Международен ден на съпротивата против фашизма
Посветен е на всички борци и помагачи, противодействали на фашизма по време на Втората международна война. Съпротивителното придвижване се отличава с разнообразие на формите. Най-разпространени са: антифашистката пропаганда и агитация, издаването на незаконни позиви и вестници, стачки, диверсии и саботажи по пътищата, ж.п. линиите и в предприятията, произвеждащи продукция за немците, събиране разследващи сведения, унищожават полицейски и данъчни архиви, набиране храна, пари, оръжие и снаражение за борците от съпротивата, както и за политзатворниците и техните фамилии, заличаване предатели и представители на фашистката администрация, пленяване на скъпи осведомители и така нататък Най-висша форма се явява партизанската битка и всенародното въоръжено въстание.
Голям обсег съпротивителното придвижване има на територията на Съветския съюз, в Югославия, Франция, Белгия, Полша, България, Италия, Албания и редица други страни. В някои страни (Югославия, Полша, Чехословакия, Франция, Белгия, Италия, Гърция, Албания, Виетнам, Филипините) съпротивителното придвижване прераства в национално-освободителна война срещу окупаторите и се слива с революция срещу вътрешната реакция. В Холандия, Дания и Норвегия най-характерни са протестното придвижване и антифашистките демонстрации. В Белгия, наред с взривяването на немски ешалони и заводи, се организират акции за завладяване архиви с имена на хора, избрани за депортация в концентрационните лагери. В Германия главният способ е тайната активност на незаконни антифашистки групировки в битката против фашизма, разпространяването на пропагандни материали, даването на помощ на чужденци, наложително заставени да работят в Германия и помощ за бягство на военнопленници.
Във всяка обособена страна, съпротивителното придвижване е надълбоко национално по своя темперамент, само че в това време е и интернационално придвижване, защото има обща цел за всички борещи се нации - погром на силите на фашизма, избавление от нашествениците на териториите на окупираните страни.
Действията на участниците в придвижването на съпротивата в другите страни способстват доста за успеха над фашизма и за доближаване края на войната. В хода на битката вземат участие смели и мъжествени хора, доста от които умират, без да дочакат Победата.
На подвигът и всеотдайност на тези безстрашни герои е отдаден този празник.
Денят се отбелязва с изложения, поднасяне цветя на монументи, осъществяване на семинари и конференции, благотворителни акции, срещи с ветерани, изявления на материали в медиите и други. По-мащабно честванията протичат в Русия, Беларус. В други страни има откъслечни прояви. Целта си остава една - изложение на благодарност и почитание към участниците в съпротивата и запазване на паметта на поколенията.
У нас съществуват многочислени монументи на участниците в съпротивата, само че отбелязването на този ден не е доста известно. На 11 април обичайно означаваме интернационалният Ден на политзатворниците, концлагеристите и потърпевшите от фашизма и войните. За празнувания се употребява и датата 2 юни - Денят на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България (до 1988 година се наричаше Ден на Ботев и на починалите в битката срещу турското иго, капитализма и фашизма и в Отечествената война). Същевременно, на разнообразни места паметниците на съпротивата (където са останали) бяха преименувани в монументи на свободата или по различен метод.
Голям обсег съпротивителното придвижване има на територията на Съветския съюз, в Югославия, Франция, Белгия, Полша, България, Италия, Албания и редица други страни. В някои страни (Югославия, Полша, Чехословакия, Франция, Белгия, Италия, Гърция, Албания, Виетнам, Филипините) съпротивителното придвижване прераства в национално-освободителна война срещу окупаторите и се слива с революция срещу вътрешната реакция. В Холандия, Дания и Норвегия най-характерни са протестното придвижване и антифашистките демонстрации. В Белгия, наред с взривяването на немски ешалони и заводи, се организират акции за завладяване архиви с имена на хора, избрани за депортация в концентрационните лагери. В Германия главният способ е тайната активност на незаконни антифашистки групировки в битката против фашизма, разпространяването на пропагандни материали, даването на помощ на чужденци, наложително заставени да работят в Германия и помощ за бягство на военнопленници.
Във всяка обособена страна, съпротивителното придвижване е надълбоко национално по своя темперамент, само че в това време е и интернационално придвижване, защото има обща цел за всички борещи се нации - погром на силите на фашизма, избавление от нашествениците на териториите на окупираните страни.
Действията на участниците в придвижването на съпротивата в другите страни способстват доста за успеха над фашизма и за доближаване края на войната. В хода на битката вземат участие смели и мъжествени хора, доста от които умират, без да дочакат Победата.
На подвигът и всеотдайност на тези безстрашни герои е отдаден този празник.
Денят се отбелязва с изложения, поднасяне цветя на монументи, осъществяване на семинари и конференции, благотворителни акции, срещи с ветерани, изявления на материали в медиите и други. По-мащабно честванията протичат в Русия, Беларус. В други страни има откъслечни прояви. Целта си остава една - изложение на благодарност и почитание към участниците в съпротивата и запазване на паметта на поколенията.
У нас съществуват многочислени монументи на участниците в съпротивата, само че отбелязването на този ден не е доста известно. На 11 април обичайно означаваме интернационалният Ден на политзатворниците, концлагеристите и потърпевшите от фашизма и войните. За празнувания се употребява и датата 2 юни - Денят на Ботев и на починалите за свободата и независимостта на България (до 1988 година се наричаше Ден на Ботев и на починалите в битката срещу турското иго, капитализма и фашизма и в Отечествената война). Същевременно, на разнообразни места паметниците на съпротивата (където са останали) бяха преименувани в монументи на свободата или по различен метод.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ