Мами ли ви ВиК с общите условия: Съдът в Люксембург решава
„ Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за употребените от тях ВиК услуги в 30-дневен период след датата на фактуриране “. Това плануват общите условия на ВиК сдруженията в България, написа
Уговорката значи, че би трябвало да си плащаш сметката за вода до 30 дни от датата на фактурата, а в случай че се забавиш, ще дължиш рента. И това би следвало да става всеки месец, защото в общите условия е планувано, че „ ВиК операторът издава ежемесечни фактури, с изключение на при експлицитна договореност за друг интервал на фактуриране “.
Тези разпореждания в общите условия са значими за потребителите, освен тъй като дефинират по кое време би трябвало да си заплащат сметките за вода, само че и момента, от който ще им бъдат начислявани лихви за веселба и от който ще стартира да тече отминалостта за задължението им. Т.е. от по кое време стартират да текат трите години, след които дължимото нe може да бъде събрано наложително.
Общото предписание е, че когато задължението е срочно, падежът настава с приключване на периода. А в случай че е безсрочно, с цел да настъпи падежът, длъжникът би трябвало категорично да бъде поканен от кредитора. От деня, идващ деня на забавата, до окончателното погашение на задължението се начислява рента за веселба. Що се отнася до отминалостта – тя стартира да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Какво значи това за отминалостта на отговорностите за вода: Ако фактурата за потребената през март 2020 година вода е издадена на 1 април 2020 година, потребителят има 30-те дни на април, с цел да я заплати. След приключването им стартира да тече тригодишната погасителна отминалост за задължението му за вода за март 2020 година
Но фактури не се издават всеки месец и тази за март 2020 година може да бъде издадена да вземем за пример на 1 юни 2020 година В този случай, тъй като изискуемостта на вземането на ВиК сдружението настава след издаване на фактура, на 1 юни 2020 година ще стартира 30-дневният период за заплащане, а отминалостта ще стартира да тече едвам от 1 август 2020 година
„ Така в действителност началото на давностния период е сложено според от държание на търговеца, което основава тежест за потребителите, тъй като е допустимо и не рядко се случва, търговецът да не издава фактури ежемесечно, при пораждане на всяко месечно обвързване, както е планувано в член 31 алинея 1 от ОУ на ВиК – Бургас, а да издава фактура на доста по-късен стадий и по този метод в действителност да удължава отминалостта на вземанията си “, декларира арбитър Филип Радинов от Бургаския областен съд.
Той е отправил преюдициално питане (пълния му текст виж тук) до Съда на Европейския съюз (СЕС), в което търси отговор дали е нарушено правото на съюза, защото в действителност ВиК-Бургас всеобщо не съблюдава задължението си да издава ежемесечено фактури, т.е. не съблюдава правото на потребителя да му бъдат издавани фактури за всеки месец на ползване поотделно.
Съдия Радинов слага пред Съд на Европейския съюз следния въпрос:
„ Следва ли да се пояснява член 3 пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година по отношение на неравноправните клаузи в потребителските контракти в тенденция, че уговорка, уговорена в член 32, алинея 2 Общите условия на ВиК Бургас, основава в ущърб на потребителя забележителна неравноправност сред правата и отговорностите, произлизащи от общите условия с оглед събитието, че изискуемостта на вземането съгласно този текст от общите условия, респ. началото на давностния период за вземането за предоставени на потребителите услуги от ВиК-Бургас е обусловена само от държанието на ВиК оператора посредством издаване на фактура, в това число и когато е налице несъблюдение на задължението му да издава ежемесечно фактури? “.
Отговорът, който ще получи от съда в Люксембург, ще е от голяма важност за всички ВиК сдружения в България и разногласията им с консуматори, защото всички имат такива клаузи и всеобщо не фактурират отговорностите всеки месец.
В преюдициалното си питане съдията от Бургас сочи и втори проблем – „ удължавайки отминалостта за основните си вземания търговецът удължава и отминалостта за произлизащите от тях отговорности за мораторна рента, защото според член 119 от Закон за задълженията и договорите с погасяването на основното взимане се погасяват и произлизащите от него спомагателни вземания, въпреки отминалостта за тях да не е изтекла “. „ …с по-ранното погасяване на основните вземания, биха се погасили и отговорностите за мораторна рента. Противно на това обаче, към сегашния миг българските съдилища присъждат и мораторни лихви върху главници, които биха били погасени по отминалост, при положение, че член 31 алинея 2 от ОУ на ВиК-Бургас се окаже неравноправна уговорка “, изяснява той.
Съдия Радинов акцентира, че е налице и трети проблем – тъй като съдилищата всеобщо не одобряват тази уговорка в общите условия за неравноправна, те дефинират отговорностите за заплащане на вода като срочни и одобряват, че след приключването на уговорения период потребителят автоматизирано изпада в веселба. Кредиторът претендира мораторна рента върху главницата от забавата до окончателното погашение на дълга и съдът присъжда тази мораторна рента.
„ Последното доста усилва финансовата тежест на потребителя, защото в случай че бъде регистриран неравноправния темперамент на клаузата по член 31 алинея 2 от ОУ на ВиК-Бургас (която уговаря период за осъществяване, започващ да тече след издаване на фактура от търговеца/)и същата се смята за несъществуваща още от момента на подписване на контракта, съгласно член 84 алинея 2 от Закон за задълженията и договорите, основното обвързване ще е безсрочно и ще има потребност длъжникът да бъде поканен, само че защото същият в никакъв случай не е бил поканен, то исковете за мораторна рента на ВиК биха били неоснователни, тъй като не са потребителят не бил поканен да заплати, респ. не е подложен в веселба. По настоящем по делата не се показват доказателства за покана на потребителите от ВиК оператора, само че все пак, съдилищата считайки, че задължението е срочно, съгласно ангажимента по член 31 алинея 2 от ОУ на ВиК-Бургас, респ. считайки, че потребителят е изпаднал в веселба след приключване на периода, присъждат претендираните мораторни лихви “, установи съдията.
Съдът на Европейски Съюз образува по запитването му дело С-294/2024 г.
Уговорката значи, че би трябвало да си плащаш сметката за вода до 30 дни от датата на фактурата, а в случай че се забавиш, ще дължиш рента. И това би следвало да става всеки месец, защото в общите условия е планувано, че „ ВиК операторът издава ежемесечни фактури, с изключение на при експлицитна договореност за друг интервал на фактуриране “.
Тези разпореждания в общите условия са значими за потребителите, освен тъй като дефинират по кое време би трябвало да си заплащат сметките за вода, само че и момента, от който ще им бъдат начислявани лихви за веселба и от който ще стартира да тече отминалостта за задължението им. Т.е. от по кое време стартират да текат трите години, след които дължимото нe може да бъде събрано наложително.
Общото предписание е, че когато задължението е срочно, падежът настава с приключване на периода. А в случай че е безсрочно, с цел да настъпи падежът, длъжникът би трябвало категорично да бъде поканен от кредитора. От деня, идващ деня на забавата, до окончателното погашение на задължението се начислява рента за веселба. Що се отнася до отминалостта – тя стартира да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Какво значи това за отминалостта на отговорностите за вода: Ако фактурата за потребената през март 2020 година вода е издадена на 1 април 2020 година, потребителят има 30-те дни на април, с цел да я заплати. След приключването им стартира да тече тригодишната погасителна отминалост за задължението му за вода за март 2020 година
Но фактури не се издават всеки месец и тази за март 2020 година може да бъде издадена да вземем за пример на 1 юни 2020 година В този случай, тъй като изискуемостта на вземането на ВиК сдружението настава след издаване на фактура, на 1 юни 2020 година ще стартира 30-дневният период за заплащане, а отминалостта ще стартира да тече едвам от 1 август 2020 година
„ Така в действителност началото на давностния период е сложено според от държание на търговеца, което основава тежест за потребителите, тъй като е допустимо и не рядко се случва, търговецът да не издава фактури ежемесечно, при пораждане на всяко месечно обвързване, както е планувано в член 31 алинея 1 от ОУ на ВиК – Бургас, а да издава фактура на доста по-късен стадий и по този метод в действителност да удължава отминалостта на вземанията си “, декларира арбитър Филип Радинов от Бургаския областен съд.
Той е отправил преюдициално питане (пълния му текст виж тук) до Съда на Европейския съюз (СЕС), в което търси отговор дали е нарушено правото на съюза, защото в действителност ВиК-Бургас всеобщо не съблюдава задължението си да издава ежемесечено фактури, т.е. не съблюдава правото на потребителя да му бъдат издавани фактури за всеки месец на ползване поотделно.
Съдия Радинов слага пред Съд на Европейския съюз следния въпрос:
„ Следва ли да се пояснява член 3 пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година по отношение на неравноправните клаузи в потребителските контракти в тенденция, че уговорка, уговорена в член 32, алинея 2 Общите условия на ВиК Бургас, основава в ущърб на потребителя забележителна неравноправност сред правата и отговорностите, произлизащи от общите условия с оглед събитието, че изискуемостта на вземането съгласно този текст от общите условия, респ. началото на давностния период за вземането за предоставени на потребителите услуги от ВиК-Бургас е обусловена само от държанието на ВиК оператора посредством издаване на фактура, в това число и когато е налице несъблюдение на задължението му да издава ежемесечно фактури? “.
Отговорът, който ще получи от съда в Люксембург, ще е от голяма важност за всички ВиК сдружения в България и разногласията им с консуматори, защото всички имат такива клаузи и всеобщо не фактурират отговорностите всеки месец.
В преюдициалното си питане съдията от Бургас сочи и втори проблем – „ удължавайки отминалостта за основните си вземания търговецът удължава и отминалостта за произлизащите от тях отговорности за мораторна рента, защото според член 119 от Закон за задълженията и договорите с погасяването на основното взимане се погасяват и произлизащите от него спомагателни вземания, въпреки отминалостта за тях да не е изтекла “. „ …с по-ранното погасяване на основните вземания, биха се погасили и отговорностите за мораторна рента. Противно на това обаче, към сегашния миг българските съдилища присъждат и мораторни лихви върху главници, които биха били погасени по отминалост, при положение, че член 31 алинея 2 от ОУ на ВиК-Бургас се окаже неравноправна уговорка “, изяснява той.
Съдия Радинов акцентира, че е налице и трети проблем – тъй като съдилищата всеобщо не одобряват тази уговорка в общите условия за неравноправна, те дефинират отговорностите за заплащане на вода като срочни и одобряват, че след приключването на уговорения период потребителят автоматизирано изпада в веселба. Кредиторът претендира мораторна рента върху главницата от забавата до окончателното погашение на дълга и съдът присъжда тази мораторна рента.
„ Последното доста усилва финансовата тежест на потребителя, защото в случай че бъде регистриран неравноправния темперамент на клаузата по член 31 алинея 2 от ОУ на ВиК-Бургас (която уговаря период за осъществяване, започващ да тече след издаване на фактура от търговеца/)и същата се смята за несъществуваща още от момента на подписване на контракта, съгласно член 84 алинея 2 от Закон за задълженията и договорите, основното обвързване ще е безсрочно и ще има потребност длъжникът да бъде поканен, само че защото същият в никакъв случай не е бил поканен, то исковете за мораторна рента на ВиК биха били неоснователни, тъй като не са потребителят не бил поканен да заплати, респ. не е подложен в веселба. По настоящем по делата не се показват доказателства за покана на потребителите от ВиК оператора, само че все пак, съдилищата считайки, че задължението е срочно, съгласно ангажимента по член 31 алинея 2 от ОУ на ВиК-Бургас, респ. считайки, че потребителят е изпаднал в веселба след приключване на периода, присъждат претендираните мораторни лихви “, установи съдията.
Съдът на Европейски Съюз образува по запитването му дело С-294/2024 г.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ