Поставянето на пиесата Оръжията и човекът на Бърнард Шоу под

...
Поставянето на пиесата Оръжията и човекът на Бърнард Шоу под
Коментари Харесай

Какво пише за българите в пиесата Оръжията и човекът?

Поставянето на пиесата " Оръжията и индивидът " на Бърнард Шоу под режисурата на Джон Малкович провокира невиждани конфликти пред Народния спектакъл. В интернет протестиращи против пиесата набират петиция за свалянето й. Според тях в " Оръжията и индивидът " българските бойци са показани като пияници, а народът ни е безчовечен, необразован, елементарен и некъпан. Наистина ли драматургичната творба е обидна за българите и ги омаловажава?

Откриваме текста мъчно, тъй като единственият му превод на български е изцяло привършен. Пиесата е комедия в три дейности. Бърнард Шоу осмива освен българите, а всичко - бойците, швейцарците, наивността на хората, смисълът да се водят войни изобщо, военната тактика. Търсим мнението и на един от най-известните български драматурзи и поети - Недялко Йорданов. Той също я е прочел поради броженията сега и не открива нищо обидно за българите в нея.

" Имало е вести, имало е борба ", споделя Катерина, " победоносна борба край Сливница. Спечелена от Сергиус, той е героят на борбата, идолът на полка ".

" Кажи ми кажи ми ", споделя Райна.

Катерина - " Не можеш да си представиш какъв брой възхитително е било ".

Пиесата стартира с грандиозната победа на България над Сърбия.

" Нашите доблестни, удивителни българи, с блеснали саби и искрящи очи като лавина, с гръм и гръмотевица, отвяват като слама окаяните сърби и техните австрийски контета ". Според Недялко Йорданов това не може да бъде наречено антибългарска пиеса. " Това е прослава на българската войска и неслучайно тук става дума за успеха при Сливница, през вчерашния ден беше годишнината от тази победа и по тази причина не мога да схвана - в действителност тези хора, в случай че прочетат пиесата, ще се засрамят от това, което направиха. Това е пиеса-възхвала на България, на българските бойци, на българските дами и мъже ", споделя Йорданов.

В пиесата швейцарският боец е разказан като богаташки правоприемник, решил да избяга от бащиния дом и да стане наемник. Самият той твърди, че се е записал в сръбската армия, тъй като не познавал българската, която другояче би предпочел. Казва, че девет от 10 бойци по рождение са простаци. Твърдението му е общовалидно, а не за българската армия.

Към края на пиесата българката го упреква, че не е благородник и има мозък на бакалин. Отговорът му е, че това швейцарският народен темперамент. Смешка, а не засегнатост към швейцарците.

" Героите са интелигентни, комедийни, забавни, любовни, а да не приказваме за войната - по какъв начин е показана ", споделя Йорданов.

Във второ деяние създателят осмива воденето на борби, само че не съответно от българите. Напротив, българският воин изрича репликата.

" Спечелих борбата по неправилния метод, до момента в който нашите велики съветски генерали я губеха по верния. Накратко, скапах им проектите и им нараних самочувствието ".

" Войната, скъпа госпожо, е изкуството на страхливеца да нападна безмилостно, когато е мощен, и да се пази, когато е слаб. Това е цялата загадка на успеха в сражението. Изненадай врага, когато е уязвим, и в никакъв случай, при никакви условия, не се сражавай с него, когато ти е равносилен. "

Няма нито една имитация, че българите са страхливци.

В пиесата обаче няколко пъти се загатват " съмнителните хигиенични привички " на българите. Българката се хвали, че в фамилията ѝ си мият ръцете съвсем всеки ден. Още по-груба заигравка виждаме във втората част на комедията. Тогава главата на фамилията твърди, че неговият татко не се е къпал в никакъв случай през живота си и е живял 98 години. Той упреква жена си, че си мие врата всеки ден и по тази причина настива като дефинира сходни навици като западни.

Тук неизбежното съпоставяне е с " Бай Ганьо " на Алеко Константинов - " Бай Ганьо в банята ": " Бай Ганьо, изгледа високомерно немците, почна да се удря героичен по влакнатите гърди и извика победоносно:

- Булгар! Булга-ар! - и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият звук, с който изрече тази препоръка, говореше много; този звук споделяше: " Ето го, видите ли го българина! Този е той, подобен е той! Вий сте го чували единствено, сливнишкия воин, балканския талант! Ето го в този момент пред вас, цял-целеничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в положение да направи! И единствено това ли! Ехе, на какви работи още е той кадърен! Прости били българите, а! Гиди, чифути с чифути! "

- А бе я попитай има ли сапун – споделя ми ми бай Ганьо, след. като поизстина малко патриотическият му екстаз, - я виж нозете ми на какво ся замязяли...

И в действителност, нозете му не представляваха най-подходящ модел за Аполона Белведерски. Шарките на чорапите му бяха се отпечатали на кожата - така и така нечиста и обрасла. Впрочем с нечистотата не можем зачуди българите: не можем накара и най разпалената фикция да си показа нещо по-нечисто от туй, което може да ти показа самата реалност... "

Затова Недялко Йорданов казва; " На прелестния Алеко Константинов, те би трябвало да му съборят паметника тогава. Бай Ганьо постоянно е бил свързван тогава, в този момент към този момент не се използва доста - това с българина. Бай Ганьо, който се бие в гърдите и споделя: " булгар, булгар ".

Заключение: Твърдението, че пиесата на световноизвестния ирландски драматург Бърнард Шоу е засегнатост за българите, е манипулативно, оповестява Българската национална телевизия.
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР