Потресени пасажери се жалват, че покрай празниците вагоните на БДЖ

Потресени пасажери се жалват, че около празниците вагоните на БДЖ вонят нетърпимо. Пияници се кандилкат в купетата и омаскаряват и дребното читаво, което е останало по тапицерията на столовете. Около Коледа и Нова година всички места бяха разпродадени, изключително на пътническите влакове, където жителите мъкнат със себе си туби с вино, шишета ракия, свинско, кисело зеле и всевъзможни есенно-зимни туршии. Често със себе си водят кучета, котета, че даже и кокошки в кафез, които се радват най-вече на детско внимание.

Пътуването ставаше по остаряла традиция с гигантско забавяне. Причината не всеки път са повреди на пътните релси. Често контролата смъква пасажери, които нямат билети, само че имат животни със себе си и са в нетрезво положение. Слизането става с доста кандърми, описват очевидци.

„ Редовно пътувам по линията София-Видин, което от време на време трае по 5-6, че даже и 7 часа. Много рядко да попадна на непочерпен пасажер, който изгаря от предпочитание да си беседва. Алкохолът „ отвързва “ езиците и развеселените почват да стават заядливи с кондукторите. Наскоро смъкнаха един човек на селска гара. Беше „ на дърво “, на разположение носеше някакво кученце с бълхи, тъй като животинчето непрестанно се чешеше зад ушенцата. Нямаше билет, само че предложи да попее гратис на кондукторите и на пасажерите. Без да изчака единодушието им, почна да врещи: „ Да волим друго не могу, да тражим тебе не сакам “. Вероятно това са думи от някакъв сръбски шлагер. Докато го увещаваха да слезе, се сети, че има мини радио, от което набичи някакви сръбски шлагери. Пожела да танцува. Завъртя няколко кълчотения в краката и кръста. През това време жепейците го навиваха да слезе с положително, с цел да не се вика полиция, какъвто бил редът. Близо 10-15 минути водеха договаряния и най-сетне съумяха да го навият да слезе.

Подобни подиуми имаше и на други дребни спирки, дето възрастни баби и дядовци бяха натъпкали кошници с всякакви артикули. На тях трябваше да им се подава ръка, с цел да се качат във влака, тъй като на доста места в страната пероните са високи, не са комфортни за младите, камо ли за старите. Помагат и чиновниците, и пасажерите. След няколко пъшкания, охкания и намиране на съответното купе, пасажерите се насочат с удовлетворена усмивка към деца и внуци в огромния град за празниците.

В купетата има и небогати българи, които просто си се возят, с цел да са на топло.

Качват се без билети
Приемат за обикновено решението да ги смъкват на някоя гара. Там изчакват идващия трен и по този начин минава денят им.

Сред тях има и джебчии, които дебнат за разсеяни и подпийнали. С една дума – всеки е тръгнал по своя си работа. Един да се радостни, различен да краде, трети да прави щастливи деца и внуци.

Тази година имаше и доста правостоящи. Хората са съгласни да се натоварят като магарета с багаж и да стоят с часове прави, с цел да зарадват околните си. „ Те акцентират като преимущество на влака опцията да се пуши в коридора или в тоалетната – нещо, което в рейсовете у нас е строго неразрешено “, споделя Христо Иванов.

Според мъжа в никакъв случай няма да стигнем европейските вагони, колкото и да се бием в гърдите, че внасяме нови влакчета. Причината щяла да бъде в типично българския нрав, който „ вадел “ нож на всичко. Примерно, разпорвал нови седалки без аргументи. Изкъртвал огледалата в купетата.

Фотосите със забележителности от разнообразни краища на страната, които в миналото били поставяни във влаковете, от дълго време липсвали. На кого му пречели, че да бъдат „ оскубани ", индивидът не знаел. От всички купета се носела миризма на вино и вкиснато. Пътниците се черпели, хапвали и не почиствали след себе си. 

Между седалките имало хартия от банички, пластмасови шишенца, използвани салфетки, чашки от кафе и даже опаковки от презервативи.

Влаковете пътували по разписание на всевъзможни празници, което означавало, че возят всевъзможни „ странни птици “. Възрастна жена мъкнала със себе си гоблен. В един миг забелязала, че светлината в купето не е задоволително мощна, и оформила скандал на преминаващия шафнер да не пести от осветлението, а да го усили до приличност. Човекът обяснил, че толкоз светят лапите, няма по какъв начин ги направи по-силни, а тя се разкрещяла, че ще го рапортува на началника. Минути по-късно оставила бродерията и хукнала да търси някой от шефовете…

Друга жена на честна възраст твърдяла, че желае да й намерят незабавно място в кушет вагона, тъй като от седенето гърбът я болен. Обяснили й, че това няма по какъв начин да стане, тъй като продажбата на билети за там ставала авансово. Тя обаче крещяла, а виковете й стряскали дребните деца.

„ Може би една трета от хората в България към този момент имат някакви забележими душевен проблеми, или пък се вършат на леко полудели, с цел да не заплащат билети, а да пътуват даром. 
Други си просят храна от пътуващите в купето, като видят, че някой се разяжда. От времето на Бай Ганьо Балкански съвсем нищо не се е трансформирало. Кой знае, в случай че се ускори рецесията, евентуално ще извадим газеничетата, че да може някои баби за плетат, други да шият, а мъжете да играят карти. 
Продължава наклонността да пътуват младежи с китари, които пеят хубаво, само че и хубаво се подрусват с балони с божествен газ. Няма ги особняците, които в миналото минаваха по коридора с акордеон, изсвирваха няколко национални мелодии и желаеха пари за осъществяването, за което никой не ги е молил.

Остана недокоснат българският занемарен нрав и неуважението към труда на чиновниците от БДЖ, които постоянно са овиквани. Жепейците философски би трябвало да изтърпяват обиди и псувни. Понякога те влизат в ролята на звероукротители, когато стане сдърпване сред пасажери. Друг път стоят пред тоалетната и се молят на избран пасажер да отключи вратата, тъй като не може да стои по половин час, защото има и други пасажери в потребност.

Да не приказваме, че у нас към момента пътуващите могат да се разхождат от едно купе в друго и считат това за обикновено. В самите влакове няма компютърна система, която да следи местата на жителите и да вижда нарушавания, като това да речем дали всеки е седнал на мястото си. В естествените страни всеки си седи съгласно номера на билета, даже да има свободни места. Кръстосването на вагоните като цветарка не е признато за норма. За страдание продължаваме да се движим 50 години след Европа и света “, разясняват постоянни пасажери в мотрисите.
Инфо: Уикенд