Потъването на Созопол - меланхолично пътуване към миналото в търсене на отговори
" Потъването на Созопол " на режисьора Костадин Бонев е един от дребното нови български филми, който получи еднообразно положителни мнения, както от родната, по този начин и от интернационалната аудитория, както от критици, по този начин и елементарни фенове.
Филмът чертае криволичещата история на един мъж, потеглил с 10 бутилки водка към предишното като към пристанище, където ще откри отговори: " Как се стигна до тук? Как изгубих смисъла? Как всичко се провали? ". Но това пристанище не е обетована земя, а е полуразрушено, криещо мрачни секрети от предишното. Там в действителност е надвиснало чувство за поглъщане. И въпреки всичко се прокрадва вяра за път нагоре, за намиране на отговори, на дълго чакан катарзис.
Майсторски написаният сюжет, приспособен по романа на Ина Вълчанова от режисьора и от самата нея, наблюдава освен едно физическо завръщане, само че и едно доста мъчително прочувствено. Спомени от детството, моменти със фамилията, истории с другари, любови, раздели, нещастия - те бележат пътя на самотния и безсрамен Чаво (прекрасен Деян Донков). Път, в който може да се припознаят доста хора от едно " изгубено " потомство, изживяло младостта си към Прехода. Загрижени за неговото положение, към него се събират приятелите му, като динамичността се поддържа доста гладко от упованието за 10-тата бутилка и за едно последно завръщане - на Нева (винаги обичаната ми Снежина Петрова).
“От кино лентата лъха потиснатост, самотност, болежка, само че те са показани с лекост, в която няма сянка безизходност. ”
Свежият разговор се поддържа от добре уравновесения кастинг, селекциониран по този начин, че да се усети и характерността на всеки, и неподправената аура на общността им - пораснали хипари, всеки наместил се все някак в живота, само че носещ в сърцето си сантимента към Созопол - магическата територия на младостта им. Към огньовете на плажа, локалните кръчми, арт бохемите. Това чувство е неповторимо пресъздадено от песента на " Ревю ". Група с паметен статус за тъкмо това потомство - към този момент към 50 годишни.
Непрофесионалното ми, несъмнено, око хареса изключително поетичната операторска работа, която еднообразно добре обгръща страстите и динамичността както в интериора, по този начин и в фрагментите навън, в пейзажите. Сиво-синкава палитра с чувство за мъгла и морска пяна, която се сменя с по-топли тонове за спомените от детството. Камерата улавя страстите, тя е тяхно естествено продължение. Страхотна работа по костюми, сценография, нюх за локациите. Музиката е другото, което доста ми хареса.
“Изборът на обожаваната от мен група " Ревю " е знаков, въпреки и единствено с една ария, тя внушава възприятие за потомство, ера даже. ”
Интрументалните тематики са безусловно международна кино музика, дело на Николай Иванов ОМ. От кинематографична позиция, монтажът е доста значим за " Потъването на Созопол ", тъй като вкарва салдото в другите влакна на историята по подобен метод, че всичко е навързано смислово и нишките, въпреки и откъснати във времето, се наблюдават елементарно.
Единствено леко бегло развита ми се стори динамичността сред синовете и бащата в загатнатата част, че Чаво желае търси утвърждението на татко си. Това търсене не се съобщи от негова страна във кино лентата, даже в противен случай - той е по-скоро непокорен надъхан и защитаващ по-чувствителния и артистичен брат от двойния престиж на бащата-художник. Тоест фамилният психологизъм посред им можеше или да е по-точен, или да не бъде по този начин повдиган.
Но всички съставни елементи, съчетани под умелата постановка на Костадин Бонев, основават у мен мощно възприятие по време и след гледането на кино лентата. Разбирам Чаво и неговите драми, прочувствено съм притеглена към историята и чакам развръзката й. Очарователно е излъчването на другарската компания - това се получава, когато актьорите се харесват и харесват това, което вършат. Настроение от снимачната площадка, органично възприятие на екип.
“Всичко това ме убеждава, че " Потъването на Созопол " е филм със сърце, гений и хъс за положително кино. Което към този момент го прави положително кино. ”
В можете да видите всички оценки, които завоюва " Потъването на Созопол ", както и да научите повече за основателите му.
За екипа в резюме:
Режисьор: Костадин Бонев
Сценарий: Костадин Бонев и Ина Вълчанова
Оператор: Константин Занков а.б.о.
Монтаж: Тома Вашаров
Композитор: Николай Иванов
В функциите: Деян Донков, Снежина Петрова, Васил Гюров, Стефан Вълдобрев, Светлана Янчева, Веселин Мезеклиев, Петя Силянова, Леонид Йовчев, Биляна Казакова, Жорета Николова, Мария Симеонова
Филмът чертае криволичещата история на един мъж, потеглил с 10 бутилки водка към предишното като към пристанище, където ще откри отговори: " Как се стигна до тук? Как изгубих смисъла? Как всичко се провали? ". Но това пристанище не е обетована земя, а е полуразрушено, криещо мрачни секрети от предишното. Там в действителност е надвиснало чувство за поглъщане. И въпреки всичко се прокрадва вяра за път нагоре, за намиране на отговори, на дълго чакан катарзис.
Майсторски написаният сюжет, приспособен по романа на Ина Вълчанова от режисьора и от самата нея, наблюдава освен едно физическо завръщане, само че и едно доста мъчително прочувствено. Спомени от детството, моменти със фамилията, истории с другари, любови, раздели, нещастия - те бележат пътя на самотния и безсрамен Чаво (прекрасен Деян Донков). Път, в който може да се припознаят доста хора от едно " изгубено " потомство, изживяло младостта си към Прехода. Загрижени за неговото положение, към него се събират приятелите му, като динамичността се поддържа доста гладко от упованието за 10-тата бутилка и за едно последно завръщане - на Нева (винаги обичаната ми Снежина Петрова).
“От кино лентата лъха потиснатост, самотност, болежка, само че те са показани с лекост, в която няма сянка безизходност. ”
Свежият разговор се поддържа от добре уравновесения кастинг, селекциониран по този начин, че да се усети и характерността на всеки, и неподправената аура на общността им - пораснали хипари, всеки наместил се все някак в живота, само че носещ в сърцето си сантимента към Созопол - магическата територия на младостта им. Към огньовете на плажа, локалните кръчми, арт бохемите. Това чувство е неповторимо пресъздадено от песента на " Ревю ". Група с паметен статус за тъкмо това потомство - към този момент към 50 годишни.
Непрофесионалното ми, несъмнено, око хареса изключително поетичната операторска работа, която еднообразно добре обгръща страстите и динамичността както в интериора, по този начин и в фрагментите навън, в пейзажите. Сиво-синкава палитра с чувство за мъгла и морска пяна, която се сменя с по-топли тонове за спомените от детството. Камерата улавя страстите, тя е тяхно естествено продължение. Страхотна работа по костюми, сценография, нюх за локациите. Музиката е другото, което доста ми хареса.
“Изборът на обожаваната от мен група " Ревю " е знаков, въпреки и единствено с една ария, тя внушава възприятие за потомство, ера даже. ”
Интрументалните тематики са безусловно международна кино музика, дело на Николай Иванов ОМ. От кинематографична позиция, монтажът е доста значим за " Потъването на Созопол ", тъй като вкарва салдото в другите влакна на историята по подобен метод, че всичко е навързано смислово и нишките, въпреки и откъснати във времето, се наблюдават елементарно.
Единствено леко бегло развита ми се стори динамичността сред синовете и бащата в загатнатата част, че Чаво желае търси утвърждението на татко си. Това търсене не се съобщи от негова страна във кино лентата, даже в противен случай - той е по-скоро непокорен надъхан и защитаващ по-чувствителния и артистичен брат от двойния престиж на бащата-художник. Тоест фамилният психологизъм посред им можеше или да е по-точен, или да не бъде по този начин повдиган.
Но всички съставни елементи, съчетани под умелата постановка на Костадин Бонев, основават у мен мощно възприятие по време и след гледането на кино лентата. Разбирам Чаво и неговите драми, прочувствено съм притеглена към историята и чакам развръзката й. Очарователно е излъчването на другарската компания - това се получава, когато актьорите се харесват и харесват това, което вършат. Настроение от снимачната площадка, органично възприятие на екип.
“Всичко това ме убеждава, че " Потъването на Созопол " е филм със сърце, гений и хъс за положително кино. Което към този момент го прави положително кино. ”
В можете да видите всички оценки, които завоюва " Потъването на Созопол ", както и да научите повече за основателите му.
За екипа в резюме:
Режисьор: Костадин Бонев
Сценарий: Костадин Бонев и Ина Вълчанова
Оператор: Константин Занков а.б.о.
Монтаж: Тома Вашаров
Композитор: Николай Иванов
В функциите: Деян Донков, Снежина Петрова, Васил Гюров, Стефан Вълдобрев, Светлана Янчева, Веселин Мезеклиев, Петя Силянова, Леонид Йовчев, Биляна Казакова, Жорета Николова, Мария Симеонова
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ