Амнести“: Нарастват делата-шамари срещу медии в България
Постоянни закани и тормоз, непозволени правосъдни каузи от държавни чиновници и предприемачи. Това са констатациите в годишния отчет за положението на правата на индивида на международната организация " Амнести Интернешенъл " във връзка с медийната среда у нас. Отчита се все по-засилен напън против самостоятелните медии и публицистите, които отразяват тематики, свързани с проведената престъпност, корупцията или правата на малцинствата.
В България всеки втори публицист е бил подложен на непозволен напън, а всеки десети е бил заплашван със съд, споделят от " Амнести ", цитирайки отчет на Асоциацията на европейските публицисти у нас.
Става дума за така наречен „ дела-шамари “, чиято цел е заплашване на медиите да не се занимават с избрани тематики. Това са искове за огромни суми, в множеството случаи голословни.
" Това имаше възпиращо влияние върху отразяването на събитията и докара до увеличение на автоцензурата. Журналистите и правозащитниците, живеещи отвън столицата София, бяха изключително уязвими към заплашване. Големите медии останаха под контрола на политици и олигарси, което в допълнение подкопаваше публицистичната самостоятелност и ограничаваше достъпа до информация ", написа в отчета на организацията.
Освен утежняване на положението на медийната независимост от там регистрират и проблеми със спазването на правата на мигрантите. Посочва се, че мигранти постоянно биват отблъсквани от граничната защита. Увеличават се и случаите на домашно принуждение, а закононарушения от ненавист на хомофобска и трансфобска основа остават отвън Наказателния кодекс.
От " Амнести " регистрират, че през предходната година Народното събрание е одобрил законопроект, с който се отстранява утежняващото виновността събитие по делата за клюка, когато е по адрес на държавен чиновник. Новите текстове обаче бяха признати единствено на първо четене.
" През ноември партия " Възраждане " предложи законодателство, което обществено да жигосах хората и организациите, получили финансова поддръжка от задгранични източници, като " задгранични сътрудници ", да ги глобява за неразкриване на задгранични дарения и да им забрани да правят политическа или просветителна активност. Гражданските организации предизвестиха, че подобен закон би уязвил свободата на изложение и сдружаване ", пишат от организацията.
Бежанци и мигранти
България е подложена на критика поради практиката да се връщат мигранти назад в Турция, която Министерство на вътрешните работи ползва от години. Освен това има наклонност молбите за протекция, подадени от жители на Афганистан, Алжир, Бангладеш, Мароко и Тунис, се отхвърлят автоматизирано.
Организацията по приемане на бежанците от Украйна също не е на равнище, излиза наяве от отчета. В него се показва страната ни е приела 1 млн. души и е осигурила достъп до обучение и опазване на здравето на към 150 хиляди които останаха у нас. В същото време обаче се отбелязва, че доста украинци са напуснали България поради неустановеност към програмата за хотелско настаняване.
" На няколко пъти управляващите краткотрайно настаняваха украински бежанци, в това число фамилии с деца, в център за краткотрайно настаняване в Елхово, който е плануван като място за задържане на хора, влезнали нелегално в страната ", написа в документа.
Насилие
Ръстът на случаите на домашно принуждение се регистрира по време на пандемията от ковид. В България обаче броят им продължава да нараства и след унищожаване на противоепидемичните ограничения. Едновременно с това страната не реагира с съответни ограничения и не бяха признати промени, които трябваше да синхронизират националното законодателство с интернационалните стандарти.
Властите не са създали и тактика за справяне с дискриминирането, учредена на полова ориентировка или полова индентичност. Посочени са два случая – нападението против центъра RainbowHub, осъществено от Боян Расате и решение на Европейския съд по правата на човек, съгласно което страната би трябвало да заплати обезщетение на майката на умрял мъж, умрял при хомофобско нахлуване.
За случая с RainbowHub Расате бе приет за отговорен, само че се размина единствено с санкция от 3 хиляди лева.
В България всеки втори публицист е бил подложен на непозволен напън, а всеки десети е бил заплашван със съд, споделят от " Амнести ", цитирайки отчет на Асоциацията на европейските публицисти у нас.
Става дума за така наречен „ дела-шамари “, чиято цел е заплашване на медиите да не се занимават с избрани тематики. Това са искове за огромни суми, в множеството случаи голословни.
" Това имаше възпиращо влияние върху отразяването на събитията и докара до увеличение на автоцензурата. Журналистите и правозащитниците, живеещи отвън столицата София, бяха изключително уязвими към заплашване. Големите медии останаха под контрола на политици и олигарси, което в допълнение подкопаваше публицистичната самостоятелност и ограничаваше достъпа до информация ", написа в отчета на организацията.
Освен утежняване на положението на медийната независимост от там регистрират и проблеми със спазването на правата на мигрантите. Посочва се, че мигранти постоянно биват отблъсквани от граничната защита. Увеличават се и случаите на домашно принуждение, а закононарушения от ненавист на хомофобска и трансфобска основа остават отвън Наказателния кодекс.
От " Амнести " регистрират, че през предходната година Народното събрание е одобрил законопроект, с който се отстранява утежняващото виновността събитие по делата за клюка, когато е по адрес на държавен чиновник. Новите текстове обаче бяха признати единствено на първо четене.
" През ноември партия " Възраждане " предложи законодателство, което обществено да жигосах хората и организациите, получили финансова поддръжка от задгранични източници, като " задгранични сътрудници ", да ги глобява за неразкриване на задгранични дарения и да им забрани да правят политическа или просветителна активност. Гражданските организации предизвестиха, че подобен закон би уязвил свободата на изложение и сдружаване ", пишат от организацията.
Бежанци и мигранти
България е подложена на критика поради практиката да се връщат мигранти назад в Турция, която Министерство на вътрешните работи ползва от години. Освен това има наклонност молбите за протекция, подадени от жители на Афганистан, Алжир, Бангладеш, Мароко и Тунис, се отхвърлят автоматизирано.
Организацията по приемане на бежанците от Украйна също не е на равнище, излиза наяве от отчета. В него се показва страната ни е приела 1 млн. души и е осигурила достъп до обучение и опазване на здравето на към 150 хиляди които останаха у нас. В същото време обаче се отбелязва, че доста украинци са напуснали България поради неустановеност към програмата за хотелско настаняване.
" На няколко пъти управляващите краткотрайно настаняваха украински бежанци, в това число фамилии с деца, в център за краткотрайно настаняване в Елхово, който е плануван като място за задържане на хора, влезнали нелегално в страната ", написа в документа.
Насилие
Ръстът на случаите на домашно принуждение се регистрира по време на пандемията от ковид. В България обаче броят им продължава да нараства и след унищожаване на противоепидемичните ограничения. Едновременно с това страната не реагира с съответни ограничения и не бяха признати промени, които трябваше да синхронизират националното законодателство с интернационалните стандарти.
Властите не са създали и тактика за справяне с дискриминирането, учредена на полова ориентировка или полова индентичност. Посочени са два случая – нападението против центъра RainbowHub, осъществено от Боян Расате и решение на Европейския съд по правата на човек, съгласно което страната би трябвало да заплати обезщетение на майката на умрял мъж, умрял при хомофобско нахлуване.
За случая с RainbowHub Расате бе приет за отговорен, само че се размина единствено с санкция от 3 хиляди лева.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ