Гръцката мъка след 8 години криза в числа
Потреблението на гърците е паднало с 32 милиарда евро по време на тежките години на рецесията, а националната статистика регистрира, че стопанската система на Гърция е навлязла в криза през 2009 година и е останала в това положение до 2016 година, написа в. "Вима ".
За осем години, в които гръцката стопанска система се намира в криза, приходите и потреблението на жителите на южната ни съседка са спаднали с десетки милиарди евро.
След 3 години: Гърция се връща на финансовите пазари
Гръцка телевизия: Стандартът е по-висок в България
Зад числовите изражения действително стои спадът на стандарта на живот в страната и все по-трудната обстановка, в която доста гърци са се оказали и не престават да се оказват през рецесията.
Общото ползване в страната е спаднало с 32 милиарда евро на година от 2009 година насам, регистрира в. „ Вима”.
REVEALED: How the EU bank has made £7.2BILLION profit from Greece’s financial crisis https://t.co/nMlmJlRk3u pic.twitter.com/0uQdDUhM3Z
— Daily Express (@Daily_Express) October 11, 2017
В последните години свиването в разноските стартира да визира съществени артикули като храните. Общо потреблението е спаднало от 120 милиарда годишно до 116 милиарда единствено сред 2014 и 2016, като се има поради умерена стабилизация на икономическото състояние в този интервал.
Свитото ползване води и до неспирни отрицателни трендове в размера на брутния вътрешен артикул на страната.
Greece is back, leaving behind, not only the crisis, but also the economic model that led us to it.
— Alexis Tsipras (@tsipras_eu) October 16, 2017
Положението е било същото и през първата половина на 2017, като семействата остават „ уплашени и притиснати от кризата”, пишат анализаторите.
Свитото ползване и несигурността на гърците разумно се дължат на намалелите им приходи. Общият спад е с 24 милиарда евро на година за интервала 2010-2016.
През 2010г. популацията в страната е получило 82 милиарда евро в заплати. През 2015 и 2016 общата сума към този момент е 58,3 милиарда.
Допълнителна спирачки за потреблението са били съпътстващите рецесията повишение на налози, загубите на приходи от приватизацията, несигурността и неналичието на доверие на хората в финансовата система.
За осем години, в които гръцката стопанска система се намира в криза, приходите и потреблението на жителите на южната ни съседка са спаднали с десетки милиарди евро.
След 3 години: Гърция се връща на финансовите пазари
Гръцка телевизия: Стандартът е по-висок в България
Зад числовите изражения действително стои спадът на стандарта на живот в страната и все по-трудната обстановка, в която доста гърци са се оказали и не престават да се оказват през рецесията.
Общото ползване в страната е спаднало с 32 милиарда евро на година от 2009 година насам, регистрира в. „ Вима”.
REVEALED: How the EU bank has made £7.2BILLION profit from Greece’s financial crisis https://t.co/nMlmJlRk3u pic.twitter.com/0uQdDUhM3Z
— Daily Express (@Daily_Express) October 11, 2017
В последните години свиването в разноските стартира да визира съществени артикули като храните. Общо потреблението е спаднало от 120 милиарда годишно до 116 милиарда единствено сред 2014 и 2016, като се има поради умерена стабилизация на икономическото състояние в този интервал.
Свитото ползване води и до неспирни отрицателни трендове в размера на брутния вътрешен артикул на страната.
Greece is back, leaving behind, not only the crisis, but also the economic model that led us to it.
— Alexis Tsipras (@tsipras_eu) October 16, 2017
Положението е било същото и през първата половина на 2017, като семействата остават „ уплашени и притиснати от кризата”, пишат анализаторите.
Свитото ползване и несигурността на гърците разумно се дължат на намалелите им приходи. Общият спад е с 24 милиарда евро на година за интервала 2010-2016.
През 2010г. популацията в страната е получило 82 милиарда евро в заплати. През 2015 и 2016 общата сума към този момент е 58,3 милиарда.
Допълнителна спирачки за потреблението са били съпътстващите рецесията повишение на налози, загубите на приходи от приватизацията, несигурността и неналичието на доверие на хората в финансовата система.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ