Поптодорова: Политиката не е стартъп, българският неутралитетът означава липса на лидерство
Потиката не би трябвало да бъде приравнявана до елементарен бизнес, до изработката на един стартъп, тя има доста по-големи цели и задача. Това съобщи в изявление за БГНЕС общественикът и посланик Елена Поптодорова, два пъти дипломат на България в Съединени американски щати и депутат в VII Велико народно събрание. С нея беседваме за неналичието на водачество и за последствията от това за страната ни.
В България съществува тотална каша в разбирането на смисъла на неутралитета. Има интернационално приет държавен неутралитет, какъвто е този на Швейцария, и неутралитет в българското му схващане, което значи да не вършим нищо, да лежим ниско долу и да чакаме нещо друго да се случи отвън нас.
Според нея аргументите в България да липсва водачество са повече от една.
„ Заради локалните привички партиите не търпят доста ярки фигури. Има едно непрекъснато гласно или мълчешком угнетяване на персони, които биха могли да бъдат водачи при избрани условия. У нас лидерските качества на обособения човек са персонални качества, а не са резултат от партийното строителство. Те не се считат за главен аршин за триумфа на една политическа партия “, съобщи Поптодорова и посочи, че тази наклонност се следи при днешните партии в Народното събрание.
„ Няма ослепителен водач, който да поведе след себе си поддръжници или симпатизанти. По-скоро се разчита на структурирани поддържа, а това по никакъв метод не допуска водачество. За да има водачество, би трябвало да има персонална независимост. Човек би трябвало да съобщи предпочитание да води хората, да има кураж и устойчивост, с цел да прокарва позиции ", посочи Поптодорова.
„ Днес това отсъства. Имаше го през 90-те години, когато наследихме в късната им възраст представители на по-ранните политически партии в България, доста преди да се откри еднопартийната система в страната. Тогава имаше водачество, имаше ораторско изкуство “, споделя дипломатът и прибавя: " На нея ѝ липсват пледоарии в Народното събрание. Искам да се появи на трибуната оратор, който да увлече освен депутатите в парламентарната зала, а всички хора, които са отвън нея. Всичко това отсъства “.
Според Поптодорова липсва и едно по-класическо схващане за политиката.
„ Ако тя бъде приравнена до елементарен бизнес, до това да създадем стартъп, тя е обречена на крах. Политиката има по-големи задачи, по-големи цели. Тя би трябвало да гледа доста години напред и не трябва да е обвързвана с бърз преходен триумф “, акцентира Елена Поптодорова и добави, че по силата на всичко това се оказахме в една пустота от позиция и на водачество, и на визионерство.
Тя е съгласна, че напоследък има наклонност страната да се ръководи като стартъп или Неправителствени организации, само че е изрично срещу те да бъдат дамгосвани.
„ Те имат своята роля в обществото. На тях им се привнесе отговорност и отговорности, които те не могат да изпълнят. Нека Неправителствени организации да си останат там, където им е мястото и да работят върху публичното мнение. Нека стартъпите бъдат в бизнес средата, където да се построява по-съвременна основа. Но политиката и като специалност, и като предопределение, и като задача, сякаш изчезна “, счита дипломат Поптодорова.
Темата за неутралитета е от дълго време експлоатирана още от 90-те години, когато в България се вършат опити да се построи публично мнение в интерес на участието ни в Северноатлантическия алианс. Още тогава се чуват настойчиви гласове за неутралитет. Посланик Поптодорова напомня, че външни фактори би трябвало да признаят неутралитета. За страдание, съгласно нея, в български условия неутралитетът постоянно значи незаемане на позиция.
„ У нас се прави тотална каша от статут на неутралитет: интернационално приет държавен неутралитет и неутралитет, което значи да не вършим нищо, да лежим ниско долу и да чакаме нещо друго да се случи отвън нас. Не може ние да обявим статут на неутралитет, което е потвърдено исторически и писмено. Другият неутралитет е една по-префинена форма, с която да разбираем, че би трябвало да стоим настрани и обратно. Той е гибелен. Той не култивира средата, която би трябвало да създаде водачи. Неутралитетът като отвод от позиция, значи и липса на водачество “, безапелационна е някогашната ни посланичка в Съединени американски щати.
Тя приканва да се замислим и да извадим съответните поучения от държанието на Финландия и Швеция, които доста скоро ще се разделят с интернационално приетия си статут на неутрални страни, присъединявайки се към НАТО.
Те не са се сетили преди два дни, не са се сетили и преди два месеца на 24 февруари. И Швеция, и Финландия започнаха едно доста дискретно, само че пълноценно другарство с НАТО незабавно след анексията на Крим през 2014 година То беше в границите на техния интернационално приет неутралитет до степен и размер, в който те можеха да го вършат “, сподели Поптодорова. Дипломатът уточни, че двете скандинавски страни от години насам вземат участие в учения с страните от НАТО, в съвещания на алианса в уголемен състав и най-важното техните системи за сигурност през тези години станаха безусловно съвместими с натовската система за сигурност както в оръжеен проект, по този начин и във връзка с военното обмисляне и присъединяване в интервенции, а това не е допустимо, в случай че не си оперативно съчетаем.
„ Това, което те направиха не е началото, а разумният свършек на един развой, който е почнал доста от дълго време “, съобщи дипломат Елена Поптодорова. /БГНЕС
В България съществува тотална каша в разбирането на смисъла на неутралитета. Има интернационално приет държавен неутралитет, какъвто е този на Швейцария, и неутралитет в българското му схващане, което значи да не вършим нищо, да лежим ниско долу и да чакаме нещо друго да се случи отвън нас.
Според нея аргументите в България да липсва водачество са повече от една.
„ Заради локалните привички партиите не търпят доста ярки фигури. Има едно непрекъснато гласно или мълчешком угнетяване на персони, които биха могли да бъдат водачи при избрани условия. У нас лидерските качества на обособения човек са персонални качества, а не са резултат от партийното строителство. Те не се считат за главен аршин за триумфа на една политическа партия “, съобщи Поптодорова и посочи, че тази наклонност се следи при днешните партии в Народното събрание.
„ Няма ослепителен водач, който да поведе след себе си поддръжници или симпатизанти. По-скоро се разчита на структурирани поддържа, а това по никакъв метод не допуска водачество. За да има водачество, би трябвало да има персонална независимост. Човек би трябвало да съобщи предпочитание да води хората, да има кураж и устойчивост, с цел да прокарва позиции ", посочи Поптодорова.
„ Днес това отсъства. Имаше го през 90-те години, когато наследихме в късната им възраст представители на по-ранните политически партии в България, доста преди да се откри еднопартийната система в страната. Тогава имаше водачество, имаше ораторско изкуство “, споделя дипломатът и прибавя: " На нея ѝ липсват пледоарии в Народното събрание. Искам да се появи на трибуната оратор, който да увлече освен депутатите в парламентарната зала, а всички хора, които са отвън нея. Всичко това отсъства “.
Според Поптодорова липсва и едно по-класическо схващане за политиката.
„ Ако тя бъде приравнена до елементарен бизнес, до това да създадем стартъп, тя е обречена на крах. Политиката има по-големи задачи, по-големи цели. Тя би трябвало да гледа доста години напред и не трябва да е обвързвана с бърз преходен триумф “, акцентира Елена Поптодорова и добави, че по силата на всичко това се оказахме в една пустота от позиция и на водачество, и на визионерство.
Тя е съгласна, че напоследък има наклонност страната да се ръководи като стартъп или Неправителствени организации, само че е изрично срещу те да бъдат дамгосвани.
„ Те имат своята роля в обществото. На тях им се привнесе отговорност и отговорности, които те не могат да изпълнят. Нека Неправителствени организации да си останат там, където им е мястото и да работят върху публичното мнение. Нека стартъпите бъдат в бизнес средата, където да се построява по-съвременна основа. Но политиката и като специалност, и като предопределение, и като задача, сякаш изчезна “, счита дипломат Поптодорова.
Темата за неутралитета е от дълго време експлоатирана още от 90-те години, когато в България се вършат опити да се построи публично мнение в интерес на участието ни в Северноатлантическия алианс. Още тогава се чуват настойчиви гласове за неутралитет. Посланик Поптодорова напомня, че външни фактори би трябвало да признаят неутралитета. За страдание, съгласно нея, в български условия неутралитетът постоянно значи незаемане на позиция.
„ У нас се прави тотална каша от статут на неутралитет: интернационално приет държавен неутралитет и неутралитет, което значи да не вършим нищо, да лежим ниско долу и да чакаме нещо друго да се случи отвън нас. Не може ние да обявим статут на неутралитет, което е потвърдено исторически и писмено. Другият неутралитет е една по-префинена форма, с която да разбираем, че би трябвало да стоим настрани и обратно. Той е гибелен. Той не култивира средата, която би трябвало да създаде водачи. Неутралитетът като отвод от позиция, значи и липса на водачество “, безапелационна е някогашната ни посланичка в Съединени американски щати.
Тя приканва да се замислим и да извадим съответните поучения от държанието на Финландия и Швеция, които доста скоро ще се разделят с интернационално приетия си статут на неутрални страни, присъединявайки се към НАТО.
Те не са се сетили преди два дни, не са се сетили и преди два месеца на 24 февруари. И Швеция, и Финландия започнаха едно доста дискретно, само че пълноценно другарство с НАТО незабавно след анексията на Крим през 2014 година То беше в границите на техния интернационално приет неутралитет до степен и размер, в който те можеха да го вършат “, сподели Поптодорова. Дипломатът уточни, че двете скандинавски страни от години насам вземат участие в учения с страните от НАТО, в съвещания на алианса в уголемен състав и най-важното техните системи за сигурност през тези години станаха безусловно съвместими с натовската система за сигурност както в оръжеен проект, по този начин и във връзка с военното обмисляне и присъединяване в интервенции, а това не е допустимо, в случай че не си оперативно съчетаем.
„ Това, което те направиха не е началото, а разумният свършек на един развой, който е почнал доста от дълго време “, съобщи дипломат Елена Поптодорова. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ