Потресаващ разказ как една от привидно от най-лъскавите, реномирани и

Потресаващ роман по какъв начин една от видимо от най-лъскавите, реномирани и обгърнати в загадъчност лечебни заведения се е трансформирала във фабрика за гибел, пристигна на публицистичната ни поща. Главен воин е пациент със подозрения за коронавирус, който на всичко от горната страна е с обострено от вируса тежко белодробно заболяване.

Декор на ужасяващата история е столичната болница “Лозенец ”, която с изключение на, че се води университетска, е позната като някогашната “Правителствена ”, т.к и до през днешния ден тя е отредена за лекуване и обгрижване на държавни величия с висок сан - депутати, министри, висши магистрати, топ ченгета, воглаве с президент, министър председател и началник на Народното събрание. Разбира се, сходни персони едва ли в миналото ще преминат пред деветте кръга на пъкъла по сходство на нашия четец, ето за какво те могат да пропуснат идващите редове с “чиста ” съвест.

Докато медиите преливат с информация по какъв начин тази година смъртоносният вирус е подранил и тръшка наред късно, софиянецът И. Н. (имената му се съхраняват в редакцията) усеща на собствен тил първите признаци - висока температура, настинка и остра болежка в дробовете, предшестващи всеки апел за кашляне. Които пък се повтарят през няколко минути, с наклонност за увеличаване.

По “закона на Мърфи ”, героят на днешния роман е свален от заболяването късно в петък вечерта, а в съботния ден положението му прогресивно се утежнява. Като законопослушен жител, той взема решение да съблюдава протокола и незабавно позвънява на персоналния си доктор, чийто кабинет е в 14-та поликлиника в столичния квартал “Иван Вазов ”, на метри от Южния парк. Джипито аристократично отхвърля да си вдигне мобилния телефон, макар че го търси негов дълготраен пациент. През уикенда ДКЦ-то също е затворено и информация къде и кой ще поема болните липсва.

Предвид наличната информация за хроничното си белодробно заболяване, И. Н. е получавал многократни препоръки от именити пулмолози, че при първите покашляния, без значение от какъв темперамент са те, би трябвало незабавно да стартира антибиотично лекуване в случай че не желае да се озове в болница. Такъв вид медикаменти обаче от м.г. се изписват наложително с електронна рецепта. Лекар обаче край него няма.

На шанс младият мъж открива миналогодишен блистер с назначения му антибиотик, с който тогава е лекувал още веднъж коронавирус, почнал по подобен метод, и без да пита взема първата доза.

В късните, студени и дъждовни часове на 5 септември т.г. И. Н. въпреки всичко взема решение да потърси здравна помощ и се насочва към незабавното на “Правителствена ” болница. Едно тъй като е наоколо до жилището му, само че най-много тъй като е убеден, че там ще получи съответна консултация и следващо лекуване. И различен път той и фамилията му са прибягвали до помощта на лечебното заведение измежду нощ, ето за какво пали колата с разбиране, че зад строго охраняваната зона, на метри от щатското посолство, ще му бъде обърнато внимание. Излишно е да споделяме, че въпреки “спешни ”, прегледите се заплащат солено, което е още един претекст, че ще попадне в ръцете на експерти.

Оптимизмът му се изпарява още прекрачвайки прага на “спешното ” в болница “Лозенец ”, тъй като по малобройните места за чакащи са налягали (и то в най-буквален смисъл) заболели хора, молещи за избавление. Агонията и стоновете им огласят другояче мъртвешки празните коридори, където от бяла престилка няма и помен. Включително и санитари не се мяркат, въпреки един от тежко болните чакащи (молим за извинение) да повръща на прага, т.к от часове никой не му е обърнал внимание. Друга жена пък изпуска вопъл “умирам ” и се свлича на пода.

“Рецепцията ” на незабавното е празна, няма дежурно здравно лице, което да насочва хората. По някое време от вътрешна стаичка се измъква кисел лекар, който стартира с звук на пенсиониран подполковник да навиква страдалците, зер те за личен кеф са се замъкнали там.

Тук е мястото да отбележим, че в страната не е оповестена нито зараза, нито какъвто и да било тип изключително състояние, предполагащо напор на заболели и несъразмерна претовареност на личния състав. Напротив – приказваме за рутинна съботна вечер, а недоволствата на хората са най-разнородни – от натравяния, през фрактури, обострени неврологични положения, хипертонични рецесии и на места някоя кашлица, какъвто е казусът с нашия четец. И в случай че докторите от “Правителствена ” си бяха на мястото, човекопотокът най-вероятно е щял да върви бързо, без чакалнята да се обръща на интензивно или (не дай Боже) - на морга.

За да не затормозяваме публиката с още тягостни детайлности, ще скъсим разказа досега, в който въпреки всичко от отделенията слиза млад лекар, благоволил да прегледа И. Н. На доводите му, че най-вероятно е инфектиран с коронавирус (т.к е бил контактен) и че хронично белодробно заболяване се обостря, медикът реагира с отработено равнодушие. Тест за вируса не му е изработен с неуместния претекст, че лабораторията е затворена, а и “по това време ” към този момент било късно. Все едно в незабавното болните вървят по проект, а не черезвичайно, подгонени от изведнъж пристигнало страдалчество. За рентгенова фотография и дума не можело да става. Човекът е изпратен по живо, по крепко, с хвърчаща рецепта за витамини и температуропонижаващи илачи, които той и без друго може да си купи на свободния пазар.

Краят на днешната история е ознаменуван от телефонен диалог сред И. Н. и величие в пулмологията, професор, който макар късния час в съботната нощ, се отзовава на позвъняването му. Той също предлага неотложно антибиотично лекуване, въпреки да си дава сметка, че през уикенда едва ли ще се откри негов сътрудник, който да издаде наложителната електронна рецепта.

И така…. читателят ни стига до черната борса на медикаменти. По публикация в един от уеб страниците за електронна търговия той се свързва с лице, предлагащо вносни лекарства и си поръчва опаковка от антибиотика, предложен му по телефона от професора. Доставката идва до дома му незабавно, макар, че часът към този момент минава два след среднощ. Моторизиран пощальон му носи две кутии от лекарството, което ще го избави от дълъг и непосилен престой в белодробна клиника.

Към днешна дата той показа с наш кореспондент, че признаците му отшумяват, температурата е 36,3, кашлицата съвсем я няма. Понеделнишки към този момент има и заветната електронна рецепта за същия медикамент, издадена му от джипито след дъжд качулка.

За край ще би трябвало да прибегнем до клишето, че всичко в тази страна е подвластно на хаоса, а единствено престъпността, в т.ч и здравната, е стройно проведена и реагира незабавно.

Въпросите оставяме на съвестта на здравния министър, на шефа в болница “Лозенец ” (така и не го запомнихме поради честите смени по върховете там) и на ръководещия 14 ДКЦ в жк “Иван Вазов ”, които с незаконното си безхаберие морят и без друго прогресивно топящата се нация. След като една университетска и сякаш “правителствена ” болница не може да обезпечи медицински личен състав за незабавното си поделение, за какво въобще го поддържат и подлъгват болните хора да търсят избавление там? Дали не е поради парите от НЗОК, които обилно се изливат за подобен вид активност? Отговорите оставяме на тях.

Инфо: crimesbg.com