Все още сме жертви на скудоумните клишета на комунистическата пропаганда
Потърсихме проф. Евелина Келбечева, учител в Американския университет в Благоевград, в изявление за предаването „ Вече 30 години времето е наше “ на радио „ Фокус “
- Дебати провокира тематиката за новите учебници, съответно проучването на интервала 1944-1989 година Какво най-вече тормози в метода, в който този интервал е показан?
- Темата може да наподобява маловажна, само че тя не е. Познаването на историята в нейния съответен тип е главното средство, което образува самосъзнанието и гражданските реакции на нашето общество и особено на младежите, които нямат съвсем никаква визия нито за идеологията, нито за практиката, нито за метастазите на комунизма. В този смисъл тази тематика е извънредно значима и не може да бъде минимализирана: „ Голяма работа, някакъв учебник “.
Начинът, по който нашето общество се самоопознава посредством най-близкото минало, в една от най-важните институции – учебното заведение, и особено новите стратегии, които бяха признати предходната година за детето. Това, на което желая особено да обърна внимание, е, че и петте учебника, които са показани за утвърждение в МОН, са разнообразни. Два от тях са доста по-осъвременени, в тях има доста повече информация и извеждане на историческите процеси, до момента в който другите са по-тенденциозни. Но във всички учебници има пропуски, има и доста неточности. Основното нещо, за което желая да защищавам, е, че има няколко неща, които са тъкмо conditio sine qua non – без тях не би могло да се разбере какъв е характерът на тоталитарната комунистическа власт и с какво тя надълбоко, за жал, и в някакъв смисъл необратимо е преобърнала българското общество.
- Кои са тези основи, които явно остават недобре поднесени или въобще неподнесени на учениците?
- Ще ви дам няколко образеца, които съгласно мен са най-драстични. Първото е, че незабавно след 9 септември до началото на ноември в България стартира една кървава баня. В цяла България локалните политически и културни елити са изтребени. Всичко идва, несъмнено, от Москва с благословията на Георги Димитров. Жертвите още тогава по сведения на самия Антон Югов са към 20 хиляди души. Данните варират, зависи кой ги сервира – сред 18 и 30 хиляди. При всички положения това е първият отблъскващ гнет, който е без съд, без присъда. Изчезват кметове, учители, свещеници, а всеобщите гробове се намират на всички места из България. Липсата на това познание в учебниците по история не би могла да бъде оправдана по никакви критерии. На някои места единствено се загатва. Но представете си да приказваме за националноосвободителното ни придвижване през Възраждането и да не споменем жертвите след Априлското въстание. Точно това е терорът, изследва се от законовата му форма на антиконституционния Народен съд, което подрежда България преди всичко по политически репресии в Източна Европа. Това би трябвало да се каже – само че на никое място не е казано като статистика и като съпоставяне с другите страни от Източния блок. В новите разновидности виждаме тотална замяна, деформиране и манипулиране на истината на по принцип неработещата стопанска система на социализма. Няма такова нещо като социалистическа стопанска система, която да работи. Три банкрута претърпява България (последните бяха при Виденов, когато хиперинфлацията беше 3000%), между другото, нито една дума за това в учебниците. Трябва да се разбере, че всичките тези промени и псевдореформи и непрекъснати сякаш опити за възстановяване на положението - икономическо и финансово, на България, са резултат от невъзможността тази система да работи. И представянето на Тодор Живков като покровител на българския народ и модернизатор е, меко казано, безусловно недопустимо от позиция на сериозната модерна история.
- Нека да разбираем от кое място идват тези разминавания, каква е повода – произволи на другите издателства или изрично несъобразяване със заложената стратегия?
- Зададената стратегия беше призната след доста яростни разногласия в МОН, само че този развой беше извънредно транспарантен. Участваха водещи историци, участваха специалисти от МОН, политици, публицисти и така нататък Въпреки всичко имаше взаимни отстъпки. Например терминът „ руска окупация “ - ние сме окупирани от Червената войска, която стои в България от 1944 до 1947 година, и ние плащаме милиарди, с цел да я устояваме - това не влезе в учебниците. Не влезе в програмата, надлежно и в учебниците, тъй като програмата има силата на закон и учебниците би трябвало да я отразяват. Всички учебници в действителност загатват понятията, които са в програмата, само че изводите, огромното схващане защо става въпрос в този интервал, бих споделила, по някакъв метод драматичен за българската история, съгласно мен не се демонстрира ясно или е запушено с обстоятелства, доста от които са подбрани най-малкото с огромни въпросителни. По този метод посредством монтажни техники се замазват огромните процеси и не се приказва в края на краищата за престъпността на този режим.
- Защо е значимо този извънредно сензитивен интервал от нашата история да бъде правилно изучаван?
- Разбира се, че е значимо. Всеки интервал, не става въпрос единствено за този, само че този е може би е един от най-спорните, освен че има живи очевидци, само че тъй като ние продължаваме да бъдем жертви на скудоумните клишета на комунистическата агитация.
- Дебати провокира тематиката за новите учебници, съответно проучването на интервала 1944-1989 година Какво най-вече тормози в метода, в който този интервал е показан?
- Темата може да наподобява маловажна, само че тя не е. Познаването на историята в нейния съответен тип е главното средство, което образува самосъзнанието и гражданските реакции на нашето общество и особено на младежите, които нямат съвсем никаква визия нито за идеологията, нито за практиката, нито за метастазите на комунизма. В този смисъл тази тематика е извънредно значима и не може да бъде минимализирана: „ Голяма работа, някакъв учебник “.
Начинът, по който нашето общество се самоопознава посредством най-близкото минало, в една от най-важните институции – учебното заведение, и особено новите стратегии, които бяха признати предходната година за детето. Това, на което желая особено да обърна внимание, е, че и петте учебника, които са показани за утвърждение в МОН, са разнообразни. Два от тях са доста по-осъвременени, в тях има доста повече информация и извеждане на историческите процеси, до момента в който другите са по-тенденциозни. Но във всички учебници има пропуски, има и доста неточности. Основното нещо, за което желая да защищавам, е, че има няколко неща, които са тъкмо conditio sine qua non – без тях не би могло да се разбере какъв е характерът на тоталитарната комунистическа власт и с какво тя надълбоко, за жал, и в някакъв смисъл необратимо е преобърнала българското общество.
- Кои са тези основи, които явно остават недобре поднесени или въобще неподнесени на учениците?
- Ще ви дам няколко образеца, които съгласно мен са най-драстични. Първото е, че незабавно след 9 септември до началото на ноември в България стартира една кървава баня. В цяла България локалните политически и културни елити са изтребени. Всичко идва, несъмнено, от Москва с благословията на Георги Димитров. Жертвите още тогава по сведения на самия Антон Югов са към 20 хиляди души. Данните варират, зависи кой ги сервира – сред 18 и 30 хиляди. При всички положения това е първият отблъскващ гнет, който е без съд, без присъда. Изчезват кметове, учители, свещеници, а всеобщите гробове се намират на всички места из България. Липсата на това познание в учебниците по история не би могла да бъде оправдана по никакви критерии. На някои места единствено се загатва. Но представете си да приказваме за националноосвободителното ни придвижване през Възраждането и да не споменем жертвите след Априлското въстание. Точно това е терорът, изследва се от законовата му форма на антиконституционния Народен съд, което подрежда България преди всичко по политически репресии в Източна Европа. Това би трябвало да се каже – само че на никое място не е казано като статистика и като съпоставяне с другите страни от Източния блок. В новите разновидности виждаме тотална замяна, деформиране и манипулиране на истината на по принцип неработещата стопанска система на социализма. Няма такова нещо като социалистическа стопанска система, която да работи. Три банкрута претърпява България (последните бяха при Виденов, когато хиперинфлацията беше 3000%), между другото, нито една дума за това в учебниците. Трябва да се разбере, че всичките тези промени и псевдореформи и непрекъснати сякаш опити за възстановяване на положението - икономическо и финансово, на България, са резултат от невъзможността тази система да работи. И представянето на Тодор Живков като покровител на българския народ и модернизатор е, меко казано, безусловно недопустимо от позиция на сериозната модерна история.
- Нека да разбираем от кое място идват тези разминавания, каква е повода – произволи на другите издателства или изрично несъобразяване със заложената стратегия?
- Зададената стратегия беше призната след доста яростни разногласия в МОН, само че този развой беше извънредно транспарантен. Участваха водещи историци, участваха специалисти от МОН, политици, публицисти и така нататък Въпреки всичко имаше взаимни отстъпки. Например терминът „ руска окупация “ - ние сме окупирани от Червената войска, която стои в България от 1944 до 1947 година, и ние плащаме милиарди, с цел да я устояваме - това не влезе в учебниците. Не влезе в програмата, надлежно и в учебниците, тъй като програмата има силата на закон и учебниците би трябвало да я отразяват. Всички учебници в действителност загатват понятията, които са в програмата, само че изводите, огромното схващане защо става въпрос в този интервал, бих споделила, по някакъв метод драматичен за българската история, съгласно мен не се демонстрира ясно или е запушено с обстоятелства, доста от които са подбрани най-малкото с огромни въпросителни. По този метод посредством монтажни техники се замазват огромните процеси и не се приказва в края на краищата за престъпността на този режим.
- Защо е значимо този извънредно сензитивен интервал от нашата история да бъде правилно изучаван?
- Разбира се, че е значимо. Всеки интервал, не става въпрос единствено за този, само че този е може би е един от най-спорните, освен че има живи очевидци, само че тъй като ние продължаваме да бъдем жертви на скудоумните клишета на комунистическата агитация.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ