National Interest: Западът трябва да се подготви за дългоочаквана разплата
Постзападният многополюсен интернационален ред идва. Докато светът се бори с последствията от тази смяна във властта, основите на едно огромно разплащане се оформят. Това разплащане ще сложи под въпрос дългогодишните вярвания и структури, които са поддържали господството на Запада в света през последните няколкостотин години, излагайки по пътя естеството на възприеманото право на Запада да управлява световния ред. Крайният резултат ще бъде забележителна преоценка на интернационалните връзки, каквито ги познаваме.
Това огромно разплащане ще бъде движено от пет съществени трендове, които принуждават западните народи да се изправят и да се приспособяват към бъдеще, в което властта би трябвало да бъде споделена с останалите в един многополюсен свят.
Неуспехът да се признае или да се опита да се опълчи мощно на тези трендове може да сътвори обилни опасности освен за самия Запад, само че и за световната непоклатимост.
И въпреки всичко бъдещите спорове могат да бъдат избегнати, в случай че този интервал на смяна се преглежда като опция за създаване на по-справедлив свят, а не като рецесия, която заплашва желаните и одобрени привилегии.
Пет трендове, които би трябвало да имате поради
Какво бъдеще чака Запада – равномерен преход към многополярност или интервал на неустойчивост и евентуален спор – значително ще зависи от това по какъв начин политиците реагират на следните пет трендове.
Първо е разплитането на досегашното пояснение на историята. Западът, през цялата си колониална история, практикува и усъвършенства селективното пояснение и описване на събитията, избирайки да се показа като основател на актуалната цивилизация и доброжелателна управителна мощ.
Това в този момент се променя; осведомителните технологии, като интернет и обществените медии, нарушиха монопола върху информацията и историята, който в миналото е бил държан от западните институции за надзор (медийни компании, университети, книгоиздатели и други). В резултат на това хората по света признават, че историята към този момент не е лимитирана до западната интерпретация - в това число нейната проекция на доброжелателност.
Важен съставен елемент от това е честият крах на Запада да признае личното си несъвършено минало. Въпреки усилването на възприеманите непозволени дейности на другите, той мълчи за личните си неприятни моменти, като да вземем за пример унищожаването на културите на първите нации от ранните американски пионери, европейската употреба на африканския континент или отношението на Австралия към аборигенските нации.
Разглеждането на тези исторически епизоди има още по-голямо значение, тъй като те засягат настоящото поведение; Западните народи също имат проблеми с признаването на актуалните неточности и планове.
Незападните народи към този момент могат да изяснят, че техните лични страни и общности имат дълга история, която освен съществува макар западната интерпретация, само че тези истории би трябвало да бъдат изследвани, разбрани и разказани.
Западът би трябвало да се бори с тази наклонност и нейните последствия, вместо да продължава да я прикрива в отказване. Помислете за продължаващите дипломатически старания на индийското държавно управление да принуди Англия да върне съкровищата, откраднати от Индия, в това число някои от бижутата на короната.
Втората наклонност е преоценката на „ учредения на правила ” интернационален ред. Политиците във Вашингтон може да не обичат да го чуват, само че концепцията е обект на доста насмешки по целия свят и е необятно възприемана като инструмент, употребен от Запада за надзор на световните каузи и поддържане на надмощие.
Има огромно неодобрение против западните народи, като се има поради многократното нарушение на личните им правила, което значи, че легитимността на този ред се слага под подозрение макар позитивните му аспекти.
С това възходящо отчаяние съответствува и действителността, че разпределението на властта сред повече народи трансформира сегашния международен ред и основава нови благоприятни условия и провокации.
Китай зае по-видна позиция, предлагайки световни публични богатства като миротворчество и справяне с изменението на климата по метод, който западните народи не желаят или не могат да създадат. По същия метод Индия стартира да се постанова, както и други по-малки народи, като ОАЕ и Индонезия.
Докато от ден на ден страни дефинират личните си траектории през двадесет и първи век, Западът би трябвало да признае, че интернационалният баланс на силите се е трансформирал. Той не може да продължи да постанова волята си на другите - възходът на Китай и други народи е доказателство за това.
Западът би трябвало да се помири с тази нова действителност и да признае, че е нужен нов, по-прагматичен и многополюсен метод, при който нациите следват външни политики, ангажирани с взаимно битие, водени от личните си най-хубави ползи, вместо да се причисляват към „ едната страна “ или другата.
Трето е разобличаването на западното „ запазване на мира “. Въпреки че се показва като поръчител за световната сигурност, огромна част от света в този момент гледа на Съединените щати и Европа в по-малка степен като печеливши от войната, вместо да се интересуват от насърчаването на достоверен мир.
Западният военно-промишлен комплекс – изключително на Съединените щати – е толкоз всесилен, че към този момент е добре известно, че ръководи външната политика на Съединени американски щати до степен, че поддържа спорове, с цел да печели от войната.
В момента Съединените щати и техните съдружници в НАТО са мотор на повишаването на световните военни разноски, като Америка харчи повече за защита, в сравнение с идващите 10 страни взети дружно.
Също по този начин е добре известно, че съвсем половината от бюджета на Пентагона отива към частни реализатори всяка година, а военно-промишленият комплекс подарява милиони долари за надпревари за Конгреса на Съединени американски щати, което води до завземане на страната и доста нарастване на бюджетите за защита.
Останалият свят осъзна, че единствено на Запада не може да се разчита да управлява напъните за световен мир, изключително в случай че забележителна
част от техните стопански системи са ориентирани към облага от спорове. В светлината на това настава позитивна смяна, като Китай посредничи за реформаторски мирни съглашения – сред Саудитска Арабия и Иран, да вземем за пример – до момента в който международни водачи като индонезийския Джоко Видодо, индийския Нарендра Моди и бразилския Луис Инасио Лула да Силва играят спокойно решения на актуалните спорове.
Четвъртата наклонност е детронирането на западната финансова надстройка. Това, че Западът употребява задоволително финансовата си мощност за геополитическо преимущество и цели, не е огромна загадка – политици и специалисти намерено приказват за „ въоръжаване на финансите “ и използване на наказания върху страни, които не се преценяват с желанията на Запада.
По същия метод способността на Съединените щати и техните съдружници да замразяват и даже конфискуват запасите на суверенни страни – Афганистан, Венецуела, Русия – провокира потрес в целия свят.
Поради това и личния опит на Запада за финансова лакомия и неучтивост – което докара до опустошителни рецесии като финансовата рецесия от 2007–2008 година и неотдавнашния колапс на Silicon Valley Bank, който имаше световен отзив – недоверието и отхвърлянето на Запада финансовите структури се разрастват.
Сега се поставят старания за унищожаване на несъразмерната привилегия, предоставена на Съединените щати посредством тяхната валута. Дедоларизацията се случва доста, като делът на валутата в световните запаси падна до 47 % предходната година, спад от 73 % през 2001 година
Освен това страните търсят други възможности на системата SWIFT, която също се употребява в помощ на западните основани наказания и по този метод разтревожи световното болшинство. Тъй като страните със постоянни валути получават въздействие, се появява по-многополюсен стопански ред, който трансформира геополитическите съюзи, икономическата дипломация и салдото на силите в интернационалните институции.
Тази смяна може да даде на разрастващите се народи по-голяма еластичност при ръководството на техните валути и парични политики и да ограничи потенциала на Запада да постанова едностранно наказания.
Освен това страните от БРИКС неотдавна надминаха Г-7 във връзка с Брутният вътрешен продукт, сигнализирайки за преразпределение на икономическата мощност и намеквайки за бъдещето на съдействие в търговията, вложенията, инфраструктурата и помощта за развиване.
Пето и последно , има забележимия срив на доверието в западната преса. Това се случва в сериозен миг, защото повтарящите се дефекти през последните няколко години покачиха световното осъзнаване на ролята на западните медии в увековечаването на желаните от Запада аспекти на сегашния международен ред - постоянно в ущърб на други страни.
Например, непрекъснатите рецензии на Китай в западните заглавия увековечиха непроизводителен и всяващ боязън роман за Пекин като опасност за личните му жители и света като цяло.
Геополитическите контексти на Хонконг и Тайван, въпреки и комплицирани въпроси, бяха особено и селективно нагласени, с цел да прокарат разказа „ ние против тях “, вместо да предизвикват разбирателството сред Запада и Китай.
По сходен метод преобладаващо едностранчивото отразяване на украинския спор постоянно подценява националните и районни геополитически сложности в дългогодишните руско-украински връзки и историята на разширението на НАТО в Европа.
Липсата на репортажи за атентата против Северен поток, за който мнозина считат, че е осъществен от западна нация – със известия в поддръжка на това изказване – е очевидна дупка, която способства за неналичието на доверие в западните медии както от незападните, по този начин и от западните читателите еднообразно. Само месеци по-късно западната преса безшумно признава евентуална виновност на Запада или най-малкото познание.
Нещо повече, несъответстващото и пристрастно отразяване на незападни спорове, като тези в Йемен, Мианмар и Палестина, докара до световни обвинявания в неуважение, пристрастия и даже расизъм.
Надписът на стената
Западните държавни управления, работещи в ехтене камера на отказване, би трябвало да се свържат с приятелите си по света и да осъзнаят това, което е явно за всички, с изключение на за тях самите: че светът не е като това, което беше в ерата след Студената война.
Старото е свършено и Западът просто няма политическата и финансова мощност, да не приказваме за интернационалната легитимност, както в миналото имаше. Западните народи би трябвало да се приспособяват към тази изменяща се интернационална среда, вместо настойчиво да упорстват за нормалния бизнес. Неспазването на това ще направи света по-опасно място и ще подкопае още повече доверието и въздействието на Запада.
Пет съществени трендове илюстрират по какъв начин светът се трансформира и че Западът би трябвало да се бори с действителността, че към този момент не може да постанова своето „ водачество “ на света, както го правеше преди.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Това огромно разплащане ще бъде движено от пет съществени трендове, които принуждават западните народи да се изправят и да се приспособяват към бъдеще, в което властта би трябвало да бъде споделена с останалите в един многополюсен свят.
Неуспехът да се признае или да се опита да се опълчи мощно на тези трендове може да сътвори обилни опасности освен за самия Запад, само че и за световната непоклатимост.
И въпреки всичко бъдещите спорове могат да бъдат избегнати, в случай че този интервал на смяна се преглежда като опция за създаване на по-справедлив свят, а не като рецесия, която заплашва желаните и одобрени привилегии.
Пет трендове, които би трябвало да имате поради
Какво бъдеще чака Запада – равномерен преход към многополярност или интервал на неустойчивост и евентуален спор – значително ще зависи от това по какъв начин политиците реагират на следните пет трендове.
Първо е разплитането на досегашното пояснение на историята. Западът, през цялата си колониална история, практикува и усъвършенства селективното пояснение и описване на събитията, избирайки да се показа като основател на актуалната цивилизация и доброжелателна управителна мощ.
Това в този момент се променя; осведомителните технологии, като интернет и обществените медии, нарушиха монопола върху информацията и историята, който в миналото е бил държан от западните институции за надзор (медийни компании, университети, книгоиздатели и други). В резултат на това хората по света признават, че историята към този момент не е лимитирана до западната интерпретация - в това число нейната проекция на доброжелателност.
Важен съставен елемент от това е честият крах на Запада да признае личното си несъвършено минало. Въпреки усилването на възприеманите непозволени дейности на другите, той мълчи за личните си неприятни моменти, като да вземем за пример унищожаването на културите на първите нации от ранните американски пионери, европейската употреба на африканския континент или отношението на Австралия към аборигенските нации.
Разглеждането на тези исторически епизоди има още по-голямо значение, тъй като те засягат настоящото поведение; Западните народи също имат проблеми с признаването на актуалните неточности и планове.
Незападните народи към този момент могат да изяснят, че техните лични страни и общности имат дълга история, която освен съществува макар западната интерпретация, само че тези истории би трябвало да бъдат изследвани, разбрани и разказани.
Западът би трябвало да се бори с тази наклонност и нейните последствия, вместо да продължава да я прикрива в отказване. Помислете за продължаващите дипломатически старания на индийското държавно управление да принуди Англия да върне съкровищата, откраднати от Индия, в това число някои от бижутата на короната.
Втората наклонност е преоценката на „ учредения на правила ” интернационален ред. Политиците във Вашингтон може да не обичат да го чуват, само че концепцията е обект на доста насмешки по целия свят и е необятно възприемана като инструмент, употребен от Запада за надзор на световните каузи и поддържане на надмощие.
Има огромно неодобрение против западните народи, като се има поради многократното нарушение на личните им правила, което значи, че легитимността на този ред се слага под подозрение макар позитивните му аспекти.
С това възходящо отчаяние съответствува и действителността, че разпределението на властта сред повече народи трансформира сегашния международен ред и основава нови благоприятни условия и провокации.
Китай зае по-видна позиция, предлагайки световни публични богатства като миротворчество и справяне с изменението на климата по метод, който западните народи не желаят или не могат да създадат. По същия метод Индия стартира да се постанова, както и други по-малки народи, като ОАЕ и Индонезия.
Докато от ден на ден страни дефинират личните си траектории през двадесет и първи век, Западът би трябвало да признае, че интернационалният баланс на силите се е трансформирал. Той не може да продължи да постанова волята си на другите - възходът на Китай и други народи е доказателство за това.
Западът би трябвало да се помири с тази нова действителност и да признае, че е нужен нов, по-прагматичен и многополюсен метод, при който нациите следват външни политики, ангажирани с взаимно битие, водени от личните си най-хубави ползи, вместо да се причисляват към „ едната страна “ или другата.
Трето е разобличаването на западното „ запазване на мира “. Въпреки че се показва като поръчител за световната сигурност, огромна част от света в този момент гледа на Съединените щати и Европа в по-малка степен като печеливши от войната, вместо да се интересуват от насърчаването на достоверен мир.
Западният военно-промишлен комплекс – изключително на Съединените щати – е толкоз всесилен, че към този момент е добре известно, че ръководи външната политика на Съединени американски щати до степен, че поддържа спорове, с цел да печели от войната.
В момента Съединените щати и техните съдружници в НАТО са мотор на повишаването на световните военни разноски, като Америка харчи повече за защита, в сравнение с идващите 10 страни взети дружно.
Също по този начин е добре известно, че съвсем половината от бюджета на Пентагона отива към частни реализатори всяка година, а военно-промишленият комплекс подарява милиони долари за надпревари за Конгреса на Съединени американски щати, което води до завземане на страната и доста нарастване на бюджетите за защита.
Останалият свят осъзна, че единствено на Запада не може да се разчита да управлява напъните за световен мир, изключително в случай че забележителна
част от техните стопански системи са ориентирани към облага от спорове. В светлината на това настава позитивна смяна, като Китай посредничи за реформаторски мирни съглашения – сред Саудитска Арабия и Иран, да вземем за пример – до момента в който международни водачи като индонезийския Джоко Видодо, индийския Нарендра Моди и бразилския Луис Инасио Лула да Силва играят спокойно решения на актуалните спорове.
Четвъртата наклонност е детронирането на западната финансова надстройка. Това, че Западът употребява задоволително финансовата си мощност за геополитическо преимущество и цели, не е огромна загадка – политици и специалисти намерено приказват за „ въоръжаване на финансите “ и използване на наказания върху страни, които не се преценяват с желанията на Запада.
По същия метод способността на Съединените щати и техните съдружници да замразяват и даже конфискуват запасите на суверенни страни – Афганистан, Венецуела, Русия – провокира потрес в целия свят.
Поради това и личния опит на Запада за финансова лакомия и неучтивост – което докара до опустошителни рецесии като финансовата рецесия от 2007–2008 година и неотдавнашния колапс на Silicon Valley Bank, който имаше световен отзив – недоверието и отхвърлянето на Запада финансовите структури се разрастват.
Сега се поставят старания за унищожаване на несъразмерната привилегия, предоставена на Съединените щати посредством тяхната валута. Дедоларизацията се случва доста, като делът на валутата в световните запаси падна до 47 % предходната година, спад от 73 % през 2001 година
Освен това страните търсят други възможности на системата SWIFT, която също се употребява в помощ на западните основани наказания и по този метод разтревожи световното болшинство. Тъй като страните със постоянни валути получават въздействие, се появява по-многополюсен стопански ред, който трансформира геополитическите съюзи, икономическата дипломация и салдото на силите в интернационалните институции.
Тази смяна може да даде на разрастващите се народи по-голяма еластичност при ръководството на техните валути и парични политики и да ограничи потенциала на Запада да постанова едностранно наказания.
Освен това страните от БРИКС неотдавна надминаха Г-7 във връзка с Брутният вътрешен продукт, сигнализирайки за преразпределение на икономическата мощност и намеквайки за бъдещето на съдействие в търговията, вложенията, инфраструктурата и помощта за развиване.
Пето и последно , има забележимия срив на доверието в западната преса. Това се случва в сериозен миг, защото повтарящите се дефекти през последните няколко години покачиха световното осъзнаване на ролята на западните медии в увековечаването на желаните от Запада аспекти на сегашния международен ред - постоянно в ущърб на други страни.
Например, непрекъснатите рецензии на Китай в западните заглавия увековечиха непроизводителен и всяващ боязън роман за Пекин като опасност за личните му жители и света като цяло.
Геополитическите контексти на Хонконг и Тайван, въпреки и комплицирани въпроси, бяха особено и селективно нагласени, с цел да прокарат разказа „ ние против тях “, вместо да предизвикват разбирателството сред Запада и Китай.
По сходен метод преобладаващо едностранчивото отразяване на украинския спор постоянно подценява националните и районни геополитически сложности в дългогодишните руско-украински връзки и историята на разширението на НАТО в Европа.
Липсата на репортажи за атентата против Северен поток, за който мнозина считат, че е осъществен от западна нация – със известия в поддръжка на това изказване – е очевидна дупка, която способства за неналичието на доверие в западните медии както от незападните, по този начин и от западните читателите еднообразно. Само месеци по-късно западната преса безшумно признава евентуална виновност на Запада или най-малкото познание.
Нещо повече, несъответстващото и пристрастно отразяване на незападни спорове, като тези в Йемен, Мианмар и Палестина, докара до световни обвинявания в неуважение, пристрастия и даже расизъм.
Надписът на стената
Западните държавни управления, работещи в ехтене камера на отказване, би трябвало да се свържат с приятелите си по света и да осъзнаят това, което е явно за всички, с изключение на за тях самите: че светът не е като това, което беше в ерата след Студената война.
Старото е свършено и Западът просто няма политическата и финансова мощност, да не приказваме за интернационалната легитимност, както в миналото имаше. Западните народи би трябвало да се приспособяват към тази изменяща се интернационална среда, вместо настойчиво да упорстват за нормалния бизнес. Неспазването на това ще направи света по-опасно място и ще подкопае още повече доверието и въздействието на Запада.
Пет съществени трендове илюстрират по какъв начин светът се трансформира и че Западът би трябвало да се бори с действителността, че към този момент не може да постанова своето „ водачество “ на света, както го правеше преди.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ