираните от него рецесии в Азия през 1997 година Аржентина осем пъти изпада в несъстоятелност, а напълно наскоро, през 2010 година, в Гърция несъразмерните задължения доведоха до интернационалните стандарти за ограничения за икономии и бюджетна дисциплинираност за засегнатите страни (Вашингтонският консенсус от 90-те години на предишния век). Но до нищо, което да може да попречва извънредно огромното увеличение на задълженията.
Кулминацията на това съвсем отказване на казуса бе достигната след рецесията от 2008 година. С солидно изкупуване на държавни облигации огромните централни банки по света, първо Управлението за федерален запас в Съединени американски щати, по-късно Европейската централна банка, се заеха да печатат пари, с цел да облекчат в голяма степен действителната цена на суверенните задължения на страните, предизвиквайки намаление на лихвените проценти.
Този паричен буфер изигра ролята на краткотрайно обезболяващо за държавните бюджети против гигантския международен дълг. Той също така подвигна всяка възбрана, в случай че въобще е съществувала още такава, за продължение на конкуренцията в задлъжняването. Какво ще се случи, когато лихвените проценти в последна сметка се покачат? И с какви механизми към момента ще разполагат управляващите, с цел да спрат възможна нова рецесия, при изискване че наподобява всички оръжия към този момент са били употребявани? Тази книга има заслугата да зададе ясни контури на дебатите. /БТА
*Даниел Фортен е основен редактор на в. " Ле-з-еко ".
**Колективната книга на Cercle Turgot е озаглавена " Държавните задължения отвън надзор ".
Човек привиква с всичко. Тази година да вземем за пример се навършват тъкмо 40 години, откогато страната Франция има недостиг. И вляво, и вдясно, нито едно държавно управление не можа, не съумя или не изиска да скъса с една привързаност, която ни кара, бюджет след бюджет, да финансираме нашия стопански напредък с заеми. Между 1980 година и в този момент френският държавен дълг се е нараснал от 20% до близо 100% от брутния вътрешен артикул (БВП). В конюнктура на съвсем всеобщо равнодушие.
Това в действителност е отличителна френска линия: без значение дали вали или духа вятър, дали сме в рецесия или в спокойни води, ние оставяме държавния дълг да набъбва със смайваща безгрижност.
Абстрактни цифри
На процедура нито в един миг и най-много през интервал на стопански напредък, когато това упражнение би било по-лесно, не си задаваме същински въпроса за намаляването на нашата задлъжнялост. Над 2 трилиона евро задължения? И какво? Да, това е голямо число. Толкова голямо, че става нереално. Тогава го пренебрегваме и публичното мнение не се вълнува въобще от него. Живеем от толкоз дълго време в обстановка на свръхзадлъжнялост, без да ни се случи нищо съществено. Защо тогава да се тревожим?
Следователно дългът няма тежест на избори. Това го трансформира в един толкоз елементарен за потребление лост.
Небрежност на водачите
Нека обаче бъдем почтени: Франция не е единствената стопанска система, направлявана от дълг. Небрежността на водачите - политически и стопански - се състои в това да живеем на заем, без да се тревожим за вредите, породени на идващите генерации, е държание, особено за огромна част от света.
Това е главната тематика на груповия труд, оповестен този месец от френския мозъчен концерн Cercle Turgot, профилиран във финансовите разбори. Този институт има преди всичко заслугата да напомни няколко поучителни цифри. Първичният държавен дълг на развитите и разрастващите се страни възлиза през днешния ден на 200 трилиона $, т. е. три пъти международния Брутният вътрешен продукт, ни обръща внимание Жан-Жак Плюшар. Нещо, което демонстрира, че в прочут смисъл в тази област кейнсианците са спечелили борбата на концепциите против либералите. Първите са на мнение, че " задлъжняването на страната способства за икономическото развиване на нацията ", а вторите го укоряват, че " отклонява частните спестявания от продуктивните вложения ", а оттова и от основаването на работни места.
Американският образец
Световната привързаност към задълженията е просто доктринален въпрос. За това свидетелства образецът на Съединените щати. Дори в страната на необуздания демократизъм задлъжняването е втора природа, и то отдавна, ни напомня Жан-Клод Грюфа. Първото федерално държавно управление след признатата през 1789 година конституция поема ръководството на страната с дълг, който към този момент доближава 30% от Брутният вътрешен продукт. Ситуация, провокирана от невъзможността по това време за повишение на налозите в една към момента разпокъсана страна.
В наши дни това културно завещание остава явен знак за американския метод на мислене. Под резултата на понижаванията на налозите, проектите за възкръсване на стопанската система и увеличението на военните разноски, дългът не спря да нараства, достигайки от 3.3 трилиона $ през 2001 година до главозамайващото ниво от 20 трилиона $. И сходно на предшествениците си президентът Доналд Тръмп не изрази в нито един миг желание да се заеме с този проблем.
Несъмнено има нещо по-смайващо в този исторически обзор на международните задължения, изработен от Cercle Turgot. Въпреки че бяха измислени огромен брой ограничения, тъй че нивото на дълга да стане стабилно, не бе направено нищо, или съвсем нищо, за неговото съществено понижаване. При последователното му надуване и провокираните от него рецесии в Азия през 1997 година Аржентина осем пъти изпада в несъстоятелност, а напълно наскоро, през 2010 година, в Гърция несъразмерните задължения доведоха до интернационалните стандарти за ограничения за икономии и бюджетна дисциплинираност за засегнатите страни (Вашингтонският консенсус от 90-те години на предишния век). Но до нищо, което да може да попречва извънредно огромното увеличение на задълженията.
Кулминацията на това съвсем отказване на казуса бе достигната след рецесията от 2008 година. С солидно изкупуване на държавни облигации огромните централни банки по света, първо Управлението за федерален запас в Съединени американски щати, по-късно Европейската централна банка, се заеха да печатат пари, с цел да облекчат в голяма степен действителната цена на суверенните задължения на страните, предизвиквайки намаление на лихвените проценти.
Този паричен буфер изигра ролята на краткотрайно обезболяващо за държавните бюджети против гигантския международен дълг. Той също така подвигна всяка възбрана, в случай че въобще е съществувала още такава, за продължение на конкуренцията в задлъжняването. Какво ще се случи, когато лихвените проценти в последна сметка се покачат? И с какви механизми към момента ще разполагат управляващите, с цел да спрат възможна нова рецесия, при изискване че наподобява всички оръжия към този момент са били употребявани? Тази книга има заслугата да зададе ясни контури на дебатите. /БТА
*Даниел Фортен е основен редактор на в. " Ле-з-еко ".
**Колективната книга на Cercle Turgot е озаглавена " Държавните задължения отвън надзор ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ