Защо сменихте залата?
Потопени сме в знаци, те са на всички места към нас. Ето да вземем за пример новата постройка на Парламента. Защо смениха остарялата, за какво се реалокираха? Парламентът сред паметника на Цар Освободител, Патриаршеската катедрала, Академията на науките и Университета е знак. Символ на третата българска държавност и на националния суверенитет. Партийният дом също е знак. Зала " Георги Кирков " - също. Символите са на първо място послания, връзка. Какво обръщение насочи страната към народа, премествайки законодателния орган от Парламента в Партийния дом? Знам, евентуално за служителите е по-удобно, в Парламента не са единствено депутати, а с изключение на тях има и стотици, а може би и хиляди " специалисти ", " съветници ", секретарки, юрисконсулти и прочие труженици, които се нуждаят от кабинети, бюфети и каси, където да получават заплатите си. Но Парламентът е знак. В пристанището на Ню Йорк има един остров на име Либърти и там е турена Статуята на свободата. Ако ние пожелаем да имаме своя скулптура на свободата измежду символичните води на спокоен бял Дунав се вълнува, на остров Белене ли ще я турим? Символи.
Седалките в новата пленарна зала също са алегорични. Те са в светлосиния партиен цвят на ГЕРБ. Помни ли някой какви на цвят бяха, когато помещението се наричаше " Зала «Георги Кирков» "? Най-вероятно червени. Доколкото помня, концепцията да се реалокира там пленарната зала се появи по времето на Царя. Че да бяхте създали тогава седалките жълти, това е цветът на Национална движение „Симеон Втори"! Какво символизира светлосиньото? В политиката синьото е цветът на дясното - тъмносиньото е консервативното дясно, светлосиньото е демократичното дясно. Иначе синьото (в случая стъпваме на Жан Приор с вяра да не досадим на читателя) е в комплицирана корелация с аленото. Синьото е трансцедентното, аленото е иманентното; синьото е небесното, аленото е земното; синьото е божественото, аленото е човешкото. Затова канонът изобразява Христос с две облекла - синя и алена, - тъй като в един облик той съчетава две природи и две воли - божествена и човешка - освен това неотлъчно и неслитно според христологичния догмат на IV космополитен събор. При Богородица е същото, единствено че там връхната дреха е алена, до момента в който при Христос е синя. Червеното е цветът на Св. Дух на Петдесетница, а когато е пурпурно - на вседържителната царска божествена власт на Христос Пантократор. Подобни древен корени имат и понятията за ляво и дясно в политиката (Мат. 25:33).
Казвам всичко това, с цел да натъртя още един път, че знаците не са смешка. Някои стигат до такава степен, че да им приписват и независима мощ, само че аз не съм от тях. Обаче щом цветът на седалките в пленарната зала явно не е определен инцидентно, то какво остава за самата пленарна зала! Какво желаете да ни кажете? Че Парламентът е Дом, в Който живее Партията?
Въпреки новата зала и новите седалки, Парламентът по този начин и не съумя да проработи като хората. Официалният старт на новия сезон бе белязан от две знакови речи - на Румен Радев и на Мустафа Карадайъ. Символи ли бяха тези речи? Разбира се, че бяха. Очакваше се Румен Радев да попари Парламента, да провокира депутатите, като ги призове намерено и пред всички медии да се саморазпуснат. Анализаторите даже се заеха да предвиждат по какъв начин ще реагират депутатите. Вместо това обаче Президентът произнесе някакъв скучноват римейк на своя новогодишна тирада и сетне излезе да се слее с Народа извън под благосклонното око на телевизионните камери. Не насочи упования апел, не сподели предстоящата заостреност. Защо? Да не би отнякъде да беше подочул защо ще се приказва в речта на Движение за права и свободи? А в тази тирада се рече, че Радев би трябвало да подаде оставка дружно с Борисов, което накара Президентът да съзре на персоналния си политически хоризонт вместо втори мандат - импийчмънт. Малко преди този момент, до момента в който Радев към момента рисуваше с думи апокалиптичната си картина за свършека на света, дясната половина на новата пленарна зала се опразни. Имам поради така наречен " хералдическо дясно ", от позиция на ръководителя на Народното събрание; от позиция на нас, простите жители, това си е лявата половина. В петък пък, в навечерието на Съединението, което няма политик да не е показал като първостепенна реликва, се опразни хералдическото ляво. Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи на процедура напуснаха Парламента, отказвайки да се записват. Защо? Отговорът дава депутатът-социалист Явор Божанков: " Отказът за регистрация на ПГ на " Българска социалистическа партия за България " цели липса на кворум, тъй че Парламентът да не може да вземе каквито и да било решения ". Ашколсун! Ашколсун за откровеността! Това не е ли знак? Символ е, несъмнено. Символ на еволюиралите връзки сред " суверена " (народа, Българина - наречете го както искате) и неговите представители в изискванията на представителната народна власт: ти отказваш да идеш там, където те пращаме, и да вършиш туй, за което ти плащаме, вместо което преднамерено парализираш органа, посредством който Народът (Българинът) реализира суверенитета си. Замислете се. Зловещо е. Но пък е станало толкоз всекидневно, че никой не се свени да го каже. Може би в действителност мястото на Народното събрание е в Партийния дом...
Какъв е смисълът на тази откровена позиция? Разбира се, не да изрази волята на едни жители, съотнесена посредством гласоподаване по отношение на волята на други жители, показани от своите си депутати. Не. Смисълът е да се направи опит да се вземе повече власт посредством средства, разнообразни от постоянни парламентарни избори. В случая задачата е служебно държавно управление, назначено от президент, станал подобен с поддръжката на партия, целяща " Парламентът да не може да вземе каквито и да било решения ". А в същото време на улицата се издигат други знаци. Развяват се създадени в Китай и Турция горди родни трикольори, съществено отклоняващи се от дефинирания в Конституцията стандарт. Символ ли е националното знаме? И още по какъв начин! Едно от обясненията на символиката на цветовете (защото има доста и най-различни) е следното: бялото е духовенството или в по-общ смисъл - всички хора на духа и на умствения труд, интелигенцията; зеленото е селячеството, земеделците или в по-общ смисъл всички хора на физическия труд, служащите, тези, които с ръцете си директно създават материалните блага; аленото пък е войнството, което с кръвта си пази свободата на бялото и зеленото, с цел да могат те да се осъществят в цялост. Тоест в националната концепция класовата битка и междусъсловното опълчване са пренебрегнати. Това символизира националното знаме и всеки, който се кичи с него, намята се, увива се, плющи, развява го или го връзва на антената на таксито или пък на велосипеда, желае да внуши, че приказва от името на цялата нация - и на учените, и на инженерите, и на града, и на селото, и на работодателите, и на служащите, и на синдикатите, и на предприемачите, и на учителите, и на лекарите, на поетите и художниците, най-накрая на бойците и офицерите - на всички. Иска да внуши, че неговото мнение е национално законно, а то в множеството случаи не е. Затова вейте си партийните флагове, а не националното! Кой ви е упълномощил?
Символичен ли е денят, в който Парламентът не съумя да проработи заради липса на кворум? Разбира се, че е алегоричен! Това е денят преди празника на Съединението, ден, на който и най-коравите политически мъже не съумяват да скрият влагата в устремените си към бъдещето очи. Всяка година този ден ни връща към спомените за децата на Кубрат и за урока, който техният баща онагледи посредством оня вързоп пръчки. Изпълниха ли децата на Кубрат бащиний завет? Не. И този завет продължава да не се извършва по тези клети римски земи дотам, че наскоро имахме два синода, а пък оня ден развяващи единия и същ народен трибагреник на улицата публично се разграничиха едни от други от трети и така нататък Съединението прави силата!
Всичко е знаци, значимо е да се четат. Важно е и кой ги чете, по тази причина и аз не желая да се задълбавам. Моля единствено да не се не помни, че хората постоянно излъчват знаци, даже и без да желаят. Тези знаци да улавяме и да ги четем! Така ще ни е по-лесно да забележим кой кой е и защо се бори. Освен това мисля, че Картаген - самичък по себе си знак като слънце - би трябвало да бъде опустошен.
Седалките в новата пленарна зала също са алегорични. Те са в светлосиния партиен цвят на ГЕРБ. Помни ли някой какви на цвят бяха, когато помещението се наричаше " Зала «Георги Кирков» "? Най-вероятно червени. Доколкото помня, концепцията да се реалокира там пленарната зала се появи по времето на Царя. Че да бяхте създали тогава седалките жълти, това е цветът на Национална движение „Симеон Втори"! Какво символизира светлосиньото? В политиката синьото е цветът на дясното - тъмносиньото е консервативното дясно, светлосиньото е демократичното дясно. Иначе синьото (в случая стъпваме на Жан Приор с вяра да не досадим на читателя) е в комплицирана корелация с аленото. Синьото е трансцедентното, аленото е иманентното; синьото е небесното, аленото е земното; синьото е божественото, аленото е човешкото. Затова канонът изобразява Христос с две облекла - синя и алена, - тъй като в един облик той съчетава две природи и две воли - божествена и човешка - освен това неотлъчно и неслитно според христологичния догмат на IV космополитен събор. При Богородица е същото, единствено че там връхната дреха е алена, до момента в който при Христос е синя. Червеното е цветът на Св. Дух на Петдесетница, а когато е пурпурно - на вседържителната царска божествена власт на Христос Пантократор. Подобни древен корени имат и понятията за ляво и дясно в политиката (Мат. 25:33).
Казвам всичко това, с цел да натъртя още един път, че знаците не са смешка. Някои стигат до такава степен, че да им приписват и независима мощ, само че аз не съм от тях. Обаче щом цветът на седалките в пленарната зала явно не е определен инцидентно, то какво остава за самата пленарна зала! Какво желаете да ни кажете? Че Парламентът е Дом, в Който живее Партията?
Въпреки новата зала и новите седалки, Парламентът по този начин и не съумя да проработи като хората. Официалният старт на новия сезон бе белязан от две знакови речи - на Румен Радев и на Мустафа Карадайъ. Символи ли бяха тези речи? Разбира се, че бяха. Очакваше се Румен Радев да попари Парламента, да провокира депутатите, като ги призове намерено и пред всички медии да се саморазпуснат. Анализаторите даже се заеха да предвиждат по какъв начин ще реагират депутатите. Вместо това обаче Президентът произнесе някакъв скучноват римейк на своя новогодишна тирада и сетне излезе да се слее с Народа извън под благосклонното око на телевизионните камери. Не насочи упования апел, не сподели предстоящата заостреност. Защо? Да не би отнякъде да беше подочул защо ще се приказва в речта на Движение за права и свободи? А в тази тирада се рече, че Радев би трябвало да подаде оставка дружно с Борисов, което накара Президентът да съзре на персоналния си политически хоризонт вместо втори мандат - импийчмънт. Малко преди този момент, до момента в който Радев към момента рисуваше с думи апокалиптичната си картина за свършека на света, дясната половина на новата пленарна зала се опразни. Имам поради така наречен " хералдическо дясно ", от позиция на ръководителя на Народното събрание; от позиция на нас, простите жители, това си е лявата половина. В петък пък, в навечерието на Съединението, което няма политик да не е показал като първостепенна реликва, се опразни хералдическото ляво. Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи на процедура напуснаха Парламента, отказвайки да се записват. Защо? Отговорът дава депутатът-социалист Явор Божанков: " Отказът за регистрация на ПГ на " Българска социалистическа партия за България " цели липса на кворум, тъй че Парламентът да не може да вземе каквито и да било решения ". Ашколсун! Ашколсун за откровеността! Това не е ли знак? Символ е, несъмнено. Символ на еволюиралите връзки сред " суверена " (народа, Българина - наречете го както искате) и неговите представители в изискванията на представителната народна власт: ти отказваш да идеш там, където те пращаме, и да вършиш туй, за което ти плащаме, вместо което преднамерено парализираш органа, посредством който Народът (Българинът) реализира суверенитета си. Замислете се. Зловещо е. Но пък е станало толкоз всекидневно, че никой не се свени да го каже. Може би в действителност мястото на Народното събрание е в Партийния дом...
Какъв е смисълът на тази откровена позиция? Разбира се, не да изрази волята на едни жители, съотнесена посредством гласоподаване по отношение на волята на други жители, показани от своите си депутати. Не. Смисълът е да се направи опит да се вземе повече власт посредством средства, разнообразни от постоянни парламентарни избори. В случая задачата е служебно държавно управление, назначено от президент, станал подобен с поддръжката на партия, целяща " Парламентът да не може да вземе каквито и да било решения ". А в същото време на улицата се издигат други знаци. Развяват се създадени в Китай и Турция горди родни трикольори, съществено отклоняващи се от дефинирания в Конституцията стандарт. Символ ли е националното знаме? И още по какъв начин! Едно от обясненията на символиката на цветовете (защото има доста и най-различни) е следното: бялото е духовенството или в по-общ смисъл - всички хора на духа и на умствения труд, интелигенцията; зеленото е селячеството, земеделците или в по-общ смисъл всички хора на физическия труд, служащите, тези, които с ръцете си директно създават материалните блага; аленото пък е войнството, което с кръвта си пази свободата на бялото и зеленото, с цел да могат те да се осъществят в цялост. Тоест в националната концепция класовата битка и междусъсловното опълчване са пренебрегнати. Това символизира националното знаме и всеки, който се кичи с него, намята се, увива се, плющи, развява го или го връзва на антената на таксито или пък на велосипеда, желае да внуши, че приказва от името на цялата нация - и на учените, и на инженерите, и на града, и на селото, и на работодателите, и на служащите, и на синдикатите, и на предприемачите, и на учителите, и на лекарите, на поетите и художниците, най-накрая на бойците и офицерите - на всички. Иска да внуши, че неговото мнение е национално законно, а то в множеството случаи не е. Затова вейте си партийните флагове, а не националното! Кой ви е упълномощил?
Символичен ли е денят, в който Парламентът не съумя да проработи заради липса на кворум? Разбира се, че е алегоричен! Това е денят преди празника на Съединението, ден, на който и най-коравите политически мъже не съумяват да скрият влагата в устремените си към бъдещето очи. Всяка година този ден ни връща към спомените за децата на Кубрат и за урока, който техният баща онагледи посредством оня вързоп пръчки. Изпълниха ли децата на Кубрат бащиний завет? Не. И този завет продължава да не се извършва по тези клети римски земи дотам, че наскоро имахме два синода, а пък оня ден развяващи единия и същ народен трибагреник на улицата публично се разграничиха едни от други от трети и така нататък Съединението прави силата!
Всичко е знаци, значимо е да се четат. Важно е и кой ги чете, по тази причина и аз не желая да се задълбавам. Моля единствено да не се не помни, че хората постоянно излъчват знаци, даже и без да желаят. Тези знаци да улавяме и да ги четем! Така ще ни е по-лесно да забележим кой кой е и защо се бори. Освен това мисля, че Картаген - самичък по себе си знак като слънце - би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ