Учредиха Българска агрохранителна камара
Постигането на висока добавена стойност и конкурентоспособност на създадените артикули ще изисква заслужено и уравновесено развиване на секторите в земеделието. Само тогава може да имаме вярно построена агрохранителна верига, която ще затвори дейно цикъла от полето до трапезата.
Това е единственият път, който ще даде опция България да бъде продоволствено обезпечена, стопански суверенна и постоянна, сподели един от радетелите на Българска агрохранителна камара учен Атанас Атанасов по време на съвещание в Биологическия факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски " за основаване на сдружението с нестопанска цел.
Сдружението е професионална, самостоятелна и непартийна организация на равноправни субекти, осъществяващи активност в региона на производството, преработката или дистрибуцията на селскостопанска продукция, фуражи, храни или питиета, както и на лица, свързани с тази активност.
Академик Атанасов напомни, че на 6 декември беше положено същинското начало на камарата, което не можеше да се случи без активността на Кирил Вътев, Таня Георгиева и Александър Йоцев (съответно министър и заместник-министри на земеделието и храните - б.р.). " Надявам се, че те освен няма да не помнят концепциите, а ще ги включат в ръководството си ", разяснява акад. Атанасов, представен от Българска телеграфна агенция.
Академикът изрази вяра също, че двете земеделски камари - Българска агрохранителна камара и Българска земеделска камара, ще могат да работят взаимно в полза на страната и ще намерят нужните пътища по какъв начин
едрите производители да се включат дейно освен в производството на зърнените и маслодайни култури, само че и в другите производства.
По думите на учен Атанасов наложителен е и въпросът за намирането на баланс сред обичайното и биологично земеделие и пътищата за тяхното вярно съвместяване.
" Липсата на ефикасни и налични пазари е също значим и открит въпрос. Това е една от аргументите за проблемите със зърното, породил се с по-евтиния украински импорт. Вместо да препродаваме ние се оказахме в задънена улица, като се има поради че Африка се задоволява на 50 % от зърно, идващо от Русия и Украйна ", уточни акад. Атанасов.
Според него мъчно можем да се конкурираме с огромния корпоративен бизнес, който от дълго време е влезнал в България, само че вместо да се кооперираме с него, ние го преглеждаме като непознато тяло. Академикът акцентира също, че родното произвеждане на семена от всички типове култури, което е било национална горделивост на страната си, в този момент е под всевъзможен най-малко.
" Нужна е нова идея за развиване на земеделието,
освен за интервала 2023-2027 година, само че и надалеч след 2030 година, с цел да не останем зад борда на Зелената договорка, където Европейски Съюз е планувал 1,3 трилиона евро за реализиране на нулево равновесие на газовите излъчвания до 2050 година ", уточни акад. Атанасов.
По думите му това би могло да се реализира само, в случай че агробизнесът и науката вървят ръка за ръка. Така ще се даде опция нововъведенията да бъдат определящи в основаването на добавена стойност и конкурентоспособност на земеделските артикули. " Тук преди всичко стоят проблемите с почвеното изобилие и ефикасното потребление на вода, които са нашето злато и нефт ", съобщи ученият.
Това е единственият път, който ще даде опция България да бъде продоволствено обезпечена, стопански суверенна и постоянна, сподели един от радетелите на Българска агрохранителна камара учен Атанас Атанасов по време на съвещание в Биологическия факултет на Софийски университет " Св. Климент Охридски " за основаване на сдружението с нестопанска цел.
Сдружението е професионална, самостоятелна и непартийна организация на равноправни субекти, осъществяващи активност в региона на производството, преработката или дистрибуцията на селскостопанска продукция, фуражи, храни или питиета, както и на лица, свързани с тази активност.
Академик Атанасов напомни, че на 6 декември беше положено същинското начало на камарата, което не можеше да се случи без активността на Кирил Вътев, Таня Георгиева и Александър Йоцев (съответно министър и заместник-министри на земеделието и храните - б.р.). " Надявам се, че те освен няма да не помнят концепциите, а ще ги включат в ръководството си ", разяснява акад. Атанасов, представен от Българска телеграфна агенция.
Академикът изрази вяра също, че двете земеделски камари - Българска агрохранителна камара и Българска земеделска камара, ще могат да работят взаимно в полза на страната и ще намерят нужните пътища по какъв начин
едрите производители да се включат дейно освен в производството на зърнените и маслодайни култури, само че и в другите производства.
По думите на учен Атанасов наложителен е и въпросът за намирането на баланс сред обичайното и биологично земеделие и пътищата за тяхното вярно съвместяване.
" Липсата на ефикасни и налични пазари е също значим и открит въпрос. Това е една от аргументите за проблемите със зърното, породил се с по-евтиния украински импорт. Вместо да препродаваме ние се оказахме в задънена улица, като се има поради че Африка се задоволява на 50 % от зърно, идващо от Русия и Украйна ", уточни акад. Атанасов.
Според него мъчно можем да се конкурираме с огромния корпоративен бизнес, който от дълго време е влезнал в България, само че вместо да се кооперираме с него, ние го преглеждаме като непознато тяло. Академикът акцентира също, че родното произвеждане на семена от всички типове култури, което е било национална горделивост на страната си, в този момент е под всевъзможен най-малко.
" Нужна е нова идея за развиване на земеделието,
освен за интервала 2023-2027 година, само че и надалеч след 2030 година, с цел да не останем зад борда на Зелената договорка, където Европейски Съюз е планувал 1,3 трилиона евро за реализиране на нулево равновесие на газовите излъчвания до 2050 година ", уточни акад. Атанасов.
По думите му това би могло да се реализира само, в случай че агробизнесът и науката вървят ръка за ръка. Така ще се даде опция нововъведенията да бъдат определящи в основаването на добавена стойност и конкурентоспособност на земеделските артикули. " Тук преди всичко стоят проблемите с почвеното изобилие и ефикасното потребление на вода, които са нашето злато и нефт ", съобщи ученият.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ