Постоянният представител на Китай в ООН Фу Цун заяви в

Постоянният представител на Китай в Организация на обединените нации Фу Цун съобщи в изявление за Pass Blue, че страната отхвърля импортирания от Съединени американски щати и Бахрейн план за резолюция на Съвета за сигурност с апел до Ислямска република Иран да приключи слагането на мини и ударите по преминаващи кораби в Ормузкия пролив.

„ Не считаме, че наличието е вярно, нито че моментът е подобаващ “, съобщи Фу Цун, добавяйки, че е нужно „ и двете страни да стартират съществени и добросъвестни договаряния “.

Изявлението е направено в края на срещата сред президента Доналд Тръмп и китайския водач Си Дзинпин, на която съгласно Белия дом двамата водачи се сплотиха към мнението, че проливът би трябвало да бъде отворен, а Си се разгласи против милитаризация на водния път и всевъзможен опит за налагане на такса за пренос.

Подобен план на резолюция към този момент получи несъгласие от Москва и Пекин през април

Резолюцията е поредна стъпка от дипломатическия стадий на най-мащабната рецесия в света от началото на 2026 година На 28 февруари Съединени американски щати и Израел започнаха координирана военна акция против Иран – близо 900 удара единствено за първите 12 часа по обекти на иранската нуклеарна стратегия, въздушна защита, ракетна и безпилотна стратегия, командни възли и политическо управление.

Една от задачите беше висшият водач аятолах Али Хаменей, който беше премахнат още при първата вълна удари, осъществена в ранните часове на деня. Кампанията, най-мащабна като обсег военна интервенция на Запада в Близкия изток от нашествието в Ирак през 2003 година – продължи към 10 седмици и също по този начин обхвана част от енергийната инфраструктура, петролни рафинерии, газови терминали и военноморски бази на Иран.

Военното ядро на акцията беше извършено от Съединени американски щати и Израел с поддръжка от техните арабски сътрудници: ОАЕ, Саудитска Арабия и Кувейт нанесоха лични удари против Ислямската република и нейните прокси милиции в района след първите ирански удари с балистични ракети.

E3 – Англия, Франция, Германия

Обединеното кралство и Франция отхвърлиха присъединяване в ударите – английският министър председател Киър Стармър заявява категорично, че Обединеното кралство няма да е страна в интервенциите – само че английски изтребители бяха ситуирани в защитна роля за прехващане на ирански ракети и дронове в Катар, Йордания, Ирак и Кипър.

E3 (Великобритания, Франция, Германия) излезе с декларация, която изрази поддръжка за „ пропорционални отбранителни военни ограничения “ против иранските ракетни удари по страни в Близкия изток. Иранският отговор обхвана масирани залпове от балистични и крилати ракети против Израел и американските бази в Персийския залив (Ал Удейд в Катар, Ал Дафра в ОАЕ, Манама в Бахрейн и т.н), които бяха спрени с висок % на успеваемост от обединена въздушна и галактическа защита.

Техеран задейства своята „ Ос на съпротивата “, която включва хутите в Йемен, шиитски милиции в Иеак, останки от палестинските групи и отслабената Хизбула в Ливан.

Иранската обсада на Ормузкия пролив стартира по едно и също време с войната: морският трафик беше преустановен значително още в първия ден, а от началото на март ирански военноморски сили пристъпиха към оперативно слагане на мини в пролива – от 10 мини на 9 март, съгласно разследващи оценки, до десетки такива няколко дни по-късно.

Иранската тактичност съчета морски мини от руско, китайско и севернокорейско произвеждане, морски дронове с взривен товар, нанасяне на удари с противокорабни ракети от мобилни брегови установки и рискови маневри на бързи нападателни катери на Революционната армия.

Втора по-мащабна вълна миниране беше документирана в края на април, редом с внасянето на взаимния план за резолюция от Бахрейн и Съединени американски щати

На 21 април представители на Пентагона осведомиха Комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите, че цялостно разминиране на пролива може да отнеме до 6 месеца и сходна интервенция е малко евентуална, до момента в който войната продължава.

Това е първото оперативно блокиране на пролива от иранска страна и първото огромно слагане на мини в Персийския залив след така наречен „ танкерна война “ с Ирак през 1987–1988 година

Ормузкият пролив, с широчина от едвам 39 км в най-стеснената си точка сред Иран и Оман, обезпечава пренос за към 20% от световните доставки на нефт (около 20 млн барела дневно) и към 25% от търговията с полутечен природен газ.

През него минава износът на Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак, ОАЕ и самия Иран към пазарите в Източна Азия и Европа. Продължителната обсада провокира двуцифрено повишаване на горивата, в отговор на което се наложи незабавно освобождение на размери от стратегически запасите на Съединени американски щати, Япония и Южна Корея и преориентация на азиатските вериги за доставки към различни направления в Червено море и саудитската тръба Изток–Запад.

Усилията за връщане на свободата на мореплаване минават през две паралели

От една страна Обединеното кралство и Франция поставиха основите на координирана самодейност от 30 страни за създаване на коалиция за защита на морския трафик в Ормузкия пролив, чийто обсег прилича „ Prosperity Guardian “ в Червено море през 2023–2024 година

От друга страна планът за резолюция в Съвета за сигурност, импортиран взаимно от Бахрейн и Съединени американски щати, търси официално интернационално наказание на иранската тактичност и санкционна рамка. Двойната обсада от Китай и Русия в Съвета за сигурност попречва точно втората писта, прехвърляйки усилието напълно към оперативния модел на обединението под британско-френско управление.

Двойното несъгласие в Съвета за сигурност, наложено от Китай и Русия в поддръжка на Ислямска република Иран, стана нормален модел преди началото на войната, само че акцията и блокадата го закотвиха като систематичен детайл на непрекъснатите членове. По време на самата акция двете страни блокираха редица резолюции, които трябваше да осъдят безразборните ирански ракетни удари в района.

През април те блокираха резолюция, ориентирана към иранската тактичност за приложимост на морски мини, което отразява доближаването по оста Пекин-Москва-Техеран, завършено след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 година и разширено доста със стратегически съглашения – 25-годишно сред Иран и Китай от 2021 година и настрана сред Иран и Русия от януари 2025 година.

Ролята на Бахрейн като съавтор на резолюцията не е инцидентна

Кралството е хазаин на пети американски флот от 1995 година и щаб на Combined Maritime Forces – многонационална конструкция от към 40 страни, отговарящи за защитата на морския трафик в Персийския залив, Аденския залив и Червено море. По време на войната флотът изпълняваше отбранителни функционалности (прехващане на ирански ракети, в съгласуваност с английски и съюзнически сили) и офанзивни (нанасяне на удари с крилати ракети против ирански крайбрежни обекти).

Бахрейн също по този начин постоянно споделя саудитско-емиратската позиция в Съвета за съдействие в Персийския залив (ССПЗ) с искане за оказването на по-силен интернационален напън по отношение на режима в Техеран. Внасянето на плана за резолюция дружно с Манама предлага престиж на американската делегация, който нямаше по какъв начин да има от напълно западен състав на основателите.

Краткосрочните сюжети за развиване на обстановката се подреждат по три оси

Първи – наново блокиране на резолюцията от Русия и Китай с несъгласие или процедурно отсрочване, което оставя Иран без официално интернационално наказание и резервира легитимността на остатъчната му тактичност в пролива.

Втори – приемане на смекчена версия на текста, която приканва „ всички страни “ към въздържаност, която Москва и Пекин вероятно биха пропуснали в подмяна на симетрично отнасяне на взаимната акция на Съединени американски щати и Израел, почнала на 28 февруари 2026 година

Трети – прекосяване на усилието напълно към оперативния модел на британско-френската коалиция от над 30 страни, която работи отвън рамките на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.

След срещата на високо ниво сред Тръмп и Си на 14–15 май в Пекин, в която Китай заявява, че проливът би трябвало да остане отворен, най-вероятна е композиция сред първите два сюжета – официално китайско-руско несъгласие или процедурно блокиране на резолюцията, дружно с на практика принос на Пекин за напън против Иран да намали най-малко забележимите интервенции.

Отказът на Китай да поддържа резолюцията против Иран не се преглежда като индивидуален дипломатически ход. Според анализатори това е знак за все по-тясното доближаване сред Пекин, Москва и Техеран след войната в Ормузкия пролив.

На процедура Китай и Русия все по-често употребяват Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, с цел да блокират интернационален напън против Иран и да пазят позициите на режима в Техеран. Така организацията все по-трудно извършва ролята си на механизъм за решение на интернационалните рецесии.

Паралелно с това напъните за възобновяване на корабоплаването в Ормузкия пролив последователно се трансферират към интернационалните обединения отвън рамките на Организация на обединените нации, в които водеща роля играят Англия и Франция.

 

 

Димитър Димитров/ SafeNews

Източници: FrontlineMntr, Pass Blue

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News