Независим орган урежда „безнадеждни“ потребителски казуси
Потребителите ще могат да получават ефикасна и ефикасна помощ за разрешаване на разногласия с търговци, в случай че има трета, самостоятелна страна, към която да се обръщат за извънсъдебно подпомагане директно след възникването на казуса, и която да издава обвързващо за участниците в спора решение. Това може да става по съответен за цифровата действителност метод – посредством Орган за различно решение на потребителски разногласия - онлайн основан, със наложително за осъществяване за страните решение, смята Националната асоциация за отбрана на потребителите (НАЗП).
Най-често срещаните потребителски разногласия са свързани с неравноправни клаузи, гаранции и рекламации и не са с особена трудност, заради което е изцяло допустимо сходен различен орган да даде решение на потребителя елементарно и в извънредно къси периоди, прибавят от НАЗП. Той е нормативно организиран (Директива 2013/11/ЕС, Директива 2009/22/ЕО и ЗЗП) и може да бъде сезиран само от потребителя, от чиято воля зависи започване на произвеждане.
Практиката демонстрира, че потребителските отговорности от Телекоми, ВиК сдружения, Електроенергия не съставляват претекст за потребителите да потърсят правата си по исков ред, защото това е обвързвано с адвокатски хонорари и такси, които постоянно надвишават номиналната стойност на дълга. Като се прибави и времето, което е нужно съд да излезе с решение, потребителите съвсем не търсят правата си по исков ред за разногласия от 50-200-300 лева, регистрират от НАЗП. Така взимания с сходни стойности, който са зародили от неравоправни клаузи и от нелоялна комерсиална процедура, се трансферират към колекторски сдружения и за потребителя не остава действителна опция да се отбрани, разясняват от неправителствената организация.
Доколкото в нормативната уредба е планувано органът на АРС да може да изготвя независимо процедурни правила за работа и финален акт, с който приключва производството, би могло да се предложи елементарен и бърз метод за решение на потребителските разногласия, в това число излизане с решение дали вземането на колектора е дължимо или не, прибавят още от там.
Според НАЗП некоректното държание на пазара и недиалогично след това отношение на търговци, ниското доверие на жителите в институциите, неефективното помирително произвеждане и скъпите и мудни правосъдни процедури, водят до това доста потребителски проблеми да остават без решение.
В България не съществува действителна и работеща опция за отбрана на потребителските права отвън съд или превантивния и настоящ държавен надзор, който сега отсъства. От основаните помирителни комисии пък няма изгода за потребителя, тъй като помирителното произвеждане е действително завършило преди да стартира – с отхвърли на търговеца да одобри претенцията на клиента. Също по този начин потребителските проблеми съвсем не се отнасят до съд. Така икономическите оператори осъществят големи облаги от нелоялното си комерсиално държание, защото потребителите не си търсят самостоятелните права. Това може да се промени посредством сезирането от страна на потребителите на орган за различно решение на разногласия за започване на произвеждане, което да приключва със задължаващо за страните решение.
Най-често срещаните потребителски разногласия са свързани с неравноправни клаузи, гаранции и рекламации и не са с особена трудност, заради което е изцяло допустимо сходен различен орган да даде решение на потребителя елементарно и в извънредно къси периоди, прибавят от НАЗП. Той е нормативно организиран (Директива 2013/11/ЕС, Директива 2009/22/ЕО и ЗЗП) и може да бъде сезиран само от потребителя, от чиято воля зависи започване на произвеждане.
Практиката демонстрира, че потребителските отговорности от Телекоми, ВиК сдружения, Електроенергия не съставляват претекст за потребителите да потърсят правата си по исков ред, защото това е обвързвано с адвокатски хонорари и такси, които постоянно надвишават номиналната стойност на дълга. Като се прибави и времето, което е нужно съд да излезе с решение, потребителите съвсем не търсят правата си по исков ред за разногласия от 50-200-300 лева, регистрират от НАЗП. Така взимания с сходни стойности, който са зародили от неравоправни клаузи и от нелоялна комерсиална процедура, се трансферират към колекторски сдружения и за потребителя не остава действителна опция да се отбрани, разясняват от неправителствената организация.
Доколкото в нормативната уредба е планувано органът на АРС да може да изготвя независимо процедурни правила за работа и финален акт, с който приключва производството, би могло да се предложи елементарен и бърз метод за решение на потребителските разногласия, в това число излизане с решение дали вземането на колектора е дължимо или не, прибавят още от там.
Според НАЗП некоректното държание на пазара и недиалогично след това отношение на търговци, ниското доверие на жителите в институциите, неефективното помирително произвеждане и скъпите и мудни правосъдни процедури, водят до това доста потребителски проблеми да остават без решение.
В България не съществува действителна и работеща опция за отбрана на потребителските права отвън съд или превантивния и настоящ държавен надзор, който сега отсъства. От основаните помирителни комисии пък няма изгода за потребителя, тъй като помирителното произвеждане е действително завършило преди да стартира – с отхвърли на търговеца да одобри претенцията на клиента. Също по този начин потребителските проблеми съвсем не се отнасят до съд. Така икономическите оператори осъществят големи облаги от нелоялното си комерсиално държание, защото потребителите не си търсят самостоятелните права. Това може да се промени посредством сезирането от страна на потребителите на орган за различно решение на разногласия за започване на произвеждане, което да приключва със задължаващо за страните решение.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ